svetla11

Пете и Кристи, страхотни сцени сте изработили, пълни с енергия и чувственост. Много ми хареса включването на Алекс и Девлин в сцената - доста отличен пример за характерите им: на място непоколебящи се, смели, оторитетни, на място пълни със състрадание и чувственност мъже (направо щях да се разплача с сцената когато Алекс остава сам с Бет) А Даяна направо ми грабна сърцето с това ангелско личице и огнени коси а и диалозите са супер завладяващи БРАВО и на двете ви

Все още съм на вълна Нора Робъртс, изчитам и по една книжка от всяка поредица (ужким да се сдобия с представа за тях и да реша с коя да продължа ) Но се задържах за още една книга в една от поредиците, прочетох "Родена в огън" и не можах да се сдържа и продължих с "Родена в лед" засега върви добре, интересно, приятно леко четиво. Всъщност всичко прочетено до тук от поредиците й си го бива. Имах малко резерви спрямо романите на Нора, бях прочела няколко нейни издадени книжки у нас (не си спомням имената им но мисля че не бяха част от поредици) които не ми бяха харесали или по точно не ме "грабнаха" (може би защото тогава бях напълно на вълна "исторически любовни") затова не запарвах към неин роман докато не подхванах една от поредицата за Кордина, освен това не може да се пренабрегне въздействието на фенките на Нора в форума а и най вече и топ 10'а за книгите й - благодаря ви момичета

Оооо поздравления леличко Мииаааа, да е живо и здраво мъничкото ви ангелче, да е щастливо цял живот и нека носи радост на семейството си! ПП сцената ти е страхотна и няма нито едно изречение което да се критикува, всичко си е на точното място пускай я така както е

Ахаааа, най сетнеее, получло се е (даже много е по добро) ясно се усещат сарказма и арогантността в отговора - много ми хареса и съм "за" този вариянт

Не че не ми хареса репликата но не знам защо " - Права сте, лейди Фоули, Девлин не ме харесва, просто се жени за мен." ми прозвуча като "Девлин не ме харесва но е принуден да се омъжи за мен" (което пък е истина) като че ли изказвайки се така Катрин изглежда неуверена в себе си а на мен май ми се иска тя да е малко по арогантна и с по остър език - оу не знам може пък само на мене да ми е прозвучало така, нека и другите момичета се изкажат пък може и да се чуят още по остри реплики

Миличка, тази фраза спонтанно изникна в съзнанието ми когато четях, изобщо не съм се замисляла за конкретиката (което пък е плюс за теб че се съобразяваш с детайлите и пипаш до тънкост) просто помислих че така Катрин поставя на място една нахълтала безсрамница като и връща за подценяването на "младите" с тази фраза която в широк смисъл значи: "мъжете може и да харесват за любовници безсрамниците като теб но се женят за млади, неопетнени девици каквато съм аз Катрин Нордфилд, за това и Дев се жени за мен и аз ставам бъдещата виконтеса Личфийлд" и по този начин дава първите признаци че няма да позволи на любовниците на Дев или самият той да я унижават (боже какъв дълъг подттекст съм скрила в една мъничка фраза ) мисълта ми беше такава но сценката си е твоя и е редно да го напишеш както на теб ти хареса и се връзва с сцената нали

Уоооооууу Пете, вече нямам думи за да изразя възхищението си от вродения ти талант! Повече от супер е - типично в стил "Пете" : заковаващ вниманието екшън, остроумие, гладко преминаване на сцените и още питаш -пускай го веднага

Ейй, без аплодисменти - моля изпращайте цветя Благодаря ви много момичета за подкрепата и подстрекателството, радвам се че ви е харесало, но аплодисментите са за всички ни защото последнонаписаното е продукт на общи идеи и както го каза Маги: Браво на всички нас А сега съм много любопитна кой и как ще продължи

Пуснах я - дано да съм съумяла да направя нужните поправки. С нетърпение чакам коментарите ви А за малката добавка, трябва да помолим Тихи да я включи ако се хареса и на нея, все пак сцената е нейна!

На завръщане от градската къща на Брентън в каретата цареше тишина и трите жени седяха потънали в собствените си мисли, по лицето на всяка от тях можеше да се види как като отминаващия през прозорците пейзаж се редуват различни емоции показващи доста добре душевните им състояния в момента. Лицето на Доминик светеше с пълно задоволство от прекарания ден и съвместно взетите решения с херцогиня Евърдън за настоящите сватби на децата им. Щеше да бъде прекрасно, велчествено, всички щяха да говорят за това събитие в продължение може би на години "сватбите на века" както я бяха нарекли шеговито по между си. Доминик се усмихна при тази мисъл и изведнъж застина когато се сети че не го е правила от доста време насам, не се бе усмихвала дори и на себе си откакто любимата и маман я бе изоставила! Когато се сети за нея усети как отново я облъхва онзи студен тъмен полъх на скръбта и унинието. Не, не можеше да се остави да я завладее отново, не точно сега когато едвам се беше отърсила от това състояние, не и когато дъщерите й имаха нужда от нея, красивите й дъщери - щяха да се омъжат сполучливо, макар и за женкари и красиви негодници като братята Брентън. Ех, та какво от това, та нали и тя самата се беше омъжила за прословут женкар, а каква любов, какво щастие бе получила в замяна и в какъв предан съпруг и любящ баща се беше превърнал той! Усмихна се сладко когато в съзнанието й изплува спомена за Дерек взел в ръце новородилия се Никълъс и акушерката бе съобщила за още едно бебе, беше я загледал с учуден поглед а после навеждайки се към нея, беше нашепнал с благоговение: "ти си много повече от колкото очаквах и ме даряваш с повече щастие отколкото заслужавам" и я беше целунал с такава пламенна страст че дори и при спомена му се изчерви. Ах Дерек... Откога не я беше целувал с жар, или я прегръщал? Не я ли обичаше вече? Кога и защо бяха изгубили любовта и желанието? За последен път я беше прегръщал или се бе опитвал да я прегърне след смъртта на майка й, тогава и се бе сторила като страстна прегръдка и в скръбта си се бе почувствала осквернена и го бе отблъснала, а не беше ли това просто една прегрътка от страна на любящия мъж опитваш се да утеши дълбоко скърбящата си съпруга? Обаче болката от загубата беше неутешима! А как би се почувствала тя ако мъжа й я бе отблъснал в същото положение? О Боже възможно ли е самата тя да е била повод за студенината в отношенията им през последните години, нима беше толкова вглъбена в себе си та не го беше усетила? Обичаше ли я той още или беше загубил интерес? Спомни си как го гледаха жените миналата нощ на бала у Евърдън - така както заслужаваше да се гледа красив мъж, така както тя не го беше гледала от 3 години насам - с желание! Руменина изби по страните и когато пред очите и изплува спомен за отминали страстни мигове. Искаше го, искаше отново да му бъде съпруга и майка на децата му както беше преди това нещастие да я сполети, не беше загубила само майка си, беше загубила и себе си и радостта и целта на живота си а дали беше загубила и любовта на съпруга и привързаността на децата си? Погледна към отсрещната седалка където седяха дъщерите й всяка потънала в собствените си мисли, учуди се когато видя физиономията на Лизи, защо ли се мръщеше така? Нали днес когато и каза за поканата на херцогинята се смееше, та даже беше паднала от смях? А какво и ставаше на Кати че се бе унесла така? Не бяха ли доволни, едната щеше да се жени за бъдещ херцог а другата за брат му които бяха красиви, умни, смели благородници, не беше ги виждала отдавна но си ги спомняше като младежи, а сега вече пораснали напълно подхождаха за красавици каквито са дъщерите й, а и знаеше че и Лизи и Кати ги харесват, беше видяла как се гледат; може би малко раздразнено но и с желание и интерес. Знаеше че Дерек и Кристофър са подсилили малко нещата ако го бяха оставили на децата то сигурно беше че имаше да чакат много. Макар че вече дебютиралата Лизи си имаше много ухажори, тя все не можеше или не искаше да си избере някой и да се омъжи, не бе светско момиче както на нея и се бе искало да е, още от малка по цял ден се скиташе като момче заедно с близнака си, яздеха, съзтезаваха се из полята - още помнеше израза на пълно удоволствие по мъничкото й личице и святкащите от радост очи когато бе притичала вкъщи с разрошена коса и кални ботуши крещейки че за първи път е победила Ники в състезание! Макар по външност много да приличаше на нея, то по характер беше буйна като баща си, и би се чувствала по намясто в някоя конюшня вместо в бална зала. О не, не в която и да е била конюшня - поправи мисълта си тя - а в своя собствена! Хрумнало и бе щурата идея да притежава собствена конюшня - Побиваха я тръпки само като си помисли че я беше чула веднъж да разговаря с сестра си за това че мечтата и била да отглежда свои собствени коне и да участва в тренирането им и после да ги включи в състезанията, а може би и щяла сама да участва в тези състезания - ужас! Боже Господи ако годеникът и разбереше за това преди сватбата щеше да бъде краят на всички мечти за сватба и добро бъдеще за дъщеря и! А какво да се каже за Кати, малката беше луда по градини и цветя, лудост придобита от собствената и леля Никол през престоя им в Франция, тя познаваше по име всички градински растения та даже и латинските им названия! Е, добре че това беше по женствено занимание но пък за сметка на това, напоследък бе започнала да се интересува от управлението на имоти! Открай време се опасяваше че макар и дискретно тя помага на баща си в ръководството на имотите и собственоръчно води счетоводството, което пък според нея си беше напълно "мъжко" занимание! От къде им хрумваха такива идеи за бога?! Не беше ли права да мисли че Дерек ги е разглезил много като им дава толкова свобода? Ами да, тази вечер непременно трябваше да говори за това с мъжа си, При мисълта за предстоящия разговор, се усмихна лукаво и усети как нещо в нея отново оживява, с грация присъща на французойка отметна буйната си все още руса коса и изправи рамене, готова за нов живот с вичките му отговорности!

