Премини към съдържанието

kalllienta

Потребител
  • Публикации

    270
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

0 Неутрална репутация

1 Последовател

Всичко за kalllienta

  • Титла
    Почетен потребител

Информация

  • Пол
    Мъж
  • Град
    Казанлък

Последни посетители

4535 прегледа на профила
  1. kalllienta

    За какво си мислите в момента ?

    Защо вече не е събота!
  2. Еразъм, Магелан, Фуше на Стефан Цвайг
  3. Клетниците на Виктор Юго
  4. Благодаря, изпий си я самостоятелно - ако искаш - една боза...
  5. На Това с Онова - е, ще му се подмажа с кафе!
  6. kalllienta

    Вярвате ли в прераждането?

    Похвално желание, но според моите 55 години стаж на този свят е невъзможно - изкушенията в света и с околните са много по-силни от човешката ни нагласа, за да не реагираме на това или онова - думите ти Вало -Това не е лесно, но като начало можем да опитаме да не позволяваме на емоции като гняв, гордост, завист, ревност, алчност, невежество... да управляват мислите, думите и действията ни. - са прекрасен съвет, но е неизпълним - дори Кришна-медитаторите и в строг пост монасите не могат да го изпълнят в детайли. Един съвет, дано да не прозвучи заядливо - я попитай Калада, ако му вземеш нещо ценно и със сила го накараш да върши нещо, което на него не му е угодно, дали няма вместо смирение да ти ,,подари,, един тежък юмрук - прости ми Кала за примера, но и ти ме тормозиш понякога! Кала, вместо стихове ти как така се пресели тук, в моите любими селения - нали ги отричаше - по едно време
  7. kalllienta

    От ръката на мама - кулинарни уроци

    Виж ти, какъв вкусен раздел си намерих - не умея да готвя, но три пъти по-силно обичам да си хапвам - Благодаря за красотата!
  8. kalllienta

    Говорим в рими

    И САМ ВОЙНЪТ Е ВОИН! от Калллиента Съдбата сам си я строиш! Когато ти е криво, разруши - от сбърканото песен съчини........ Животът да е песен.........сътвори! http://vbox7.com/play:efca5dae
  9. kalllienta

    Любими стихотворения

    ТЕЖЪК ХАРАКТЕР Миряна Башева Като камък на шия, като белег от нож, като черна шамия, като стар меден грош все те нося по мене, нищо, че ми тежиш, от глава до колене нищо, че ме болиш! Като знак за магия, като биле за жар, като люта ракия, като бял хвърлен зар - цял живот - студ и огън, клетва и благослов, добро утро и сбогом, моя трудна любов. http://vbox7.com/play:ab08f907 КРЪСТ Вървял ли си из улиците нощем, по-стъпкан и от уличната прах, по-мъртъв от добре изтлели мощи? А аз вървях. Седял ли си над бялата хартия, по-бяла от лицето на монах, по-страшна от потънала гемия? А аз седях. Разбирал ли си колко си излишен, по-жалък от напразно сторен грях, по-скучен от това четиристишие? А аз разбрах. Живял ли си единствено с перото любовник, брат, тиранин и аллах, зачеркнало и хляба, и леглото? Така живях.
  10. http://www.youtube.com/watch?v=IITTZE2mGpo Продавам и подарявам полуангорски и обикновени малки котенца - в клипчето, а за повече снимки и на останалите котета можете да ми пишете на kalllienta@abv.bg и linaadelina@abv.bg. 0899501162 - Казанлък - Аделина
  11. kalllienta

    Подарявам/продавам домашен любимец...

    да, родено е на 14 май и е в клипчето - бялото в къщичката, по-малкото котенце, мъжко
  12. kalllienta

    Говорим в рими

    http://www.youtube.com/watch?v=-uD7Xt_p72M На дървото окичено с плод, с ароматни, кървави вишни С Линче-Аделинче искаш ли изгрева, залеза - лятото да посрещнем.... Кали - моя дружке мила! и изборите.................
  13. kalllienta

    Любими стихотворения

    АЗ ВЯРВАМ В МЪЛЧАЛИВАТА ЛЮБОВ - Давид Овадия Аз вярвам в мълчаливата любов… Без думи, без красиви обещания, Без упреци, без молещи уста. Аз вярвам само в нямото страдание, В сподавения порив на кръвта. Очи, в които погледът не гасне, докосването нежно на ръце – от клетви, от несдържан плач по–ясно говорят на човешкото сърце. Тя всичките прегради побеждава! Тя – вечен огън и нестихващ зов! Как нея ще отминеш, ще забравиш? Аз вярвам в мълчаливата любов.
  14. kalllienta

    Любими стихотворения

    Арх. Серафим Алексиев Сънувах сън... Бях някъде във храм безлюден, тих, без никакъв народ. Сред здрача блед под храмовия свод видях един позорен стълб и там Христа с въжета свързан, прикован! Пред него бе изправен груб войник и шибаше телото Му с камшик. Във тишината някак страшно беше, кога камшикът яростно плющеше. Това бе бич, обкичен със ресни, нанизани със късчета олово, ръбати, остри, с грапави страни. При всяко ново шибане сурово те вбиваха се в страдащата плът на кроткия Христос... И всеки път когато пак камшикът заплющеше, потръпваше Христос, но все мълчеше... А по измъченото Му лице струеше кръв. И двете Му ръце пробити бяха. В кротките очи блестяха сълзи в кървави лъчи. Венец от тръни кичеше главата, петна от кръв личаха по ребрата. Навред - по гръб, по рамене, гърди се виждаха все кървави бразди. Безжалостният и суров войник издигна пак разветия камшик и взе да шиба... Силно възмутен, аз пламнах, обладан от гняв свещен, па спуснах се и викнах: "Зли човече! Що правиш? Спри! Хвърли камшика вече!"... В лицето исках тоя звяр да зърна. Войникът се във този миг обърна и ме погледна... Аз се ужасих... че в него... своето лице открих!...
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.