Поредно за син Ивайло
От dindi
· 587 прегледа
И така както повечето от вас знаят син Ивайло беше кръстен на 6 август.
Решихме да не правим голямо кръщане, че след месец ни чака рожден ден. Мъжът ми като заклет атеист беше твърдо против, но аз го отрязах и му казах, че с него или без него детето ще бъде кръстено. В крайна сметка стана моето (както винаги) 
И така на 4 срещу 5 Ивчо изкара тежка нощ изпълнена с много плач и малко сън. На 5 беше заведен на доктор, за да разберем, че цялата му устичка е в афти. Изписаха ни мазило и изкарахме тежък ден, мислех дали да отложа събитието, но всичко вече беще уговорено и реших кисел, не кисел, кръщане ше има.
Сутринта тръгна зле. Осъмнах неразположена и тоалета, който си бях приготвила отпадна. 
Ивчо сутринта не благоволи да се изака и само се молех да не вземе да я свърши тази работа в църквата. Слава на Богу, размина ни се.
Та ето ни и нас в църквата, болното дете не можете да познаете, че е болно. Като влезе в църквата, като започна един смях. Кумата ми не може да го удържи, попа каза да го държа аз, че явно нямало да се получи. А хлапето не спира. То въртене, махане с ръчички, зор да го пусна на земята и да разгледа всичко. Попът само промърмори: Ама това дете много палаво, не можете да го удържите.
Е,че как? То беше във вихъра си, кулминацията беше когато се свлече от ръцете ми и аз за да го задържа се наведох, съответно подхлъзнах и тупнах по задник зад попа.Ивчо през това време се почувства свободен и тръгна да бяга лазеиики. Не стигна далеч, за това пък всички отпред се заливаха от смях. Ивчо-също. 
Събличането мина с голям смях, а топенето във водата с още по-голям.
Наддаде глас само при обличането, ама той така си прави и във вкъщи-мрази дрехите. И докато бебока скрибуцаше попа промърмори доволно: А така, да ти чуем гласчето на тебе. 
Останалата част мина подобно, смях, махане на ръчки и умиране от удовлствие, че е в центъра на събитията. Дедо поп му беше изключителни симпатичен и от време не време го гледаше толкова съсредоточено и замислено, че човек ще си каже, че е напълно наясно за какво му пеят. След като попът нахално навря устните му до кръстта, без никакъв срам детето си избърса устата, а малко по-късно се опита да му дръпне книгата от ръцете. На мама синето.
Та така, беше много весело, попът ни изпрати с една лекция на тема пости и пречиствания и с думите,че до сега такова кръщане не е имал. То хората от църкавата се изредиха да ни гледат маймунджълъците.
Следвщото събитие, което ни очаква е прощъпулника. Ивчо ходи! Е, малко клатейки се и често пада по дупе, но съвсем спокойно обикаля от стая в стая прав. Моля се да стане по-бързо по-стабилен, че детето твърдо е решило, че земята е мека и редовно се дръндоти в нея. Ама инат и се изправя-пада, изправя-пада и не ще да се подпира. И сега е наясно къде е шкафът с бисквитите отива си прав човекът до него, отваря го-взима пакета и вади бисквита. Ръфне малко и я пусне на земята, вземе си друга по позната процедура, когата пода стане в бисквити сядаме на земята и започваме да ги рониме, докато, земята не стане цялата в трохи.
Та така...
Препоръчани коментари