laska

Идеята за Аделайда ми харесва.Браво момичетаНевероятни сме

Момичета помагайте моля. Търся ,,Портрет в смъртта" и ,, Завръщане в смъртта" от Нора Робъртс От години се опитвам да си попълня серията и това са последните две книги който ми липсват.Ако някой ги има и поради някаква причина иска да ги продаде моляяяяяя да ми пише.

Ако мога да предложа: Отделете една глава на Монбар за по-голяма яснота.

Ох извинете на всички особено на редакторите.Имам доста голям проблем, че като започна да пиша малко се отнасям. Обещавам , че ще се постарая повече. П.С Ако обърнеш малко повече внимание ще забележиш че правя и правописни грешки

Чакам отговор за Доменик.Струва ли си идеята.Ако някой иска може да поеме Бриана.

пиша нещо което може да е изход от ямайка най-накрая ме осени.

Ох хора не ме разбрахте правилно.Идеята за Доменик да е отрицателен герой е само за да създава напрежение преди свадбата.Страненето на Дерек от Доменик се обяснява с чиста ревност смесена с огорчение от смъртта на майка й.Мисля си да има откровен разговор от сорта: Ти защо направи така?Не виждаш ли че дъщерите ти са щастливи като нас навремето? А ти защо забрави че аз съществувам- нещо такова ми се въртеше в главата. Съжелявам Пете ама тука дрогата не върви. Мислех за по интересно да вмъкна една гореща сцена с Доменик и Монтбар. Като цяло да вкарам малко екшън. Какво мислите?

Абе без да съм зла от каде се появи това с Ямайка.Малко трудно ще се измъкнем от тая ситуация. Казвам пак без да обиждам никой. Ако питате за редактор съм съгласна.Петито е страшен писател стига това да не и пречи да пише и да ни измъква от нашите глупости. За романа мисля че ще е супер.Просто най-хубавият роман писан до сега.Защото обхваща всички вкусове. А до Елизабет за да е интересна тя трябва да е многопластова като герой.Алекс също.Мисля че йм трябва повече внимание като главни герой. Аз зациклих.Някой да даде идея. Ще ми се да доразвия ролята на Доменик. Като власна майка.Дълбоко в себе си мръсница и иска да мърсува с Аштан. Да не ме помислите за извратеа само.Нахвърлям идея понеже не ме бива в любовните сцени. Очаквам отговор от редакторите

Едва прикрити шушукания се разнесоха из залата веднага щом Катрин обърна гръба на Девлин. Новината за „малката” разправия между младите се разнесе из помещението за по-малко от минута и скоро всички бяха наострили уши за поредния скандал на братята Брентън. Лондондският елит не прощаваше, а само изучаваше и обсъждаше. Кокетни дами умело вееха ветрилата си, изпълнени с вълнение, че са станали свидетели на подобна пикантерия, а господата побързаха да се пошегуват, че рожденика е бил безцеремонно отхвърлен на собственото си празненство. Граф Уоуфърд и херцог Евърдън също не останаха в неведение за случващото се. Потънали в оживен разговор на няколко метра от разигралата се сцена, двамата стари приятели наблюдаваха с интерес и изненада случващото се. Репликите, които децата им се размениха не останаха тайна за тях. Но дори и да не ги бяха чули със собствените си уши, със сигурност щяха да научат всяка подробност от обкръжаващата ги тълпа. Кристофър въздъхна печално. Синовете му щяха да го довършат! Дерек откри с поглед съпругата си, забелязвайки недоволството й. Доминик го гледаше с укор и графът много добре знаеше какво се върти в главата й. Не бе тайна за него, че тя го обвинява за буйните характери на дъщерите им. Десетки пъти му бе натяквала, че е разглезил младите момичета и сега тя трябва да се справя с капризите и непристойното им поведение. Уоуфърд за пореден път се запита дали съпругата му не е права. Кристофър се обърна към приятеля си с блага усмивка: – Чудя се дали и Елизабет притежава същия жар като сестра си. – Опита да се пошегува. Дерек се засмя. – Катрин е по-кротката от двете, Крис. – Уморено, но шеговито отговори графа. – Повярвай, огнените им характери ми създават повече проблеми, отколкото би предположил. – Какво смяташ да правиш с тях? – Нямам идея. – Въздъхна графа. – Бих искал да ги оставя да изживеят младостта си, но знам, че ще дойде момент, в който ще ми ги отнемат. Прекалено много нехранимайковци се навъртат около тях. Надявам се поне Никълъс да намери достойна спътница в живота. Крис потупа Дерек приятелски по рамото. – И аз имам проблеми с моите момчета, старче. Така е с децата. Ето, Александър е вече на 27 и няма никакво намерение да се задоми скоро. Запънал се е като магаре на мост. Днес Девлин навършва 25 и очевидно върви по стъпките на брат си. Уважавам решенията им, но и аз като всеки баща, бих искал да имам внуци, които да поразглезя, преди да си ида от този свят. – Какви са тия приказки, приятелю? Още си здрав като бик, а момчетата ти са млади, имат време. Знаеш, с момичета е друго. Всеки следващ сезон ги поставя в неизгодна позиция. Елизабет ще навърши 20 през октомври, а не бих искал някой негодник, който гони единствено зестрата й, да се домогне до нея. Може да съм стар романтик, но желая дъщерите ми да се омъжат щастливо и по любов, като мен. Хергог Евърдън кимна с разбиране. – Напълно те подкрепям, това е и моето желание за Алекс и Девлин. Но понякога си мисля, че е време да се намеся. – Кристофър сниши глас, а в очите му се появи съзаклятнически пламък. – Понякога събитията се нуждаят от малък тласък, ако ме разбираш… – Лицето на херцога просветна. – Какво си намислил пак, стари разбойнико? – Дерек бе заинтригуван от неочакваното оживление на Кристофър. – Нещо, за което си струва да се замислиш. Нещо много интересно и… забавно. Внезапно графът се смръщи. – Неее… Едва ли е това, което предполагам. Резултатът може да бъде катастрофален! Евърдън само се подсмихна. – Бъди оптимист, стари приятелю. Хайде, за този план имаме нужда от нещо по-силно от шампанско. Какво ще кажеш за чаша портвайн и хубава пура в кабинета ми?

Мерси за окуражителните думи , но за съжаление варианта на hol back girl е много по- добър от моя и тя е избрала по-добра сюжетна линия.Все пак по късно може да се редактира и да се вмъкне като интрига между Александър и Катрин.

Ralna моляте махни моят несполучлив опит да се правя на писател от началото.Като виждам другите как пишат направо ме е срам че въобще съм почнала.Извинявам се на всички.

Re маи само за мен е трудно да напиша няколко реда.Колкото до мъж автор аз съм чела няколко добри романа от Фабио. :angry:

Съжелявам ralna но е малко трудно да напишеш 35-40 реда.Ако не ти хареса изтрий го. Моляте недей

В градската къща на семейство Брентън започваше обикновен делничен ден. За разлика от семейното имение, което се намираше извън пределите на Лондон, това жилище бе типично за епохата с уюта и комфорта си. Фасадата, покрита с бяла хоросанова мазилка, с изглед към Хайд парк, не се отличаваше с нищо от тази на останалите къщи в квартала. Масивната входна врата бе изработена от дъб и рамкирана от двете страни с високи колони. Голяма тераса с формата на полумесец, обградена с ковано желязо, елегантно се извисяваше над първия етаж. А от леко открехнатия френски прозорец се чуваше приглушен смях. Утринното слънце се пребори с тежките завеси и нахлу в тъмната стая. Обзавеждането бе скромно, но се компенсираше от цветните мотиви в тапетите, които създаваха усещането за пространство. Мебелите бяха изработени от тъмно дърво, с красиви овални форми, които подчертаваха изяществото им. В цялата стая цареше същински безпорядък. Красивата масичка за шах, беше използвана като бар, вместо традиционните фигури за игра, сега отгоре й стояха чаши и празна бутилка от уиски. Множество дрехи бяха пръснати по пода и говореха красноречиво за доста страстното начало на нощта. В голямото легло, до което се стигаше по няколко стъпала, Александър Брентън се забавляваше с последното си похождение. Малката страстна брюнетка Розалин се извиваше предизвикателно под силното тяло на Алекс и мъркаше доволно в прегръдките му. Беше очарована. Не можеше да повярва на късмета си… този мъж… бе невероятен! Истински расов жребец под завивките. Малко след като бяха задоволили страстта си за пореден път, Александър изрече с дрезгав глас: – Време е да си тръгваш, Розалин! – М-ммм. Не искам, още е рано. – сънено запротестира Розалин. – Съжалявам скъпа, но часовникът над камината показва 8, което означава, че милата ми майка ще пристигне след по-малко от час, за да закусва с мен и брат ми. А аз не желая да я скандализирам с присъствието ти. – Ще остана тук и ще те чакам. – Измърка Розали, която не разбираше за къде се беше разбързал Александър. Тя отправи чиста покана с надеждата, че ще може да го склони и да остане с него до рожденият ден на брат му, който беше след два дни. Въпреки съблазнителната усмивка на Розалин, мъжът до нея беше решил. Имаше прекалено много работа през деня, а плановете му за вечерта включваха единствено брат му и освежителна езда извън града. Девлин беше много горд с новата си кобила и искаше да я изпробва. Алекс изтегна силното си тяло, бавно се изправи и се насочи към умивалника в другия край на стаята, докато Розалин изпиваше с поглед формите му. След като се изми, наметна черният си халат и се запъти към вратата. На излизане се обърна към жената в леглото си и заповяда с чаровна усмивка: – Имаш половин час, сладурче. След това да те няма. – Онемяла от проявената грубост, младата жена запрати една възглавница към вратата. Изкрещя ядно от безсилие и засипа с обиди наум собственика на къщата. Арогантно копеле! Александър се отправи с бързи крачки към стълбището в края на коридора, където почти се сблъска с ухиления си брат. – Я, кой се е събудил в зори. Мислех, че си имал бурна нощ братко, но явно си спал като къпан! – Ухили се Девлин. – Какво от лицето си не харесваш, Дев, защо ме предизвикваш да го разкрася?! – отвърна със смях Алекс. – Накъде си се запътил така издокаран? – Попита той, оглеждайки спретнатото облекло на брат си. – Ще изведа Челси в парка, имам уговорка с майка ни, ако си забравил. – Девлин повдигна вежда подигравателно, с ясното съзнание, че Алекс има отлична памет. – След това ще дойдем тук, за да закусим заедно. Надявам се, през това време, новото ти завоевание да напусне къщата. – Завърши той със строго изражение. – Вече се погрижих, малкия. Като заговори за коня си, довечера имам изненада за теб. Какво ще кажеш за една гонка извън града? – С удоволствие! А ти накъде си се запътил, така по халат? – Бягам от Розалин, стана агресивна. На слизане би