Здравейте, завърнах се и с главоломна бързина и с наистина удоволствие (както и очаквах) прочетох и препрочетох написаното от Тихи... Тихчо, сцената е ТРЕПАЧ! Браво мила Толкова ме увлече че на едно място мисълта ми спонтанно продължи написаното от теб: "Сюзън изгледа Катрин пренебрежително. - Нова обожателка ли, скъпи? – Попита тя подигравателно. – Мислех, че не харесваш толкова млади. - Съветвам те да замълчиш, Сюзън. Това е... - Ами да, мъжете не харесват млади, те се женят за тях, Катрин Нортфилд, бъдещата виконтеса Личфийлд. – Завърши ледено Кат, вперила поглед в Девлин. Жената ахна." мисля че такава фраза би стъпкала пренебрежителното поведение на лейдито А сега ако няма желаещи да продължат с гостуването да се опитам да редактирам моята сцена и да я включа ПП наистина пасна с моята сценка; това с чая и намусеното отдалечаване на Алекс вместо да продължи схватката както би очаквала Бет, тази сцена с приятелката и заминаването на Дев оставяйки Кат насред антрето обясняват намръщенето изражение на Бет и унинието на Кат в каретата а и са добър предтекс за все още ненапълно заинтересованата мисъл на Доминик, усещаща, познаваща дъщерите си и израженията им но не разбираща състоянието им: "Защо... не бяха ли доволни..." Мале как се разписах само, не знам какво ми става напоследък, май тази игра на писателство много ме увлече -не че имам талант- та не мога да се спра

Кристи разбира се че не съм се обидила мила, та нали аз самата помолих за мнението ви освен това и при мен критиката е с градивно действие Най искренно ти благодаря за комплимента, а който го е казал това че счетоводителките сме били сухари, значи все още не се е запознал с нас (ех, ако и да не валим поне гърмим) Тихи очаквам с нетърпение да напишеш сценка за Кат и Дев, обзалагам се че ще е нещо в тип "трепач" и ще си струва чакането Права си че сме се събрали хора с разновидни интереси и професии, мисля че ни събра универсалният език на любовните романи, нали любовта не познава професии и не прави разлики, а там където се спънем с езика идват ни на помощ преводачките Прости невежеството ми но би ли ми казала какво означава "ВИАС" ПС няма да повярвате но едва сега открих линка към другите иконки и за това сега постът ми е пълен с тях

