jolly_

Според мен и двамата със Следа си говорите за обусловено и необусловено съзнание.

Да, има много еманации. Достатъчно е само да се огледаме колко и различни хора ни заобикалят. А формите продължават, тъй като са безкрайни и безначални. И в този ред на с-мисли: Няма човек, който да не е негов аватар.

"Осъдени души" на Димитър Димов.

Има ли от къде да се дръпне това книжле? Може и на английски или руски...

Е, сега вече няма как - трябва да върна този топъл жест с едно от по-новите парчета на любимата група. За теб Нел: И е прав с тази песен. Все още не съм го преживяла и забравила Мортен Харкет. Моята първа любов. Дори имах гаджел, който му беше одрал кожата само дето не можеше да пее така ангелски.

Дали другият е прав или не, критиката не заплашва по никакъв начин. Критиката не е присъда. Критиката е като антивирусна програма и е сигнал, че в системата има бъг. Ако някой ме критикува и има право и наистина греша някъде – много добре. Това ще ми даде възможност да осъзная нещо, което е оставало скрито за мен. Отстрани се вижда по-добре. Ако смятам, че не е прав, тогава няма защо да се нервирам или да реагирам както е в случая с цитата на Ошо, който е пълен с гневни и осъдителни думи към онези, които съдят. Крадеца вика дръжте крадеца. Съдията вика "не съдете"!

Приключенията на Чоко и жабока Боко http://www.youtube.com/watch?v=WP4gTVTqJiU

Млъкни!

Тези думи не ги тълкувам буквално. Тълкувам ги така: човек да спре да се взира в градинката на другия, докато в личната му градинка тревата не е окосена, розите не са подрязани, плевелите не са премахнати. Това не значи, че няма добре подържани градинки. Цитатът на казва това. Думите са за мързеланковците и готованците, които не се стараят да се усъвършенстват към по-добро, а са се разпльокали самодоволно на припек на шезлонга в градината и обвиняват изсъхналото дърво че не хвърля сянка в тоя пек.

Радвам се, че има фенове на А-ха сред вас и ги ценят. И още едно от мен за феновете:

Не е толкова важно дали притежава или не притежава дадени черти, колкото на преден план при съденето стои стремежът да се издигне в собствените си очи /супириър/. Съденето Ошо го бърка с критиката ми се струва. Може би не е обичал да бъде критикуван и не е умеел да извлече нещо ценно за себе си от това. Оттам и доста елементарното и малко плоско звучене на цитата, който си дала.

Old but gold

амбиция

Екстра! Караш ли ски?