rurk - блог

  • публикации
    24
  • коментари
    16
  • прегледи
    60588

Има ли човека душа?; Що е то "Ци"?

rurk

1468 прегледа

„Човекът няма душа. Душата е само една възможност – може да бъде, може и да не бъде. Може да се постигне. Ти си само един зародиш.”

Когато поглеждам в очите ти, никога не те откривам там – като че ли отсъстваш. Ти съществуваш отсъствайки и в това е същността на цялото страдание. Можеш да живееш без изобщо да присъстваш, ако не присъстваш, съществуването ти се превръща в бреме. А точно това се случва с теб. Затова, когато погледна в очите ти, изобщо не те откривам там. Все пак трябва да дойдеш, трябва да бъдеш. Ситуацията е налице – трябва да бъдеш тук във всеки момент – но все пак не си.

Да осъзнаеш това отсъствие, означава да започнеш пътешествието към медитацията, към преодоляването. Ако осъзнаеш, че по някакъв начин отсъстваш – съществуваш, но не знаеш защо, не знаеш как, не знаеш дори кой съществува в теб. Това неосъзнаване поражда страданието, защото когато не разбираш, каквото и да правиш предизвикваш страдание. Не това, което правиш е основното; важно е, когато го правиш дали присъстваш или отсъстваш.

Каквото и да правиш, ако можеш да го правиш присъствайки тотално, животът ти ще стане екстатичен; той ще се превърне в блаженство. Ако правиш нещо без да присъстваш, отсъствайки, животът ти ще е страдание - длъжен е да бъде. Адът означава твоето отсъствие.

Затова съществуват два типа търсещи: единият тип винаги се стреми да открие какво прави. Този тип е на погрешен път, защото въпросът не е изобщо в това, какво да се прави. Въпросът е в съществуването – какво да бъдеш, как да бъдеш. Затова никога не разсъждавай от гледна точка на правенето и действието, защото каквото и да правиш, ако отсъстваш, то ще е безсмислено.

Дали ще се движиш в света или ще живееш в манастир; дали ще действаш в тълпата или ще отидеш на някое усамотено място в Хималаите, е без значение. Ще отсъстваш тук, ще отсъстваш и там и каквото и да правиш - в тълпата или в усамотение – ще ти носи страдание. Ако не си тук каквото и да правиш е погрешно.

Вторият тип, точния тип търсещи, не търси какво да прави, а търси, как да бъде. Първото нещо е как да бъдеш.

Един човек дошъл при Гуатама Буда. Бил изпълнен със състрадание, с любов и попитал Буда: „Какво мога да направя, за да помогна на света?”

Разправят, че Буда се разсмял и казал на човека: „Не можеш да направиш нищо, защото те няма. Как можеш да направиш нещо, когато те няма? Затова не мисли за света. Не мисли за това, как да служиш на света, как да помогнеш на другите. Най-напред бъди – и ако си, тогава каквото и да правиш, се превръща в служене, превръща се в молитва, превръща се в състрадание. Твоето присъствие е повратната точка. Твоето биване е революцията.”

.................................................................................

Гюрджиев обичал да повтаря на своите ученици: „Не ме питайте, какво да правите. Не можете да направите нищо, защото за да направите нещо, най-напред се нуждаете от себе си. А след като те няма, кой тогава ще го направи? Можеш да мислиш за правенето, но не можеш да направиш нищо.”

.................................................................................

Много нещо трябва да се разруши – всичко, което е погрешно, всичко което е неистинско. Преди да се появи истинското, фалшивото трябва да си отиде; то трябва да престане. И това са едни фалшиви представи – че ти си. Това са едни погрешни представи – че ти си душа, атман, Брахман. Не че не си, но тези представи са погрешни.

Гюрджиев трябвало да настоява, че в тебе няма душа. Противно на всички учения той твърдял: „Човекът няма душа. Душата е само една възможност – може да бъде, може и да не бъде. Може да се постигне. Ти си само един зародиш.”

И това ударение е нещо хубаво. Възможността съществува, потенциалът съществува, но все още не се е превърнал в реалност. А ние продължаваме да четем Гитата и Упанишадите, и Библията и да мислим, че сме душата – семето счита себе си за дърво. Дървото е скрито в него, но трябва тепърва да се разкрие. И е добре да помниш, че може да си останеш семе, и да умреш като зародиш – защото дървото не може да се появи, не може да израсте от само себе си. Трябва да направиш за него нещо осъзнато, защото единствено чрез съзнанието то израства.

Съществуват два вида растеш. Единият е безсъзнателен, естествен растеж: ако са налице необходимите условия, нещото ще порасте. Но душата, атмана, вътрешното същество, божественото в тебе е един друг вид растеж. Той може да израсте единствено чрез съзнанието. То не е естествено, то е свръхестествено.

Ако го оставиш само на природата, няма да порасте, ако го оставиш просто на еволюцията, няма да се развие. Трябва да направиш съзнателно определено нещо, да направиш съзнателно усилие за него, защото единствено чрез съзнанието то израства. След като веднъж съзнанието е фокусирано там, то започва да се развива.

................................................................................

Ти знаеш истината, но си я забравил.

Когато слушаш, изведнъж се появява споменът - това, което е било дълбоко заспало, се събужда. Изведнъж се появява връзка.

Тук не става въпрос за съгласие, а за това да откриеш вът¬ре в себе си същата истина, която си чул. И ако нищо не се раздвижи в теб, ако нищо не се събуди в теб, това означава, че каквото и да си чул, в него няма съдържание, няма живот, то е неистина.

Така ще придобиете някаква идея за това, че има два начина да преживееш истината. Единият е чисто логически, когато умът се съгласява с някакъв аргумент. Той не може да не е много повърхностен, защото един друг, по-фин и остроумен аргумент може да унищожи първия аргумент и съгласието да изчезне - което си смятал за истина, вече не е истина.

Вторият начин е напълно различен. Той не представлява ло¬гично, интелектуално, рационално съгласие. Той е връзка между две същества. В теб изведнъж се появява разпознаване: „Това е и моя истина. Не съм бил буден по отношение на това - то е друг въпрос, - но сега съм провокиран, предизвикан." Тогава то вече не е съгласие с мен, а твоя собствена истина. Никой аргу¬мент не може да я унищожи, защото никой аргумент не я е доказал. Никоя логика не може дори да и направи драскотина, защото логиката не е причина за откриването и.

Ошо

Според Даоизма "ци" е онази вид енергия, която евентуално може да циркулира в т.н. среден "дан-тян".

Голяма част от човечеството си нямат и представа що е то "ци". Изпитвали са тази енергия, изижявали са я на моменти, но никак не са я направили стабилна в себе си. Тя идва и си отива.

Влюбването при човека е проевя на "ци". Защо обаче влюбването е до време? Защо то се изчерпва и защо Любовта угасва?

Казват, че "ци" е самата "жизненост" и ако нямаш "ци", ако си изчерпил енергията, то тялото започва да се руши, да боледува, смъртта идва.

В Християнството например за живи се считат онези, у чиито сърца се е изобразил (родил), или се изобразява Христос.

Псалми 31:12

Забравен бидох от сърдцето на всичките като мъртъв:

Станах като непотребен съсъд;

Еклесиаст 9:4

Защото за оногоз който има приобщение със всичките живи има надежда; Понеже живо куче е по-добро от мъртъв лъв.

Лука 15:24

защото този ми син мъртъв бе и оживе, загинал бе и намери се. И Наченаха да се веселят.

Матей 23:27

Горко вам книжници и Фарисеи, лицемери! защото приличате на гробища варосани, които изотвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с кости от мъртви, и с всякаква нечистота.

Матей 8:22

Но Исус му рече: Върви след мене, и остави мъртвите да погребат мъртвите си.

Ефесяни 2

1 Съживи и вас които бехте мъртви в престъпленията и греховете,

2 в които сте некога си ходили според обичая на този свет, по княза на въздушната власт, духа който действува нине в синовете на противлението;

3 между които и ние всинца сме живели некога си в похотите на нашата плът, като сме правили волята на плътта и на помислите, и по естество сме били, както и другите, чада на гнева.

4 Бог обаче, който е богат в милост, за големата си любов с която ни възлюби,

5 и като бехме мъртви в престъпленията, оживи ни наедно с Христа, (по благодат сте вие спасени,)

6 И съвъскръси ни и турна ни наедно да седнем в небесно блаженство в Христа Исуса;

7 да покаже на идещите векове премногото богатство на своята благодат с добрината си към нас в Христа Исуса;

8 защото по благодат сте спасени чрез верата; и това не е от нас; Божий дар е:

9 не от дела, за да се не похвали никой.

Откровение 3:1

И на ангела на Сардийската църква пиши: Така казва този който има седемте духове Божии и седемте звезди: Зная твоите дела, че имаш име че си жив, а мъртъв си.

Та, голяма част от хората не задържат и не са осъзнати за "ци". Те пребивават предимно в ниските сфери на съществуване, където изчярпват по хоризонтал своята дзин (възпроизвеждаща енергия), а това не дава възможност на същата да се преобразува в "ци" (жизнена енергия).

http://www.kaldata.c...&showentry=7959

По този начин човек остава далеч от живота и мъртъв е. Такъв човек няма душа.

Душата - ето какво е тя, според Юдаизма и Християнството, а и според Исляма: http://www.kaldata.c...&showentry=9089

Не случайно и в Суфизма такива като Руми са писали:

Бъди Жив,

Бъди Жив в Любовта.

Мъртвите не могат да направят нищо.

Кой е Жив във този свят на призраци?

Този, чията Любов не спира да се ражда.

Хората се влюбват едни в други, Любовта се ражда в тях и Светлина ги обитава, но с "времето", поради това, че ума на човек е роб на ниските сфери/удоволствия, запечатан в собствено илюзиорно светоусещане, като възприятие, управляван от дълбоко вкоренените си нагласи/наклонности, Любовта угасва под мощното влияние на егоцентризма в дуалното съзнание.

Това е много хубаво нещо, много на място и тъй бива да бъде, защото страданието е Път и защото човек бива да открие истинската си природа/същност, която е и същност на света, чрез което да навлезе в безвъзвратното любовно състояние на вечна благодат/ананда/блаженство.

До като човек се пилее в хоризонталните посоки, то страданието е неизбежно:

Човешкото съществуване е уникално с това, че в него има точно толкова страдание, колкото да ни накара да поискаме да се освободим от страданието, и в същото време не толкова много, че да можем да практикуваме.

Ето защо такива като Гюрджиев са твърдели, че у човека душата липсва. Да, липсва Светлината - Светлината Хохма и Светлината Хасадим:

75580f96c1f085c051bf9493fd5b9383_260x211.jpg

Липсата на "ци" води до непознаване на духа, който е в човека и който в Дао се нарича "Шън". Духовна слепота. Зарад туй и егоцентризма, страданието, насилието, агресията, гнева, яростта, тъгата, омразата, желанието за унищожение... и пр..

Да, вродената първична жизненост е там, във всеки човек, но не всеки човек знае за нея, не всекия човек я познава. Ето защо се твърди, че човек е само един зародиш, че човека е машина, робот у който Живота/Любовта липсва.

Кой е Жив в този свят на призраци?


1 човек харесва това


0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход