Един задочен репортаж от НАС – РАЗЛИЧНИТЕ
РЕПОРТАЖ 1. ЛИЧНО ПИСМО
Аз съм една от малкото в системата на среднотото образование, която не стачкува -
и то не защото са ми много парите, а именно, че в началото на стачката се заговори само и само за заплати;
и защото синдикалните лидери не поведоха учителството по време на стачкуващите шофьори или в края на учебната година или през лятото;
и защото имам спомени от 90, 97 години и т.н тоталитарни времена - за което ще вметна, че съм с дълбокото убеждение, че трябва да се сменят личностите вътре в образователната система, а не само повърхностно.
Имам въпрос - ако се раздадат на учителите по 700 лв заплата - дали техния труд ще е по - качествен; дали ще пожелаят те самите да се образоват и преквалифицират.- НЕ, защото става дума за манталитет, породен от порочна система - на всички по-равно.
Защо се тръби навсякъде, че реформата не е започната?
Аз съм инструктор-обучител на учители по ИКТ - кой плати на колегите курсовете; кой плаща курсовете по английски език в педагогическите центрове и т.н. И още по-важното е колко колеги по собствено желание учат и се развиват? И колко от тях са на площада да викат „Оставка и Победа”? Всяко нещо започнато за първи път е трудно, още повече като се посреща с думата "НЕ"..............така е и с реформата; колко колеги се интересуват от проектите и се обучават и печелят проекти и дали те са на площада?
В този ред на мисли да обърнем поглед към преките ни работодатели - директорите. Не може един уважаващ себе си ръководител да не се развива образователно, да не уважава и да не стимулира кариерното развитие....
Дошло време, наречено „мяра според мяра”. За кого се стачкува и за какво - объркани са ценностите и думите и претенциите....
При разговори с колеги включили се в стачката - обединяващото мнение е заплатата и нищо друго еднакво. Страшно е времето, в което масовката размива личността и реалността; силата на учителството не е в масата \тълпата|, а в личностите! Политическият проблем срина учителството, но защо синдикатите все още твърдят, че това е социална стачка?
Бих стачкувала за:
смяна на системата в образованието, но не и за доуточняващите искания на синдикатите и пазарлъците с министерството , защото утре ще се повторят нещата. А ние вече берем плодовете на поколение пораснало във време на стачки.
Стачката се разраства, но защо не сме подкрепени от Университета, БАН...факултетите за подготовка на учители... Темата е огромна, дълбока и страшна..........
И за да получите вярна представа за мен: докато стачката се развива и колегите се изнервят - аз пиша проекти за училището: давам им конкретни пари в бъдеще време (а вече и реални, за което не станах по-мила нито на директори, нито на колегите, а може би и на Вас).
Аз съм начален учител с първа професионалноквалификационна степен, понастоящем докторант към СУ. Трудно е да имаш различно мнение от хиляди еднакви срещу теб, но просто го имам!
РЕПОРТАЖ 2. ПОЛУЧЕНО ПИСМО (с разрешението на автора)
Аз съм начален учител, за когото учителската професия е призвание. За мен никога не е стоял въпросът за избор на професия, защото през целия си съзнателен живот съм искала да работя като учител.
Аз съм начален учител, за когото думата “Даскал” не звучи пренебрежително и иронично, както често се използва в обществото. Аз с радост приемам да ме наричат така, защото това название символизира възрожденското призвание на учителя да носи отговорност за думите и делата си, да има висок морал, да бъде новатор, демократ, да отстоява принципите и идеите, в които вярва, да вижда по-далеч от злободневното, да мисли глобално и в бъдещето.
Аз съм начален учител, който в момента на гърба си изпитва колко е трудно да бъдеш различен, защото имам различно мнение и колегите ми ме подминават с презрение и мълчание заради това, че го отстоявам, а не се скрих зад “страшна болест”, докато отмине бурята. И от това ми става тъжно, защото от десет години (от толкова съм в професията) искрено се надявах да се извършат промени към по-добро в системата на образованието. Това, което стартира като промени спря до пренаписване на учебните програми и издаване на различни учебни помагала.
Освен начален учител, съм и родител и с тъга следя преминаването на моето дете през образователната стълбичка, която не бих нарекла система. Тя не обслужва децата ни, а рутината, инерцията, неспособността и най-вече нежеланието на кадрите да се обърнат към децата ни.
Училището е превърнато в “обучилище”. На децата се гледа като на празни кофи (извинявам се за грозното сравнение), които трябва да бъдат напълнени със знания. Но учителят отдавна не е единствен източник на знания, а той не желае да прави друго освен да информира учениците си за дати, формули, формулировки и след това да проверява дали са прилежно запаметени. От това страда авторитетът му, не само от ниската заплата, но и от липсата на душа, отдадена на учениците.
Учителят е все повече администратор на знания, отколкото сърцат вдъхновител на откривателства. Ще стачкувам, ако се иска такива учители да получават по-ниски заплати от тези, които преподават модерно, но гилдията не е готова за това. Стачкува се за увеличение на заплатите на всички по равно.
Училището не развива талантите и интересите на учениците, защото няма извънкласни дейности. Ще стачкувам, ако някой иска повече пари, защото е работил повече с учениците в кръжоци и училищни организирани дейности. Сега се стачкува за увеличение на заплатите на всички по равно.
Училището не възпитава децата, освен ако не се смята за възпитание стремежа да са еднакви. Ще стачкувам, ако се иска активно отношение на учители и педагогически съветник за гражданско образование, възпитание в познаване на другия, уважение и приемане на различното.
Училището не формира умения за работа в екип, за събиране и преработване на информация, за формиране и защитаване на мнение, а това са уменията на модерния човек, които го правят независим от манипулации и демагогия.
А как да стане това, след като моите колеги не умеят да приемат съществуването на различна позиция, на друго мнение, освен това на тълпата, на мнозинството под профсъюзните знамена?! Нали в спора се ражда истината, нали демократичност означава различни мнения, нали толерантност означава да приемеш различния, нали интелигентност означава да уважиш другия, защото той е мислил по темата, има позиция и я отстоява, а не се крие в болничен отпуск, докато премине бурята?!
Уважаеми колеги, аз дойдох при вас на площада, за да се опитам да ви разбера, за да се опитам да припозная вашата идея или поне да видя колко е близо до моята. Приехте ме с презрително мълчание…..
Основното искане, което се чу на площад “Независимост” беше за стопроцентово увеличение на заплатите. Скандираше се “Победа!”, а аз се питах какво означава победа, колко означава победа, защото при преговори винаги се отстъпва от исканията. Победа ли е уравнивиловката?!
Синдикатите говорят за модернизация на материалната база, повече компютри, но има ли кой да преподава модерно, когато учениците влязат в ремонтираните стаи и седнат на новите чинове. Колко учители могат да използват компютъра освен като модерна пишеща машина?
Не стачкувам, защото се иска отново за всички по равно, тъй като не сме готови за истинско съревнование между учителите, а директорите не са готови да бъдат безпристрастни рефери и да отчитат резултатите от съревнованието като стимулират с по-високи заплати първенците.
В системата на образованието няма кариерно развитие, затова сме равни в правенето само на необходимото малко, което е достатъчно за покриване държавните образователни изисквания от учениците.
Учителят завършва университет и заплатата му нараства пропорционално на времето, прекарано в една класна стая, независимо от начина му на преподаване. Учител със степен “бакалавър” и “магистър” получават еднаква заплата, но нали това са две различни степени на висшето образование. Учител, който придобива професионално-квалификационна степен увеличава заплатата си съвсем символично, което не стимулира кадрите да се включват в тези курсове, а това все пак е интелектуално и професионално развитие. Учител, който посещава семинари, курсове за преквалификация или допълнителна квалификация получава документ, който да приложи безсмислено в досието си и получава присмеха на колегите си за “загубеното “време, а нали това е интелектуално и професионално развитие и се отразява на качеството на кадрите.
Ще стачкувам, когато се иска значително повишаване на заплатата на всички учители през целия им живот, обвързано с повишаването на квалификацията и качеството на преподаване.
Уважаеми родители, и при стопроцентово увеличение на заплатата ми вие пак ще получавате същото качество от мен, защото системата не е променена, кадрите не са променени, учебните програми не са истински реформирани, а само написани под друга форма, броят на учениците в класовете е такъв, че при 40 минутен час няма възможност за индивидуално отношение към възможностите на всеки, частните уроци ще продължат, защото изпитите не са съобразени със заложеното учебно съдържание.
Уважаеми колеги, един арабски философ казва, че децата не ни принадлежат, те принадлежат на бъдещето и ние само ги превеждаме през настоящето.
Какво се случва с тях докато трае стачката? Те са на пътя и чакат от нас да тръгнат към бъдещето. Защо не ги приехме в училище, макар и с намалени часове, а след това мълчаливо да протестираме пред МОН всеки ден?
Кой ще ги поведе към бъдещето, нали сме в училището заради тях?