Подмяна
От shefkata
· 2314 прегледа
До кокал стигна даже ножа,
а болката все още е търпима.
Изтръпна нежната ми кожа,
побеля, изстина като зима.
Нокти впих дълбоко във земята,
вика подтиснах, спрях сълзите.
Прогоних за пореден път жената,
която вярваше в звездите...
За да отстъпи мястото на урагана,
на вихрушката вратата да отвори,
на жената от желязо и стомана,
с която никой, никога не спори.
Слабата прогоних на далече,
пуснах вятъра да полудее...
За бурята настъпи време вече,
да чупи, да събаря, да вилнее !
-
3
Препоръчани коментари