emmi - блог

  • публикации
    128
  • коментари
    1842
  • прегледи
    152225

Няма такова утро!

emmi

1404 прегледа

7:00

Всеки динозавър е получил дневната си дажба парични знаци за автобусни билетчета и закуска и се гласят да тръгват за училище. Аз излизам малко преди тях да разходя около блока псето Лазар. Срещам ги на ъгъла нарамили чантите : “Чао, мамо!”, “Чао мамо!”. И отпрашват посока спирката.

7:10

Направих две обиколки с кучето и полекичка се качваме по стъпалата защото Лацко го болят краката и движи бавно, а стъпалата особено го озорват, завалийката. Стигам пред вратата и …............... тя се оказва заключена. Тъдъдъдъъъъъм........

Аз съм БЕЗ ключ, БЕЗ телефон /поне да тегля една на динозавъра, който е завъртял ключа/ и БЕЗ пари. НО пък с куче, което е трудно подвижно.

В седем и десет събахлента.

Комшиите вчера вечерта казаха, че днес рано заминават извън града за три дни и ми завещаха котката си на отговорно пазене. Няма как да им звъня и да ги моля да ме закарат до даскалото на динозаврите. Другия вариант е да се дотътрим с Лазар до лелини Марини, да им оставя псето, да ми дадат десет лева за такси и да отида да си взема ключа с такси.

7:30

Вися пред портата на леля Мари. Как стигнах до там само аз си знам. Първо съм бясна че изобщо ми е причинено това, освен това Лазар не може да върви и едвам се влачи, освен това и държи да подуши всяко дърво, а мен ме тресе нервата и хич нямам време за лежерни разходки и разглеждане на тревички. Поради тази причина беше носен на ръце, а гадината си е тежичка.

След десет минути вратата на къщата се отваря и се появява чичо Наско. Естествено, стреснат. То, и на мен някой да ми звъни в седем и половина сутринта и аз ще се стресна. Влизам вътре и леля Мари ми вика: “Защо не се обади?”. Как, викам , да се обадя?!?! И емоционално разказвам случката. Миличката, миличката.... нарежда леля Маре докато чичо Наско пуши една цигара и пие едно кафе да се посъбуди, Лазар остава на гости, а той ме кара с тяхната кола до даскалото да си взема ключа.

7:55

Чичо Наско кара бавно, а това изобщо не се отразява добре на и без това опънатите ми нервички. Паркираме пред даскалото и аз с бойна стъпка се засилвам към входа. Там, обаче, има портиер-охранител. Ама, те сега са в час - опитва се да каже нещо човечеца. Изобщо не ме интересува къде са - казвам аз и поемам нагоре по стъпалата. Влизам в часа на Малкия Динозавър. Първо, защото той ми е по-лесен за локализиране, защото не си сменят стаите, и второ, защото подозирам, че именно той е врътнал ключа. Оказва се, че не бил той ами сестра му. Довечера ще си поговоря с нея. Но ключът е в ръката ми и търча надолу по стъпалата, мятам на портиера и изчезвам посока белия опел на чичо Наско.

8:10

Прецених, че ако трябва чичо Наско да ме кара до у тях да вземам Лазар и после да ме кара вкъщи ще закъснея тотално за работа, а точно днес имам една камара неща, които трябва да се свършат сутринта. Затова Лазар остава на гости до довечера и чичо Наско ме кара директно вкъщи. Имам време да се приведа в приличен външен вид и да закуся. Почти не съм ядосана вече.

Това си го мисля докато се качвам нагоре по стъпалата на входа.

И кого, моля ви се, срещам на стъпалата? Никога няма да се сетите. Комшиите. Тъкмо тръгват.

Е, не! Няма такова утро!


11 души харесват това


18 Коментара



четейки внимателно, отпивайки си бавно глътка биричка, и внимавайки да не се залея от пристъпите на некоординирани спазми на мускулатурата ми, предизвиквани от смеха, напиращ от визуалната представа за твоето добре прекарвано време, стигам до следното място "....поемам нагоре по стъпалата. Влизам в часа на Малкия Динозавър. Първо, защото той ми е по-лесен за локализиране, защото не си сменят стаите, и второ, защото подозирам, че именно той е врътнал ключа. Оказва се, че ...." и мислено, очаквам да прочета "....го няма в часа" .Слава Богу не ти е било ЧАК толкова напрегнато и с изненади утрото :)

p.s.хи-хи-хи сега ще си отворя още една биричка в твоя чест и ще си легна доволен, че има и по-зле от мен :ass:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Всъщност, срещата с комшиите на стъпалата ме довърши тотално. Само успях да кажа "Ама, вие още ли сте тук!?!?!" То, по-добре да не ги бях срещала хахахаха. Искам да ти кажа, че усещането да стърчиш пред собствената си врата и да не можеш да си влезеш вкъщи си е уникално преживяване. И нищо не можеш да направиш защото нямаш телефон, нямаш пари.... Имаш само куче хахаха. Честно казано, мина ми през акъла да и играя един шут и да си реша проблема кардинално.

