kalllienta

Защо вече не е събота!

Еразъм, Магелан, Фуше на Стефан Цвайг

Благодаря, изпий си я самостоятелно - ако искаш - една боза...

На Това с Онова - е, ще му се подмажа с кафе!

И САМ ВОЙНЪТ Е ВОИН! от Калллиента Съдбата сам си я строиш! Когато ти е криво, разруши - от сбърканото песен съчини........ Животът да е песен.........сътвори! http://vbox7.com/play:efca5dae

ТЕЖЪК ХАРАКТЕР Миряна Башева Като камък на шия, като белег от нож, като черна шамия, като стар меден грош все те нося по мене, нищо, че ми тежиш, от глава до колене нищо, че ме болиш! Като знак за магия, като биле за жар, като люта ракия, като бял хвърлен зар - цял живот - студ и огън, клетва и благослов, добро утро и сбогом, моя трудна любов. http://vbox7.com/play:ab08f907 КРЪСТ Вървял ли си из улиците нощем, по-стъпкан и от уличната прах, по-мъртъв от добре изтлели мощи? А аз вървях. Седял ли си над бялата хартия, по-бяла от лицето на монах, по-страшна от потънала гемия? А аз седях. Разбирал ли си колко си излишен, по-жалък от напразно сторен грях, по-скучен от това четиристишие? А аз разбрах. Живял ли си единствено с перото любовник, брат, тиранин и аллах, зачеркнало и хляба, и леглото? Така живях.

http://www.youtube.com/watch?v=-uD7Xt_p72M На дървото окичено с плод, с ароматни, кървави вишни С Линче-Аделинче искаш ли изгрева, залеза - лятото да посрещнем.... Кали - моя дружке мила! и изборите.................

АЗ ВЯРВАМ В МЪЛЧАЛИВАТА ЛЮБОВ - Давид Овадия Аз вярвам в мълчаливата любов… Без думи, без красиви обещания, Без упреци, без молещи уста. Аз вярвам само в нямото страдание, В сподавения порив на кръвта. Очи, в които погледът не гасне, докосването нежно на ръце – от клетви, от несдържан плач по–ясно говорят на човешкото сърце. Тя всичките прегради побеждава! Тя – вечен огън и нестихващ зов! Как нея ще отминеш, ще забравиш? Аз вярвам в мълчаливата любов.

Арх. Серафим Алексиев Сънувах сън... Бях някъде във храм безлюден, тих, без никакъв народ. Сред здрача блед под храмовия свод видях един позорен стълб и там Христа с въжета свързан, прикован! Пред него бе изправен груб войник и шибаше телото Му с камшик. Във тишината някак страшно беше, кога камшикът яростно плющеше. Това бе бич, обкичен със ресни, нанизани със късчета олово, ръбати, остри, с грапави страни. При всяко ново шибане сурово те вбиваха се в страдащата плът на кроткия Христос... И всеки път когато пак камшикът заплющеше, потръпваше Христос, но все мълчеше... А по измъченото Му лице струеше кръв. И двете Му ръце пробити бяха. В кротките очи блестяха сълзи в кървави лъчи. Венец от тръни кичеше главата, петна от кръв личаха по ребрата. Навред - по гръб, по рамене, гърди се виждаха все кървави бразди. Безжалостният и суров войник издигна пак разветия камшик и взе да шиба... Силно възмутен, аз пламнах, обладан от гняв свещен, па спуснах се и викнах: "Зли човече! Що правиш? Спри! Хвърли камшика вече!"... В лицето исках тоя звяр да зърна. Войникът се във този миг обърна и ме погледна... Аз се ужасих... че в него... своето лице открих!...

Кали, тук се пишат рими...... в твойто име няма рима...или ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН - ПЕТРОВДЕН! нЕКА ДА СТЕ ЖИВИ, ЗДРАВИ И ЩАСТЛИВИ ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ МИЛИ - БРАТЧЕТО МИ СЛАДКО - И ПАМФИЛИИЙ - БРАТКО!!! http://www.youtube.com/watch?v=4RT1mMQTNl8

Оназ, Мечтата жива, неизстинала, остава да върви пред мен. До гроба. Д. Дамянов И колко ми е с теб, Мечта - удобно.............. ............. Къде избяга, мила Коби! Не може да ти става хоби без подпис от задругата да бягаш- нима не знаеш как налегна форумчето Скуката!

Дамян Дамянов Изтрих те с двойна гума от сърцето си като ненужна правописна грешка. Но скъса се хартията там, гдето ти оставила бе нещо страшно тежко. През дупката днес духа само вятърът. Да, вятърът на зла обида духа. О колко ли е скъсана душата ти, изтрила толкоз образи! Тя, куха, навярно зее накъде дълбоко в теб ( ако изобщо още съществува )! Обидно е! И грозно и жестоко е с такива думи с теб да се сбогуваме. Със теб - мечтата, любовта, утехата, която сам създадох в свойте нощи. Но ти бе само на мечтата дрехата. А със самата нея - нищо общо... Изтрих те от душата си. Завинаги! Но само теб - пародия на обич. Оназ, Мечтата жива, неизстинала, остава да върви пред мен. До гроба. ------------------------- Отново черен мрак света затрупа. Изви вихрушка яростна и зла. Прозорецът ми с трясък се начупи и звъннаха в сърцето ми стъкла... И свети само моята цигара... Къде си в бурята? С кого?... Не знам! ...О, нека и с друг да те завари - в такава нощ е страшно да си сам ---------------------- Бих ти изпратил писмо без адрес. И аз знам, че ще получиш писмото. То ще стигне при тебе нощес или днес, но ще стигне, защото този вятър, ту тих ту свиреп, тези птици, с лъчи по крилата са приятели с мен и с теб, и по тях, и по тях ще го пратя. Ако вятърът се умори, ако птиците хвърлят писмото, от ръцете на хора добри то ще стигне до теб - не защото сме единствени хора в света, не защото света ни познава, а защото приел любовта от сърце на сърце я предава!

------------------------- Добротата идва с песента! И в звезди сълзите се разтварят! Нужна ни е мъничко мечта- както сол с мая заквасва хлябът......... http://vbox7.com/play:3946f8de

И пак е вечер - записах още една тръпка в листата окапали по ,,Искра,,.. И нищо, че ръката ти я няма на рамото ми..... -Ела! Ела да танцуваме, защото и Мечтите са начин на съществуване, нали......... http://www.vbox7.com/play:21ab2e9a