Събота. Неделя. Понеделник.
Електричаря се оказа пиянде. Как познах ли? По рояка от виненки кръжащи след него и видимо затрудненото изкачване на стъпалата до вкъщи. Може би бях груба, но в края на работния ден нямах нерви да се разправям и с пияндета. На сутринта нещата изглеждаха малко по-добре. В смисъл, че не беше чак толкова пиян - леки остатъчни алкохолни пари. Опита се да ми разказва вицове за радио Ереван, но, явно, и в началото на работния ден също нямам нерви да се разправям с пияндета. Повторих отново/за кой ли път/ къде искам извод за бойлера, къде контакт, къде ключ и ги /плюс майстора за банята/ оставих да се трудят. Това в събота.
Тръгнах без чанта и мобилни. Писна ми и от двете. Исках един ден да не ме тровят телефони и да не се оглеждам къде съм си оставила чантата. В чантата ми, обаче, останаха и документите за колата плюс шофьорската ми книжка. Иначе винетка си купихме.
След Кубрат - хоп! Спират ме. Един младеж ми помахва с палката. Няма как да му откажа. Вземам шофьорската книжка на сестра ми, подавам му я и почти припадам в истерия къде ми е чантата. Човека ми влиза в положението и започва да ме разпитва къде за последно съм я оставила и къде сме ходили. Как да му кажа, че е вкъщи? Дава ми той книжката на сестра ми и ме пуска да ходя да си търся чантата. Тръгваме и сестра ми казва, прибирайки си книжката в портомонето: “Много добро изпълнение”. Предимството да си жена-шофьор. Винаги може да припаднеш. Това в неделя.
Посях и бамя. Не знам защо. Харесва ми как цъфти. Но бамя чак толкова не обичам. Само на гювеч. Проблема е, че след като цъфне логически се налага и да върже. И върза доста. Една купа бамя. Въпроса е какво да я правим. Сутринта си сварих кафе, направих си закуска, измих бамята, капнах малко олио и водичка в една тенджерка и я сложих да се задуши докато закуся. Нъцки. Времето за задушаване на бамя се оказа по-кратко от времето ми за закуска и бамята загоря. Един добър начин да се отървеш от бамята. Проблема е, че продължава да цъфти. Това тази сутрин.
Препоръчани коментари