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Ай ся - шутове -пак ли искаш да сменяш вратата ? .

Ти се радвай,че си могла да се добереш до училището за да си вземеш ключа :)))))

Сподели този коментар


Линк към коментара

Има, има...Напомни ми за едно мое януарско ли беше, февруарско ли беше утро, като търчах да прибирам баба от болницата в последния момент. Има и такива сутрини...


1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

хохоохоххооо аз си помислих, че какво ли толкова е станало, тооо хохоох ... имама такива поне десет случки в апартамента и една за сега тук

и темата трябва да я прекръстиш на "Страшни приказки за лека нощ" :):ass:

Сподели този коментар


Линк към коментара

тъкмо се връщам от ключаря

извадих два ключа и ще ги дам единия на комшиите и другия на лелини Марини

Сподели този коментар


Линк към коментара

Хехехех ше се сетиш тиии :))))))))))))) майтап, майтап, ама нужно си е мамка му. :)

Сподели този коментар


Линк към коментара

от време на време решавам че искам нова красива входна врата. Да е лъскавка и модерна, с амнайсе заключвания и месингова брава. Обаче после се сещам че ако нещо стане няма да мога да я разбия с ритник и се отказвам хахахахахха

4 души харесват това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Я, не се оплаквай-разходила си се, събудила си се, време за три кафета си имала:) А мен всяка сутрин ме замерват с обувки...

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Мдааа, бива си я одисеята ти, но потенциалният спасител (почти) през цялото време е бил до теб. Извади още един ключ-дубликат за любимата си входна врата и го завържи на врата на кучето. Вземи си един мобилен телефон от тия, дето са по 50 ст, свали му задния капак и постави прилежно сгъната банкнота от 20 или 50 лв, затвори капака и повери финансите и ключа на Лазар. Така ще можеш да го разхождаш без да си зависима от динозаврите и "случайните" им бели.

Сподели този коментар


Линк към коментара

ае, чак пък телефон.............. ама наистина мога да му вържа на врата един ключ :)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Ами нали в това е смисълът на мирното съвместно съществуване - ти го храниш и разхождаш, а пък той те бодигарди и пренася едно-друго.

Сподели този коментар


Линк към коментара

абе, вчера вечерта изобщо не беше мирно - не искаше да си глътне хапчето антибиотик. Въпреки че аз много нежно и любезно му го тъпчех в гърлото

Сподели този коментар


Линк към коментара

Лесно е да се смее човек на чуждото нещастие, но нямаше начин да не се усмихнем - историята си е направо уникална! :)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Лесно е да се смее човек на чуждото нещастие, но нямаше начин да не се усмихнем - историята си е направо уникална! :)

оооооооооо, и аз се смях

ама после

като ми помина малко хахахахахахах

Сподели този коментар


Линк към коментара

Браво за емоционалното утро :) Но тайничко си мисля ,че моята история е една идея по добра.

А тя е следната:

Работя като нощен управител в едно малко хотелче в центра на София. Та за мой късмет точно на Великден се паднах по график на работа и нямаше къде да мърдам, нямаше начин как да се сменя и общо взето бях прецакан по всички параграфи. По време на празниците трябваше да работя. Каккъв ужас , какво нещо... Когато всички почиват.... Както и да е теглих една дълга майна и отидох на работа. В крайна сметка оказа се че не било толкова страшно. Персонала Бяхме Аз дежурното пиколо и рецепционистка, а гостите бяха една двойка на средна възраст от словенски пройзход. Оказа се че персонала е повече от посетителите. Така или иначе бяхме на работа вечерта се почерпихме с по бира две три и загледахме пироманите през огромните стъклени прозорци обграждащи фоайето. Часовникът тъкмо бе ударил полунощ. Минутки след което множеството от хора, държащи свещичките с благодатният огън озариха улиците пред хотела. И точно в този момент противопожарната аларма се включи.... Беше фалшива тревога. В майтапи и бъзици отлетя вечертта. Сутринта барманна който по принцип трябваше да даде закуските, бе препил и закъсня, та сложната задача се падна на мен. Както и да е по едно време се появи; пихме кафе , пушихме цигари; -Смяната ми почти приключваше. Понеже не се очакваха никакви резервации за деня освободих камериерките и пиколите. Оставих само сервитьора и момичето зад рецепция да приключат деня. Тъкмо преди да си тръгна излязохме тримката пред вратата да дръпнем поредната цигара. Часът бе около 10.30 . Тъй като вратата е автоматична с фото клетка като застанеш пред нея постоянно се отваря и затваря, за да избегнем това бармана врътна врътката за да я стопира. На половината цигара чух звукът от затварянето и...... Оказа се че сме заключени от вън. Всичко възможно което можеше да ни помогне да влезем бе вътре. След тридесет минутно седене пред вратата гостите ни слязоха за да си тръгват и така..... бяхме спасени :D

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход