Кулинарни драми-нИнам си кой
За себе си съм сигурна, че Господ там някъде е отредил специално място за мъжа ми. Всъщност всеки мъж, имащ съпруга като мен или подобие на мен, трябва да бъде сериозно компенсиран най-малкото с 40 девици, независимо от религията си.
Разбира се, Еми е виновна отново. Еми и г-жа Бозова от Черешката на тортата. Едната ми постна снимки на някакъв му там пирог, дето не знаеш монитора ли си да ближеш или автобуса за Русе да взимаш. Другата ми сготви питка дето 2 -ри ден с нейния образ заспивам. И така...сърце, мило над стомаха не трае и искам неискам, пристъпих към най-ужасния си кошмар-готвенето! Часът е 18:30, а аз след неколкодневни мъки решавам импулсивно, че е настанало време Диди тавата да вземе. Кво ще готвя-не знам. Питка с плънка. Струва ми се просто, тесто с де що има в хладилника за плънка. Кратка справка с баба ми по телефона (на която звънях около 5 пъти), запретвам ръкави и потъвам до гуша в тесто. Междувременно сложила някакво месо да се вари. Всичко добре, обаче в един момент установих, че хладилникът ми е празен като сиромашка торбица. Наскоро гледах един филм, където се изказаха, че хладилника е огледало на човека. Пълен хладилник-пълен живот, празен хладилник-клиент на киефси
Е, моят хладилник казва за мен, че съм изключително жалка. Майната му! Сърце голямо имам и магазинерките отдолу всичките са ми приятелки ![]()
Добре де, ама манджа с въздух не се прави и впрегнах всичките си импровизационни умения, които, ако трябва да бъда честна по-скоро винаги ме въвличат в някоя беля. Упорито магаре, мирно не стои и вадя буркана с трушията. Дошла от свекърва ми, разбира се. Па, ето ти вътре домати, чушки, краставички, моркови ехееееееееее...Наум си викам оня плешивия готвач ако ме види, шъ ми каже...пресни трябва, пресни...Ама, аз отде пресни да намеря, на пазар никой не ще да ходи. Пък и хладилникът си го държа да ми е празен, за да не го цапам, че пък иначе трябва и да го чистя. Правя следната манджа с грозде- от трушията зеленчуците, лук и месо-пресни. Бог да ми е на помощ!Бях останала с впечатлението, че имам маслини, ама се оказа, че си пазя само опаковката им. Разумно пренебрегвам сладката сметана, която беше купена по погрешка преди седмица и категорично се отказвам от мариновата риба с лук, гъби и не знам си що. По припържвам, задушавам, че и доматче сложих (естествено от консерва). Тестото го наджваках, наджваках, абееееее от стара коза, яре съм аз. Мъжът ми, естествено беше шокиран да ме види в кухнята и трябваше да го успокоя, че за този месец мисля да ми е за последно.
Малко по прекалих с точенето на тестето, та накрая от малкото тесто плеснах и едно сърце отгоре. Да вкарам малко любов и романтика! Да се сети мъжо ми, що ме е взел. Е, то е ясно що-щото съм готина, умна и забавна, със сигурност не е заради способностите ми в кухнята.
Та, какво се случи всъщност.
Обичайното бих казала аз, малко по прекалих с доматения сос, малко тестото ми беше малко, та по-тъничко стана...и малко, малко се разчасти при ваденето от тавата. Иначе, ти да видиш вкусно стана. С лъжичка или виличка се яде, ама се яде, то нали това е идеята...
Дааааааам, за мъжа ми, там горе специално място има....
Препоръчани коментари