ТЕОДИЦЕЯТА

scepsis

753 прегледа

I. ПРОБЛЕМЪТ

Въпросът за оправдаването1 на бог е многоизмерен и затова ще го очертая в най-общи щрихи. Според монотеистичните представи Бог е надбитиен, неизменен, всемогъщ, всезнаещ и всеблаг Творец на живота, вселената и всичко останало. Такъв е богът на юдейските пророци, който в известен смисъл става бог и на христяните, и мюсулманите. Наблюдава се интересна зависимост: колкото повече се развива и утвърждава представата за всемогъществото и всезнанието на Бога, толкова по-важно, но и по-трудно става оправдаването на очевидното социално и етично несъвършенство на света, който Той създава и управлява. В класическия си вид проблемът е формулиран още от църковния писател Лактаний (250-317), който го приписва на гръцкия философ Епикур (341-270 пр. Хр.):

Или Бог иска да премахне Злото и не може:

то тогава Бог е слаб, което не е вярно,

или може и не иска:

то тогава Бог е злонравен, което му е непознато,

или не го иска и не е в състояние:

то тогава той е слаб и злонравен едновременно, тоест не е Бог,

или той го иска и е в състояние, което единствено приляга на Бога:

Тогава откъде идват злините и защо не ги премахва?

Преди време си бях позволил да формулирам следния петчленен силогизъм, за да представя проблема с теодицеята:

Тезис: Бог не би могъл да създаде нещо несъвършенно.

Основание: Защото по природа е съвършен.

Пример: Като например христянския Бог.

Приложение: В света има несъвършенство.

Заключение: Следователно няма Бог.

Решаването на това противоречие е тясно свързано с понятия като грях, възмездие, възнаграждение и спасение. Нека разгледаме чистите типове в рамките, на които са дадени множество отговори на проблема.

II. МЕСИАНСКА ЕСХАТОЛОГИЯ

Това решение е типично за трите аврамически религии - юдаизма, христянството и исляма. Те обещават, че в бъдеще справедливостта и реда ще бъдат възстановени чрез едно всеобщо есхатологично събитие, когато един спасител или бог ще дойде и ще въздаде всеки му заслуженото. Разбира се, това както и понятието за първородния грях или отвъден живот се интерпретират различно. Все пак, можем да обобщим, че есхатологичното събитие най-често представлява Всеобщ съд над душите, при който се дава отплата за греховете и се възнаграждават праведниците.

Michelangelo_-_Fresco_of_the_Last_Judgement.jpg

Така, обаче, въпросното напрежение между това, което "е" и това, което "би трябвало да е" бива само отслабено, но не и избягнато напълно, защото един всемогъщ и всезнаещ бог би следвало да е единствено отговорен за всичко случващо се.

Постепено се формира разбирането, че бог е съвършено непознаваем решенията му не могат да се преценяват според човешките мерки за справедливост. По този начин проблемът за теодицеята отпада напълно. Логическата последица е пълната неизменяемост и предопределеност на земната и отвъдната съдба. Така сме изправени пред нов въпрос, въпросът за свободната воля. Ако всичко е предрешено, то каква е ползата от етичното поведение? Един от отговорите е, че праведното, богоугодно поведение е симптом или белег, че за нас е предвидена божията милост.

По принцип, отдалечаването на бог от света би трябвало да го превърне в един Deus absconditus (Бездеен Бог) като този на деистите, но църквата и духовенството не може ли да позволяват това, за да не бъде заплашена ролята им на посредници, а в някои случаи и на разпоредители с божията милост. В резултат, колкото и да е парадоксално, вярата в предистинацията (предопределението) се съчетава с тази персоналния бог, който лично се намесва в хода на историята.

III. ДУАЛИЗЪМ

В някои случаи напълно, но по-често само частично тази концепция е приета от късния зороастризъм и повлияните от него, както и от неоплатонизма, юдаизма и христянството религии и учения като мандеизма, гностицизма, манихейството, богомилството и други. Според тази представа видимия свят не е творение на бог. Неговото несъвършенство е резултат от замъгляването на сияйната чистота на божествеността в процеса на една продължителна и сложна еволюция. Несъвършенството е резултат от един прагрях на ангелите, а диалектическия свят е създаден от демиург. В повечето случаи завръщането (апокатастасис) на всичко към изначалната хармония е сигурно.

Caduceus.JPG

Несъмнено това решение, което описах най-общо и повърхностно е много по-издържано и съгласувано от това на месианските есхатологии. В него често присъства и още един компонент, който може да наречем бродене на душите (прераждане) и карма, но всъщност той представлява самостоятелно решение на проблема с теодицеята, затова ще го разгледаме отделно.

