Ивоооооооооооооооооуууууу
От dindi
· 1141 прегледа
Скоро не съм се отчитала, не че няма за какво, просто няма кога. Напоследък прекарвам свободните си минути лежайки като труп на кревата, не жела йки да правя каквито и да е изморителни излишни движения. Дори и в леглото(а това хич не е полезно за брака!), ограничих движенията до минимум. Празниците ги претупах, за което съжалявам, но нямам сили. Три седмици вече сме болни и малкото кърлежче успява да изцеди всичките ми енергийни резервни запаси. На него всъщност му е забавно, особено му е кеф да ходи на преглед при педиатърката ми и от вратата още с най-страшния си глас да кресне: Няма да си отварям устата. Което погледнато реално е абсурдно, защото не спира да меля. Аз знам, човек като е болен-уморен, ляга и гледа да се регенерира. Това дете с 39 градуса темперетура скача като подивяло, иди го гони, ако си нямаш работа. Обаче днес ме разби, докато майка му се опитваше малко да си почине и се беше разположила на леглото за цели 10 минути, представете си, телефона ми звънна. Затворих упорито очи, но...Ивайло скочи върху мен, яхна ме на конче и размаха пръст пред лицето ми: "Ей момиченце! Я да си вдигаш телефона!" 
Моля?!?
Покрай тези болести обаче съвсем ми е заслабнало детето, гледам го голо и му обяснявам отгоре: Ивенце, мама и се плаче като те гледа...Ивенце как може бе, мамо...боли ме бе мамо, боли ме да те гледам...Мама, не може за готви, ама ще ти купи, кажи какво ти се яде всичко ще ти купя. Вода от Марс да , ще ти донеса. Като тези дечица от сиропиталищата изглеждаш, моля те мамо...
След потока ми от думи се чува бодрият глас на сина ми: Искаааааааам пицаааааа!!!
Уааааааааааааууууу детето ми иска да яде, това рядко се случва, втурвам се да осигуря пицата с надеждата, че ще го напълни малко това хлътнало коремче. Замери я по стената, има добър мерник, може да стане и полицай (за което беше наказан). Съвсем уби всичко в мен.
Сутринта му купих кифла. Кифла за него, кифла за мен. Сядаме на масичката и започваме да ядем демонстративно. Глътна първите два залъка и започна да ми пее Зеленчуци, който не яде...Под музикалния му съпровод аз си изядох закуската, той-не. Но не я замери. Напредваме.
След това ми обяви, да му обличам якето и да ходим на метрото. Какво метро бе Ивчо, вън вали?!? "Мамооооооооооооо, метрото ще плаче за нас"...отвръща ми малкото манипулаторче. Поредната лъжа се изплъзва от устата ми: "То мамо днес не работи, защото е счупено." Тук сина ми ни в клин, ни в ръкав ми съобщава: "Мамо, аз нямам колежки, защото съм безработен. "
Е, което си е истина си е истина.
Ситуацията с метрото си има предистория. Някои майки водят децата си в градинки на чист въздух, ние с Иво ходим да се возим в тунела. Вчера 3 часа прекарахме там Люлин-Младост. 3 пъти отиване и връщане!!!! Важно е не къде отиваш, важно е да пътуваш. "Е, то няма на кого да се метне!". Сякаш чувам гласа на майка си. Утре моята майка прави 50 години, да ми е жива и здрава и дано това проклетото е благоразположено, та да поседим в заведението, че обикновено като ходя някъде с него -гълтам, без да дъвча и гледам да се изнеса по най-бързия начин.
Иначе снощи намаза и един пистолет с балончета, та летеше по хората на улицата и стреляше с индиански викове. Добре че, повечето от тях признават чара му, ако-не, просто гледат да вървят на другия тротоар. Какво ми дойде до главата?
Има една особена порода майки-те не лъжат децата си. Имам удоволствието да познавам 1-2, които с менторски тон ми разказват как техните генийчета като им се обясни на разбираем език-възприемат, не противоречат и се подчиняват. Явно ние сме от тъпите, защото колкото и да обяснявах на сина си, влачейки го по стълбите, че метрото не е за возене, а за да ходят лелите и чичковците на работа, то така и не се отказа от стратегията си, която беше да се гърчи като глист в ръцете ми. "Не ме дАзни, не ме дАзни, иначе ще ядеш бой". Фъстъкат умее да реди заплахи, а и да псува може: "Майка ти, баща ти, баба ти, дедо ти, леля ти, чичо ти...дееба"! Както се казва уважава цялата рода по азбучен ред. И след всичко това ти казва: "Това са лоши думички". Детето е информирано за всичко. "С ножицата не се играе, защото може да се порежеш" ми съобщава за поредно, докато изрязва някакви хартийки, но и през ум не му минава да я пусне. В миг на прозрение си събува чехлите, мята ги във въздуха и крещи: "Нааааааааааааа Торбалане, обуй ги ти!". И преди да се усетя политат и чорапите и панталоните му и босите му болни крака бягат от мен, за да не му ги обуя...
От всички в нашата къща обаче, най-изтормозен си остава Мърчо, само като чуе гласчета му и през тялото му минава тръпка, докато Иво крещи: Мъъъъъъъъчоооооооо, Мъчоооооооо, гоооовоооооориииии...Да знаете, ако на котките им е заложено да говорят, Мърчо ще е първият, който ще се обади с молба за емиграция!
Не че няма какво, ама трябва да вървя да го спазаря да си обуе чорапите, че предвиждам още лекарства... 
-
17
Препоръчани коментари