Благодаря за коментарите, идеите и съветите ви момичета Миа, права си за "имението Евърдън" грешката е моя, не внимавах а и май ми е останало в ума като Евърдън Като се замисля малко, права си и за Доминик и Дерек - наистина е станало малко претупано, мисля че когато се махне "Щеше да разбере това, още тази нощ!" и като последна фраза остане "Искаше го, все още, а дали и той я искаше?" ще се получи - нали? А сега за хобитатааааа... По начало искам да изясня нещо: Бет не участва в състезанията, има такава мечта (точно когато е говорела за нея с Кат ги е чула Доминик и се е разтревожила) но не е участвала - все още! Първата ми мисъл беше само да иска да отглежда свои собствени коне и да участва в тренирането им и после да ги включи в състезанията но после се сетих за темпераментния характер на Бет и ми се стори че тя би опитала и сама да се състезава (може би предрешена като мъж) разбира се ако и бъде разрешено - това го оставям на Алекс, той да се опита да я вразуми ако може Кат обича цветя и градини, тя е нежна натура като майка си (аха, виж това може да се вмъкне и в романа - макар че по външност Кат да не прилича на майка си по характер да се е метнала на нея, докато Бет да й е одрала кожата но пък да е наследила буйния и непокорен нрав на баща си - как мислите?) първоначалната ми идея за Кат беше тя да помага на баща си в работата около имотите и другите дела, значи да има наклонност към семейния бизнес, да ги разбира тия "мъжки" неща но не знам как се получи така че когато пишех тази идея се превърна в търговия ще я поправя! Пете, ще драсна нещо и за "първото пони" и ще загатна че влечението на Кат към цветята и градините варира от престоя им в Франция, научила е всичко за градините от лелята на майка й Никол Kristi 34, точно за да не претупаме набързо гостуването и за да може ако някой има идеи да продължи сцената (а и да ви искам мнението) пуснах написаното първо тук ПС Ще направя промените но се опасявам че ще отнеме малко време че през уикенда пак съм на колела (малка, двудневна екскурзийка) и може да нямам възможност да пиша, за това ако някой продължи с сцената у Брентънови и дойде ред на моето откъсче ви моля да я пуснете вместо мен - разбира се ако е възможно и ако нямате нищо против! kiss kiss Тихчо не съм забелязала твоя коментар, благодаря за хубавите слова и коментара ти мила, съгласна съм и аз че Катрин трябва да помага на баща си в управлението на семейните имоти а с това да води счетоводството ми легна на душата (само се чудя като счетоводителка по професия тази идея защо не ми хрумна на мен?! ) Ето и една малка идейка от мен за Катрин и Девлин, надявам се да ти хареса и да да я доразвиеш и аз да чета с удоволствие защо точно когато наште са там да не дойде някоя приятелка на Девлин и Катрин да поревнува малко и да го скастри с острия си език?

Благодаря за информацията мила, и аз бях от незнаещите, макар и да не разбрах нищо от уики защото е на англ. Филма ми хареса много а това че има и книга е още по хубаво, ех само да беше и преведен! Ти чела ли си я???