IV. АВТОМАТИЧНО ЕТИЧЕСКО КОМПЕНСИРАНЕ

Най-последователно този принцип е изведен в някои ведически школи като Самкхя и Веданта, както и в будизма и джайнизма. Вселената се разглежда като един безотказен механизъм на етическо компенсиране, който гарантира, че добродетелните и недобродетелните постъпки винаги ще намерят отплата в един бъдещ живот. Етически релевантните действия водят до различни благоприятни и неблагоприятни състояния, но те не са вечни, а зависят от натрупаните запаси от заслуги или негативност. Индивидът сам създава своята съдба, в която бог не взима участие, защото световния каузален процес има етически характер.

buda_oro.jpg

Въпросът с теодицеята се разрешава напълно, защото самата необходимост от съществуването на бог отпада. Строго погледнато не съществува и грях, а само простъпки срещу недобре разбрания космически порядък. Крайната цел наетическото поведение е пълно излизане от колелото на каузалната обусловеност.

V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Поради взаимни заемки и под натиска на необходимостта да удовлетворят разнообразни етични и интелектуални претенции, горните три типа рядко се срещат в чист и несмесен вид, а обикновено се комбинират в най-разнообразни форми. Mоля, не мислете, че проблема за теодицеята има просто решение, ако изобщо има такова.

(или в ТЕД, където има български субтитри: ТУК)

Литература:

1. М. Вебер, "Социология на господството. Социология на религията", София, 1992.

2. Е. Жилсон, Ф. Бьонер, "Христянска философия", София, 1994.

3. Чатерджи и Датта, "Увод в индийската философия", Плевен, 1995.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

1. Термина теодицея идва от гръцкото theos = θεός = бог и díke δίκη = справедливост.




11 Коментара



Интересно. Колко много вярващи в Бог и никаква реакция. Явно всички са разрешили поставения въпрос ;)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Каква реакция искаш??

Ти се държиш като удавник за сламка,вкопчен в атеологичната част на философията.

Всъщност се радвам за тебе,колкото и зле да ми действа блога ти рано сутрин е добре,че правиш първата стъпка към ОСЪЗНАВАНЕТО НА БОГ,а именно опита ти да разбереш традиционния проблем на атеиста:Как така Съвършен Творец е сътворил несъвършени неща,зло и страдание?

Уви!

Моят съвет е да направиш задълбочено изследване на МОРАЛА.Защо,как,от къде се е появил,каква е целта му и каква щеше да е нашата реалност ако нямаше морал.Не си прави прибързани заключения и не чети само неща, чиито отговори съвпадат със собствената ти философия.

Ако искаш обяснения от ислямска гледна точка-винаги си добре дошъл,но не прави обобщения.Нямаш знания за да ги формулираш.Преписването е лесно,но няма гаранция,че е истинно.

Относно удебелените примери, искам да задам реторичен въпрос:

как така атеистите-философи формулират аргумент срещу съществуването на Бог,след като Бог е необходим като конкретна причина за да може избщо да се формулира някакъв аргумент?

Ползотворен ден!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Ислямското решение на проблема за теодицеята е трагично-неуспешно, уважаема Алиа.

Сподели този коментар


Линк към коментара
или може и не иска:

то тогава Бог е злонравен, което му е непознато

Ето как си го представям аз. Богът е като родителят -бди над своите деца. За да предпази един родител своето дете от външното влияние, улицата, и т.н. и т.н., най-сигурното нещо е да го заключи вкъщи. Тогава детето ще израстне в саксия. И сега въпросът е, това което е изкласило годно ли е да даде на свой ред семе? Ми не...

Сподели този коментар


Линк към коментара
Интересно. Колко много вярващи в Бог и никаква реакция. Явно всички са разрешили поставения въпрос ;)

Време няма.

Виж нещо интересно. История. Една муха кацнала на екрана на телевизора и казала: - Той е червен. - защото видяла такъв пиксел. От една страна е права, от друга - не. Щом бог е съвършен, значи ние не сме. Автоматично на нас ни е писано да грешим и да се заблуждаваме, в противен случай бихме били богове. Ето и нещо по-смислено (сериозно). Болката всъщност е относителна величина. Т.е. границата на нашите усещания е удоволствието и болката. С тези граници сме привикнали и от тях можем да умрем от кеф или от мъка. Да допуснем, че всъщност тази граница е мноого по-къса. Т.е. долният праг на болката бъде заличен (с божия намеса) и разполагаме само с част от палитрата на чувствата. Но тогава това което е долният праг, макар различно като изпитване, отново е "долният праг", т.е. най-лошото, най-ужасното и т.н. Не ни е известно нищо по-страшно и от него се плашим и от него умираме. Тялото, както и това което наричат душата, се базират на това което е възможно да се изпита по време на живота. Сега да допуснем, че се отразва още от болката и ни остава един малък интервал от удоволствие. Да, ама пак по-малкото щастие ще му казваме "най-лошото" и ще бъде такова. Само ако съберем границите, представите, че може да има нещастие без щастие ще се постигне. Това, обаче, е една права линия. Права линия на сърцето - емоция нула. Има и друг феномен, който показва, че само щастие не може да съставлява живота ни. Когато се подлагаме на наркотици, чувстваме еуфория, наслада и т.н., но колкото по-продължително я изпитваме, толкова ефекта повече се губи и дозата се оказва недостатъчна за същите усещания. Ето така, в най-долната граница на удоволствието изниква представата за "най-лошото" - нещо нежелано и неприятно. Писах много дълго, за което се извинявам, но когато пиша за неща които не са ми много ясни, са ми нужни повече думи...

лека вечер


1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Ето как си го представям аз. Богът е като родителят -бди над своите деца.

Децата трябва да пораснат и да се освободят от родителската опека. Затова, както веднъж посочи Трихо, Ницше е казал, че бог е мъртъв. Но на повечето хора им се иска да си останат деца. Това си е чист инфантилизъм, нали?

Сподели този коментар


Линк към коментара

Децата трябва да пораснат и да се освободят от родителската опека. Затова, както веднъж посочи Трихо, Ницше е казал, че бог е мъртъв. Но на повечето хора им се иска да си останат деца. Това си е чист инфантилизъм, нали?

Ницше може да е казал,но не е доказал.

Всеки има нужда от опека,религиозните хора са по-стабилни психически.

Някой може да изгони майка си,да си намери друга майка,да започне да я слуша и да се грижи за нея,но тя никога няма да замести истинската.

Истинската майка обаче никога няма да се откаже от синът си,дава му време, знаци и търпеливо го чака да осъзнае истината и да се върне при нея.

Ти толкова ли независим се чувстваш scepsis?Бог те обича повече от всеки човек и съм сигурна,че в много неща те е облагодетелствал повече от много други хора.Най-малкото което можеш да направиш в знак на благодарност е да кажеш едно тихо ,,благодаря,,поне със сърцето си.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Конвенционалната религия е форма на инфантилизъм. Тя е само един от начините за преодоляване на неврозите и при това не най-добрия. Човек, който заменя родителите си с проекцията на някакъв мним небесен баща е незрял, уважаема Алиа.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Ти си неспасяем ,scepsis.Инша'Аллах кхайр!

За какво зубриш и анализираш,след като нямаш НИКАКВА полза от тези знания??!

времето бързо лети и живота е прекалено кратък за да го пилееш така,харам!:)

Инша'Аллах кхайр и практичен илм,не само калам.

Сподели този коментар


Линк към коментара

мдааа, дотам стигна, че за всичко е нужда "полза".

Разбирането на малкия човек за една обикновена и проста лична сметка,,, за полза, за аванта, за едно вечно и неугасимо щение. Ту показало се в осъзнатото, ту потъващо отново зад завесата...

Малкия човек - като едно безбрежно и бездънно поглъщане, в търсенето на нещо... за едни - на себе си, за други - в спасението, за трети - в ползите...

Едно безкрайно и непрекъснато щение... и търсенето да се запълни то, превръща поредната личност в едно безкрайно отворено гърло, в което само да влиза... или, описание за ПОТРЕБИТЕЛ. Безкраен потребител - има и такива сред децата - живота, вселената, останалите хора, са им вечно задължени в това че на тях винаги не им стига... и още и още... и без край.

И заради, безкрайното търсене да се употребява готовото, да се привиди в една от безкрайните възможности на подадени наготово, сготвени идейно-образни детски приказки ширещи се навсякъде като в социалната рубрика "за всекиго-с неговото", с цел всяка да притегли и зариби поредното дете и изпълни детския му свят с образите на "възрастни".

А твърдението "ВСЕКИ има нужда от "опека"... е обикновена и атавистична нужда от закрила и тя говори сама за хората, за които тя е толкова нужна, важна, истинска, потребна. Ограничението на детското виждане - че то само е нищо, че е важно да му е добре, че истината е негова, че правилното е най-важно и че именно то е право и правилно, всичко е вече открито, казано, направено, защо да се хабим за глупости, света е направен вече, някъде там има един извечен мъдрец, силен, правдив, всеможещ, той ще оправи всичко... при условие, че... Това са поредица от най-старите зададени от атавизмите социални положения през които всички минават. Там е въпроса - дали МИНАВАТ... щото за някои движението е всичко, А сякаш за други - спирката е вечна. И докато децата чакат да спре поредния влак, по поредните идеологични релси на поредната приказка, за да се качат и да потеглят към собствените си проекции за "искам да ми е добре"...

 

Вярно е, че всички деца минават през етапи - физически, но и психически. Въпроса е, че мерките за едните нямат нищо общо с мерките за другите. И определящото е, че сегашното човечество сякаш е гигантска форма на инкубатор за новоизлюпени. И претенциите на "пиленцата" че техния свят е всичко, те са всички, преминава в претенцията че вселената е тяхна, че е само тяхната... И надувките и меренето и претенциите и пазенето са си просто детски. Етапите на "детските" процеси... с детските им "болести" . Етапи... които сякаш се измерват с хилядолетия... Да се чуди човек - етап ли е въобще, в смисъл - дали е преходен или е просто застинал в своята си неизменност...

 

В училището където се събират много деца от всякакви възрасти, сякаш това не може да се прояви. Но когато деца са с претенции че са можещи, знаещи, виждащи и толкова убедено да заявяват колко са "пораснали", е просто смешната аналогия за клас от първокласници да се надува пред студент. А когато първокласниците са с идеята че са професори и академици... но само наужким, само на претенции

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход