s-mille

Според мен никоя от сегашните игри няма да бъде играна вечно тъй като всеки ден се измислят все нови и нови подобрения за игралното пространство. Например CS, FIFA, CoD, PoP ще се играят най - много 5 - 6 години още, докато не бъдат изместени от по - новите игри, които ще имат много по - добра графика от тези, които се играят сега!

Аз също харесвам симулаторите. Например WHEELS of STEEL 3D drive academy или тези със влакове, самолети и т.нат. ! Също така обичам и воените игри: CALL of DUTY, MEDAL of HONOR! Спортните игри също не остават по - назад

Зависи от това дали съм зает или не и дали съм в настроение! Някой път прекарвам по 2 - 3 часа. Друг път по цял ден!

Здравейте на всички. Ще можете ли да ми пмогнете с едно есе на тема " Обичам те мое минало Отечество " . Много ще съм ви благодарен!

Това е за човека до тебе. Надявам се че съм ти помогнал За да живее пълноценно човек,той не може да живее сам.Ежедневно ние се срещаме с хиляди хора,роднини,познати и приятели.Съдбата ни събира с едни и ни разделя с други,някой стават основна част от живота ни завинаги или просто преминават през него,оказвайки или не влияние.Млад,стар,мъж,жена,всеки има нужда от приятел до себе си.Онази чисто платонична любов,която те свързва с един човек и трае понякога за цял живот,друг път не чак толкова.Не можем да изберем родните,семейството си,хората с които ни се налага да общуваме през определена част от живота си-съученици,учители по-късно и колеги.Но човек сам избира приятелите си,решава на кой може да има доверие и да го допусне до себе си.Вярно е,че с годините хората се променят,някой приятелства просто не могат да издържат изпитанието на времето,от момиченца и момченца играещи си на кукли и на футбол се превръщаме в големи хора,пътищата ни се разделят,между нас застават други хора,големи разстояния и незапълнени пропасти,докато старият ни приятел или приятелка с които преди време сме се кълнели,че нищо не може да ни раздели и никога няма да се забравяме ,се превръща просто в черно бял спомен,от детските ни години-хубав,но само спомен.Има различни видове приятелства,семейни,по сметка,наложени ни от други хора и истинското чисто приятелство,да намериш човек,с които да се разбираш и без думи,които да е винаги там,за да се посмеете заедно и никога да не откаже да ти подаде ръка,когато затъваш в тинята на живота.Приятелят,този които те разбира,на които си готов да повериш и собствения си живот,които винаги е там,за да ти даде съвет или просто,за да те изслуша,който не очаква нищо в замяна. Ти го познаваш и той те познава и се приемате такива каквито сте,можеш да му кажеш,кога греши и искрено без капка завист да се радваш на неговите успехи.,както и той на твоите,само такова приятелство може да продължи вечно.Но и нищо не боли повече от приятелското предателство и нищо не е по-страшно от това,да се довериш до край на един човек и в даден момент,да разбереш,че всичко е една голяма лъжа.Но трябва да се поемат рискове,а когато наистина срещнеш човека,които можеш да наречеш “приятел” ,ще усетиш истинската сигурност,която той ти носи и дори няма да се замислиш преди да му разкриеш цялата си душа.Само истинският приятел,може да прощава всичко,само той е готов,да страда,за да си ти щастлив,само той никога не би избягал и не би те оставил,колкото и страшно да стане,но и точно затова се намира толкова трудно.Още древният учен Аристотел е казал “Който е приятел на всички,не е приятел на никого”,защото истинските приятели са твърде малко,намират се твърде трудно и точно,затова са толкова ценни,не можеш да очакваш да си паснеш с всички хора и всички да те харесват и да се превърнат в твой истински приятели,много ключове могат да влязат в ключалката,обаче много малко,могат да я отключат.Но истинското приятелство никога не може да е едностранно,трябва както да се очаква много от него,така и да се дава много.Да приемаш проблемите на другия,да му съчувстваш и да преживяваш с него трудностите,да не се отдръпваш,когато стане трудно и никога да не забравяш,че човек без приятели,никога не може да има пълноценен живот и не може да разбере какво е щастието,когато няма с кой да му се порадва и да го сподели.Струва ли си обаче да се жертва приятелството в името на едно малко по-различно чувство?Любовта и приятелството,това е като да ходиш по много тънък лед,които,заплашва всеки момент да се счупи,при най-малкото невнимание от твоя страна. Когато в един момент в живота ти се появи един нов субект е напълно нормално да започнеш да прекарваш по-малко от времето си с добрите стари приятелите и докато преди сте били непрекъснато заедно,то днес ти за пореден път този месец отхвърляш предложението им да излезете,защото вече имаш уговорка с някой друг.Всеки реагира по различен начин на тази променя,но тя определено при всички положения е като трус в отношенията ви,които или ще ги доведе до край или ще ви сплоти още повече,но неминуемо,ще ги промени.Дори да не си го признаваме, малко или много започваме да изпитваме ревност,когато вече не сме единствените и не заради друго,а просто от страх,че може вече никога,да не бъдем.Има и друг важен момент в безкрайно дългата история за човешкото приятелство.Ще си позволя да цитирам Чарлз Колттън,който е казал “Възможно е приятелството да завърши с любов,но любовта с приятелство-никога”.Тънката граница между приятелите е най-лесно да бъде прескочена,понякога наистина това не бива да става,защото рискуваш да загубиш това,което имаш,а то никак не е малко,но друг път пък е най-правилното решение,най-сигурният път към истинското щастие,открито в едни познати до болка очи,погледнати по нов и по-различен начин. Както за създаването на едно приятелство са нужни повече от един,така и когато то завърши,вината не може да се търси само от едната страна.Но все пак,аз вярвам или поне горещо се надявам да има приятелства,които продължават вечно,но затова се иска много воля,много взаимност,любов и доверие,само тогава може да се изгради това така велико чудо в човешките отношения-приятелството между хората.

Някой ще ми помогне ли, че нищо не ми хрумва ? Темата на есето я писах по-горе.

На мене ми дадоха есе на тема " Какво е отношението ми към тези, които забравят своя род " всякаква помощ е добре дошла.

Аз търся есе на тема " Моят нрав " ако ми помогнете ще ви бъда много признателен