Момичета написах нещо, но не можах да бъда сигурна а и не знам дали някой мисли да пише още за срещата затова първо я пускам тук и ви искам мнението: На завръщане от имението Евърдън (Евърдън Менър??) и трите жени седяха в каретата потънали в собствените си мисли, по лицето на всяка от тях можеше да се види как като отминаващия през прозорците пъйзаж се редуват различни емоции показващи доста добре душевните им състояния в момента. Лицето на Доминик светеше с пълно задоволство от прекарания ден и съвместно взетите решения с херцогиня Евърдън за настоящите сватби на децата им. Щеше да бъде прекрасно, велчествено, всички щяха да говорят за това събитие в продължение може би на години "сватбите на века" както я бяха нарекли шеговито по между си. Доминик се усмихна при тази мисъл и изведнъж застина когато се сети че не го е правила от доста време насам, не се бе усмихвала дори и на себе си откакто любимата и маман я бе изоставила! Когато се сети за нея усети как отново я облъхва онзи студен тъмен полъх на скръбта и унинието. Не, не можеше да се остави да я завладее отново, не точно сега когато дъщерите и имаха нужда от нея, красивите й дъщери - щяха да се омъжат сполучливо, макар и за женкари и красиви негодници като братята Брентън. Ех, та какво от това, та нали и тя самата се беше омъжила за прословут женкар, а каква любов, какво щастие бе получила в замяна и в какъв предан съпруг и любящ баща се беше превърнал той! Усмихна се сладко когато в съзнанието й изплува спомена за Дерек взел в ръце новородилия се Никълъс и акушерката бе съобщила за още едно бебе, беше я загледал с учуден поглед а после навеждайки се към нея, беше нашепнал с благоговение: "ти си много повече от колкото очаквах и ме даряваш с повече щастие отколкото заслужавам" и я беше целунал с такава пламенна страст че дори и при спомена му се изчерви. Ах Дерек... Откога не я беше целувал с жар, или я прегръщал? Не я ли обичаше вече? Кога и защо бяха изгубили любовта и желанието? За последен път я беше прегръщал или се бе опитвал да я прегърне след смъртта на майка й, тогава и се бе сторила като страстна прегръдка и в скръбта си се бе почувствала осквернена и го бе отблъснала, а не беше ли това просто една прегрътка от страна на любящия мъж опитваш се да утеши дълбоко скърбящата си съпруга? Обаче болката от загубата беше неутешима! А как би се почувствала тя ако мъжа й я бе отблъснал в същото положение? О Боже възможно ли е самата тя да е била повод за студенината в отношенията им през последните години, нима беше толкова вглъбена в себе си та не го беше усетила? Обичаше ли я той още или беше загубил интерес? Спомни си как го гледаха жените миналата нощ на бала у Евърдън - така както заслужаваше да се гледа красив мъж, така както тя не го беше гледала от 3 години насам - с желание! Руменина изби по страните и когато пред очите и изплува спомен за отминали страстни мигове. Искаше го, все още, а дали и той я искаше? Щеше да разбере това, още тази нощ! Погледна към отсрещната седалка където седяха дъщерите й всяка потънала в собствените си мисли, учуди се когато видя физиономията на Лизи, защо ли се мръщеше така? Нали днес когато и каза за поканата на херцогинята се смееше, та даже беше паднала от смях? А какво и ставаше на Кати че се бе унесла така? Не бяха ли доволни, едната щеше да се жени за бъдещ херцог а другата за брат му които бяха красиви, умни, смели благородници, не беше ги виждала отдавна но си ги спомняше като младежи, а сега вече пораснали напълно подхождаха за красавици каквито са дъщерите й, а и знаеше че и Лизи и Кати ги харесват, беше видяла как се гледат; може би малко раздразнено но и с желание и интерес. Знаеше че Дерек и Кристофър са подсилили малко нещата ако го бяха оставили на децата то сигурно беше че имаше да чакат много. Макар че вече дебютиралата Лизи си имаше много ухажори, при това един от койито беше нещастният граф Монтбар, те все не можеше или не искаше да си избере някой и да се омъжи, хрумнало и бе щурата идея да отглежда расови коне в собствена конюшня и да участва в състезанията - ужас, къде се е видяло дама от обществото да развъжда коне?! Дано годеникът и не разбереше за това преди сватбата! А какво да се каже за Кати, малката беше луда по градини и цветя, добре че това беше по женствено занимание но пък за сметка на това тя напоследък бе започнала да се интересува от търговия! Пресвета Дево само като си помисли че я беше чула веднъж да разговаря с сестра си за това че искала да внася стоки от Франция, а после може би и от далечния изток, направо я pобиваха тръпки! От къде им хрумваха такива идеи за бога?! Не беше ли права да мисли че Дерек ги е разглезил много като им дава толкова свобода? Ами да, тази вечер непременно трябваше да говори за това с мъжа си, разбира се веднага след осъществяването на плана й. При мисълта за предстоящата нощ, се усмихна лукаво и усети как нещо в нея отново оживява, с грация присъща на французойка отметна буйната си все още руса коса и изправи рамене, готова за нов живот и ако трябва борба за втори шанс - наградата си заслужаваше усилията! Моля ви кажете какво мислите, става ли? П.С. Не можах да измисля други интереси и хобита за момичетата ако имате идеи моля ви да ги споделите

Да отговоря аз: Джерард Бътлър е - съвършенният и аз го харесвам много готин сладур, шотландец при това Наскоро гледах филма му "PS: I Love You" с Хилари Суонк оууууууу беше невероятен с тази негова завладяваща усмивка и страшно сексия поглед

Чета "Ключът на светлината"- Нора Робъртс. Страшно забавна, мистична, романтична книга - грабна ме и не мога да се спра, и със всяка прочетена книга от която й да е поредица (макар че за сега да са само по една книга от 3 поредици) ставам върла фенка на Нора!!

Благодаря мила започвам с ключовете, искам да прочета поне една от тях а после да се захвана с кръга защото имам чувство (май придобито от коментарите) че когато започна "Кръгът" няма да мога да се спра

kristi_34 поздравления мила, доста хубаво и забавно и яко се е получило, май и ти имаш призвание а и нюх за писане а Момичета за сега макар и мудно върви доста добре, чета с удоволствие (но май нещо не е наред с мен - въртят ми се сцени в главата а не мога да ги събера в едно и да пиша ) Не мислите ли че трябва да се вмъкне и една сценка за Монтбар, веднага след деня на бала как с размазана физиономия чете за годежа във вестника, побеснява и се точи по наште??

В тези дни съм на тема Нора Робъртс, таман прочетох "Чародейна сила" една чудесна магическа приказка, очарована съм и сега макар и да смятам че трябва да чета и първите две от тази поредица, искам да прочета и по нещо от другите й поредици като за пролог но не мога да предценя с коя да започна отдавна искам да чета ключовете (има ги и в книжен вариянт но така и не ми се удаде да си ги купя ) а също така и звездите на митра и кръгът ми привличат вниманието - ще ги прчета всички но с коя ли да се захвана първо - можете ли да ми подскажете нещо като се има впредвид че тези дни ми се чете нещо по така магическо, свръхестествено но и романтично?

Супер!!! Не знам какво друго да кажа за страхотната ви работа - чудо и приказ момичета направо не мога да му се нарадвам! Наистина доста добре сте се сработили вие двамката - страхотен екип, страхотна работа! Хиляди благодарности и на двете ви за труда и поздравления за превъзходната редакция Сцените са красиво изпъстрени с неоттегчителни и нужни подробности за обстановката, преминаването между сцените е плавно, отвърдили са се характерите на героите, характера на Доминик се е посмекчила и Мия доста добре е влязла в хармония и е направила така че да видим каква любяща съпруга и майка е била в миналото - поздравления и за теб Миа

Най сетне дочетох и "Чародей" (Катрин Сътклиф) чудесна беше! Боби, сега съм наясно защо си я харесала повече от "Вярност" - мисля че ако я бях прочела първо тази книга щях да намразя Трей и нямаше да чета Вярност! ПС Йори, разбирам защо си болна за тази книга, Клей и на мен ми стана любимец Момичета, благодаря ви много за положителните коментари за книгата които ме подтикнаха да я подхвана - препоръчвам я горещо на нечелите я

Не знам защо (че то наистина от анотацията не се подразбира) но ми се струва че е съвременна...

Радвам се че ти е харесала идеята мила, значи и ти си падаш малко романтичка като мен какво да се прави не ги искам лошите, те така или иначе са навсякъде в реалния свят нека да си останат кусур в романа ни

Моята идея зя Аделайда: Тя не е влюбена в Александър истински, а иска да бъде херцогиня и да живее в разкош. Затова по всякакъв начин ще се опитва да осуети женитбата, а след като бракът между Алекс и Елизабет стане факт тя ще се оттегли с наранено сърце и също толкова наранена гордост и ще си ближе раните в един ъгъл където ще я открие маркиз Аштън, който по начало ще се подиграва с нея но после ще и покаже какво е когато се влюбиш истински Нали съм романтичка до шушка, не искам никой да е лош (злобата на Монтбар ще им стига на главните) а и мисля че в тяхната история можем да обработим и сюжета "укротяване на опърничавата"