svetla11

Да има ги Алек и Джейми и децата им (мъничката им дъщеря - пакостница и красавица като майка си ) и са живи и здрави, добре я карат, ще ги видиш приблизително след 2-3 глави (но не знам дали ние ще те видим докато не свършиш романа ) Главната в "The Wedding" е също англичанка като Джейми, но не е войнствена като нея а една сладка малка много много добра душица с силно чувство за справедливост. Има и отвличане (главния я отвлича за да отмъсти и предизвика годеника и McNare-убиеца на баща му), и отмъщение, и прилична доза хумор и смях, мисля че щом ти е харесало "Венчило с дявола" много ще ти хареса и тази книжка, аз не мога да кажа коя повече ми хареса- много си ги обичкам и двете

"The Wedding" съм я чела и беше ме изкефила много, съвсем като "Венчило с дявола" е - пожелавам ти приятно четене и май малко ти завиждам

Уж ким щях да чета "Чародей" но преди да я почна бях хвърлила едно око на "Девицата и звяра" на Вероника Хол и така съм се зачетала в нея че не съм усетила кога това хвърлено око ме е довело до края й хубава книга, хубав сюжет, добре изобразена чувственост, примесена и с малко интриги и убийства (ама не като крими а повече като за разнообразие) хареса ми главната и как с мекото си сърце, бодър и борбен дух успя да омилостиви и укроти "звяра", харесаха ми и бабата на главната и приятеля на главния като характери. Имаше и някои подробности които ме раздразниха малко (например това че почти до края главните бяха на "вие" помежду си а даже и през и след първата им брачна нощ!!! ) но иначе книгата я препоръчвам А сега най сетне да започвам с Чародея

Преди време Деси бе дала линк към тези снимки ето го отново: Romance а също така ги има и в форума на Ганинка: http://www.kaldata.com/forums/index.php?au...blogid=781&

Вчера дочетох и "Принцът плейбой" на Нора Робъртс, с нея приключих с поредицата за Кордина. Цялата поредица ми хареса много и я препоръчвам на тези които не са я чели и искат да прочетат съвременни приказки за принцове и принцеси. На мен най много от поредицата ми хареса именно "Принцът плейбой"- отморващо, романтично, смесено с доза крими за действие и много любов... Сега смятам да започна "Чародей" на Катрин Сътклиф - тази книга за брата близнак на Трей от "Вярност" ли е?

Честито Тихчо напълно заслужено признание- успех мила kiss

Марианче, идеята с любовницата е добра и на мен в главата ми се свърташе нещо такова но аз повече го мислех за Алекс и Бет. Бет щеше да е тази която се справя с всички любовници и укротява женкаря... а за Дев и Кат ми се въртеше нещо от рода на избягала годеница с годеник по следите й (разбира се не чак в Ямайка а в Франция - нали е живяла там) А и доколкото видях и в романа ни характерите на главните скланят към тази насока: Бет е по опърничава, по импулсивна и мисля че е способна на борба с който и да е женкар а Кат е по умерена но също толкова устата и остроумна... докато Бет води тази война с нокти то Кат се справя също толкова добре с думи (хе хе то последното ми прозвуча като анотация на роман ) Момичета, как мислите нямали да е добре докато романа ни се редактира да се вслушаме в съвета на Хesi и да обсъдим идеите си - тази горе беше моята в крайна сметка ако и да не можем да ги осъществим всичките то поне да видим какви идеи ни се въртят - може пък някоя измеждутях да ни хареса повече и заедно да я доразвием така че да бъдем готови когато му дойде времето да пишем ПП Боби, мисля си че маркиз Аштън може да се справи с Аделайда и да я вкара в правилния път - че тя не е злобарка а само малко озлобена и влюбена в неподходящия за нея мъж

Ами и аз не искам Доминик да е в отрицателна роля -не и по собствена вина- Петето е права за това че щом е сърдита и озлобена заради някаква лъжа за мъжа й то в рамките на тези 3 години трябва някак си да изясни отношението си с него, а ако не може то тогава и Дерек ще е виновен (а никак не искам Дерек да е виновен за нещо, досега го заобичахме като много добър баща) мисля че по добре е граф Монтбар да й е направил мръсно че нали той е граф Гадост и злобар хем по такъв начин можем постоянно да я извадим от тъмното на злобата засилвайки още повече имиджа на Монтбар. А за опиата: не знам редовно даден в много малки количества би ли навредил на здравето или само да направи човек по раздразнителен или агресивен но това ме подсеща друго нещо: наскоро една моя позната започна да се държи много много странно - агресивност, раздразнителност, едва ли не смяна на характера (точно както го описа Петето) и за това семейството я води на психиатър който определил състоянието и като "маникдепресив" (не знам как е на български) това е било болест предизвикана от стрес и дълбока скръб, не е било постоянно а симптомите и се повтаряли веднъж на 10-15 години и това му състояние траяло 1-2 години, като през тези 1-2 години болния се насочвал към най заинтересования и любящ човек около себе си и го обоготворявал в съзнанието си толкова че каквото му се каже от страна на този човек то било вярното за него и само на това и на него вярвал. Точно така се държеше и тази моя близка; след смъртта на сестра си, към която беше много привързана тя изпадна в много странно душевно състояние- остави да се занимава с любимата си дъщеря, започна да страни от мъжа си и точно в тези дни се е запознала с един мъж (гадняр според мен) който и правил кур, привързала се е към него и в рамките на 1-2 години успя напълно да съсипе живота си, като се разведе и започна да живее с "гадняра" като през цялото време казва че е била много щастлива с него... психиатъра казвал че това й състояние ще мине и тя ще се върне към нормалното и че много ще съжалява за стореното... Много тъжна история е тази а защо я разказах? заради това че описаните от вас симптоми на Доминик отново ме подсетиха за нея, не казвам че трябва тъкмо така да стане и в нашия роман но може и да помогне като идея

Здравейте, днес ме нямаше и когато се зачетох в романа ни и в дискусиите относно нея видях че доста сте се развихрили Подкрепям идеята за редактори и предложението те да са Пете и Тихи (ако и двете са съгласни разбира се) че Петето е много добра в хармоничното преминаване между сцените и доразвиването им а Тихи изобразява доста добре чувствата а няма да е лошо да се добавят и те към диалозите в които се усеща че липсват, а и знам че и двете имат опит в писането. А с това че трябва да почакаме 2-3 дена за да се въведе ред не е проблем, няма за къде да бързаме нали пишем за удоволствие не мога да разбера за къде сме се разбързали толкова, ами че то дори много опитните писатели пишат романите си понякога даже с години... ПП Милена, добра е идеята ти да доразвиеш ролята на Доминик, че аз все още не мога да се сетя как за 3 години от любяща съпруга и добра майка тази жена се е превърнала в такава мръсница но моля те не я забърквай с маркиз Аштън (който е приятел на Девлин) а можеш колкото си искаш да ги накараш да мърсуват с Граф Андре дьо Монтбар без да се притесняваш че някой ще те помисли за извратена ППП Момичета, много се бъркат имената хем на главните, хем на второстепенните герои, което е много неприятно при четене, затова имам специална молба към бъдещите редакторки на романа: в първия пост освен имената на главните и родителите им да се запишат и имената на основните второстепенни герои (те вече горе-долу се оформиха) като например: Граф Андре дьо Монтбар - лошия, най големия враг на Александър,иска Елизабет, мърсува с майка й Аделайда - лошата, роднина на главния, иска Александър Тристан Дейърброк, маркиз Аштън - най добрия приятел на Девлин, циник Моли - камериерката на Елизабет ...... ... мисля че така описани те няма да се бъркат, разбира се ако всеки пишещ си направи труда да направи справка преди или при писане...

Оооууу, на почивка си значиии, колко хубавоооо - Pриятно прекарване и много забавления ти пожелавам мила

Тъкмо в момента чета 2 романа - на едната все още не и е известно името, засега го наричаме "нашия" и която за сега е страхотна и много много непредсказуема, а другата е "Престолонаследникът" на Нора Робъртс от поредицата й за Кординия. Бях прочела 2 от романите от тази поредица, но от край време я бях занемерила и позабравила, докато топ 10 не ми я напомни отново и я подхванах, още съм на 4'та глава но историята ме грабна и май пак ме очаква една безсънна нощ докато я привърша. Не съм чела много книги на Норчето (все ги оставям за по широко време което за жалост я нямам) но по принцип всичко нейно ми харесва много и съм изчела всичко нейно издадено у нас (което пак за жалост не е много )

Че защо бе Тихчо, защо те няма? толкова очаквах че ще пишеш нещо за Катрин и Девлин... Джени та тя музата напоследък не знае кого да посети, май идва поред, сигурна съм че ще те посети и теб, толкова е забавно да пишеш сцени така както ти се прииска и да поведеш един роман където на теб ти се иска че няма много да му устоиш и ще се разпишеш и ти

Та значи критика казваш Пете - ех, да беше оставила и един детайл не пипнат както трябва би могло и да се критикува но къде ти - няма такова нещо! Всичко е изпипано с тънкост, не си пренебрегнала нито един детайл за което би завидял и най опеканият писател - за това което преди малко ти писа може само да се каже БРАВО и пак БРАВО Не мисля че ще се надуваш а и така да е, ако това ще рече "с надути платна -пълен напред" - давай в същия дух мила П.П Маги миличко, какво направи с моя маркиз Аштън! искам си го, неопетнен, та той не направи нищо освен малко да се заяде с приятеля си Девлин де!

Ами да, заглавяването на романа ще е най накрая, защото все още не се знае какъв обрат ще вземе историята и за колко още двойки ще се пише в нея, че още си имаме и Никито - брата близнак а и сега имаме и един най добър приятел/циник - Тристан за които може спокойно да се вмъкнат нови истории Дев, не ми казвай че ревнуваш! Не и от този въшльо! За, Бога, та той има още жълто около устата - присмя се Алекс, но в този момент смеха му секна. Бет се присъедини към танцуващите под ръка с маркиз Аштън. -Защо млъкна, да не би ти да ревнуваш! -на свой ред се подигра Дев, чието настроение се повиши значително. -Хайде Алекс, ела да пийнем, явно сестрите Норфилд се забавляват чудесно и без наша помощ! Ха-ха-ха Пете, супер си душице, направо ме уби с този диалог и с цялата сцена! А само как се свърза с писаното преди теб- хармонично и леко - направо си..... нямам думи БРАВО ти казвам и се

мале-ле-ле, написах нещо но когато го прочетох след като го публикувах първо видях недостатъците му- написала съм доста повърхностно, без да се задълбочавам в чувствата, а сега като го гледам можеше да стане по добре ако можех да придам и чувствата и на Катрин, моля някой след мен да продължи с Катрин така де да не я оставим в такова гневно положение че може и да направи някоя пакост!

– Видяхте ли, къде отиде сестра ми? – попита Катрин когато Девлин й подаде чаша с пунш. – Не, драга, но бих се обзаложил, че двамата с брат ми са в градината и мисля, че се досещам какво правят точно в този момент. – Ухили се широко и й намигна безсрамно. – Какво искате да кажете, с това „какво пра….”? – Загледана в наглата му физиономия, Кат се опитваше да проумее казаното. Изведнъж виолетовите й очи се отвориха и тя ахна с отвращение. – Ах Вие, негодник такъв, как се осмелявате… дори да помислите това за сестра ми, тя не би позволила… – Не, мила, – прекъсна я той. – Не знам за сестра ви, но познавам брат си и съм уверен в компетентността, или по-скоро арогантността му. – Усмивката му стана по-широка и очите му светнаха от удоволствие, когато видя гневното потрепване на Катрин. Виолетовият й поглед придоби огнени оттенъци и невероятно, но красотата й сякаш се засили. Сега, когато я видя в другата й светлина, разгневена и обидена, Дев я хареса още повече. – И Вие наричате това компетентност, да завлечеш едно невинно, неомъжено момиче в градината, пред очите на всички присъстващи на отвратителния Ви бал и да правиш с нея това…това…. – Заекна Катрин, търсейки подходящите думи, но гнева, предизвикан от наглите думи на този мъж, я остави с отворена уста. Изведнъж красивата й шия, а след това и прекрасното й лице се обагриха в розово, придавайки й такова очарование, че Дев усети силна възбуда и изпи на екс, почти пълната си чаша с уиски. Беше готов да заложи цяло състояние на причината за смущението й. Гледката на страстно целуващите се насред гората Бет и Александър явно доста я бе скандализирала. – Е, хайде, мис Нортфилд, няма нищо срамно в това мъж и жена да желаят да бъдат заедно и да се целуват. Дори съм на мнението, че това е едно доста приятно развлечение. – Усмивката му стана хищна при вида на все по-силно изчервяващата се Катрин и добави – Искаш ли да ти го покажа? Сякаш я обля със студена вода. Забравяйки за срама си, Катрин изправи рамене и надигна брадичката си. Със святкащи от гняв очи, тя заби пръст в гърдите на Девлин и с доста висок глас му заяви отказа си: – Не, не искам да ми показвате каквото и да било, сър! – Изрече тя присмехулно. – Не сте Вие, човекът, който ще ме обучава как да се целувам! – Почти изкрещя тя. Девлин замръзна от изненада при гневния й изблик. „Какво, по дяволите, я прихвана… не вижда ли, че всички ни зяпат!”, мислеше си той. Макар и втори син, с титла едва виконт, Девлин бе свикнал с нахалството на околните, които непрекъснато проявяваха интерес към богатството, семейството и скандалната му репутация на женкар. Да, виконт Личфийлд познаваше добре вниманието на лондонската аристокрация. Но това момиченце не знаеше в какво се забърква. По начина, по който го сочеше с пръст, тя даваше чудесен материал за клюкарите, които щяха да я разкъсат. Но, разбира се, в гнева си малката лейди бе сляпа за надигащия се скандал. Край тях се чуха възмутени ахвания и шепота на неколцина гости. Те бяха прекъснали личните си разговори и наблюдаваха с интерес и лека насмешка сцената, която се разиграваше. Девлин хвана пръста й и с почти невидимо движение на устните, прошепна. – Успокой се, скъпа! Всички ни гледат. Преустанови този цирк! Нека потанцуваме. – Настоя той с лека усмивка. – Първо, не съм Ви никаква скъпа! Второ: не ме интересува мнението на околните и трето: няма да танцувам с Вас, ако ще да сте последният мъж на земята! – Катрин не успя да се овладее и с ужас осъзна, че се е разкрещяла. Почервеняла от срам тя обърна гръб на красивия домакин и се отправи към другия салон, смесвайки се със заинтригуваната тълпа. Ушите й бучаха, а в очите й се бяха появили гневни сълзи от преживяното унижение. „По дяволите, защо се оставих да ме предизвика!? Единственото, което постигнах е да се посрамя”, горещеше се мислено. „Какво притежава този мъж, защо така се забравям в негово присъствие… Господи, – изстена наум. – Как ще обясня на семейството си…” Потънала в мрачни мисли, Катрин не забеляза лейди Брентън, докато не се сблъска с нея… – Какво, за Бога… Катрин!? Какво се е случило? Плачеш ли? – Възкликна ужасено Бриана и бързо дръпна разстроеното момиче зад прикритието на една колона. – Не се притеснявай, можеш да ми кажеш всичко. – Успокои я с нежен глас. – Аз… нищо ми няма! Добре съм, милейди. Благодаря Ви за загрижеността! – Катрин се опита да излъже, но осъзна, че едва ли любезната й домакиня щеше да остане дълго в неведение за случващото се. Въздъхна и продължи с глух глас: – Ужасно съжалявам, милейди, страхувам се, че избухнах и… нагрубих сина Ви. Всички ще говорят… С лорд Брентън се държахте толкова любезно, а аз… Бриана се усмихна на момичето, усещайки, че девойката е наистина притеснена. – Успокой се, мила. Всеки бал се нуждае от малка пикантерия. Този не прави изключение. – Херцогинята се засмя . – А и се обзалагам, че Девлин е заслужил всяка твоя гневна дума. Няма за какво да ти прощавам. Сега се усмихни, хайде, искам си ангелчето, което краси малкото ми празненство. Катрин се разсмя. Лейди Бриана й допадаше, винаги бе толкова мила и лъчезарна. – Сега, ако ми обещаеш, че няма да се притесняваш повече и ще се забавляваш, трябва да се погрижа за задълженията си на домакиня. – Обещавам, милейди! Благодаря Ви, отново! Херцогинята махна с ръка. – За мен беше удоволствие. Ще се видим скоро. – Бриана се оттегли с усмивка, но щом Катрин се изгуби от погледа й, тревожна бръчка се появи на челото й. Тук ставаше нещо, трябваше да говори с Кристофър. Девлин никога не се закачаше с бъдещи дебютантки, не бе в стила му… Девлин наблюдаваше със студен израз оттеглянето на Катрин, когато една ръка го докосна по рамото: – Е, приятелю, виждам че си ударил прекрасната си глава в доста твърд камък. Имаш ли нужда от помощ, или ще се оттеглиш и на спокойствие ще си ближеш раните? – подкачи го Тристан Дейърброк, маркиз Аштън, понастоящем най-добрия приятел на Девлин, което не му пречеше да се смее от сърце на нелепата ситуация. – Гледай си своята работа, Трис. – Отвърна му сърдито Девлин – Хайде, хайде, не се сърди! Не мога да не отбележа паметния ден, в който развратната ти личност си намери майстора. Не съм очаквал, че такова младо момиче, като ангелът в бяло, ще бъде жената, която ще ти натрие носа. Между впрочем, коя беше прекрасната лейди, не мисля, че съм я виждал преди?! Девлин изръмжа раздразнено: – Затваряй си устата Трис, преди да съм ти помогнал! И още нещо – долу лапите! Тя е моя! – Стига Дев, щом не можеш да се справиш с трудния характер на малката тигрица, остави по-опитните да го направят! – Продължи Тристан, но изведнъж млъкна. Беше забелязал нервното мускулче, което играеше върху бузата на Девлин. Важен сигнал, който предупреждаваше за опасност. Познавайки невъздържаността на приятеля си Тристан се предаде: – Добре де, без кървави сцени, ако обичаш! Бях длъжен да опитам… Ще се видим, когато гнева ти се уталожи, харесвам си главата там където е… – Засмя се маркиза и се отправи към госпожица Киплинг, която противно на очакванията му, скучаеше на едно от канапетата. Девлин обходи залата с поглед и яростта му нарасна неимоверно. Катрин бе застанала до един от прозорците на максимално голямо разстояние от него, заобиколена от дузина контета, решени да си опитат късмета. Съвсем изгуби настроение, когато тя се отправи към центъра на танцуващите с един от младоците. За негова радост, брат му се завръщаше от градината и той се отправи към него…

Момичетааа, олееееей, навести ме музата и точно сега пиша за Катрин и Девлин, изчакайте ме преди да продължите, остана ми съвсем малко да привърша сцената

Ами Пете не е нужно да ни предупреждаваш миличка- знаем си ние че си пълна с изненади, та нали без да се усетим катурна главните ни по склона А благодарение на Тео и Ан се отвори още по обширно поле за действие: две лоши характери за главните и то в един бал!! Уффф ще става доста горещооо и много яко

ехеееееее, така значииииииии - изобщо не се сетих де - май нямам толкова голямо въображение колкото си мислех но романа е много непредсказуем в това отношение което пък означава че е много добър И така, в момента някой пише ли нещо ново?

Оу как се смях само, направо сълзи ми потекоха (един колега май ме взе за луда че се смея сам самичка в офиса ) Не, не се смея толкова на паданията или другите случки колкото на описанието ви на тези случки Не помня да съм падала или удряла някога а по принцип не се смея когато това се случи на други пред очите ми, за да не се чувстват кофти в плюс и заради мен, захапвам си езика и се смея чак когато се отдалеча или остана сама. Но не мога все още да забравя един случай в който се смях много и на място; Тогава бях още студентка и с една моя приятелка отиваме на гости, супер сме се нагиздили, гримирали- така де две готини мацки сме и така вървим си ние а отсреща идват двама много готини симпатяги (единия беше наистина красавец и открай време тайничко си го харесвах а и той честичко се навърташе около мен) и ни зяпат кажи речи с отворена уста и май единия тъкмо ни освиркваше когато буум - пльосна се в светофара! Приятелката ми прихна да се смее а аз си захапах езика но ще се пръсна... Може би пак нямаше да се смея ако в този момент не видях лицето му - толкова смешно изражение имаше че не можах да се стърпя и приятеля му му се изсмя и се отдалечиха от местопроизшествието и ние все още смеейки се си тръгнахме, мислех си че когато го видя пак ще му се извиня за това но за жалост повече не го видях Оттогава насам не съм се смяла на злополуки чак до днес когато чета написаното от вас но наистина много сладко и смешно ги разказвате

Здравейте, Вчера не можах да отворя компа че в къщи има ремонт, и когато днес влязох в форума останах мнооого много приятно изненадана че вече сме почнали с романа и даже сме запознали и главните... Макар че се пише от различни глави и вкусовете са различни то до сега върви доста хармонично; пролога на Миа, изобразяването на развратника на Милена, екшъна на Петето (Пете направо си супер, много ме изкефи сцената) хармоничната връзка на сцените от Тихи и продължението от Марияна - Браво на всички! Де само че, макар с удоволствие прочетох писаното до тук, мен самата не ме посети музата и не мога да се престраша и да се включа (май сега тя, музата е при Мия,Пете,Тихи,Мили и Мария, ех ще чакам да ме посети и мен ) Искам да питам нещо: аз ли не мога да разбера или този сюжет не се връзва нещо с "брак по неволя" за когото бяхме единодушни, щот се чудя и се мая как харесали се още от пръв поглед главните няма да имат воля да се омъжат? (нали ви казвам музата я немаааа)

Благодаря ви много момичета, събраха ми се книги за цяла седмица (а може да ми отнеме и 2) по добре да ги впиша в списъка ми за "спешен случай-нуждая се от смях" и да ги чета при спешност П.П Тихи, нямам против любовните сцени стига сюжета да ми хареса, а това за гардероба ми грабна интереса и сега май ще почна с "Тази нощ или никога" П.П.П Яна на кого е "Господарката на моретата" ???

Пете благодаря ти много за бързия отговор, не съм чела нито една от изброените, тази вечер ще подхвана едната а другите ги качвам в списъка си за "предстоящи" Мерси много мила mucks

Благодаря за инфото мила, установих че в тези дни не съм настроена за точно такъв сюжет, но си я отбелвзвам за тогава когато ми се чете за отмъщения и еротика а точно сега ми се чете нещо по забавно и леко (боже колко е хубаво да може човек да избира какво да чете според настроението си и желаните книги да са подръка) Би ли могъл някой да ме упъти към такъв роман, моля?

Боби, още когато го споменавах си знаех че ще ти подпали чивиите мила Ами да, чела съм всичко нейно издадено у нас (а те за жалост са само 3 ) Преди време май някъде тук споменах за двете от тях но не си спомням в коя тема беше... Те са: 1.Duke and I 2.The Sekret Diaries of Miss Miranda Cheever 3.How To Maryy a Marquis Разбира се препоръчвам ти ги и трите - те са ми сред книгите "за препрочитане" и "да паднеш от смях" че изтънчения хумор не липсва и в трите Ако желаеш мога да ти напиша резюметата им... П.П По някое време много се замислих дали да не седна да ги преведа на български, но те са преведени от английски на турски, и ми се струва че ще се получи много кофти да се превежда от превод (особено с моя български)