Това са едни мои мисли, базирани на спомени за първата истинска връзка в живота ми. Връзка на моменти сюрреалистична, но красива. Разбира се, всичко красиво има своя край - красивите неща не са родени за този свят.

Това са едни мисли за избора, който правим, защото в края на крайщата винаги трябва да правим избор, особено в любовта....

-------------------------------------------------

Когато за пръв път те срещнах, ти ми каза, че изкуството ни събра, но и то ще ни раздели. Тогава аз те целунах и забравих тези думи, забравих ги тогава, но си ги спомних, когато се качи на самолета, а аз през сълзи те съзерцавах. Споминих си ги тогава, помня ги и сега.

Нашата връзка беше като тангото - изпълнена със страст и любов, гореща и красива. Но тангото, както всеки танц има своя край. И този край дойде, края за мен и новото начало за теб. Ти замина, подбуден от своята страст към изкуството, а мен остави тук, сама, само със спомена за нашето танго.

Спрях да рисувам, спрях да творя, а бях ти обещала, че няма да се откажа, бях обещала, че ще се боря, но силите ми за тази борба отлетяха на онзи самолет - онзи полет за Италия, който никога не се върна.

Когато бяхме заедно във Флоренция и двамата се влюбихме в нея, като типични творци си пожелахме спокоен и скромен живот там - живот изпълнен с магията на изкуството. Да, влюбихме се в този град и тази държава, но явно един от нас остави сърцето си там. Остави го и после се върна при него.

Когато днес взех молива и седнах зад белия лист разбрах, че част от мен е умряла - тази част, която умееше да твори. Преди нападах белия лист и изразявах емоциите си, вижданията си, чувствата си, а сега белия лист си остана недокоснат.

Дали те обвинявам, понякога да. В живота си човек прави избор - дали да рискува, но да бъде щастлив или да не рискува, но да остане нещастен. С онзи полет ти отлетя не към Италия, а към щастието си.

Често си мисля, че трябва да спрем да мислим за последствия, да спрем, поне за миг да сме разумни и практични. Мисля, че всеки един от нас, поне веднъж трябва да догони някоя своя мечта, някое свое желание, без да мисли, без да пресмята - просто да потърси щастието си, независимо къде точно на земното кълбо се намира. Защото всички имаме нужда да се почувстваме с крила, дори за един миг.

Някой беше казал " Не съжалявай,че нещо е свършило, радвай се,че го е имало...когато една любов и една връзка е истинска вярвам,че тя не угасва...може да спре да гори за малко...да започне да тлее,но не угасва . Пишеш прекрасно ...така,че да докосва...Не спирай да пишеш

Някой беше казал " Не съжалявай,че нещо е свършило, радвай се,че го е имало...когато една любов и една връзка е истинска вярвам,че тя не угасва...може да спре да гори за малко...да започне да тлее,но не угасва . Пишеш прекрасно ...така,че да докосва...Не спирай да пишеш

Mного мъдра мисъл.

Много красиви думи ми каза - благодаря.

Мисля, че си права - понякога и аз си казвам, че е хубав само факта, че съм преживяла нещо такова, макар всичко вече да е свършило.

Mного мъдра мисъл.

Мисля, че си права - понякога и аз си казвам, че е хубав само факта, че съм преживяла нещо такова, макар всичко вече да е свършило.

Наистина е така. Много хора не могат да срещнат истинската любов, така че просто се радвай, че си изживяла нещо толкова красиво. Трябва да имаш и надежда, че някой ден може да срещенеш дори по-красива любов. И наистина много хубаво думи си написала, аз вярвам, че някой ден ще изпълниш отново белия лист с емоции и чувтва, все пак си едно младо момиче, и животът е прд теб. Не се отказвай, продължавай да твориш и някой ден ще ни споделиш как си изпълнила белия лист, вдъхновена от новата си любов....

Малко е спорен моментът, в който преживяващ нещо красиво и истинско, макар и след това всичко да свършва. Хората забравят нещо доста важно в случая, а именно фактът, че изживяването на нещо толкова красиво винаги предхожда разочарованието. Общо взето, втората част е неизбежна. Това съвсем не означа, че трябва да спрем да се влюбваме или да отблъскваме хората, поради факта, че разочарованието е неизбежно. Трябва да се живее за момента, без излишни колебания за бъдещето.

Редактирано 23 юли 200818 г. от lpa (преглед на промените)

Много красиво написано. Не се отказвай от рисуването. Направи така, че спомените да те водят напред, а не да те дърпат назад към миналото. Изразявай емоциите си чрез рисунките, предполагам това е твоят начин. И когато човек може нещо, макар и за малко да спре да го прави, това не означава, че е изгубил уменията си

Красиво написано,тъжно,но красиво...Не се отказвай,продължавай смело напред и знай,че някой ден ще срещнеш нова,дори защо не по-красива любов от тази,която си изживяла...Пожелавам ти Успех!

Редактирано 23 юли 200818 г. от mariela_es (преглед на промените)

Това са едни мои мисли, базирани на спомени за първата истинска връзка в живота ми. Връзка на моменти сюрреалистична, но красива. Разбира се, всичко красиво има своя край - красивите неща не са родени за този свят.

Това са едни мисли за избора, който правим, защото в края на крайщата винаги трябва да правим избор, особено в любовта....

-------------------------------------------------

Защо ли си до болка права?!

Нищо не е реалистично, всичко се намира в главите ни и си изграждаме определени образи, които може ида се окажат пълна илюзия, тогава се разочароваме от много неща.

Не само красивите неща имат край, всичко има край и начало, дали е красиво -грозно, лошо-добро- всичко има смоя край, няма постоянни неща и постоянни величини няма. Както смърта е края на дните ни тук на земята, така и всичко друго има своя край. Рано или късно...

Избор правим всеки ден, дори в това какво да облечем сутрин излизайки за работа или за разходка. Не винаги избора ни е най-добрия, но няма начин трябва да се научим да взимаме решения, дори и понякога да са грешни.

Успех в писането, в любовта пожелавам една безкрайна да намериш!

Малко е спорен моментът, в който преживяващ нещо красиво и истинско, макар и след това всичко да свършва. Хората забравят нещо доста важно в случая, а именно фактът, че изживяването на нещо толкова красиво винаги предхожда разочарованието. Общо взето, втората част е неизбежна. Това съвсем не означа, че трябва да спрем да се влюбваме или да отблъскваме хората, поради факта, че разочарованието е неизбежно. Трябва да се живее за момента, без излишни колебания за бъдещето.

Хората се учат с годините да свикват с разочарованието и да не го приемат толкова на вътре.

В живота щастието и нещастеито вървят ръка за ръка - убеждавам се в това с всеки изминал ден. Просто трябва да се научим да приемаме нещата, такива каквито са. Аз се научих малко по-късничко май...

Колкото до конкретния случай - чак сега разбирам какво е да оставиш хора, които обичаш и на които държиш в името на по-светло бъдеще. Не е приятно усещането и за двете страни - заминаващите и изпращащите.

П.П: Отде я изрови пък ти тази тема питам аз

Хората се учат с годините да свикват с разочарованието и да не го приемат толкова на вътре.

В живота щастието и нещастеито вървят ръка за ръка - убеждавам се в това с всеки изминал ден. Просто трябва да се научим да приемаме нещата, такива каквито са. Аз се научих малко по-късничко май...Колкото до конкретния случай - чак сега разбирам какво е да оставиш хора, които обичаш и на които държиш в името на по-светло бъдеще. Не е приятно усещането и за двете страни - заминаващите и изпращащите.

П.П: Отде я изрови пък ти тази тема питам аз

Хич не си го научила късно, муцунке, аз започнах да свиквам след 18-тата си годишнина, така че не мисли, че ти е късно

Дано бъдещето наистина да е по-светло, но аз вярвам в теб и знам, че ще е така. И с някой скандинавац ще разбереш или ще си преипомниш какво е да обичаш истински само да не го заобичаш повече от мен

Хич не си го научила късно, муцунке, аз започнах да свиквам след 18-тата си годишнина, така че не мисли, че ти е късно

Дано бъдещето наистина да е по-светло, но аз вярвам в теб и знам, че ще е така. И с някой скандинавац ще разбереш или ще си преипомниш какво е да обичаш истински само да не го заобичаш повече от мен

Пък може и да е някой българин по Скандинавия, знаиш ли

Майка ми отсега се оплаква, че ще й влача гаджета, дето няма да им разбира нищо (аз не че с нея ще се съобразявам, де).

Пък това за обичането...аз май съм позабвавила какво е чувството.

П.П: Споко - ти си в отделна категория "любов" - с никой не я деля

Влюбването е пареща,раздираща,постоянна агония - стихове,рисунки,песни - щастливи са тези, които гасят болката си в тях.

Влюбването е пареща,раздираща,постоянна агония - стихове,рисунки,песни - щастливи са тези, които гасят болката си в тях.

Извинявай, но мисля, че не мога и да си помисля за влюбване като агония. Дали нещо не съм разбрала?

Хората се учат с годините да свикват с разочарованието и да не го приемат толкова на вътре.

В живота щастието и нещастеито вървят ръка за ръка - убеждавам се в това с всеки изминал ден. Просто трябва да се научим да приемаме нещата, такива каквито са. Аз се научих малко по-късничко май...

Колкото до конкретния случай - чак сега разбирам какво е да оставиш хора, които обичаш и на които държиш в името на по-светло бъдеще. Не е приятно усещането и за двете страни - заминаващите и изпращащите.

П.П: Отде я изрови пък ти тази тема питам аз

Абе някои хора така и не успяват да свикнат или пък точно обатното.

Ами аз не гледам датите на темите, ама колкото по-стари толкова по-добре ахах

Мисля, че всеки един от нас, поне веднъж трябва да догони някоя своя мечта, някое свое желание, без да мисли, без да пресмята - просто да потърси щастието си, независимо къде точно на земното кълбо се намира. Защото всички имаме нужда да се почувстваме с крила, дори за един миг.

Сега си задавам въпроса, какво се случва, когато в зародиша на твоите криле и в самота начало на тяхното израстване, те бъдат подкастрени и осакатени....Просто отрязани ?!

Дали поникват отново след време ? Или там остава един закърнял белег, който понякога наболява и напомня за себе си ?!