ли поръчал на Томас да ми приготви ваната. – Разбира се, ще се видим след час. – С бърза стъпка Девлин пое по стълбите, а Александър се отправи към малкия кабинет, който ползваха двамата с брат му. Там щеше да изчака безславното оттегляне на тигрицата в стаята му. Чудеше се кога ли жените щяха да осъзнаят, че не могат да го манипулират. Дори и с цената на телата си. Изстегна се в удобното кресло и прехвърли през ума си задълженията за деня. За обяд имаше среща с господин Маккиниън от хиподрума. Трябваше да се уточнят последните подробности около покупката на Хектор. Този кон притежаваше завидни качества и беше достоен да се нареди сред останалите расови коне в имението Евърдън. Освен това бе прекрасен подарък за рождения ден на Девлин. Брат му бе същински ценител на породистите коне… Мислите му бяха прекъснати от силното затръшване на врата, очевидно тази на спалнята му. Какво облекчение, отбеляза Алекс наум. Поне не му се наложи да чака дълго, докато Розалин осъзнае истинското си място в ежедневието му. С бодра крачка се отправи към покоите си, където за по-малко от 30 минути успя да се приведе във вид, достатъчно благоприличен, за да се появи пред майка си. А след още три, вече поздравяваше брат си и Бриана Брентън, които го очакваха в малката всекидневна, със зачервени и бодри лица от приятната утринна разходка. – Добро утро, майко! – Алекс целуна нежно майка си по бузата. – Добро и на теб скъпи! – усмихна се Бриана. – Ела, да закусим, Нан ти изпраща от любимите ти кроасани. Алекс, имаш доста изморен вид, да не си будувал цяла нощ!? – Скара му се тя. – Лъжеш се, майко! Спал е като бебе! – ухили се Дев. Александър замери брат си с парче от кроасана и изръмжа на шега: – Аз казах ли ти нещо за главата! – Дев ловко избегна удара, който щеше да го принуди да се преоблича и посегна към чинията с шунка. Бриана цялата сияеше от възторг, докато разказваше за приготовленията за бала по случай двадесет и петия рожден ден на Девлин. Щеше да присъства целият елит на града. Имаше слухове че дори регента ще се отбие. Синовете й с нежелание изслушаха рецитала за цветята, храната, напитките, оркестъра и… Александър се удиви на енергията, която се излъчваше от майка му. Макар че на скоро бе навършила 49 години, нищо във вида й не загатваше за възрастта й. Въпреки двете раждания, фигурата й се бе запазила по удивителен начин. Прекрасните смарагдови очи, които Девлин бе наследил, сега сияеха с младежки блясък върху нежното й лице. Единствено сребърните нишки в гарвановочерната й коса, стегната в елегантна прическа, издаваха малката й тайна. Но въпреки тях, Бриана, бе не по-малко желана, както и преди 20 години, лондонските джентълмени, не трябваше да забравят, че пред тях стои херцогинята на Евердън, а не поредното завоевание! – Какво ще кажеш, Алекс? – Повиши тон лейди Брентън. – Извини ме, майко, разсеях се. Би ли повторила? – Алекс целият почервеня. Не можеше да обясни на милата си майка колко скучни са тези истории и да я разочарова. – Както казах, Дерек Нортфилд и семейството му ще уважат празника на брат ти. Искам двамата с Дев да се погрижите двете дъщери на графа и синът му да се почувстват като у дома си. Отсъствали са от страната цели три години и предполагам че ще са леко притеснени. – При вида на смръщената физиономия на сина си, Бриана продължи с по-твърд тон. – Скъпи, трябва да знаеш колко е важно това семейство за мен и особено за баща ти. Сега не е моментът да ти разяснявам причината за силното им приятелство, но те моля да се съобразиш – настоя тя. – Щом това ще ти достави радост! – Отвърна с нежелание Александър. Само това му липсваше, да се занимава цялата вечер с досадни момичета! – Ти какво мислиш, Дев? – Както каза братко, щом това ще достави удоволствие на скъпите ни родители, какво ни остава, освен да поемем ангажимента? – Усмихна се Девлин. – Благодаря ви, момчета! Вие сте най-прекрасните синове! – Изчурулика Бриана. – Не, майко, ти си прекрасната! – Отвърна Алекс. Целуна ръката й и бавно се надигна. – Сега ако ме извините, ще се оттегля. Имам доста работа. – Майко, след обяд ще се отбия до имението, а вечерта ще изведа брат ми на нощна разходка с конете. Ще се видим тогава. До по-късно. Дев, ще я изпратиш нали? – Попита. – Не се притеснявай за мен, миличък, ще се видим след обяд. Хубав ден. – Бриана се надигна от стола и хвана ръката на Девлин. – Хайде, скъпи, покажи на старата си майка пътя до вратата… – Стара? – изсумтя Девлин. – Как можа да го кажеш?! Двамата избухнаха във весел смях и се отправиха към малкото антре в предната част на къщата.

оффф изтекаха ми очите до като прочета списъка.Но няма лошо ако можеш я тел , я емаил да дадеш за да мога да се свържа с теб

Искам да се похваля че само след няколко дни на очакване получих Тази нощ или никога от Дара Джой. Неверояно усещане да държиш любимата си книга в ръце. Хиляди благодарности :wors: :wors: на Selena 900

Веднага казвам че искам ако можеш да ми пратиш на Дара Джой- тази нощ или никога Много ще се радвам ако мога да имам тази книга мооооооляяяяяяя Пиши ми на маила [email protected] за подробности. МОЛЛЛЛЛЛЯЯЯЯЯЯ

Здравеите отново Питам се ако дам всики книги от Дара Джой кой би искал да ги превиде на български? Защото успях да ги намеря само на англиски и то в електронен вариант. Ако има някой желаещ моля да пише и да не срамува.

А какво ще кажете за дара джой и надареният оказва се че е поредица с още две книги под други имена. Като надареният е последна книга? :question: :question: Някой са занае нещо повече по въпроса

Хора това са страхотни библиотеки.Жалко че ще трябва по една или друга причина да се разделите с тях. Ето какво се опитвам да кажа: Отдавна чета книги това е богатство което не всички отценяват. Побъркана съм по поредицата " смъртта" на Нора Робъртс След години търсене успях да намеря почети всички книги без три: предателство в смъртта, портрет в смъртта и завръщане в смъртта. Каде ли не търсих в антикварни книжарници в интернет навсякаде. : Ако някой има някои от книгите и има желание да ги продаде или замени ще му бъда благодарна. Аз самата имам много добра колекция от книги. Ако някои иска да се свърже с мен може да ми пише тук или на [email protected] ;)