• публикации
    264
  • коментари
    1805
  • прегледи
    219291

Цигански сън

shefkata

761 прегледа

Автор: darkterminal

Публикувано 23 октомври 2006 - 23:31

Последната седмица не мога да спя. Или по-точно заспивам трудно. Нещо ме мъчи - държи ме на предела на силите ми. Ръцете ми отказват да слушат, желаят само да пишат и очите да четат. За първи път съм така обсебен с ръцете и съзнанието си от един невидян образ.

Обичам циганите. От малък общувам с тях. Минава някой бродещ ковач, калайджия или лъжичар, сваля бохчите от гърба си, и сяда на хармана пред нашата къща. Виква три пъти, и почва да копае две плитки дупки в земята. Едната за да седне, а в другата разпалва кротък огън. Разтоварва си инструментите и не чака дълго, жените идват от всякъде и носят съд за залепване или калайдисване, мотика за клепане или просто да си купчт дървени лъжици - всеки път различно. Баба не ми даваше да говоря с тях - изтъкваше различни причини. Щели да ме откраднат, да ме научат на лошо, да ми сложат въшки, да ме изгорят и какви ли не прични да залъжат малкото момче. Седях и ги гледах през телената ограда и попивах с очи движенията им. Бяха ми странни, идваха от никъде, отиваха на никъде, винаги пеша, винаги сами и винаги натоварени с тежки бохчи на раменете. Един ден Сали така се казваше един калайджия, ме попита защо гледам така, и ми показа как само с три движения се калайдисва тиган. После стана замота се и като седна подскочи. Бил седнал на въгленче и се опарил. Аз по мочешки се заливах от смях. Тогава Сали ме попита, дали знам защо циганите винаги пътуват и живеят без дом? Без да чака ми заразкава приказка.

Било време когато циганите имали къщи. Били се установили в земите на Израил. Всички ги почитали, защото били изкусни занятчии и ненадминати ездачи. Работели ден и нощ и след конете, най-обичали мириса на горещото желязо - мирисът втекъл се в кръвта им. По това време прочутия наместник Пилат Понтийски, предал Христос на единородците си за да бъде осъден. Измил си ръцете и се прибрал, но разпоредил войниците стриктно да следят за изпълнението на определената присъдата. И когато Месията трябвало да бъде разпнат, войниците видяли, че нямат пирони. Изпратили двама при местните ковачи да купят, но хората не продавали. Не искали те да са виновни за разпятието. Войниците заплашвали, арестували, показвали заповед, предлагали много пари, но никой не се съгласявал. Стигнали и до една циганска къща. Видяли циганина да кове подкови за конете си и му предложили тройна цена, за четири пирона. Съгласил се циганинът без плата да ги изкове, само за да покаже майсторството си. Хвърлил подковите отново жарта, натинал духалото. Въглените се разпалили, желязото побеляло. Така трябвало да направи за да може да изкове големи и здрави пирони. Сгънал подковите с клещите, и почнал да бие с чука. Първият пирон бил готов. Потопил го в чебъра с лененото масло и пиронът вече можел да издържи на силата на десет коня без да помръдне. Изковал втория, направил третия. Но когато потопил четвъртият в чебъра, лененото масло кипнало, все едно седи на буен огън и за миг се изпарило. Пиронът паднал на дъното на чебъра и го подпалил. Подпалили се и ковачницата и кошарата, къщата - всичко! И никаква вода не можела да загаси огъня. Едвам се спасили смейството му и конете. Войниците като видяли, уплашили се и избягали без четвъртия пирон - за това и Исус е прикован само с три пирона на кръста. Циганинът, събрал каквото му останало от покъщнината, взел семейството си и тръгнал. И където и да отидел, където и да се спрел, където и да направел нов дом, от пода винаги изскачал горещия пирон и започвал да му пари под краката и да пали къщата му. Конете му избягали, не му останала никаква покъщниана освен дрехите на гърба му и ковашките му инструменти. Само семейството му, верен спътник в съдбата му продължило да го следва. Макар и прокълнат родът му се умножил. Спрели да правят къщи, имали само фургони за път и спяли под навеси, не повече от три дена на едно място - точно толкова, че да не усетят как пиронът излиза из под земята и да ги пари. Този огън останал в мислите им и ги карал да пътуват, пушека опалил лицата им и кожата им станала мургава, а избягалите коне се бунтували в сърцата им и будели непокорни страсти и силна любов. За да се лекуват от горест и любов, от слънце и огнени изгаряния, от пътна треска и зли болки, циганските жени се сдобили с магически думи и сила да виждат в бъдещето, за да знаят къде ще ги прати неизвестното на утрешния ден.

Красива приказка. Тя ме накара да не слушам повече баба и когато видя циганин да копае дупка на хармана, взимах малката мотичка и изкопавах дупка и за мен. Сядах и питах. Интересно, но всеки път попадах на добри и разговорливи хора. Обичаха децата. По-късно разбрах, че всъщност семействата им остават на около два, три километра от селото, заедно с децата и циганките, а мъжете идват с почти прази ръце в селото, за де се види, че няма как да крадат. Кражбата станала основен поминък на една прослойка от тях, но това е друга приказка и нея ще разкажа друг път. Важното е, че обичаха децата. Седях а те разправяха, за какво ли не и имаха много странна представа за християнството силно измешана със първобитна магия. От тях се научих на някоя друга циганска дума, песен и магически думи. Понякога дълго мълчахме. Всички цигани пушеха, от тях се научих и аз да пуша. Така и не видях децата им, така и не повярвах в магията. А Сали калайджията, казваше - "Ще порастнеш, ще разбереш! Ела да ми подържиш котела.".

Порастнах и пак седях до тях, но много-много рядко. Вече по-рядко ходех на село, а и калайджиите идваха по-рядко. Почти не срещах познати физиономии. Повече пушехме. Но винаги, като видех ново лице питах защо постоянно пътуват. Постепенно събрах три различни истории, разказини по много различни начини. Сали ми разказваше колко хубава била жена му. Описваше я и ме караше да повтарям. И до сега помня. Висока, с коса по черна от дъното на котел и очи, чийто поглед гори като киселина. С твърда пазва, и топъл, гладък корем. Когато вече порастнах, разбрах че ми е спестил думите, които не разбирам. Твърда гръд и топла и мека утроба. Бил е поет по своя цигански начин.

Преди седмица ми се присъни Салито. Почна да копае дупка пред къщата където живея сега. Копаеше само една дупка, седна и ми махна с ръка. Дойдох и аз изкопах моята дупка седнах и почнахме мълчаливо да пушим. Повече от двадесет години след приказката, той съвсем не се беше променил. А аз бях станал голям мъж. Продължавахме да пушим и гледахме звездите. Никога не бяхме пушили до толкова късно. Никога не бяхме мълчали толкова дълго. Той стана потупа ме по гърба и каза и каза - "Помниш ли я? Магията, дето ти приказвах за нея помниш ли я? Сега ще повярваш!" -стана потупа си дънцето на вечно протърканите панталони и тръгна. Тогава видях, че е без вечните бохчи. С празни ръце, само с цигари и смачкан кибрит в джоба, той вървеше към звездите...

Сега се сещам, че става точно седмица откакто го сънувах... Точно седем дена и вече вярвам в магията му. Не сънувам нищо, но мисля само за едно. Само за едно. Магията, която сковава мислите ми. Само за нея... Само от мен.

1f00Z-1fw-1.gif?height=400&scale=max&width=400


2 души харесват това


2 Коментара



Mного хубаво написано. Знаех легендата, която разказва Сали, но не в такива подробности. Благодаря!

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход