• публикации
    264
  • коментари
    1805
  • прегледи
    219287

Балада за човека

shefkata

1529 прегледа

Балада за човека

Самичък в студената бяла гора

две нощи човекът се влече.

И каза гората:-Нима не разбра?

Ранен си. Отиваш си вече.

Умираш.Далече е отрядът сега.

Ни стряха, ни лек,ни пътека.

Но глух бе човека,съборен в снега.

Пълзеше,пълзеше човека.

И каза гората:-Смири се и спри!

Не ще се изтръгнеш от мене.

Виж-бързият гълъб е паднал дори

до тебе с крила укротени.

Къде ще отидеш с такива нозе,

крилете щом в мен са сковани?

И спря се човекът. И гълъбът взе,

и скри го до своите рани.

И гълъбът , сбрал топлина от кръвта,

под пазвата трепна полека,

удари с криле и натам полетя,

където не стигна човека.

Веселин Ханчев

imgp8562p720.jpg




3 Коментара


Какво ли не правим за да живеем още един миг в повече!Прекрасен е стиха!Много ми хареса! :yanim::yanim::yanim:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход