Няма такова утро!
От emmi
· 2370 прегледа
7:00
Всеки динозавър е получил дневната си дажба парични знаци за автобусни билетчета и закуска и се гласят да тръгват за училище. Аз излизам малко преди тях да разходя около блока псето Лазар. Срещам ги на ъгъла нарамили чантите : “Чао, мамо!”, “Чао мамо!”. И отпрашват посока спирката.
7:10
Направих две обиколки с кучето и полекичка се качваме по стъпалата защото Лацко го болят краката и движи бавно, а стъпалата особено го озорват, завалийката. Стигам пред вратата и …............... тя се оказва заключена. Тъдъдъдъъъъъм........
Аз съм БЕЗ ключ, БЕЗ телефон /поне да тегля една на динозавъра, който е завъртял ключа/ и БЕЗ пари. НО пък с куче, което е трудно подвижно.
В седем и десет събахлента.
Комшиите вчера вечерта казаха, че днес рано заминават извън града за три дни и ми завещаха котката си на отговорно пазене. Няма как да им звъня и да ги моля да ме закарат до даскалото на динозаврите. Другия вариант е да се дотътрим с Лазар до лелини Марини, да им оставя псето, да ми дадат десет лева за такси и да отида да си взема ключа с такси.
7:30
Вися пред портата на леля Мари. Как стигнах до там само аз си знам. Първо съм бясна че изобщо ми е причинено това, освен това Лазар не може да върви и едвам се влачи, освен това и държи да подуши всяко дърво, а мен ме тресе нервата и хич нямам време за лежерни разходки и разглеждане на тревички. Поради тази причина беше носен на ръце, а гадината си е тежичка.
След десет минути вратата на къщата се отваря и се появява чичо Наско. Естествено, стреснат. То, и на мен някой да ми звъни в седем и половина сутринта и аз ще се стресна. Влизам вътре и леля Мари ми вика: “Защо не се обади?”. Как, викам , да се обадя?!?! И емоционално разказвам случката. Миличката, миличката.... нарежда леля Маре докато чичо Наско пуши една цигара и пие едно кафе да се посъбуди, Лазар остава на гости, а той ме кара с тяхната кола до даскалото да си взема ключа.
7:55
Чичо Наско кара бавно, а това изобщо не се отразява добре на и без това опънатите ми нервички. Паркираме пред даскалото и аз с бойна стъпка се засилвам към входа. Там, обаче, има портиер-охранител. Ама, те сега са в час - опитва се да каже нещо човечеца. Изобщо не ме интересува къде са - казвам аз и поемам нагоре по стъпалата. Влизам в часа на Малкия Динозавър. Първо, защото той ми е по-лесен за локализиране, защото не си сменят стаите, и второ, защото подозирам, че именно той е врътнал ключа. Оказва се, че не бил той ами сестра му. Довечера ще си поговоря с нея. Но ключът е в ръката ми и търча надолу по стъпалата, мятам на портиера и изчезвам посока белия опел на чичо Наско.
8:10
Прецених, че ако трябва чичо Наско да ме кара до у тях да вземам Лазар и после да ме кара вкъщи ще закъснея тотално за работа, а точно днес имам една камара неща, които трябва да се свършат сутринта. Затова Лазар остава на гости до довечера и чичо Наско ме кара директно вкъщи. Имам време да се приведа в приличен външен вид и да закуся. Почти не съм ядосана вече.
Това си го мисля докато се качвам нагоре по стъпалата на входа.
И кого, моля ви се, срещам на стъпалата? Никога няма да се сетите. Комшиите. Тъкмо тръгват.
Е, не! Няма такова утро!
-
12
Препоръчани коментари