Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор

публикувано (редактирано)

Не само, че не е, а и дори да изчетеш всичко това не е гаранция, че ще разбереш за какво става дума. Затова съществува т. нар. приемственост на осъзнаването. С други думи, Буда преди своята Махапаринирвана потвърждава кои негови ученици са постигнали осъществяване. Те на свой ред потвърждават същото за техните ученици и по този начин нещата се запазват и продължават до днес.

И какво искаш да кажеш с това - че без учител, никой не може да върви по духовен път?

Какво разбираш под термина "осъществяване"?Какво означава един човек да е осъществен?

Не само, че не е, а и дори да изчетеш всичко това не е гаранция, че ще разбереш за какво става дума. Затова съществува т. нар. приемственост на осъзнаването. С други думи, Буда преди своята Махапаринирвана потвърждава кои негови ученици са постигнали осъществяване. Те на свой ред потвърждават същото за техните ученици и по този начин нещата се запазват и продължават до днес.

Четири са - УИКИ не е достоверен източник на инфо. ;)

Добре, не претендирам че познавам добре Будизма.

За да го опозная по-добре, а и останалите , които имат такова желание, предлагам ти да ни разясниш тези будистки истини, като открием една специална тема за целта. ;)

И какво искаш да кажеш с това - че без учител, никой не може да върви по духовен път?

Какво разбираш под термина "осъществяване"?Какво означава един човек да е осъществен?

 
Редактирано от Bel Ami (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 1,3k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

Писанке, хубаво е понякога да осмисляш цитатите, които постваш.Това е изключително тъпо клише. Ти ако осъждаш кражбата, изнасилванията, убийствата, това означава ли, че си крадлива, насилница и убийца

Oт един момент нататък Ошо се пристрастява към т.нар. "райски газ", на което се дължи и доброто му настроение през голяма част от времето. Сега, Ауми, пак ще каже, че това е клевета или нещо такова. К

Аз не използвам сложни думи без преди това да ги обясня. Когато се говори за философия, не е лошо да се знаят следните думи. Тъй като знам, че много хора не ги знаят, винаги преди да ги употребя ги об

Публикувани изображения

 

И какво искаш да кажеш с това - че без учител, никой не може да върви по духовен път?

Изключенията, които могат да направят това са толкова малко, че е безмислено да го обсъждаме тук.

 

За да го опозная по-добре, а и останалите , които имат такова желание, предлагам ти да ни разясниш тези будистки истини, като открием една специална тема за целта. ;)

 

Първо, не съм учител, за да разяснявам нещо. Нямам осъзнаване. Второ, дори и да бях това не става по форуми. Трето, има тема "Будизъм за любопитни". Четвърто, говоря по принцип, а не пропагандирам будизма. Не бих те окуражавал да се захващаш с нещо подобно.

Темата беше за Ошо, нали?

Редактирано от scepsis (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Изключенията, които могат да направят това са толкова малко, че е безмислено да го обсъждаме тук.

 

Първо, не съм учител, за да разяснявам нещо. Нямам осъзнаване. Второ, дори и да бях това не става по форуми. Трето, има тема "Будизъм за любопитни". Четвърто, говоря по принцип, а не пропагандирам будизма. Не бих те окуражавал да се захващаш с нещо подобно.

Не е нужно да бъдеш учител, за да говориш по темите, които казваш, че познаваш добре.Не казвам, че пропагандираш Будизма, но пък твърдиш, че го познаваш добре. Така че би било интересно да споделиш своите познания на тази тема, а пък ние да научим нещо което не знаем.

Естествено, че на тема Будизъм, би трябвало да се говори в определения раздел.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 но пък твърдиш, че го познаваш добре. .

Твърдях, че го познавам по-добре от теб, а не че го познавам добре. Има разлика, защото ти не го познаваш, в което няма нищо осъдително. И аз не познавам хиляди неща, които бих искал да познавам и затова гледам да намеря хора, които ги познават и да ги питам, за да мога да си създам някаква представа. Инак, има тема, в която между спама има доста инфо.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А задължително ли е човек да познава с подробности всичко казано от Буда, за да разбере в какво се състои същността на неговото учение?! :tongue2: Достатъчно е да знаеш Четирите благородни истини, Осмократния Път, за Трите белега на съществуване...

Всъщност Бел Ами, съвсем не е достатъчно да се "знае" нещо. За социалния живот и ежедневието му може и да е достатъчно. Но за път към себе си, за развитие през себе си... това всъщност е най-недостатъчното. Всъщност не е че казвам нещо ново с това, че ПОЗНАНИЕ и ЗНАЕНЕ са две думички с качествено различен пълнеж и съдържание. Просто само го акцентирам в сегашния Ви разговор.

Сама разбираш че не е достатъчно някой да "ЗНАЕ" какво е говорил ОШО, както и да знае каквото и да е друго. Има си "РАЗБИРАНЕ", ОСМИСЛЯНЕ,... ПОЗНАВАНЕ и оттам ПОЗНАНИЕ - същинския екстракт и задълбочаване на онова, което в началото е само "знаЕне". За да се върви по тая условна стълба от понятия в предното изречение е нужен задълбочен човек - съответствен на процесите в самата нея. 

===============

офф.т.

Разбира се, че Скепсис има своя пристрастна позиция що се отнася до Будизма.

Скепсис, ти твърдиш за себе си много неща. Но в някои от тях се забелязват несъответствия между декларираното относно себе си... и изразеното в написаното. Така, че... експлицитно :)  казваш едно... но встрани от казаното в профила ти е налице именно привличане към установеното и традицията. Това е характеров белег и отношението и избора към Будизма е само частен случай, само проявата му. Казвам това, не за да те анализирам, и не за да коментирам теб като личност или насока. Просто за да е ясно, че не съм само аз, който виждам много чести разминавания между твърдения относно себе си... и силното притегляне към собствените вътрешни уклони, които са несъзнателни.

Това не е критика, не е отношение. Не виждам нищо лошо ако просто ти го напомня. Ако имаш самоаналитичен поглед и насока, сам ще ги откриеш и видиш. Ако това те дразни или ти е неприятно няма да го засягам повече.


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всъщност Бел Ами, съвсем не е достатъчно да се "знае" нещо. За социалния живот и ежедневието му може и да е достатъчно. Но за път към себе си, за развитие през себе си... това всъщност е най-недостатъчното. Всъщност не е че казвам нещо ново с това, че ПОЗНАНИЕ и ЗНАЕНЕ са две думички с качествено различен пълнеж и съдържание. Просто само го акцентирам в сегашния Ви разговор.

Сама разбираш че не е достатъчно някой да "ЗНАЕ" какво е говорил ОШО, както и да знае каквото и да е друго. Има си "РАЗБИРАНЕ", ОСМИСЛЯНЕ,... ПОЗНАВАНЕ и оттам ПОЗНАНИЕ - същинския екстракт и задълбочаване на онова, което в началото е само "знаЕне". За да се върви по тая условна стълба от понятия в предното изречение е нужен задълбочен човек - съответствен на процесите в самата нея. 

===============

офф.т.

Разбира се, че Скепсис има своя пристрастна позиция що се отнася до Будизма.

Скепсис, ти твърдиш за себе си много неща. Но в някои от тях се забелязват несъответствия между декларираното относно себе си... и изразеното в написаното. Така, че... експлицитно :)  казваш едно... но встрани от казаното в профила ти е налице именно привличане към установеното и традицията. Това е характеров белег и отношението и избора към Будизма е само частен случай, само проявата му. Казвам това, не за да те анализирам, и не за да коментирам теб като личност или насока. Просто за да е ясно, че не съм само аз, който виждам много чести разминавания между твърдения относно себе си... и силното притегляне към собствените вътрешни уклони, които са несъзнателни.

Това не е критика, не е отношение. Не виждам нищо лошо ако просто ти го напомня. Ако имаш самоаналитичен поглед и насока, сам ще ги откриеш и видиш. Ако това те дразни или ти е неприятно няма да го засягам повече.

Само че съм продължила мисълта си...със следното:

 

Но не само да ги знаеш, но и да осъзнаваш казаното. Защото ти може да прочетеш хиляди книги, но ако не осъзнаеш казаното в тях, от това няма да имаш никаква полза.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ошо беше първия ми досег с един по-различен начин на мислене и светоусещане. Първото нещо от него, което прочетох, беше трилогията му за Дао, и мога да кажа, че определено ме промени и отвори съзнанието ми за много неща. Дефакто оттам ми стана интересно и започнах да чета за Дао, Дзен, будизма, източните религии и философии като цяло. Интересен човек е бил, доста противоречив, трън в очите на много хора, но и странно логичен и магнетичен по своему... Не се задълбах особено, попрочетох почти всичко, което беше излязло на български език, и продължих напред. Смятам, че човек не бива да се привързва прекалено към даден духовен учител, в един момент това може да се окаже спънка. Просто в момент, в който имах много свободно време и търсех нещо, и аз не знам какво, попаднах на книгите на Ошо, и не съжалявам. Беше ми доста полезен...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Само че съм продължила мисълта си...със следното:

може ли едно разяснение - какво за теб е значението на ОСЪЗНАВАНЕ.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

. Просто в момент, в който имах много свободно време и търсех нещо, и аз не знам какво, попаднах на книгите на Ошо, и не съжалявам. Беше ми доста полезен...

Aз мога да кажа същото. Имах голяма полза от Ошо и нещата, които е писал. Нямам негативно отношение към него и считам, че несектантското му отношение е полезно за разчупване на догматичните представи. Просто от един момент нататък започнах да търся нещо по-сериозно. Всъщност не беше така - срещнах нещо по-сериозно. Тъй че нека това, което писах по-горе да не бъде приемано като критика към този човек. Позволявам си да цитирам подписа ми, т.е думите на Трулшик Ринпоче:

Има  хиляди пътища по пътя нагоре по планината, които водят в една и съща посока, тъй че е без значение кой от тях ще поемете. Единствените, които си губят времето са тези, които обикалят насам-натам в подножието, казвайки на всеки, че неговият или нейният път е погрешен.

(превеждам на прима-виста, но смисъла е този)

Редактирано от scepsis (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

може ли едно разяснение - какво за теб е значението на ОСЪЗНАВАНЕ.

Осъзнатост е когато изхвърлиш всички знания и остане само твоето лично познание.

Само сега не ме питай какво означава лично познание. ;)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ти е налице именно привличане към установеното и традицията.

Ми. много ясно след като я следвам, че го правя. Да не очакваш да имам привличане към традиция, която не следвам. Това се опитвам да следвам и затова говоря най-често за него. Нещо неестествено ли има? Не го налагам никому, не го пропагандирам. Но след като това е светоглед, който съм приел е нормално да го изразявам. Защото това е моят светоглед, а не просто нещо външно. Ти не правиш ли същото - не изразяваш ли твоят възглед и разбиране?

Редактирано от scepsis (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ми. много ясно след като я следвам, че го правя. Да не очакваш да имам привличане към традиция, която не следвам. Това се опитвам да следвам и затова говоря най-често за него. Нещо неестествено ли има? Не го налагам никому, не го пропагандирам. Но след като това е светоглед, който съм приел е нормално да го изразявам. Защото това е моят светоглед, а не просто нещо външно. Ти не правиш ли същото - не изразяваш ли твоят възглед и разбиране?

Не е идеята да въвличаме темата за това кои сме и какви сме. Само обърнах внимание на нещо. И не заради друго, а защото те прави пристрастен по някои аспекти на обсъжданията. Не е критика, не е атака към личността ти, нито е навлизане в личното поле. Не те прави по-малко ценен  това, което си. Не пречи на никого това, най-малко на мен, което си приел, в което вярваш, което следваш. Чудесно е, че си това, което си. И това се отнася до всеки и навсякъде. 

Осъзнатост е когато изхвърлиш всички знания и остане само твоето лично познание.

Само сега не ме питай какво означава лично познание. ;)

Виждам че кратките отговори са ти приоритет. Какво лошо има ако попитам и за "личното познание"? :)  Това е начина да те опозная - чрез думите, чрез смисъла в тях, по начина по който си вложила значенията, как ги използваш. Тия въпроси са за да те разбирам по-добре в контакта за този момент, на това място. Така, че не е заяждане, нито изпитване... а е просто за яснота.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Виждам че кратките отговори са ти приоритет. Какво лошо има ако попитам и за "личното познание"? :)  Това е начина да те опозная - чрез думите, чрез смисъла в тях, по начина по който си вложила значенията, как ги използваш. Тия въпроси са за да те разбирам по-добре в контакта за този момент, на това място. Така, че не е заяждане, нито изпитване... а е просто за яснота.

А за теб е приоритет да разпитваш другите и да им задаваш въпроси. :) ...но май ти забравяш понякога да отговаряш на поставените към теб въпроси.

Личното познание, драги Рамус, е личната опитност. Да достигнеш до познанието чрез лично осъзнаване. Да откриеш таййните скрити дълбоко в Душата ти.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

тука има ли тема за ОШО - има нали

по сто теми за едно и също нещо пфуу

 

http://www.kaldata.com/forums/topic/68647-%D0%BE%D1%88%D0%BE-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82/

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

тука има ли тема за ОШО - има нали

по сто теми за едно и също нещо пфуу

 

http://www.kaldata.com/forums/topic/68647-%D0%BE%D1%88%D0%BE-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82/

 

в тази тема не може да пише : 

 

Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да отговаряте в нея, но винаги можете да създадете нова ;)

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

.но май ти забравяш понякога да отговаряш на поставените към теб въпроси.

 

Личното познание, драги Рамус, е личната опитност.

Да достигнеш до познанието чрез лично осъзнаване.

Да откриеш тайните скрити дълбоко в Душата ти.

Това са просто думи БЕЛ АМИ - въпросите ми бяха за да поясниш значенията на думите си. Значенията които влагаш в понятията. А ти - с едно понятие, обясняваш друго понятие. 

Имаш ли твой смисъл в тия понятия? Защо е толкова важно всеки да стои прикрит зад своето си разбиране, сякаш е щит, да го пази  от нещо опасно?

Подканяш ме да не ми пука... но виждам колко внимателно държиш границите си затворени. Има ли някой там, зад тях? И ако има - може ли да ми разкаже за какво влага в значението на няколко абстрактни понятия. Искам да те разбера, като ми разкажеш за разбирането си по думите с които си служиш, с които се изразяваш, с които взаимодействаш със света и другите около него - толкова ли е много това? И грешно ли е че ме интересува?

=============================================

 

За въпросите към мен - не съм забравил.

За мен краткия отговор е формален. За мен формалните неща не са сериозни. Във вътрешното ми общуване формалните неща са тия с които имах импулс да избягам от задълбочаване и вникване. Формалните шаблони са готови, кратки и са именно когато е налице въпрос, да излезнат като автоматизъм, наготово, сякаш заучено. За мен, това не е коректно спрямо мен си.

Зад всеки въпрос стои моят път към  вникването му. Зад всяка стъпка в тоя път са налични начините през които съм се преборил с автоматизмите, защитата, леността и... още много други мои си, вътрешни "спирачки". Неща, които открих и че ги има вътре във всеки човек...

 

има едно нещо, наречено "вечен, отворен въпрос". Неговата стойност е да е въпрос - именно, стойността на въпроси от най-високо абстрактно ниво е винаги да са "отворени", винаги да стои въпроса.

Всеки отговор на тия въпроси е частичен, некоректен. Отговорите на такива въпроси, които често им казват "екзестициални", се оставят отворени и действащи непрекъснато. Те изразяват насоката, те изразяват посоката, вектора на движение в пътя към себе си. Защото с лекота един който и да е отговор, поражда нов въпрос, той - поражда следващия.

Ако един такъв въпрос се "затвори" от някакъв "отговор", то означава че Питащия иска да затвори въпроса. С това затваря откриването, пътя, движението.

Готовите отговори, бързите отговори... са формални. Те издават, че човека не му се занимава да се задълбочава, на него му трябват просто отговор, за да спре "импулса" на въпроса и Питащия. Защото от един момент нататък, един дори обикновен въпрос може да доведе до границата на самия човек, там където той... е оградил себе си и получава импулс да спре, да не продължава. Това е дълбокия смисъл на ВЪПРОСИТЕ, особено тия, с висши абстракции - ако ги последва Изследователя... и не спира и премине хилядите свои граници... ще го отведат някъде оттатък... някъде навътре... каквито и да са думи са напълно несъответствени на всичко "там"...

 

- комплексното мислене е състояние на отражение на реалността. Комплексен модел или концепция на реалността означава че в него елементите и взаимовръзките са многомерни, с безкрайни обратни връзки... Едно от малкото следствия в такъв модел-отражение на реалността е, че всеки въпрос има безкрайно много отговори, и всеки един от тях по свой начин е ВЕРЕН ОТГОВОР на Въпроса.

И още - безкрайно много въпроси, могат да имат един верен отговор...

И оттам - всеки въпрос, дълбоко през същността на модела, по безкрайните си многомерни взаимовръзки, има значението да води към центъра на ПИТАЩИЯ го.

Всеки въпрос... е онова с което ПИТАЩИЯ изразява КОЙ Е ТОЙ. Всеки въпрос задава свой импулс, задава насока и с това сила, енергия за насочване... 

Вървял съм по пътя надолу, към дълбочината на онова, което се случва с нещо толкова просто като някакви си "въпроси". А това има толкова много измерения за изучаване и изследване...

------------

Пиша за това, което ппопита, може би повече реторично, още в началото - дали не било възможно всички отговори... да са всъщност ЕДНА-та Истина. Не само че не са... Всички отговори НЕ са ЕДНА ИСТИНА.

Всички Въпроси, всички Отговори, всички Питащи и Отговарящи... всички и всичко... дори и те, не са тая - ЕДНАТА ИСТИНА. тя е много повече от сбора на елементите си. 

-----------

А най-важния въпрос - най-фундаменталния от всички е въпроса КОЙ СЪМ АЗ. Пиша по него хилядите си отговори повече от 30 години, а ти искаш да го събера тук, писмено, дори кратко и ей така, между другото.

В посоката на този въпрос, оставяйки го отворен през целия си път дотук, съм постигнал всичко, което съм в този момент, включително и най-задълбочените си еврики.

Следвайки този кратък въпрос достигнах ментално до неща, където свършва менталното, където свършват много граници, отвъд които има друг свят. И този простичък въпрос, от само три думи... ме заведе оттатък тия граници. И продължава и след тях. И продължавам по него, по вектора му, и не се вижда край...

 

Пиша отговорите на този кратък въпрос, вече на толкова обемен материал, който оставих през годините и това дори не е микроскопична частица от света, където този въпрос ме заведе. 

-------

Всички думи дотук и нататък, са безкрайните отговори на един привидно простичък въпрос - КОЙ СЪМ АЗ. И живота ми целия го посветих на "отговорите"...

--------

Задавам Въпроси... и слушам Отговорите и това говори много за "отвътре" в който и да е Човек.

 

Когато той ми задава въпросите си... ПИТАЩИЯ ми разказва от неговия си разказ на въпроса КОЙ Е ТОЙ.

Редактирано от ramus_ (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Не. Практикувам единствено неговото учение...т.е. се опитвам да бъда постоянно в медитация. Защото няма по-важно нещо от това да превърнеш живота си в медитация.

 

... 

 Когато няма трафик и мисленето е спряло, никаква мисъл не се движи, никакво желание не се възбужда, вие сте напълно мълчаливи -тази тишина е медитация. И в тази тишина може да се познае истината, и по никакъв друг начин. Медитацията е състояние на не-ум.А вие не можете да намерите медитацията чрез ума, защото умът увековечава сам себе си. Може да откриете медитацията, само когато отстраните ума, когато сте хладни, безпристрастни, когато не се идентифицирате с ума; като гледате ума как преминава, но без да се идентифицирате с него, без да мислите, че -аз съм ума.Медитацията е осъзнаване, че аз не съм ума.

 

Bel Ami, според Ошо ,ума да не е нещо привнесено отвън?

 

 

Питах ДХ: А какво ще стане ако умът изчезне?

ДХ: Ще се появи друго ниво - знание без мислене.

Но как ще разбера, че две и две е четири?

ДХ : Ти не го разбираш, ти използваш процес. Изкуството на мага е в това да се освободи от разума. Ние зависим от милостта на тези същества - летачите. Те ни ядат както ние ядем пилета, отглеждаме ги, а после ги изяждаме. Умът ни заставя всичко да копцептуализираме. Умът е нещо инсталирано ни отвън, затова от магьосническите линии се изисквало да действат без особено мислене, затова трябва да изплашиш и прогониш своя ум!

.................

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Bel Ami, според Ошо ,ума да не е нещо привнесено отвън?

 

 

Питах ДХ: А какво ще стане ако умът изчезне? ДХ: Ще се появи друго ниво - знание без мислене. Но как ще разбера, че две и две е четири? ДХ : Ти не го разбираш, ти използваш процес. Изкуството на мага е в това да се освободи от разума. Ние зависим от милостта на тези същества - летачите. Те ни ядат както ние ядем пилета, отглеждаме ги, а после ги изяждаме. Умът ни заставя всичко да копцептуализираме. Умът е нещо инсталирано ни отвън, затова от магьосническите линии се изисквало да действат без особено мислене, затова трябва да изплашиш и прогониш своя ум! .................

Мечо, ние трябва да ползваме ума, само като инструмент. Затова ОШО , а и другите източни учения говорят за пустотата. Да изпразниш себе си от всички мисли, да останеш в състояние на не-ум, е най-голямото блаженство.

.....

Когато седиш с напълно затворена уста, в неактивност, езикът докосва небцето и ти си в тишина, не потрепваш от никакви мисли - умът наблюдава пасивно и не чака нищо конкретно - чувствай се като кух бамбук. И изведнъж една безкрайна енергия ще започне да се влива в теб. Ще те изпълни непознатото, мистериозното, божественото. Кухият бамбук се превръща във флейта и божественото започва да свири на нея. Веднъж щом се изпразниш, за божественото вече няма прегради да влезе в теб. Опитай това - то е една от най-прекрасните медитации, медитацията да се превърнеш в кух бамбук. Няма нужда да правиш каквото и да било друго. Просто стани това - и всичко друго ще се случи. Изведнъж чувстваш как нещо се спуска в твоята кухост. Ти си като утроба и в теб влиза един нов живот, пада едно семе. И идва момент, когато бамбукът напълно изчезва. Подобно на кух бамбук, почивай в спокойствие със своето тяло. Почивай в спокойствие - недей да желаеш духовни неща, недей да искаш рая, недей да искаш дори и Бога. Бог не може да бъде пожелавай - когато нямаш желания, Той идва при теб. Освобождението не може да бъде пожелавано - защото желанието е обвързване. Когато нямаш желания, ти си освободен. Будичността не може да бъде пожелавана, защото желаенето е пречката. Когато няма пречки, будата изведнъж експлодира вътре в теб. Ти вече имаш семето. Когато си празен, когато има пространство, семето експлодира.

- ОШО

Това са просто думи БЕЛ АМИ - въпросите ми бяха за да поясниш значенията на думите си. Значенията които влагаш в понятията. А ти - с едно понятие, обясняваш друго понятие. 

Имаш ли твой смисъл в тия понятия? Защо е толкова важно всеки да стои прикрит зад своето си разбиране, сякаш е щит, да го пази  от нещо опасно?

Подканяш ме да не ми пука... но виждам колко внимателно държиш границите си затворени. Има ли някой там, зад тях? И ако има - може ли да ми разкаже за какво влага в значението на няколко абстрактни понятия. Искам да те разбера, като ми разкажеш за разбирането си по думите с които си служиш, с които се изразяваш, с които взаимодействаш със света и другите около него - толкова ли е много това? И грешно ли е че ме интересува?

=============================================

 

За въпросите към мен - не съм забравил.

За мен краткия отговор е формален. За мен формалните неща не са сериозни. Във вътрешното ми общуване формалните неща са тия с които имах импулс да избягам от задълбочаване и вникване. Формалните шаблони са готови, кратки и са именно когато е налице въпрос, да излезнат като автоматизъм, наготово, сякаш заучено. За мен, това не е коректно спрямо мен си.

Зад всеки въпрос стои моят път към  вникването му. Зад всяка стъпка в тоя път са налични начините през които съм се преборил с автоматизмите, защитата, леността и... още много други мои си, вътрешни "спирачки". Неща, които открих и че ги има вътре във всеки човек...

 

има едно нещо, наречено "вечен, отворен въпрос". Неговата стойност е да е въпрос - именно, стойността на въпроси от най-високо абстрактно ниво е винаги да са "отворени", винаги да стои въпроса.

Всеки отговор на тия въпроси е частичен, некоректен. Отговорите на такива въпроси, които често им казват "екзестициални", се оставят отворени и действащи непрекъснато. Те изразяват насоката, те изразяват посоката, вектора на движение в пътя към себе си. Защото с лекота един който и да е отговор, поражда нов въпрос, той - поражда следващия.

Ако един такъв въпрос се "затвори" от някакъв "отговор", то означава че Питащия иска да затвори въпроса. С това затваря откриването, пътя, движението.

Готовите отговори, бързите отговори... са формални. Те издават, че човека не му се занимава да се задълбочава, на него му трябват просто отговор, за да спре "импулса" на въпроса и Питащия. Защото от един момент нататък, един дори обикновен въпрос може да доведе до границата на самия човек, там където той... е оградил себе си и получава импулс да спре, да не продължава. Това е дълбокия смисъл на ВЪПРОСИТЕ, особено тия, с висши абстракции - ако ги последва Изследователя... и не спира и премине хилядите свои граници... ще го отведат някъде оттатък... някъде навътре... каквито и да са думи са напълно несъответствени на всичко "там"...

 

- комплексното мислене е състояние на отражение на реалността. Комплексен модел или концепция на реалността означава че в него елементите и взаимовръзките са многомерни, с безкрайни обратни връзки... Едно от малкото следствия в такъв модел-отражение на реалността е, че всеки въпрос има безкрайно много отговори, и всеки един от тях по свой начин е ВЕРЕН ОТГОВОР на Въпроса.

И още - безкрайно много въпроси, могат да имат един верен отговор...

И оттам - всеки въпрос, дълбоко през същността на модела, по безкрайните си многомерни взаимовръзки, има значението да води към центъра на ПИТАЩИЯ го.

Всеки въпрос... е онова с което ПИТАЩИЯ изразява КОЙ Е ТОЙ. Всеки въпрос задава свой импулс, задава насока и с това сила, енергия за насочване... 

Вървял съм по пътя надолу, към дълбочината на онова, което се случва с нещо толкова просто като някакви си "въпроси". А това има толкова много измерения за изучаване и изследване...

------------

Пиша за това, което ппопита, може би повече реторично, още в началото - дали не било възможно всички отговори... да са всъщност ЕДНА-та Истина. Не само че не са... Всички отговори НЕ са ЕДНА ИСТИНА.

Всички Въпроси, всички Отговори, всички Питащи и Отговарящи... всички и всичко... дори и те, не са тая - ЕДНАТА ИСТИНА. тя е много повече от сбора на елементите си. 

-----------

А най-важния въпрос - най-фундаменталния от всички е въпроса КОЙ СЪМ АЗ. Пиша по него хилядите си отговори повече от 30 години, а ти искаш да го събера тук, писмено, дори кратко и ей така, между другото.

В посоката на този въпрос, оставяйки го отворен през целия си път дотук, съм постигнал всичко, което съм в този момент, включително и най-задълбочените си еврики.

Следвайки този кратък въпрос достигнах ментално до неща, където свършва менталното, където свършват много граници, отвъд които има друг свят. И този простичък въпрос, от само три думи... ме заведе оттатък тия граници. И продължава и след тях. И продължавам по него, по вектора му, и не се вижда край...

 

Пиша отговорите на този кратък въпрос, вече на толкова обемен материал, който оставих през годините и това дори не е микроскопична частица от света, където този въпрос ме заведе. 

-------

Всички думи дотук и нататък, са безкрайните отговори на един привидно простичък въпрос - КОЙ СЪМ АЗ. И живота ми целия го посветих на "отговорите"...

--------

Задавам Въпроси... и слушам Отговорите и това говори много за "отвътре" в който и да е Човек.

 

Когато той ми задава въпросите си... ПИТАЩИЯ ми разказва от неговия си разказ на въпроса КОЙ Е ТОЙ.

Рамус, разбирам те, но просто нямам време, да пиша много дълги постове. А пък и от личен опит знам, че повечето хора не четат дългите тиради и монолози, а първите пет-шест до десет реда.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Bel Ami, a възможно ли е да проявиш активност в това "не-ум" състояние? Като например:

 

С написаните неща е съвсем същото- ето, аз употребих един израз, като ни най-малко имах предвид неговото буквално разбиране, а и Христос, както можем да прочетем в някои евангелия, често е завършвал притчите с израза "Уши който има, нека слуша"...Под слух се разбира състояние на покой, в което възприемателните възможности на човек нарастват, за да може да "чуе", човек трябва да може да пази "тишина" вътре в самия себе си, защото от всичко що може да се чуе, гласът на Бог, който говори вътре в нас, е най-тих....Никакъв шум не трябва да се вдига- нито една мисъл, нито една емоция не трябва да смущават този покой, в който човек заема позицията на "възприемащ", "чуващ", освен това, под "чуване" се разбира онова състояние на "разумение", в което независимо дали чете или слуша чисто физически и т.н., човек разумява същината на това, което възприема, независимо дали е притча, песен, човешка или природна музика...

Редактирано от mecholari (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Bel Ami, a възможно ли е да проявиш активност в това "не-ум" състояние? Като например:

 

С написаните неща е съвсем същото- ето, аз употребих един израз, като ни най-малко имах предвид неговото буквално разбиране, а и Христос, както можем да прочетем в някои евангелия, често е завършвал притчите с израза "Уши който има, нека слуша"...Под слух се разбира състояние на покой, в което възприемателните възможности на човек нарастват, за да може да "чуе", човек трябва да може да пази "тишина" вътре в самия себе си, защото от всичко що може да се чуе, гласът на Бог, който говори вътре в нас, е най-тих....Никакъв шум не трябва да се вдига- нито една мисъл, нито една емоция не трябва да смущават този покой, в който човек заема позицията на "възприемащ", "чуващ", освен това, под "чуване" се разбира онова състояние на "разумение", в което независимо дали чете или слуша чисто физически и т.н., човек разумява същината на това, което възприема, независимо дали е притча, песен, човешка или природна музика...

Здравей, Мечо! Да, може да се каже, че тези които разбират Бог и живеят в едно с Бога, са притихнали, смирени, и наистина имат уши и очи да чуят и видят божественото в природата, мизуката, дори в тишината...Това може да се нарече състояние на чисто блаженство - да се оставиш в Божиите ръце и да живееш с ритъма на Природата....Затова и Христос казва: Аз и Отец, Едно сме. Това може да го каже всеки един човек постигнал покоя, мира и тишината в себе си, защото който го е постигнал, е станал Едно с Бог.  

Редактирано от Bel Ami (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Срещал съм учения според които, за да се освободиш от формата е необходимо тя да стане съвършена. От тази гледна точка моментите на единение, на вътрепребиваване се съчетават с изчистване на Словото ,в изкистализиране на неговия замисъл, защото има натрупани интерпретационни шумове. Когато Словото се усвои в неговата чистота, То се явява като стълб на Истината неподлежащ на преосмисляне. Това се приема за "растеж". Например:

IV. ПРОЗРАЧНОСТ: Саламандър

88. Пази постоянно спокойствие на мислите си. Пази мисълта си чиста, защото трябва съвършена да бъде формата, преди да я отхвърлиш. Търси с постоянство неотложните задачи по Христовия Път и се мъчи със спокоен, здрав ум да ги разрешаваш неотклонно. Оставяй настрана всичко делнично и неХристово. Вземи от Писанието кой да е стих и трезво го прочети. После размисли с устрем на ума по него стегнато, без да премисляш каквото и да било и задръж тази пасивност няколко минути като гледаш в себе си.

89. Тъй се научи! - Да те обладава изцяло смисълът на четеният стих, като пробужда постепенно у тебе семената на реално постигане.

http://www.imadrugpat.org/bogomili/IV-salamander.html

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Бог няма, но това не означава, че аз съм атеист. Положително не съм атеист - твърдя, че няма Бог, но това не означава, че трябва да преминавате към другата крайност, а именно - към атеизма.

И атеистите твърдят, че няма Бог, но когато аз казвам това, а на атеистите им допадат Чарвака, Карл Маркс, Ленин, Епикур... И атеистите, и аз твърдим, че Бог няма, но имаме предвид съвършено различни неща, колкото и еднакво да звучат по форма. За разлика от тях аз смятам, че набожност има.

Чарвака не би се съгласил с мен. Епикур, Маркс, както и други атеисти също не биха се съгласили с моето становище. За тях отрицанието на Бог означава отрицание на съзнателното мислене. Атеистите отричат съществуването на Бог, а това е равнозначно на твърдението, че светът е само материя и нищо друго. Това, което смятате за съзнателно мислене, е само вторичен продукт от съчетаването на определени материални елементи - нищо повече, просто вторичен продукт. Ако отделим тези елементи един от друг, вторичният продукт изчезва.

Ако махнете колелата на една волска каруца и я разглобите на парчета, нормално е да си зададете въпроса - волска каруца ли е? Отговорът ще бъде отрицателен. Нито една от частите не е цялото. Разглобявате частите една след друга и това, което остава, все по-малко прилича на каруца. И ако някой ви попита къде е каруцата, вие няма да знаете какво да кажете, защото тя е там - на нито един етап от разглобяването вие не сте премествали нещо от нея.

Волската каруца е комбинация от елементи. Сама по себе си тя не съществува, тя е само вторичен продукт. Тъкмо това е имал предвид Маркс, когато казва, че съзнанието е епифеномен - ако махнем тялото, ума и съставните части на едно човешко същество, няма да открием никакво съзнание. След като разглобите частите една по една, няма да откриете наличието на съзнание. То е съществувало само като част от цялото, а вие сте разчленили цялото на отделни части.

И така, когато казвам, че Бог няма, това не означава, че съм съгласен с Маркс или Епикур. Категорично не съм съгласен и с Исус, Кришна, Мойсей и Мохамед, които твърдят, че има Бог и гледат на него като на личност. Да се възприема Бог по този начин е проява на голо въображение. За китайците Бог е с лице на китаец, за негрите - с лице на негър, а еврейският Бог има типично еврейски нос, разбира се - друг начин няма. Ако конете вярват в някакъв Бог, той непременно ще бъде кон. Така че образът на Бог е само проекция на нашето мислене. Надаряването на Бог с личностни характеристики е само проява на въображение.

Когато казвам, че няма Бог, аз отричам личностните характеристики на Бога.

Казвам, че няма Бог, но божественото съществува и има невероятни измерения.

Това е безличностната енергия - чиста енергия. Грозно е да й се придава някаква форма. Вие й приписвате собствения си образ.

И така, Исус нарича Бог "отец". Сигурно е носел в съзнанието си образа на бащата и надарява Бог със собствената си представа за баща. В Индия има религии, които проповядват вярата в Богинята-майка, а не в Бога-създател. Изобразяват я като жена - най-красивата според техните представи, и разбира се - с черти на жена от индуски произход. Минават векове, религиите се раждат и умират, просто изчезват. А с тях изчезват и Боговете им.

В Индия има едно място, наречено Мохенджо Даро. Смята се за най-древния град на света. Състои се от седем слоя. По всичко личи, че местната цивилизация седем пъти е претърпяла природни бедствия. Когато бе открит първият слой решихме, че това е всичко, че сме намерили Мохенджо Даро. Възрастта на находките бе определена на седем хиляди години. Но разкопките продължиха и бяха открити останки от друг град, скрит под руините на първия, вероятно отпреди десет хиляди години. Работата продължи и археолозите започнаха да откриват град след град... В Мохенджо Даро има седем града. Седмият, по всяка вероятност, е на двайсет хиляди години. И в онези времена хората са имали свои храмове и Богове, но цивилизации са изчезнали, изчезнали са хората, религията и Боговете им.

Ще изчезне и християнският Бог, когато изчезнат християните. С изчезването на индуистите ще си отиде и техния Бог. Разбирате ли какво искам да ви кака? Бог е проекция на вашето мислене. Бог съществува тогава, когато мислите за него. Ако вас ви няма, ако го няма субектът на тази проекция и Бог изчезва.

Не приемам такива Богове, които са проектирани от ограничения човешки ум. Един ограничен ум неизбежно приписва на Бог собствените си характеристики.

В Талмуда еврейският Бог казва: "Аз съм гневен Бог. Не съм добър, не съм вашият чичо". За евреите тези думи са наситени с огромно значение, но за един индуист те са съвършено неприемливи. Гняв - и Бог? Тези понятия са несъвместими. Еврейският Бог е страховит - което е чисто човешка черта, типична за евреите. И ако не се прекланяш пред него, ако тръгнеш против него, той ще те унищожи, както сринал до основи два града, в които хората се отдали на сексуални перверзни - нещо, което той не приемал. Содом и Го-мора били напълно разрушени.

Затова когато казвам, че Бог не съществува, имам предвид, че Бог не е личност - приписването на личностни характеристики е проекция на човешкото мислене.

Искам да премахнете личностните характеристики, които приписвате на Бог, да го освободите от тях, от оковите на личностното, което вие му налагате.

Аз не съм атеист. За мен цялата вселена е изпълнена с божествена енергия и нищо друго.

В безкрайния процес на съществуванието никога нищо не спира окончателно.

Не можете да откриете началото, нито края. Това е процес, който непрекъснато тече.

Когато казвате "Бог", вие използвате съществително име - нещо статично и мъртво.

Когато казвам "божествено", имам предвид нещо активно, течащо, нещо, което се движи.

Трябва да изясните това за себе си. Не съм теософ като Исус, Мохамед или Кришна, защото не мога да приема, че "Бог" е мъртъв.

Бог - съвършен, абсолютен, всемогъщ, всезнаещ, всепроникващ - такова определение за Бога дават всички религии. Но този Бог е мъртъв, просто не може да бъде жив, не може да диша. Отхвърлям съществуването на подобен Бог, защото той е нещо мъртво и сътворената от него вселена също ще бъде мъртва.

Истински божественото има съвсем различно измерение.

Измерение, в което и зеленината на дървото, и цъфтенето на розата, и полетът на птицата имат своето място.

Измерение, в което Бог не се различава от вселената. Той е самата душа на вселената.

И цялата вселена вибрира, пулсира, диша с божественото...

Някой друг е написал вашите молитви още преди хиляди години. Те не са част от собственото ви съществуване, не са възникнали спонтанно във вас. Не са носител на вашата любов. Не пулсират с ритъма на сърцето ви.

 

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Колкото и да му се иска да е оригинален на Бхагаван Шри Раджиниш, той не може да избегне попадането в отдавна познатите категории. Ето тези му думи, да речем:

 

Истински божественото има съвсем различно измерение.

Измерение, в което и зеленината на дървото, и цъфтенето на розата, и полетът на птицата имат своето място.

Измерение, в което Бог не се различава от вселената. Той е самата душа на вселената.

И цялата вселена вибрира, пулсира, диша с божественото...

 

 

Това си е просто панентеизъм (което не е същото като пантеизъм). В това няма нищо лошо, разбира се. Смешно е само, когато негови фенове започват да твърдят, че такива духовни открития са направени за първи път от Ошо, след като те са известни от хилядолетия. Разбира се, вина за това има и самият Ошо, който не се отличава с особена скромност.

Редактирано от scepsis (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Колкото и да му се иска да е оригинален на Бхагаван Шри Раджиниш, той не може да избегне попадането в отдавна познатите категории. Ето тези му думи, да речем:

 

 

Това си е просто панентеизъм (което не е същото като пантеизъм). В това няма нищо лошо, разбира се. Смешно е само, когато негови фенове започват да твърдят, че такива духовни открития са направени за първи път от Ошо, след като те са известни от хилядолетия. Разбира се, вина за това има и самият Ошо, който не се отличава с особена скромност.

Не знам какво твърдят феновете на ОШО, но ако един човек си мисли, че Творецът-Бог, е разделен от своите творения, той е сляп и глух за Божественото.

Божественото е във всичко което ни заобикаля. То е в аромата на цветето, в чуруликането на птичките, в полета на пеперудата, във вълните на океана, в морския бриз ...Цялата Вселена пулсира с Божествената енергия и ако някой човек дели Бог, от Вселената, то той е далече от Бога в Сърцето и Душата си или още спи и не се е пробудил.

Да, това е самата Истина, но истините винаги са под носа ни, и трябва някой като ОШО да събуди заспалия за Божественото човек, трябва да има и таланта да го каже, но пък слушащият трябва да има очи да види и уши да чуе Божественото.Иначе ако ученикът не е готов, може да продължава да спи, колкото и книги да чете и колкото и учители да му говорят, без значение кои са те...Буда, Христос, ОШО, Мохамед, Махавира, Платон, Хермес, Махатма Ганди, Кришнамурти и.т..н. учители, които са казвали същите неща по различни начини.

 Та, драги ми Скепсис, ти делиш Бог от Божественото, а то е Едно.

Ето ти нещо Божествено обяснено от ОШО:

 

 

"Слушай птиците с по-голямо внимание. Гледай цветята с благоговение, с изумление..Уповавай се и ще започнеш да чувстваш един нов прилив на енергия в себе си.Тази енергия е любов. Тази енергия иска да благослови цялото битие, защото в тази енергия човек се чувства блажен. А когато се чувстваш блажен какво друго можеш да направиш, освен да благословиш цялото битие? Любовта е едно дълбоко желание да благословиш цялото битие."-ОШО

Редактирано от Bel Ami (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване