Балада за човека
От shefkata
· 2747 прегледа
Балада за човека
Самичък в студената бяла гора
две нощи човекът се влече.
И каза гората:-Нима не разбра?
Ранен си. Отиваш си вече.
Умираш.Далече е отрядът сега.
Ни стряха, ни лек,ни пътека.
Но глух бе човека,съборен в снега.
Пълзеше,пълзеше човека.
И каза гората:-Смири се и спри!
Не ще се изтръгнеш от мене.
Виж-бързият гълъб е паднал дори
до тебе с крила укротени.
Къде ще отидеш с такива нозе,
крилете щом в мен са сковани?
И спря се човекът. И гълъбът взе,
и скри го до своите рани.
И гълъбът , сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепна полека,
удари с криле и натам полетя,
където не стигна човека.
Веселин Ханчев
Препоръчани коментари