Премини към съдържанието

Препоръчан отговор

публикувано (редактирано)

Нека тук обсъдим кой е ОШО, каква е неговата философия, какви са неговите възгледи и защо е толкова четен и цитиран напоследък от едни, а оплюван от други .
Защо  за едни хора той е много велик духовен учител, психотерапевт и философ, а за други е мошеник?

Защо едните идеално разбират казаното от ОШО, а други не приемат казаното от него....а той е говорил много и почти няма тема, за която да не е изказал свое лично мнение и становище, което действа провокативно на голяма част от масовото съзнание.

 

Belge: абе тоя Ошо къф е ?

Публикувано изображение

 

А за тези които не са чували или не са добре запознати с ОШО, бих казала, че това е най-провокативния философ-бунтар, който разчупва стереотипното мислене на хората чието съзнание е открито и отворено за истините, такива каквито са.

Редактирано от Bel Ami (преглед на промените)
  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

публикувано (редактирано)

Моят опит и моите формални изводи (до тук):

 

За ОШО:

Преди доста години, първите негови думи, до които се докоснах бяха точните думи, в точния за мен момент. За мен личността на ОШО няма особено значение, какъвто и да е бил, каквато и мисия и цели да е имал - негови са си, Твърди се, че думите ОШО ги е говорил, а някой ги е записал и после ги обединил в книги. За мен това няма особено значение, важното е, че думите му отекнаха в мен, по начин по който бях готов за тях. През многото години минах през думите и следите на доста "автори" включително и в българското пространство. Аз не търсих авторитети, които да "ме насочат", да ми покажат "правилен начин". За мен въпроса за "правилното" отпадна преди това и ... завинаги.

За мен следите на ОШО са онова, което използвах. После отделих време да ги изследвам. След години спрях да чета, защото почнаха да се получават някои... странни съвпадения - в смисъл, че четях голяма част от книгите му, но в живота ми, в развитието ми почнаха да се нареждат нещата според прочетеното. Реших че постепенно книгите ме увличат и реших да спра да чета. Не се повлиях от практиките, но четох внимателно за всички ОШО-ви предложения, съпоставях ги спрямо условията, въпроса, който му е зададен, спрямо конкретната публика, пред която е говорено. Открих такива зависимости и разбрах колко е гъвкаво и колко дълбоко разбиране е налице за да се реализира този подход в такъв мащаб и широта.

Спрях да чета ОШО, реших че вероятно това ми влияе несъзнателно. Много автори прочитах, на някои от тях съм преживявал силни лични катарзиси, един пример от които беше книгата на Р. БАХ - "Едно" - просто бяха за точния момент, точните думи - авторите всъщност нямаха значение. Но с времето, видях че в много автори постепенно започна да отпада адекватността в техните думи спрямо мен. Вече откривах проблеми, граници, ограничения, несъответствия на които преди това не обръщах внимание. Явно думите остават, но аз вече не бях същия. Единствения с когото това не се случи през повече от 25 години... е ОШО. Разбира се - не всичко, защото много негови думи са за хора в различни етапи от живота им и не ми резонират. Това не ми пречи да доловя огромния мащаб и разбиране на ОШО по отношение на човека, на всичко, което е вътре в него... по различните пътища. Ошо беше първия човек при който прочетох една от моите лични еврики - за думата ИСТИНА. както и за много "други".

 

В последните времена достигнаха до мен видеозаписи, които за мен бяха изключително ценни с нещо много важно. За мен са много показателни "очите" на човека. През годините от един пробив, след голям срок на практика с гледане в огледало... именно в очите, се случи нещо важно за мен. Видях през собствените си очи - навътре, някъде оттатък. Първо беше само за миг, после с времето се опитах да го задържам повече, с течение на практиката успях. Много внимавах, в управлението на състоянието в което съм при тази практика, защото има доста възможни опасности от залитания. Така или иначе се случи нещо... гледах... и после "видях". Не знаех, че това ще се отрази и на това - да докосвам нещо и през очите на "другите". Разбрах го съвсем случайно и това промени много неща за мен. Но когато видях за първи път видеоматериал на ОШО, първото което ми направи най-силно впечатление са именно очите му... и "онова, което беше отвъд тях". Гледах само малко, не слушах думите, а гледах поведението, лицето, невербалните му сигнали... и най-вече очите... Това е единствения човек, в който видях такава дълбочина през очите му. Лесно е да се видят сега в условията на интернет множеството от полулярни фигури, включително и в набеденото за "духовно". Например веднага ми направи впечатление КОЕЛЮ в негово видеоинтервю... Това което видях в очите му, и останалите сигнали... е просто обикновен и дори не задълбочен човек. Просто в дадения миг, в дадения момент от живота си е напипал верния начин, с верните думи, преобразувани и миксирани от хилядите готови материали... и снесени поетико-подобно. И силния им емоционален заряд всъщност повлия на резониращите на емоционалното хора. За да изпише книгите с които доби толкова популярност. И които всъщност няма никаква дълбочина в тях, точно както се оказа и в автора им.

 

Сега, след толкова години на собствена работа по себе си, често се случва да докосна думи на ОШО, ту през фейсбук, през форуми или цитати, ту през линкове тук или там. Думите си останаха силни, точни, те носят своя изключителен новаторски и вътрешен заряд, но вече след като съм ги извел аз самия, след като в някои от линиите аз съм ги развил и задълбочил по-широко и по-нататък отколкото са стигналите до мен думи на ОШО. Но силния им резонанс в мен и досега е налице. И досега отново и отново, в редките моменти в които думите на ОШО се докосват до мен, продължават да са точните думи... по точния начин, в точния момент. В този миг, сега, това не се е променило. Все още.

Благодарен съм на Живота че е налице възможност да се докосна автентично до реални хора, като ОШО. Не ми е авторитет, но е човек, който дълбоко уважавам и използвам през думите му, резониращи през мен самия.

=============

Редактирано от ramus_ (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Моят опит и моите формални изводи (до тук):

 

За ОШО:

Преди доста години, първите негови думи, до които се докоснах бяха точните думи, в точния за мен момент. За мен личността на ОШО няма особено значение, какъвто и да е бил, каквато и мисия и цели да е имал - негови са си, Твърди се, че думите ОШО ги е говорил, а някой ги е записал и после ги обединил в книги. За мен това няма особено значение, важното е, че думите му отекнаха в мен, по начин по който бях готов за тях. През многото години минах през думите и следите на доста "автори" включително и в българското пространство. Аз не търсих авторитети, които да "ме насочат", да ми покажат "правилен начин". За мен въпроса за "правилното" отпадна преди това и ... завинаги.

За мен следите на ОШО са онова, което използвах. После отделих време да ги изследвам. След години спрях да чета, защото почнаха да се получават някои... странни съвпадения - в смисъл, че четях голяма част от книгите му, но в живота ми, в развитието ми почнаха да се нареждат нещата според прочетеното. Реших че постепенно книгите ме увличат и реших да спра да чета. Не се повлиях от практиките, но четох внимателно за всички ОШО-ви предложения, съпоставях ги спрямо условията, въпроса, който му е зададен, спрямо конкретната публика, пред която е говорено. Открих такива зависимости и разбрах колко е гъвкаво и колко дълбоко разбиране е налице за да се реализира този подход в такъв мащаб и широта.

Спрях да чета ОШО, реших че вероятно това ми влияе несъзнателно. Много автори прочитах, на някои от тях съм преживявал силни лични катарзиси, един пример от които беше книгата на Р. БАХ - "Едно" - просто бяха за точния момент, точните думи - авторите всъщност нямаха значение. Но с времето, видях че в много автори постепенно започна да отпада адекватността в техните думи спрямо мен. Вече откривах проблеми, граници, ограничения, несъответствия на които преди това не обръщах внимание. Явно думите остават, но аз вече не бях същия. Единствения с когото това не се случи през повече от 25 години... е ОШО. Разбира се - не всичко, защото много негови думи са за хора в различни етапи от живота им и не ми резонират. Това не ми пречи да доловя огромния мащаб и разбиране на ОШО по отношение на човека, на всичко, което е вътре в него... по различните пътища. Ошо беше първия човек при който прочетох една от моите лични еврики - за думата ИСТИНА. както и за много "други".

 

В последните времена достигнаха до мен видеозаписи, които за мен бяха изключително ценни с нещо много важно. За мен са много показателни "очите" на човека. През годините от един пробив, след голям срок на практика с гледане в огледало... именно в очите, се случи нещо важно за мен. Видях през собствените си очи - навътре, някъде оттатък. Първо беше само за миг, после с времето се опитах да го задържам повече, с течение на практиката успях. Много внимавах, в управлението на състоянието в което съм при тази практика, защото има доста възможни опасности от залитания. Така или иначе се случи нещо... гледах... и после "видях". Не знаех, че това ще се отрази и на това - да докосвам нещо и през очите на "другите". Разбрах го съвсем случайно и това промени много неща за мен. Но когато видях за първи път видеоматериал на ОШО, първото което ми направи най-силно впечатление са именно очите му... и "онова, което беше отвъд тях". Гледах само малко, не слушах думите, а гледах поведението, лицето, невербалните му сигнали... и най-вече очите... Това е единствения човек, в който видях такава дълбочина през очите му. Лесно е да се видят сега в условията на интернет множеството от полулярни фигури, включително и в набеденото за "духовно". Например веднага ми направи впечатление КОЕЛЮ в негово видеоинтервю... Това което видях в очите му, и останалите сигнали... е просто обикновен и дори не задълбочен човек. Просто в дадения миг, в дадения момент от живота си е напипал верния начин, с верните думи, преобразувани и миксирани от хилядите готови материали... и снесени поетико-подобно. И силния им емоционален заряд всъщност повлия на резониращите на емоционалното хора. За да изпише книгите с които доби толкова популярност. И които всъщност няма никаква дълбочина в тях, точно както се оказа и в автора им.

 

Сега, след толкова години на собствена работа по себе си, често се случва да докосна думи на ОШО, ту през фейсбук, през форуми или цитати, ту през линкове тук или там. Думите си останаха силни, точни, те носят своя изключителен новаторски и вътрешен заряд, но вече след като съм ги извел аз самия, след като в някои от линиите аз съм ги развил и задълбочил по-широко и по-нататък отколкото са стигналите до мен думи на ОШО. Но силния им резонанс в мен и досега е налице. И досега отново и отново, в редките моменти в които думите на ОШО се докосват до мен, продължават да са точните думи... по точния начин, в точния момент. В този миг, сега, това не се е променило. Все още.

Благодарен съм на Живота че е налице възможност да се докосна автентично до реални хора, като ОШО. Не ми е авторитет, но е човек, който дълбоко уважавам и използвам през думите му, резониращи през мен самия.

Да, учителят се появява, когато ученикът е готов.

Когато човешкото съзнание не е готово, колкото и да чете нещо, независимо дали ще е философия, религиозно учение или каквато и да е духовна книга, той не може да я разбере, казаното в нея  и същността на казаното там, не може да достигне до съзнанието му. Просто трябва да си готов, и аз също съм забелязала, че когато имаме готовност за дадени истини, те се появяват пред нас в подходящият момент. Ако се появят преди това, ние ги отхвърляме с неразбиране. Да, всички книги на ОШО, са били записвани от негови речи, беседи и дискусии. Той не ги е писал след размисли, писане, късане, триене, пак писане...Не, той е отговарял на момента. Няма такъв човек като него с такова дар слово, с такова обширно виждане на нещата. Когато човек има някакви въпроси, за нещата от живота, винаги може да го потърси отговорите  в казаното от ОШО.

За някои умове, той е неприемлив, защото е твърде провокативен. Но за тези които са готови, негоговата Мъдрост, помага да открият тяхната собствена дълбоко скрита мъдрост в самите тях.

Редактирано от Bel Ami (преглед на промените)
  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Да, рядко можеш да срещнеш човек който напълно да одобрява казаното от теб, както и мислите ви да съвпадат на 100% или поне на 70-80 %.  

Истината е една, но в света в който живеем, тя е пречупена през съзнанието на много индивиди по различен начин.

Не ми е нужно някой да ме одобрява, още по-малко - "напълно". Не ми е потребно моите мисли да съвпадат с тия на друг. За мен това е най-губещата ситуация.

Колкото повече съм различен с някого, толкова повече е възможно да се възползвам именно от неговата различност. Разбира се това е въпрос на подход, техника... и все пак наличие на определен резонанс, за дадения етап от развитието.

 

А истината - тук се усмихвам, но ми е интересно Защо смяташ че "истината е една"?

 

Колкото до ОШО - има хора, които са в етап, да търсят отговори отнякъде, отнякого. Те търсят, стремят, защото им трябва. Всъщностг търсят за запълнят нещо в себе си... с готовите отговори. Очакват някой да им даде, очакват да го получат. Очакват да го "има някъде" - тяхната собствена истина. И понеже я нямат, отвътре, те търсят да компенсират това, несъзнателно, като търсят да намерят "там някъде, в някого". Едни ще намират "истини" при ОШО, други - на други места.

ОШО е първия човек, който спрямо истината видях да е написал - че ИСТИНА няма, и че не е нужна никому да е "една" Това е просто остатък от обусловеното социално битие, в което идеала е "една истина", за всички и всичко. Един свят, който е само пречупен през призмата на отделните личности. Но дали света е един... какво е значението, щом са налице Пречупванията. Именно те са от значение, защото те определят всичко.

"Истина" е онова, което да се поднесе в дадения момент, на питащия за нея човек - по точния за него начин. Само и само да не се "СПИРА" и да му се "запали пожара на неговата здраво построена къща или барака" (цитирам по смисъл). Докато човека строи, за да се пази, за да се скрие, за да се огради от удобното за него, подходящото за него - той е спрял и не върви. Истината - са ония подходящи думи и дела с които да се запали ПОЖАР в удобното, в направеното, в обусловеното. За да се получи импулс човека да бутне това, сред което живее... вътрешния си дворец, или ад, сред които се проектира малката му същност. Докато тя стои сред творенията си... тя е спряла. И няма път за нея.

 

Само да напомня - ОШО не е мой учител. Не съм имал учители, но се учих от множеството от образи, събития, случки, преминали през Живота ми и от Живота ми - през мен. За дадения момент, по точния начин, с точните сигнали. После вече тия моменти отминават.

Редактирано от ramus_ (преглед на промените)
  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не ми е нужно някой да ме одобрява, още по-малко - "напълно". Не ми е потребно моите мисли да съвпадат с тия на друг. За мен това е най-губещата ситуация.

Колкото повече съм различен с някого, толкова повече е възможно да се възползвам именно от неговата различност. Разбира се това е въпрос на подход, техника... и все пак наличие на определен резонанс, за дадения етап от развитието.

 

А истината - тук се усмихвам, но ми е интересно Защо смяташ че "истината е една"?

Да, разбира се, ако всички мислехме еднакво, само щяхме да си кимаме и съгласяваме. Но пък аз останах с впечатление, че ти недоволстваш от това, че повечето хора не те разбират и не можеш да намериш общ език с тях.

Ако има много истини, възможно ли е в същият момент всички да са Истина? Има много хипотези и теории за една и съща истина. Има много различни виждания по един и същи въпрос. Но възможно ли е един и същи въпрос да има някалко коренно противоречащи се отговора и всички те да са Истина?


  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 Но пък аз останах с впечатление, че ти недоволстваш от това, че повечето хора не те разбират и не можеш да намериш общ език с тях.

Останала си с това впечатление заради множество "други" пишещи, за които все нещо не им харесва в думите ми.

Не пиша за никого, не пиша да съм разбираем, въпроса за това, кой какво и доколко разбира за мен не е групов въпрос, за да зависи от мен нещо в него. В този смисъл разбирането, отношението, възползването - са лични отговорности и възможности за един човек. Заради това ми е доста странно претенциите на някои хора тук непрекъснато да ми напомнят, че те нещо не разбирали, че им било "някакво си". И това са претенции към мен, аз да направя нещо, да променя друго...

За мен няма нищо по-естествено от това някой да не разбира, да не стига до него, да не резонира. Аз самия имам подобни неща и не виждам никаква драма в тях. Опитвам, сменям нагласи и състояния. И ако остават встрани от мен, просто ги оставям. Хората са такива, каквито са, Живота си е каквото е - не виждам защо са ми претенциите, да се променя това или онова. Промяната ако е важна, ако е наложителна (а често е) е единствено в моето поле - в отношението, в идеята, в погледа ми към определено нещо.

В групов форум в който груповото приказване е приоритет, аз не виждам смисъл в него. Използвам някои думи, от някои пишещи, както е в случая тук, сега, в този момент. Използвам някои по-стойностни пишещи, за да се огледам през тях. Именно заради това ми е толкова ценно различието - колкото повече различно... толкова повече ценно, защото ми предоставя толкова повече различност от моето виждане.

Личните отношение не ме интересуват, нито могат да ме засегнат. Други неща в пътя си са далеч по-важни и стойностни и са приоритет.

Както и в изворите.ком, опита показа, че всичко това е по-лесно да се долови и усети именно от редки и особени дамски представители. Поне в началото. В няколко такива в Изворите,ком се получи изключителна по стойност дискусия и контакти. Те са ценни за мен и до днес.

=======================

За ИСТИНАТА - имам само един въпрос към теб. Той е за уточнение:

Ти си автор на темата. Ако целта ти е да се образува по-широко групово говорене, предпочитам да спестя тогава размислите си за ИСТИНАТА, защото това би повлияло на пишещите след мен. Вариант е - да пиша само парченца, извадки и фрагменти от разработената ми концепция по този толкова важен и дълбок въпрос, който се оказа думичката ИСТИНА.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

А за тези които не са чували или не са добре запознати с ОШО, бих казала, че това е най-провокативния философ-бунтар, който разчупва стереотипното мислене на хората чието съзнание е открито и отворено за истините, такива каквито са.

Най-провокативен е силно казано. Има далеч по-провокативни. Разбира се, ако смяташ за провокация изказванията му за Хитлер, то е друга работа. Философ не бих го нарекъл, а по-скоро духовен учител. Просто навремето е улучил момента - хипи-движението и други такива.  

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Останала си с това впечатление заради множество "други" пишещи, за които все нещо не им харесва в думите ми.

Не пиша за никого, не пиша да съм разбираем, въпроса за това, кой какво и доколко разбира за мен не е групов въпрос, за да зависи от мен нещо в него. В този смисъл разбирането, отношението, възползването - са лични отговорности и възможности за един човек. Заради това ми е доста странно претенциите на някои хора тук непрекъснато да ми напомнят, че те нещо не разбирали, че им било "някакво си". И това са претенции към мен, аз да направя нещо, да променя друго...

За мен няма нищо по-естествено от това някой да не разбира, да не стига до него, да не резонира. Аз самия имам подобни неща и не виждам никаква драма в тях. Опитвам, сменям нагласи и състояния. И ако остават встрани от мен, просто ги оставям. Хората са такива, каквито са, Живота си е каквото е - не виждам защо са ми претенциите, да се променя това или онова. Промяната ако е важна, ако е наложителна (а често е) е единствено в моето поле - в отношението, в идеята, в погледа ми към определено нещо.

В групов форум в който груповото приказване е приоритет, аз не виждам смисъл в него. Използвам някои думи, от някои пишещи, както е в случая тук, сега, в този момент. Използвам някои по-стойностни пишещи, за да се огледам през тях. Именно заради това ми е толкова ценно различието - колкото повече различно... толкова повече ценно, защото ми предоставя толкова повече различност от моето виждане.

Личните отношение не ме интересуват, нито могат да ме засегнат. Други неща в пътя си са далеч по-важни и стойностни и са приоритет.

Както и в изворите.ком, опита показа, че всичко това е по-лесно да се долови и усети именно от редки и особени дамски представители. Поне в началото. В няколко такива в Изворите,ком се получи изключителна по стойност дискусия и контакти. Те са ценни за мен и до днес.

=======================

За ИСТИНАТА - имам само един въпрос към теб. Той е за уточнение:

Ти си автор на темата. Ако целта ти е да се образува по-широко групово говорене, предпочитам да спестя тогава размислите си за ИСТИНАТА, защото това би повлияло на пишещите след мен. Вариант е - да пиша само парченца, извадки и фрагменти от разработената ми концепция по този толкова важен и дълбок въпрос, който се оказа думичката ИСТИНА.

Предпочитам да говорим конкретно по темата, отколкото да обсъждаме мненията на другите потребители и тяхното отношение към самите нас.

За ИСТИНАТА - имам само един въпрос към теб. Той е за уточнение:

Ти си автор на темата. Ако целта ти е да се образува по-широко групово говорене, предпочитам да спестя тогава размислите си за ИСТИНАТА, защото това би повлияло на пишещите след мен. Вариант е - да пиша само парченца, извадки и фрагменти от разработената ми концепция по този толкова важен и дълбок въпрос, който се оказа думичката ИСТИНА.

 

Когато говориш нещо, ти предлагам, да не се съобразяваш с това какво евентуално някой след теб би могъл да каже за твоето мнение. Не съм аз тази която трябва да те съветва, но пък в живота всеки по някакъв начин  е учител на другия.

Какво те интересува мнението на околните?! Ако искаш да споделяш мислите си, защо  трябва да ти пука от това кой какво щял да каже?

Всеки един човек трябва да бъде себе си  и да отстоява истините до които е достигнал.

Моля, оттук нататък да говорим по темата.

 

Та ....какво мислиш за ОШО? Би ли дал цитати от него които ти правят силно впечатление и които според теб са били полезни не само за теб, но мислиш, че са полезни за цялото човечество?

Най-провокативен е силно казано. Има далеч по-провокативни. Разбира се, ако смяташ за провокация изказванията му за Хитлер, то е друга работа. Философ не бих го нарекъл, а по-скоро духовен учител. Просто навремето е улучил момента - хипи-движението и други такива.

 

Ошо има мнение не само за Хитлер, но и за Буда, и за Христос, за философите, за политиците, за религиите, за идеологиите и за какво ли не.

Та, кое по-точно одобряваш или не одобряваш в неговите изказвания? Моля, нека да говорим конкретно с цитати от ОШО, за да обсъдим това, което е казал.

..............

из книгата: Ошо, “Отблясъци от едно златно детство“

 

„Още от своето най-ранно детство в Индия Ошо е бил един независим и бунтовен дух, който е предизвиквал всички установени религии, социални и политически традиции, настоявайки истината де се преживее самостоятелно, вместо да се възприемат знания и вярвания от другите.

На двадесет и една годишна възраст, на 21 март 1953 година, Ошо постига просветление. Той казва за себе си: „Аз вече не издирвам, не търся нищо. Съществуванието е отворило всичките си врати пред мен. Не мога дори да кажа , че принадлежа на съществуванието, защото съм просто една част от него… Когато цъфне едно цвете и аз разцъфтявам с него. когато слънцето изгрее, и аз изгрявам с него. Егото в мен, което държи хората отделени, вече го няма. Тялото ми е част от природата, моето същество е част от цялото. Аз не съм нещо отделно.“

Той е завършил университета в Сагар с Почетна диплома първа степен по философия. Докато е бил студент, е бил шампион в цяла Индия по водене на дебати и лауреат на златен медал. След деветгодишна служба като преподавател по философия в университета в Джабалпур той напуска, за да пътува по цялата страна и да изнася беседи, да предизвиква ортодоксални религиозни лидери на публични диспути, да смущава традиционните вярвания и да шокира статуквото.

Публикувано изображениеВ хода на своята работа Ошо е говорил по почти всеки аспект на развитието на човешкото съзнание. От Зигмунд Фройд до Джуандзъ, от Георги Гурджиев до Гаутама Буда, от Исус Христос до Рабиндрант Тагор… От всеки един от тях той е извлякъл това, което е важно за духовните дирения на съвременния човек на основата не на интелектално разбиране, а изпитано спрямо неговия собствен опит.

Той не принадлежи на никаква традиция: „Аз съм началото на едно напълно ново религиозно съзнание – казва той. – Моля, не ме свързвайте с миналото – то дори не си струва да си го спомняме.“

Неговите беседи пред ученици и търсещи от цял свят са публикувани в повече от шестотин и петдесет тома и са преведени на повече от тридесет езика. Той казва: „Моето послание не е някаква доктрина, нито пък философия. Моето послание е алхимия, наука за трансформацията, тъй че само тези, които са готови да умрат такива, каквито са и да бъдат родени в нещо толкова ново, че точно сега дори не могат дори и да си го представят… само тези неколцина смели хора ще бъдат готови да слушат, защото слушането ще бъде рисковано…“

Редактирано от Bel Ami (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

 Моля, нека да говорим конкретно с цитати от ОШО, за да обсъдим това, което е казал.

Ами, както казах и в другата тема, нямам мотивация да се занимавам с Ошо. Просто казах мнението си. Цитати от Ошо можем да привеждаме до безкрай. Той говори добре и казва някои не лоши неща. В основата на учението му е Адвайта Веданта, но той я омешва с други духовни пътища като заличава разликите между тях. В средите на сериозните ведантисти Ошо не авторитет. Както и в средите на другите учения, които коментира - будизъм, даоизъм. Просто прави всичко по един популярен и вдъхновяващ за мнозина начин. Един от най-успешните духовни бизнесмени за времето си. Какво повече има да се обсъжда? Който му допада подобен тип захаросана духовност, може да си я следва.

Искам, обаче, да те питам нещо, Бел Ами. Освен, че си чела книгите му, нещо друго правила ли си. Имам предвид някои от тези практики, които е преподавал?

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ами, както казах и в другата тема, нямам мотивация да се занимавам с Ошо. Просто казах мнението си. Цитати от Ошо можем да привеждаме до безкрай. Той говори добре и казва някои не лоши неща. В основата на учението му е Адвайта Веданта, но той я омешва с други духовни пътища като заличава разликите между тях. В средите на сериозните ведантисти Ошо не авторитет. Както и в средите на другите учения, които коментира - будизъм, даоизъм. Просто прави всичко по един популярен и вдъхновяващ за мнозина начин. Един от най-успешните духовни бизнесмени за времето си. Какво повече има да се обсъжда? Който му допада подобен тип захаросана духовност, може да си я следва.

Да, но темата е за ОШО. И тя е поставена за тези, които искат да объсаждат казаните от него неща. Да, той говори за всички учения и религии, като ги пречупва през неговото виждане, което не е забранено, защото всеки един свободомислещ човек има право да говори това което той мисли, без да е длъжен да се съобразява с наложените стереотипи и догмати.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да, но темата е за ОШО. И тя е поставена за тези, които искат да объсаждат казаните от него неща. Да, той говори за всички учения и религии, като ги пречупва през неговото виждане, което не е забранено, защото всеки един свободомислещ човек има право да говори това което той мисли, без да е длъжен да се съобразява с наложените стереотипи и догмати.

Да, разбира се. Всеки е свободен да си тълкува всичко, както намери за добре. Защо не? Допълних си миналия пост с въпрос към теб. Ако искаш сподели.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

 

Не. Практикувам единствено неговото учение...т.е. се опитвам да бъда постоянно в медитация. Защото няма по-важно нещо от това да превърнеш живота си в медитация.

 

Toва, Бел Ами, не е негово учение. Ако познаваше традиционните индуистки школи като Адвайта или Санкхя, както и будистките, нямаше да напишеш толкова смешно твърдение. Инак, относно това, какво е медитация, какви разновидности има, каква е целта на практикувнето им, от Ошо може да научиш много малко или почти нищо, освен някакви съвсем общи препоръки. Просто, както писах, докато не се срещнеш с нещо по-сериозно, ако имаш късмет това да се случи, не би могла да направиш разликата.

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Toва, Бел Ами, не е негово учение. Ако познаваше традиционните индуистки школи като Адвайта или Санкхя, както и будистките, нямаше да напишеш толкова смешно твърдение. Инак, относно това, какво е медитация, какви разновидности има, каква е целта на практикувнето им, от Ошо може да научиш много малко или почти нищо, освен някакви съвсем общи препоръки. Просто, както писах, докато не се срещнеш с нещо по-сериозно, ако имаш късмет това да се случи, не би могла да направиш разликата.

Познавам ги дотолкова,  доколкото да ги отхвъpля... ;)

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Познавам ги дотолкова,  доколкото да ги отхвъpля... ;)

Без коментар. ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

 

Ошо казва:

 

Хубави неща казва Ошо и като цяло верни. Подобни неща ще ти каже и всеки будистки учител, да речем. Това не са неща, които Ошо е открил. Проблемът е, че Ошо не дава методи за влизане в тези нива на съзнанието. Или по-точно дава някои неща, но те не вършат работа. По това напомня на Кришнамурти. И той дава добри описания, но нищо повече.

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Ех, Скепсис,

Няма начин "някой будистки учител" да не е казал каквото и да е. Няма друга освен будистката "традиция" и просто не може да се спомене каквото и да е, ако не е през призмата на будизма.

Няма как да се каже нещо за някого... и да не бъде споменат в кои традиции, какъв и кой е авторитет, дали и от кого, защо...

А най-смешно е да се говори за Ошо като през примата за Адвайта и Санкхя. Несъответствено е да се говори за Ошо, че неговото било "негово учение" и дали било точно негово или не било. Дали бил Новатор... въобще толкова несъответствени неща на едно място, че е трудно да мина през всички, нищо че са толкова малко изречения.

 

За мен е напълно несъответствено да се говори за "цитати" на Ошо, предвид, че е напълно безсмислено да се цитира по принцип, а в допълнение към това той е отговарял на питащия го и по този начин е ситуирал отговора си спрямо нивото и насоката на самото питане. Той е говорил на вярващите по един начин, на невярващите - по друг, за религиозните - по трети, за европейците - по четвърти. За всяка насока, спрямо Питащия. Това е чудесен подход. В него няма фундамент, няма философия. Няма концептуалистики или системи. Разбира се че няма да се преподава "система" от практики. Такава никога не е съществувала и няма как да работи. Системата от практики не се преподава с въпроси и отговори, не се преподава и в ашрами, не става и с "учители" и "ученици".

Не е нужна никаква система от практически методи... а само насока. Понякога - отрицание, Понякога - поощрение - хората са до един различни.  И техните вътрешни блокажи са на всякакви нива, разновидности и разлики. Дали е постигнал в пътя си каквото и да е следвайки "традициите", които са толкова важни за повечето.Но най-важното е - най-важната част от пътя на всеки човек към себе си... е търсенето и намирането на своя си път - защото е към себе си.

 

Не е съответствено към Ошо да се подхожда "разсъждавайки" по негови казани думи, по негови размисли. Това цял живот той е стремил да не се прави.

Не е съответствено отношението към нещо различно, към нещо особено, към новатор, да се подходи като към обикновено религиозно учение, каквото всички разбират, защото така са научени от малки. Празните думи са от празните бърборения. Думите имат значение за всеки човек - за онзи, който е стопирал себе си, ще търси думи, които просто да се бърборят - за любопитство, за предоказване колко е правилен, колко е постигнал или колко правилно си е построил къщичката си от сънища.

 

Лекарството за "болния" е в самия болен. Изхода от всички кризи - е изживяващия Кризата. Изхода от всяко страдание... е (в) самия СТРАДАЩ, защото вътре в него е "входа" и вратата и ключа.

Това е тактически прийом - палиш пожара в къщичката на питащия... и го оставаш на него си. За удобно живеещите и градящите къщички цял живот, това е драстичен, нехуманен и краен подход. За тях това е скандално, но докато някои хора се борят за да си сътворят основи,,, щото се клатушкат цял живот, други, които вече са си ги изградили, са останали в тях. Това е въпроса. Иска се не толкова академично или философски разбиране за да се схване всичко това.

Редактирано от ramus_ (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ех, Скепсис,

Няма начин "някой будистки учител" да не е казал каквото и да е. Няма друга освен будистката "традиция" и просто не може да се спомене каквото и да е, ако не е през призмата на будизма.

Не, Рамус, просто това, което казва Ошо го има във всеки будистки и ведантически текст. Просто го преповтаря. Неговият background  е в Адвайта и той разглежда всички други духовни пътища и религии през тази призма, макар че не го казва експлицитно. Но то е очевидно за всеки, който иам малко по-подробна представа за тези неща. И в крайна сметка в това няма нищо лошо. Възраженията ми срещу него са за съвсем друго и аз го посочих.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ех, Скепсис,

Няма начин "някой будистки учител" да не е казал каквото и да е. Няма друга освен будистката "традиция" и просто не може да се спомене каквото и да е, ако не е през призмата на будизма.

Няма как да се каже нещо за някого... и да не бъде споменат в кои традиции, какъв и кой е авторитет, дали и от кого, защо...

А най-смешно е да се говори за Ошо като през примата за Адвайта и Санкхя. Несъответствено е да се говори за Ошо, че неговото било "негово учение" и дали било точно негово или не било. Дали бил Новатор... въобще толкова несъответствени неща на едно място, че е трудно да мина през всички, нищо че са толкова малко изречения.

 

За мен е напълно несъответствено да се говори за "цитати" на Ошо, предвид, че е напълно безсмислено да се цитира по принцип, а в допълнение към това той е отговарял на питащия го и по този начин е ситуирал отговора си спрямо нивото и насоката на самото питане. Той е говорил на вярващите по един начин, на невярващите - по друг, за религиозните - по трети, за европейците - по четвърти. За всяка насока, спрямо Питащия. Това е чудесен подход. В него няма фундамент, няма философия. Няма концептуалистики или системи. Разбира се че няма да се преподава "система" от практики. Такава никога не е съществувала и няма как да работи. Системата от практики не се преподава с въпроси и отговори, не се преподава и в ашрами, не става и с "учители" и "ученици".

Не е нужна никаква система от практически методи... а само насока. Понякога - отрицание, Понякога - поощрение - хората са до един различни.  И техните вътрешни блокажи са на всякакви нива, разновидности и разлики. Дали е постигнал в пътя си каквото и да е следвайки "традициите", които са толкова важни за повечето.Но най-важното е - най-важната част от пътя на всеки човек към себе си... е търсенето и намирането на своя си път - защото е към себе си.

 

Не е съответствено към Ошо да се подхожда "разсъждавайки" по негови казани думи, по негови размисли. Това цял живот той е стремил да не се прави.

Не е съответствено отношението към нещо различно, към нещо особено, към новатор, да се подходи като към обикновено религиозно учение, каквото всички разбират, защото така са научени от малки. Празните думи са от празните бърборения. Думите имат значение за всеки човек - за онзи, който е стопирал себе си, ще търси думи, които просто да се бърборят - за любопитство, за предоказване колко е правилен, колко е постигнал или колко правилно си е построил къщичката си от сънища.

 

Лекарството за "болния" е в самия болен. Изхода от всички кризи - е изживяващия Кризата. Изхода от всяко страдание... е (в) самия СТРАДАЩ, защото вътре в него е "входа" и вратата и ключа.

Това е тактически прийом - палиш пожара в къщичката на питащия... и го оставаш на него си. За удобно живеещите и градящите къщички цял живот, това е драстичен, нехуманен и краен подход. За тях това е скандално, но докато някои хора се борят за да си сътворят основи,,, щото се клатушкат цял живот, други, които вече са си ги изградили, са останали в тях. Това е въпроса. Иска се не толкова академично или философски разбиране за да се схване всичко това.

Напълно съм съгласна с казаното!

Хубави неща казва Ошо и като цяло верни. Подобни неща ще ти каже и всеки будистки учител, да речем. Това не са неща, които Ошо е открил. Проблемът е, че Ошо не дава методи за влизане в тези нива на съзнанието. Или по-точно дава някои неща, но те не вършат работа. По това напомня на Кришнамурти. И той дава добри описания, но нищо повече.

Много е важен и начинът по който се казва дадено нещо. Много будистки учители казват подобни неща, но не всеки може да ти ги поднесе по начин, по който да достигнат лесно до твоето съзнание.Не отричам казаното от други будистки или източни учители, но пък не подкрепям сляпото следване на религиозни канони и догми, независимо дали са източни или западни.

 

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 Много будистки учители казват подобни неща, но не всеки може да ти ги поднесе по начин, по който да достигнат лесно до твоето съзнание.  

Е, нали по-горе каза, че познаваш тези учения само в интерпретацията на Ошо, която всъщност е твърде повърхностна. На какво основание тогава ги отхвърляш?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Е, нали по-горе каза, че познаваш тези учения само в интерпретацията на Ошо, която всъщност е твърде повърхностна. На какво основание тогава ги отхвърляш?

Не помня някъде да съм казала, че познавам тези учения само от интерпретациите на ОШО. Само казах, че ги познавам толкова, че да не съм им сляп последовател.

Редактирано от Bel Ami (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Разбираема е позицията на "традиционалистите" и каноничността в духовното.

Когато настане време и определена форма на мироглед се изчерпи, все някога се появяват признаци на реформаторство.

Такива е имало в цялата човешка история и е част от груповите процеси по развитието на социумното битие. Лесно е да се обобщи, ако някои има съответните исторически общи знания.

Ошо е само част от цяла линия на опити за реформаторството в идеите за духовното, които произхождат от една обща социална картина, която се вменява на всеки пореден член.

 

Мисията на ОШО не е чак толкова сложна за обобщение, дори и да не се взима от неговите собствени думи - тя е обиколка по света по основните социални водещи центрове, които определят днешния свят - Ошо, както и Гурджиев не случайно се запътват за САЩ. И преди тях, и след тях, САЩ остават специална територия за много хора - просто е, но не е по темата за да правя тук широки аналитични изводи и обобщения, които така и така никой не ги смила, а за мен няма нужда да ги извеждам

 

И сега е така - има доста сериозна популяризаторска кампания особено с насоки към онова, което в народните приказки се нарича с думичката "духовност". Опитите за популяризаторство са повече или по-малко успешни и като цяло са скрити зад интереси на автори, издатели, влияние и пари, но са налице и чисто идейни позиции. Но основното е налице - цяла плеяда от автори и популяризатори от САЩ, Русия, Европа, Китай, Япония, Индия... сега са се вкопчили в темите за духовността, която се привижда за опит за решение от все по-нарастваща криза в ускоряването на промените в начина на живот и изоставащите в адаптацията към това, все по-големи социални групи. Хората имащи идея за основните положения в социологията и антропологията биха разбрали по-добре всичко това. Ако няма такива, няма и смисъл да пиша повече. Така или иначе това не е за широка "публика" и народни форуми.

Редактирано от ramus_ (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Не помня някъде да съм казала, че познавам тези учения само от интерпретациите на ОШО. Само казах, че ги познавам толкова, че да не съм им сляп последовател.

За да познаваш тези учения трябва да си ги изучавала. Тибетският канон, т.е. книгите със събраните слова на Буда Шакямуни се състои от приблизително 108-110 тома в различните издания, а коментарите към него само от индийските учители са над 250 тома. На Запад от всичко това са преведени между 5 и 10 % . Другият вариант, е да учиш тези неща с учители, които ги познават и могат да те насочват. Тъй като не си правила нито първото, нито второто, то няма как да ги познаваш. Просто си прочела няколко книжки, които имат за цел да популяризират всичко това. В което няма нищо лошо. Но това не означава, че наистина си се докоснала до нещо истинско.

Разбираема е позицията на "традиционалистите" и каноничността в духовното.

 

Между другото, не съм традиционалист, ако под това разбираш догматик и консерватор. Просто не е сериозно да се дават оценки на дадена традиция, била тя христянска, ислямска, индуистка, будистка или каквато и да е друга, ако тя не се познава или се познава повърхностно.

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

За да познаваш тези учения трябва да си ги изучавала. Тибетският канон, т.е. книгите със събраните слова на Буда Шакямуни се състои от приблизително 108-110 тома в различните издания, а коментарите към него само от индийските учители са над 250 тома. На Запад от всичко това са преведени между 5 и 10 % . Другият вариант, е да учиш тези неща с учители, които ги познават и могат да те насочват. Тъй като не си правила нито първото, нито второто, то няма как да ги познаваш. Просто си прочела няколко книжки, които имат за цел да популяризират всичко това. В което няма нищо лошо. Но това не означава, че наистина си се докоснала до нещо истинско.

Между другото, не съм традиционалист, ако под това разбираш догматик и консерватор. Просто не е сериозно да се дават оценки на дадена традиция, била тя христянска, ислямска, индуистка, будистка или каквато и да е друга, ако тя не се познава или се познава повърхностно.

А задължително ли е човек да познава с подробности всичко казано от Буда, за да разбере в какво се състои същността на неговото учение?! :tongue2: Достатъчно е да знаеш Четирите благородни истини, Осмократния Път, за Трите белега на съществуване, за Трите отрови, за Трите скъпоценности и най-основните и важни неща.Но не само да ги знаеш, но и да осъзнаваш казаното. Защото ти може да прочетеш хиляди книги, но ако не осъзнаеш казаното в тях, от това няма да имаш никаква полза. А към Исляма и Християнството, няма какво да се добави, защото всичко е писано в Библията и Корана.Само интерпретациите на тема Библия са толкова, колкото деноминации съществуват, освен личните тълкувания на четящия. Там всичко е много субективно.  

Редактирано от Bel Ami (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А задължително ли е човек да познава с подробности всичко казано от Буда, за да разбере в какво се състои същността на неговото учение?!  

Не само, че не е, а и дори да изчетеш всичко това не е гаранция, че ще разбереш за какво става дума. Затова съществува т. нар. приемственост на осъзнаването. С други думи, Буда преди своята Махапаринирвана потвърждава кои негови ученици са постигнали осъществяване. Те на свой ред потвърждават същото за техните ученици и по този начин нещата се запазват и продължават до днес.

 Трите белега на съществуване  

Четири са - УИКИ не е достоверен източник на инфо. ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.