Затварям очи и си изтеглям лято. Нямаше нужда да ги затварям. Имам чувството, че всички лета в шапката са откачени. Протягам ръка и хоп! Честито! Получавате вашето ново откачено лято.
Основна тема - Великият Ремонт.
Всяка първоянуарска сутрин се излежавам до късно в леглото, хапвам нещо упадъчно вкусно и си правя планове за годината.
Тази година основната цел е Великият Ремонт /ВР/. Разбира се, че си имам причини. И то основателни. Всеки един от динозаврите трябва да получи лична стая срещу подпис. Не мислете, че действам движена от безграничната си любов към тях. Подбудите ми са първично егоистични. По този начин аз получавам освен кухня И хол и второ, но не на последно място, възможност да изисквам от диванетата да си разтребват стаите и да отговарят за повереното им имущество.
За целта : изгражда се стена, разбива се банята /в смисъл, че нищо не остава от нея - само в дъното на коридора стърчат изводите за душа/, избива се още една врата към коридора, строи се нова стена на банята и се прави нова баня плюс две стаи по една за всеки един динозавър. Освен това се налага ремонт на коридора, нови вградени гардероби и освежителен ремонт на хола.
В момента разполагам с една готова динозавърска стая /жълто-зелена/, изградена нова стена на банята, подменени ВиК тръби и измазана с хоросан баня. Нещата се движат в правилната посока. А аз се движа от склад на склад, от топливо на топливо, от магазин за строителни материали на магазин за строителни материали.
Другото, което правя е да изпращам и посрещам. Основно динозаври и сестри /сестрата е една, но емоцията е като за три/.
Събирам багажи, давам инструкции и джобни, изпращам на летището, после десет дни ме набутват здраво за роуминг, пак се лангъркам в автобуса до София, посрещам един възторжен и щастлив динозавър, който ми заявява, че било “Много яко!”, разопаковам багажи и пера дрехи. След три дни пак събирам багажи, давам инструкции и джобни и изпращам следващия динозавър. Този път на пионерски лагер. Поне няма набутване за роуминг. Стигам до извода, че нашите деца са абсолютно презадоволени и един пионерски лагер им идва много отрезвяващо. Оплакванията са : леглото е твърдо и го боли гърба, едното момче в стаята/те са четирима младежи в стая/ е лъжец, пускат ги да се къпят в “нещо като обор”, краставицата в таратора е “настъргана” /представяте ли си?!/, не ги пускат да се разхождат самосиндикално из селото, на плажа няма чадъри и сутрин правят гимнастика на плажа и при едното упражнение му влизал пясък в очите. А, и музиката на дискотеката вечер е тъпа и му идвало да си откъсне ушите. Попитах го: “Поне нещо положително не ти ли се случи?!” “Научих се да плувам” - каза динозавъра.
Предстои ми още едно събиране на багажи. Този път и на двамата динозавъра - заминават с баща си на море. Петнадесет дни ще бъда обездинозаврена. Ще използвам това време да приключа Великия Ремонт.
И то................... лятото свършило.
А дали не бъркам в шапка с надпис “Откачени лета”?
Препоръчани коментари