GABRIELA

Аууу, аз Енрике много го обичах , ама много малко песни напоследък му харесвам. А тази защо ли не се сещам коя е. Aragorn, вече рядко гледа в апаратчето. Определено й е писнало.

The Accidental Husband / Случайният съпруг (2008) Това гледах и аз. Ставаше, приятно филмче. Гледах го заради Джефри Дийн Морган, който ми е изключително симпатичен. Жалко, че не се намира какво друго да се гледа с него.

Ако ми се роди дете, на което в последствие му се открие някакво заболяване, ще си го отгледам заедно със съпруга си. Ако родя болно дете, ще си го отгледам заедно със съпруга си. Вярно е, че никога не може да се знае предварително. Изследванията, за които споменах, се за генетични заболявания и малформации /за Синдром на Даун, за Спина Бифида/ - това може да се диагностицира предварително. За слепотата и глухотата не може да се знае. Никога не знаеш и след време какво ще се случи с детето ти...... Повтарям, че никъде не съм казвала, че болните деца и хора трябва да бъдат отхвърлени, камо ли нещо по-лошо, което някак между редовете ми се вменява. Против съм родителите на болни деца да ги изоставят по домевете, предостъпвайки грижите на други хора. На едно от децата родителите са в града и те така и не са идвали никога да го видят. може би не можем да ги виним, аз обаче ги виня. Струва ми се, че много по-голяма трагедия е за тях дилемата да го видим или не, отколкото да отидат и да го видят. Смятам, че ще им е по-лесно. Болно е, на 7 г. е, а изглежда на 1 г., не може да се движи, не говори, не вижда, с много малформации.... сигурно не могат да го гледат такова и да се грижат за него, но могат да идват да го виждат. Но не съм аз тази, която да ги съди и поучава. Всеки си знае себе си. Ей, бременни момичета, не пийте, не пушете, грижете се за себе си и за детето, което носите в себе си. В Родилния дом е пълно с жени, на които им предстои да раждат и пушат из тоалетните. Представете си гледката - огромния корем, жената вързана към системата си я бута към тоалетната да дръпне поредния фас, а е там за задържане......и не са само циганките тези, които го правят. Два пъти досега съм влизала в АГ-то /за изследвания и за раждането/ и се нагледах на всякаки простотии. Родила мацката, на втория ден бебето е при нея в стаята, кърми и си ходи да пие кафенца по прозорците и да пафка цигарки. Друга пък решила, че няма да кърми, защото пуши и защото била тровила бебето си през бременността достатъчно, затова сега решила да не кърми, защото не можела да не пуши. Всъщност, който иска да кърми, който не ще, да не го прави. Всички знаем вредата от цигарите и от алкохола, толкова последствия може да има за бебето в корема. Доста мами са ми казвали, че са пушили през бременността и че освен да се роди по-малко нищо друго не можело да стане...... Madonna, безкрайно права си за всичко. В крайна сметка те са единствените, които нямат вина за нищо и заслужават грижи и внимание. Дано има повече хора, които да им го осигуряват. Моят мъж твърди, че с много постоянство започват да имат някакъв напредък за различни неща. В момента се измислят занимания за децата, които не виждат, не чуват и не могат да движат нищо по себе си. Единственото им сетиво, което го има, е това за допир. Разни предмети се допират до тях, до кожата им, за да чувстват и все пак да им се случва нещо различно от нищото, което ги заобикаля всъщност. Anne, за такива деца говорех, на които сума ти хора си блъскат главите да открият начин, по който да разнообразят ежедневието им.

Първо, не мисля за плода в утробата на една жена като за вещ. Второ, гледката е наистина меко казано неприятна, но никъде не съм казвала да ги избием. Боже! Продължавам да ти отговарям само, защото не искам думите ми да бъдат преиначавани по този начин.

Искам да вметна, че повечето от тези деца изобщо не се възприемат, макар да не мога да си обясня. Те не страдат от това, че са различни или поне ми се иска да е така. Един човек, който се грижи за тях, няма как да не ги третира като недъгави, защото те не могат да правят нищо по себе си, повечето не могат и да се почешат, че и да кажат, че ги сърби. Не е нужно да се кривим душите, те са различни, те са болни, те са грозна гледка. Не всеки може да работи с тях, дори да се доближи до тях. Много хора по улиците отвръщат очи от тях и с право. Не може всеки да понесе таз гледка....човешко е. Anne, казах, че ме е страх. Страх ме беше първоначално да се доближа до тези деца. В първия момент не знаех мога ли да го пипна, боли ли го, ще се изплаши ли......оказа се, че нищо от това не се случи. Като постоиш с тях, привикваш. И в същото време, когато си с тях, ги обикваш по своему и правиш всичко, което можеш за тях. И да, иска ми се да не се раждат такива деца. Правят се някои генетични изследвания преди 20 гестационна седмица от бременността и плода може да се махне. И ако някоя двойка не желае да махне един увреден плод..........не знам. Има деца за осиновяване. Толкова са много. Censored, аз знам, че си Алгор. Ще прегледам и другите теми.

Мила, Anne, съжалявам, че така си изтълкувала думите ми....доколко съм морална не знам....но предполагам, че щом съм се омъжила за човек, който работи с тези деца, /не по принуда, а с желание защото всички знаят заплатите в социалната сфера/, щом хода при него, за да виждам тези деца, щом пускам моето да играе при тях.....мисля, че по този начин не ги пренебрегвам. Но е вярно, че със страх пристъпвам към тях, защото не знам какво им е в главичките, не знам плаша ли ги, не знам какво се случва с тях. Anne, едното дете е сляпо, глухо, неподвижно, с малформации на крайниците, не е с акъла си, не се осъзнава като човек, мърда само изкривени очички, изглежда на около годинка, а е на 7. За такива деца говоря. И никъде не съм казала, че родителите трябва да оставят болните си деца. Казах, че ми се иска такива деца да не се раждат, такива, за които няма оправяне. Такива, които ще седят цял живот в количката в неестествена поза и ще гледатвтренчено тавана, без да помръдват. Ако можеше да се докаже от лекарите, че живеят в свой свят, както каза haidukpikaso, на светлинни години от нас, щях да съм по-спокойна за тях, че знам, че има смисъл за тях. Никъде не съм казала, че за тези деца не трябва да се полагат грижи, баси, мъжът ми се грижи за такива.... Anne, пишеш на компютъра, имаш мозък в главата си и го използваш умело.....ти не си от тези деца. Не за теб писах в първия си пост, а за онези, обречените..... И накрая, Anne, аз не изказвам позицията си в първия пост дали трябва да живеят тези деца, а питам за мнението на потрбителите тук. Това, което съм написала е задаване на въпроси. Не мога да разбера защо думите ми бях изкривени толкова много и бях изкарана неморална, едва ли не звяр. Просто задавам въпроси......

Много се чудех дали да пусна тази тема. От около година насам съм редовен потребител в един друг форум, който се посещава от майки. И някак сърце не ми дава да говоря по тази тема в него...не знам дали съм права. Съпругът ми е социален работник и работи с деца от Могилино. Днес имах възможността да ги видя наживо. Дори бях на разходка в парка с тях и с моето дете. Не мога да ви опиша какви чувства се бунтуват в мен. Най-вече Бог да пази моето дете. Гледайки децата, 3 на брой, ги възприех като друг вид същества. Иска ми се да вярвам, че те живеят в някакъв собствен свят и че някак си са щастливи............. Искаше ми се да "чуя" коментарите ви за такива деца, за смисъла да се работи с тях, за смисъла да ги научиш на нещо, защото на всеки е ясно, че те няма да бъдат никога пълноценни хора в нашия свят............трябва ли изобщо да живеят тези деца, мъчат ли се по този начин или животът наистина е най-ценното нещо..........дървото също не вижда и не чува според нашите възприятия, но го остяваме живо и му се радваме. Подчертавам, че говоря за деца, които са слепи, глухи, сакати и не са с акъла си, не се осъзнават и в повечето случаи всичко това на куп....... Не говоря за деца, които имат само някакво увреждане, което на фона на тези от Могилино е нищо. Не искам да смесвам тази тема с темата за сираците, защото смятам, че е различна, макар да мисля, че сираците, които са здрави, са много по-обречени в нашия свят. Ах, как искам да се раждат само здрави деца и всяка аномалия да се открива в най-ранна бременност!

Здравейте, момичета. Много ви се радвам за това, което правите тук. Ralna, колекцията ти от романи ме зашемети. Аз обичам да чета, макар напоследък да чета все по-малко покрай заниманията с детенцето ми. От няколко дена обаче ме е хванала една мания за четене на любовни романи. За съжаление не разполагам с такива, а и книги не купувам, т.к. никога не ми остават пари за книги. Всъщност купувам предимно детски книжки с твърди корици с приказки и животни. За мен не остава. Както и да е. Хич не обичам и да чета книги на компютъра, защото ми се губи част от удоволствието при четене, но няма как. По-добре, отколкото никак да не чета. Сканирали сте и сте предложили толкова много книги, че изобщо не знам от коя да започна . Страхотни сте! Аз в момента дочитам един роман на Вирджиния С. Ендрюс - "Моя скъпа, Одрина" - страшно ми хареса тази книга, макар да не мога да я определя точно като любовен роман. Любопитно ми е дали има други романи от тази авторка. Доколкото разбрах е починала вече. Ако някой се интересува от тази книга, мога да направя опит да я сканирам, макар да не съм сигурна, че ще се справя от раз с адобето. Имам и някаква книга на издателство "Ирис" - "Дяволско желание" на Лори Макбейн. Нямам представа дали е интересна, не съм я чела още. Ще ми се да мога и аз да ви предложа нещо, че не ми допада идеята аз да си чета наготово от вашите книги.

Много харесвам Кейт Бекинсейл. И Натали Портман.

Готино куче с красиви очи. Бау-бау. Напоследък наричам кучетата бау-бау.

Красива мацка!

Пък аз не харесвам твърде Кварталът на богатите. Започнах го да го гледам, ама изгледах няколко серии и отново за 6-ти пореден път подкарах ОТХ от сезон 1. Баси, аз съм маниачка на този сериал.

Аз продължавам с интерес да си следя сериите. Не е същото като в първите 4 сезона, но пък няма как и да бъде. Обичам всички герои, обичам всичко, което се случва, обичам ОТХ. Btw, току-що изгледах новия 5-ти епизод. Бай, бай, Нени Кери!

И аз за пореден път гледах Брулените хълмове /междувременно съм гепила отново книгата/, но версията с Жулиет Бинош и Ралф Файнс. Честно казано не съм гледала предложената по-горе версия, но толкова съм влюбена в тази от 90-та г., че като реша да си пусна филма, пускам по-новия. Ще трябва обаче да гледам и предложения от haidukpikaso.

Много е готин. Много е сладка Кейт Хъдсън.

Изключителен малък мечо.

Еverybody`s Changing - Кеаne /много я обичам/ http://club4e.com/search_.php?search=Every...p;submit=submit

Много й се кефя аз на Бианка.

Въх! Уби ма!

По обичайното за мен време. След като сложа малката да спи към 20.30, тя ще заспи към 21.30. Ще погледаме тв с мъжо, това-онова и към 00.00 съм вече заспала. Какво вечеря?

Искам снимкииии. Диндиии....

На ей тази песен винаги много се разчувствам. Lara Fabien - Je T' Aime

Herbert Leonard - Puissance Et Gloire /от Шатовалон/

Ала чичко строг, брадат появи се вкъщи. Щом рисунката видя, мигом се намръщи. Ооооооооооранжево небето.... Оранжева песен.