ТЕОДИЦЕЯТА
От scepsis
· 1903 прегледа
I. ПРОБЛЕМЪТ
Въпросът за оправдаването1 на бог е многоизмерен и затова ще го очертая в най-общи щрихи. Според монотеистичните представи Бог е надбитиен, неизменен, всемогъщ, всезнаещ и всеблаг Творец на живота, вселената и всичко останало. Такъв е богът на юдейските пророци, който в известен смисъл става бог и на христяните, и мюсулманите. Наблюдава се интересна зависимост: колкото повече се развива и утвърждава представата за всемогъществото и всезнанието на Бога, толкова по-важно, но и по-трудно става оправдаването на очевидното социално и етично несъвършенство на света, който Той създава и управлява. В класическия си вид проблемът е формулиран още от църковния писател Лактаний (250-317), който го приписва на гръцкия философ Епикур (341-270 пр. Хр.):
Или Бог иска да премахне Злото и не може:
то тогава Бог е слаб, което не е вярно,
или може и не иска:
то тогава Бог е злонравен, което му е непознато,
или не го иска и не е в състояние:
то тогава той е слаб и злонравен едновременно, тоест не е Бог,
или той го иска и е в състояние, което единствено приляга на Бога:
Тогава откъде идват злините и защо не ги премахва?
Преди време си бях позволил да формулирам следния петчленен силогизъм, за да представя проблема с теодицеята:
Тезис: Бог не би могъл да създаде нещо несъвършенно.
Основание: Защото по природа е съвършен.
Пример: Като например христянския Бог.
Приложение: В света има несъвършенство.
Заключение: Следователно няма Бог.
Решаването на това противоречие е тясно свързано с понятия като грях, възмездие, възнаграждение и спасение. Нека разгледаме чистите типове в рамките, на които са дадени множество отговори на проблема.
II. МЕСИАНСКА ЕСХАТОЛОГИЯ
Това решение е типично за трите аврамически религии - юдаизма, христянството и исляма. Те обещават, че в бъдеще справедливостта и реда ще бъдат възстановени чрез едно всеобщо есхатологично събитие, когато един спасител или бог ще дойде и ще въздаде всеки му заслуженото. Разбира се, това както и понятието за първородния грях или отвъден живот се интерпретират различно. Все пак, можем да обобщим, че есхатологичното събитие най-често представлява Всеобщ съд над душите, при който се дава отплата за греховете и се възнаграждават праведниците.
Така, обаче, въпросното напрежение между това, което "е" и това, което "би трябвало да е" бива само отслабено, но не и избягнато напълно, защото един всемогъщ и всезнаещ бог би следвало да е единствено отговорен за всичко случващо се.
Постепено се формира разбирането, че бог е съвършено непознаваем решенията му не могат да се преценяват според човешките мерки за справедливост. По този начин проблемът за теодицеята отпада напълно. Логическата последица е пълната неизменяемост и предопределеност на земната и отвъдната съдба. Така сме изправени пред нов въпрос, въпросът за свободната воля. Ако всичко е предрешено, то каква е ползата от етичното поведение? Един от отговорите е, че праведното, богоугодно поведение е симптом или белег, че за нас е предвидена божията милост.
По принцип, отдалечаването на бог от света би трябвало да го превърне в един Deus absconditus (Бездеен Бог) като този на деистите, но църквата и духовенството не може ли да позволяват това, за да не бъде заплашена ролята им на посредници, а в някои случаи и на разпоредители с божията милост. В резултат, колкото и да е парадоксално, вярата в предистинацията (предопределението) се съчетава с тази персоналния бог, който лично се намесва в хода на историята.
III. ДУАЛИЗЪМ
В някои случаи напълно, но по-често само частично тази концепция е приета от късния зороастризъм и повлияните от него, както и от неоплатонизма, юдаизма и христянството религии и учения като мандеизма, гностицизма, манихейството, богомилството и други. Според тази представа видимия свят не е творение на бог. Неговото несъвършенство е резултат от замъгляването на сияйната чистота на божествеността в процеса на една продължителна и сложна еволюция. Несъвършенството е резултат от един прагрях на ангелите, а диалектическия свят е създаден от демиург. В повечето случаи завръщането (апокатастасис) на всичко към изначалната хармония е сигурно.
Несъмнено това решение, което описах най-общо и повърхностно е много по-издържано и съгласувано от това на месианските есхатологии. В него често присъства и още един компонент, който може да наречем бродене на душите (прераждане) и карма, но всъщност той представлява самостоятелно решение на проблема с теодицеята, затова ще го разгледаме отделно.
IV. АВТОМАТИЧНО ЕТИЧЕСКО КОМПЕНСИРАНЕ
Най-последователно този принцип е изведен в някои ведически школи като Самкхя и Веданта, както и в будизма и джайнизма. Вселената се разглежда като един безотказен механизъм на етическо компенсиране, който гарантира, че добродетелните и недобродетелните постъпки винаги ще намерят отплата в един бъдещ живот. Етически релевантните действия водят до различни благоприятни и неблагоприятни състояния, но те не са вечни, а зависят от натрупаните запаси от заслуги или негативност. Индивидът сам създава своята съдба, в която бог не взима участие, защото световния каузален процес има етически характер.
Въпросът с теодицеята се разрешава напълно, защото самата необходимост от съществуването на бог отпада. Строго погледнато не съществува и грях, а само простъпки срещу недобре разбрания космически порядък. Крайната цел наетическото поведение е пълно излизане от колелото на каузалната обусловеност.
V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Поради взаимни заемки и под натиска на необходимостта да удовлетворят разнообразни етични и интелектуални претенции, горните три типа рядко се срещат в чист и несмесен вид, а обикновено се комбинират в най-разнообразни форми. Mоля, не мислете, че проблема за теодицеята има просто решение, ако изобщо има такова.
(или в ТЕД, където има български субтитри: ТУК)
Литература:
1. М. Вебер, "Социология на господството. Социология на религията", София, 1992.
2. Е. Жилсон, Ф. Бьонер, "Христянска философия", София, 1994.
3. Чатерджи и Датта, "Увод в индийската философия", Плевен, 1995.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
1. Термина теодицея идва от гръцкото theos = θεός = бог и díke δίκη = справедливост.
Препоръчани коментари