Не знам, може и да греша, но ми се струва, че по-скоро това са пречистващи средства по пътя към идеала, а не крайната цел - освобождението от самсара.

Да, разбира се, но без тези важни пречистващи средства, не може да се постигне Нирвана.

 

Будизмът се определя чрез четири характеристики или “печата”. Ако пътят на ученика е според тези четири печата, той може да бъде считан за пътя на Буда.

Те са:

 

1.Всички съставни неща са непостоянни.

2.Всички емоции са болезнени.  Според будизма, всичке емоции, независимо дали са положителни или отрицателни, носят страдание.

3.Всички явления са пусти; те не притежават присъщо съществуване.

4.Нирвана е отвъд крайностите.

Да, разбира се, но без тези важни пречистващи средства, не може да се постигне Нирвана.

 

Будизмът се определя чрез четири характеристики или “печата”. Ако пътят на ученика е според тези четири печата, той може да бъде считан за пътя на Буда.

Това е причината, поради която тези четири характеристики са наречени “четирите печата на Дхарма.”

Те са:

 

1.Всички съставни неща са непостоянни.

2.Всички емоции са болезнени.  Според будизма, всичке емоции, независимо дали са положителни или отрицателни, носят страдание.

3.Всички явления са пусти; те не притежават присъщо съществуване.

4.Нирвана е отвъд крайностите.

Да, това вече е Буда-Дхарма, а не някоя мешавица.

Инак, на това, което пита Моhini, може би е най-кратко и точно да се отговори, че Нирвана (разбирана като напълно пробуденото състояние на един Буда, а не просто като освобождение от сансара, което е постижението на архатите в Хинаяна) и сансара са едно, защото са две само от гледна точка на дуалното, непросветлено възприятие. За едно непросветлено същество има сансара и Нирвана като противоположност на сансара. За един Буда всички преживявания имат един вкус.

Редактирано 25 юли 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Между другото, знаеш ли какво е основното значение на Четвъртия печат?

 

4.Нирвана е отвъд крайностите.

Между другото, знаеш ли какво е основното значение на Четвъртия печат?

Мисля, че Нирвана отвъд крайностите, означава да постигнеш Пустотата, или да се достигне състоянието наречено Архат. Т.е. да излезеш от Колелото на раждане и смърт. Но ти по-добре от мен познаваш тази философия...така че, ако греша, можеш да ме поправиш.

Но ти по-добре от мен познаваш тази философия...така че, ако греша, можеш да ме поправиш.

Целта на Малкия път (Хинаяна) е постигането на състояние на Архат. Целта на Големия път (Махаяна) е достигане на състояние на Буда. Най-просто може да се обясни така: при Архатите отпада воала на смущаващите емоции, които произтичат от представата, че има постоянен и неизменен Аз. Това е състояние извън сансара, но не е равнозначно на състоянието на Буда, защото остава още един воал - когнитивния. С други думи, Архатите постигат ограничено и частично разбиране за пустотата, защото постигат само пустотата на Аза (личността), но не и на феномените изобщо. При следването на Махаяна се отстранява и познавателния (когнитивния) воал и умът разкрива пълния си потенциал. Това, че "Нирвана не е между крайностите" означава, че не само не искаш да останеш в сансара, но и че не искаш да постигнеш състоянието на Архат (понякога се нарича малка Нирвана или просто Нирвана). Основната разлика е в мотивацията - по пътя на Хинаяна търсиш лично освобождение или прекратяване на страданието, а по пътя на Махаяна искаш да станеш Буда, за да помагаш на всички същества... Това е накратко и доста объркано.

Редактирано 25 юли 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Разбира се. Подобно нещо може да си въобразява само някой експерт като проф. П. Г., ако се сещаш.

 

Същия. Как го разбирам ли? Не го разбирам.

Мога да кажа, че това е така, защото и двете са пусти. Или че и двете имат един корен. Ако приемем, че пробуденото състояние е като небе без облаци, то сансаричното е като небе с облаци. Всъщност нищо не се променя в природата на небето. Мога да опитам да го обясня и по строго философски начин. Но всичко това ще са папагалски фрази.

 

Бих се радвала и на по-философско обяснение, не мисля, че ще са папагалски фрази.

Нали в Дзен има един лаф - преди просветлението цепиш дърва и носиш вода и след просветлението цепиш дърва и носиш вода. В смисъл такъв, че нищо, де факто, не се е променило, само нашата гледна точка. Мисля, че за да си в състояние да успееш да видиш нещата точно такива, каквито са, е нужна тотална, гола откровеност пред себе си. Ха! В тази връзка се сетих да попитам - вярно ли е, че будистките учители посмачкват егото на учениците си? В дзен знам, че често се раздават звучни шамари , а при вас как е?

 

П.П. Да, сещам се кого визираш с инициалите. Но не може да се отрече, че и от него има какво да се научи, въпреки методите на "преподаване".

Бих се радвала и на по-философско обяснение, не мисля, че ще са папагалски фрази.

Уау. Нали не очакваш да дам своя коментар върху Муламадхя-карика на Нагарджуна.

Кое е толкова неясно всъщност в това твърдение?

 

 В дзен знам, че често се раздават звучни шамари , а при вас как е? 

Зависи. Марпа редовно е пердашел Миларепа през един период. Мен не ми се е случвало в буквалния смисъл, но инак са ме докарвали до сълзи. Много рядко, разбира се. Как да го обясня? Един осъществен учител те вижда директно. Няма как да играеш игрички, освен ако той не ти го позволи. Ако нямаш близка връзка или отношения с него, той обикновено ти го позволява. Държи се много мило, приятелски и внимателно. Но ако се ангажира наистина да те учи, нещата стават по-различни. Напр., отиваш изпълнен с огромни очаквания и надежди как ще ти разкрие някакви дълбоки учения, ще те похвали за усилията, които си положил в практиката или ще разреши екзистенциалните ти дилеми. За твоя изненада, той се държи с теб хладно, дистанцирано и почти враждебно. Когато, обаче, минеш през подобно нещо и престанеш с детинските опити да се харесваш, да правиш добро впечатление и други такива, когато се отвориш напълно по един скромен и естествен начин, нещата започват наистина да се случват, т.е. започваш да се учиш. Ползата от учителя е, че е коректив. Без него непрекъснато се заиграваш и отнасяш. Вместо пътя, следваш капризите на егото си. Учителят е като огледало - всъщност той е празен. Всичко, което виждаш са си твоите собствени проекции.

Редактирано 25 юли 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Уау. Нали не очакваш да дам своя коментар върху Муламадхя-карика на Нагарджуна.

Кое е толкова неясно всъщност в това твърдение?

 

Зависи. Марпа редовно е пердашел Миларепа през един период. Мен не ми се е случвало в буквалния смисъл, но инак са ме докарвали до сълзи. Много рядко, разбира се. Как да го обясня? Един осъществен учител те вижда директно. Няма как да играеш игрички, освен ако той не ти го позволи. Ако нямаш близка връзка или отношения с него, той обикновено ти го позволява. Държи се много мило, приятелски и внимателно. Но ако се ангажира наистина да те учи, нещата стават по-различни. Напр., отиваш изпълнен с огромни очаквания и надежди как ще ти разкрие някакви дълбоки учения, ще те похвали за усилията, които си положил в практиката или ще разрешени екзистенциалните ти дилеми. За твоя изненада, той се държи с теб хладно, дистанцирано и почти враждебно. Когато, обаче, минеш през подобно нещо и престанеш с детинските опити да се харесваш, да правиш добро впечатление и други такива, когато се отвориш напълно по един скромен и естествен начин, нещата започват наистина да се случват, т.е. започваш да се учиш. Ползата от учителя е, че е коректив. Без него непрекъснато се заиграваш и отнасяш. Вместо пътя, следваш капризите на егото си. Учителят е като огледало - всъщност той е празен. Всичко, което виждаш са си твоите собствени проекции.

 

Няма нищо неясно, но сам сподели, че можеш и философски. Аз съм любопитен човек и обичам да задавам въпроси. Така опипвам почвата, изучавам събеседниците си. От реакциите им разбирам много за начина им на мислене, за нагласите им. 

 

Това за "детинските опити да се харесаш" ме изкефи. Както викаше дявола от филма "Адвокат на Дявола: "Vanity, definately my favourite sin!"

Достигнеш ли нивото наистина, ама наистина да не ти пука дали си харесван или не, си постигнал "много" - станал си автентичен.

Достигнеш ли нивото наистина, ама наистина да не ти пука дали си харесван или не, си постигнал "много" - станал си автентичен.

 

Да. Иска просто искреност, честност и откритост. Може би, трябва да добавя, че целта не е да "смачкаш" егото. Ако под его се разбира да си силен, уверен и да имаш чувство за собствено достойнство, то това е изискване не само, за да практикуваш Дхарма, но и за да направиш каквото и да е смислено в живота си.

ОШО, каква е разликата между знание и мъдрост и разбиране?

О. Има голяма разлика и тя не е количествена, а качествена.

Знанието е вяра. Знанията са чужд опит, не твой.

Казват, че има бог и ти вярваш в него. Това е знание.

Един младеж може да получи много знания. Това не е трудно. Нужни са ти добра памет и малко усилия. Същото нещо един ден може да се постигне и с един компютър - ти ще носиш компютъра в джоба си, без да е нужно да пълниш главата си с цяла библиотека, компютърът ще носи всичките знания.

Помни, че скоро компютърът ще замени всичките ти знания. Пандитьт (индийски ерудит) ще изчезне от света - компютърът ще го измести от мястото му. Аз казвам "мястото му" съзнателно, нарочно, защото пандитът е механизъм, той не е човек.
Това е, което правите с мозъка си - пълните го с информация.

Знанията се заимстват. Други ги знаят, а вие вярвате, че са верни. Мъдростта идва с вашия собствен опит. Знанията се трупат, мъдростта също се натрупва. Но знанието е натрупване на чужд опит, а мъдростта е натрупване на вашият собствен опит.


Може да прочетете много книги за любовта и да знаете много за любовта - това което другите са казали за нея, но да познаете самата любов, вие трябва да сте я преживели, което отнема време. До момента, в който вие ще сте разбрали какво е любов, младостта, вашите младежки години ще са отминали. Вие ще бъдете възрастни, но мъдри.

Мъдростта е вашият собствен натрупан опит, а знанието е чуждият опит натрупан от вас.

 

„Дзен казва: Всички велики писания и учения приеми за свой смъртен враг. Избягвай ги, защото трябва да откриеш своя собствен източник. Не бива да ставаш последовател, имитатор. Трябва да бъдеш автентичен индивид, трябва сам да намериш най-съкровената си същност, без водач, без напътстващи писания. Нощта е тъмна, но в яркия пламък на своето търсене не може да не стигнеш изгрева.Всеки, който е горял в интензивния огън на търсенето, е намерил изгрева. Останалите само вярват. Тези, които вярват, не са религиозни. Те просто избягват великото приключение на религията като

вярват.“

..............

"Разумният човек не може да вярва в небесата и в пъкъла. Ти вярваш ли? Разумният човек не може да бъде християнин или хиндуист, или мохамеданин, или будист, защото всичко това са различни видове предразсъдъци.Разликите между тях не се основават на никакви валидни свидетелства. Техните разлики са толкова глупави, че ако имаш разум, никога няма да можеш да повярваш как милиони хора, които живеят с тези предразсъдъци, се смятат за рационални." 

 

ОШО

Редактирано 7 декември 201312 г. от Aumi (преглед на промените)

Ти прие ли учението на Айн Ранд за твой смъртен враг ?

 

„Дзен казва: Всички велики писания и учения приеми за свой смъртен враг. 

 

За учението на Айн Ранд това отнася ли се ?

Ти прие ли учението на Айн Ранд за твой смъртен враг ?

 

За учението на Айн Ранд това отнася ли се ?

Идеите на Айн Ранд съвпадат с идеите на Ошо...колкото и странно да звучи.

Моята свободна воля ми позволява да харесвам или не харесвам дадени идеи. Също така, да бъда или да не бъда сляп последовател или привърженик на идеите на други хора.

Както и ти самият казваш, истината за всеки човек е субективна. Така е и с приемането или неприемането на идеите на известни философи, учени, политици, духовни учители, мъдреци или обикновени хора.Всеки приема това, което е близо до неговата същност.Но да приемаш дадени идеи, не означава че си техен сляп привърженик.Само хората с обусловени умове стават слепи последователи. Било то на Христос, Ошо, Буда, Мохамед, Айн Ранд, или който и да е друг.Свободният човек, може да приема или отхвърля всичко. Но трябва да върви по своя собствен път.За да отхвърлиш всичко,  първо трябва да си го приел, разбрал, да си взел поуката и мъдростта и тогава да го захвърлиш след като намериш своята собствена мъдрост и индивидуалност.Както казва Ошо - Буда си е Буда, Христос си е Христос, Кришна си е Кришна, ти си си ти !Бъди оригинал, а не коипие под индиго !

Редактирано 8 декември 201312 г. от Aumi (преглед на промените)

Значи не си разбрала, какво има предвид Ошо. Става въпрос за критичност. Ти не си критична към вярата. За да можеш да бъдеш критична към вярата, първо трябва да повярваш, че вярата е първична спрямо истината, спрямо знанията. Вярата определя истината и знанията. Свободата определя вярата. Що е критичност към вярата. Критичност към вярата означава да си сменяш гледните точки като носни кърпички, за да можеш да ги сравняваш и така да определиш, коя ти харесва най много. Друг начин няма. Вяра се критикува, като се сменя с друга вяра. Друг начин няма. С бронебойни куршуми не става, както е казал поета. Това в което вярваш, можеш да го оцениш единствено и само ако го приемеш за невярно и повярваш в противното. Едва тогава имаш база за сравнение и за самостоятелна преценка. Ето за това говори Ошо.

Значи не си разбрала, какво има предвид Ошо. Става въпрос за критичност. Ти не си критична към вярата. За да можеш да бъдеш критична към вярата, първо трябва да повярваш, че вярата е първична спрямо истината, спрямо знанията. Вярата определя истината и знанията. Свободата определя вярата. Що е критичност към вярата. Критичност към вярата означава да си сменяш гледните точки като носни кърпички, за да можеш да ги сравняваш и така да определиш, коя ти харесва най много. Друг начин няма. Вяра се критикува, като се сменя с друга вяра. Друг начин няма. С бронебойни куршуми не става, както е казал поета. Това в което вярваш, можеш да го оцениш единствено и само ако го приемеш за невярно и повярваш в противното. Едва тогава имаш база за сравнение и за самостоятелна преценка. Ето за това говори Ошо.

 

Ок. Нека видим какво казва Ошо по въпроса за вярата, истината и лъжата.

............

 

"Лъжата си е лъжа и някой ден ще бъде изобличена. Тя не може да трае вечно. Само си помисли: как може една лъжа да бъде вечна? Тя няма корени в битието, тя няма собствено съществуване. Дори и ако в този момент съществува, тя няма собствено съществуване. Дори и в момен­та да съществува, тя трябва да вземе назаем съществуването си от някоя истина.

Ето защо, когато твърдиш някоя лъжа, ти трябва да я защитаваш. Трябва да спориш за нея, трябва да я доказваш и трябва да настояваш, че: „Това е истина". Ти се опитваш да вземеш назаем съществуване и живот от истината... заради та­зи лъжа. Но взетият назаем живот е лъжа. За момент може да те измами, но не може да те мами вечно; не може да те мами завинаги и завинаги. Някой ден ще се изобличи.

Лъжата си е лъжа и не може да стане истина. И истината си е истина и макар че за момент може да бъде скрита, погреш­но разбрана, нечута, погрешно чута, погрешно интерпретирана, все пак истината си е истина. Диамантът си е диамант. Може да бъде загубен в калта, но той не е кал и не може да стане кал. Накрая ще се открие. Истината е вечна. Или по-добре да го кажем обратно: това, което е вечно, е истина."

............

"Вярата винаги върви ръка за ръка със съмненията. Тя съществува единствено заради тях. Не вярвам в нищо, защото не изпитвам никакви съмнения. Ако човек не изпитва съмнения, не е необходимо да вярва в каквото и да било. И не в това е причината на заболяването. Просто не е нужно лекарство.

Ти непрекъснато подхранваш вярата си, но на практика само напъхваш съмненията си все по-дълбоко и по-дълбоко някъде в подсъзнанието. А колкото по-дълбоко са потиснати те, толкова по-опасни стават, тъй като постепенно губиш представа за тях.

Някой ден ще си помислиш, че вярваш - че си дълбоко вярващ, че най-после си стигнал до вярата, а всъщност само ще си потиснал съмненията дълбоко в себе си, нейде в тъмата на подсъзнанието и вече не можеш да ги видиш.

Искам да се вгледате с ясен поглед в собствените си съмнения. Вместо да ги потискате чрез системата на някаква вяра, трябва да ги извадите на бял свят и да се вгледате съзнателно в тях. Всички съмнения ще изчезнат само като се вгледате в тях. Не ви е нужна вяра, тя просто ще се разтвори във въздуха.

Не е необходимо да заместваш съмненията с вяра. Ако ги замениш с вяра, ще бъдеш поставен пред странна дилема - ако поизстържеш малко от повърхността на собствената си вяра, отдолу ще лъснат с пълна сила всичките ти съмнения. Вярата е само на повърхността, а под нея има единствено съмнения.

Затова и моята позиция в основни линии е следната - ти единствен носиш отговорността за това, което си. Не прехвърляй никому тази отговорност, защото никога няма да бъдеш свободен."

 

......

Сега можеш да коментираш .

Ами аз вече го коментирах. И в този цитат Ошо казва същото, само че с други думи. Грешката е в твоя телевизор. Не се хващай за думите. Опитай се да уловиш смисъла. Разликата е, че в предишния цитат Ошо говори като свободен човек, а в този, като ограничен човек и това те обърква. В този цитат той различава истина от лъжа, а също и вяра от неверие. Това трябва да те подсеща да тълкуваш думите му като думи на човек, който си е поставил твърди ограничения. 

Ами аз вече го коментирах. И в този цитат Ошо казва същото, само че с други думи. Грешката е в твоя телевизор. Не се хващай за думите. Опитай се да уловиш смисъла. Разликата е, че в предишния цитат Ошо говори като свободен човек, а в този, като ограничен човек и това те обърква. В този цитат той различава истина от лъжа, а също и вяра от неверие. Това трябва да те подсеща да тълкуваш думите му като думи на човек, който си е поставил твърди ограничения. 

Ошо никога и никъде  не говори като ограничен човек !Къде видя тази ограниченост в думите му ?Той казва ясно, че истината /абсолютната/ същесттвува /примера с диаманта в калта/, а ти отричаш Истината, като казваш, че има само субективна истина.Също така ти казваш, че ако отхвърлиш една вяра трябва да приемеш друга. Това донякъде е така. Но ако например отхвърлиш вярата в религиите, то ти ставаш свободен от регилиоззните вярвания човек. И просто си извън тази вяра. Можеш да приемаш части от казаното в тях като истина. Защото някои неща са абсолютни, а други относителни. 

Не защитавай Ошо, когато никой не го напада. Това не е обида към Ошо. Има разлика в логиката, която използва в първия цитат (когато той говори за Дзен) и логиката, която той използва във втория цитат, когато говори за истината и вярата. В първия цитат, той не различава истина от лъжа, докато във втория цитат ясно ги разграничава. Прочети пак цитатите. Това са две диаметрално противоположни гледни точки. Един човек го казва, но за да го разбереш и в двата случая, в първия трябва да разсъждаваш като свободен, а във втория случай, като ограничен човек. Тогава ще разбереш, че той и в двата случая казва едно и също. А именно. Да подхождаш критично и да не се доверяваш лесно (без критика на вярата) към всяко ново за теб учение. 

Не защитавай Ошо, когато никой не го напада. Това не е обида към Ошо. Има разлика в логиката, която използва в първия цитат (когато той говори за Дзен) и логиката, която той използва във втория цитат, когато говори за истината и вярата. В първия цитат, той не различава истина от лъжа, докато във втория цитат ясно ги разграничава. Прочети пак цитатите. Това са две диаметрално противоположни гледни точки. Един човек го казва, но за да го разбереш и в двата случая, в първия трябва да разсъждаваш като свободен, а във втория случай, като ограничен човек. Тогава ще разбереш, че той и в двата случая казва едно и също. А именно. Да подхождаш критично и да не се доверяваш лесно (без критика на вярата) към всяко ново за теб учение. 

Лично аз не виждам противоречие в думите на ОШО, защото  разбирам много добре какво казва той.А би ли казал, защо ме нарече компабилистка като Айн Ранд ?! Изивнявайм се, ако не съм го написала правилно, но от теб за първи път чух тази дума. 

Аз не използвам сложни думи без преди това да ги обясня. Когато се говори за философия, не е лошо да се знаят следните думи. Тъй като знам, че много хора не ги знаят, винаги преди да ги употребя ги обяснявам. Може да съм пропуснал да дам определение, но това не е фатално, когато има Гугъл.

 

1. Компатибилист - човек, който вярва, че в света съществуват както свободна воля, така и обективна истина.

2. Инкомпатибилист - човек който не вярва, че едновременно могат да съществуват и обективна истина и свободна воля.

3. Детерминист - инкомпатибилист, който вярва в обективната истина и отрича свободната воля

4. Индетерминист - инкомпатибилист, който вярва в свободната воля и отрича обективната истина.

 

Вземайки предвид горните определения ти си компатибилистка, а аз съм инкомпатибилист и индетерминист. Това не са заклеймявания, а философски термини, които служат за по лесно изясняване на философски становища при разговор или при писане на текст.

 

А за Ошо, ако го разбираше, щеше да ти е ясно, че той не изключва и собственото си учение от думата "всички", следователно дори и да си мислиш, че двамата с Ранд пишат едно и също, следва пак да подложиш на критика на вярата нейното учение. Проблема с учения, като това на Ранд е, че те не признават вярата като водеща и веднъж повярвал в тях, човек става безкритичен към тях и неприемащ формалнопротиворечащите им учения.

Аз не използвам сложни думи без преди това да ги обясня. Когато се говори за философия, не е лошо да се знаят следните думи. Тъй като знам, че много хора не ги знаят, винаги преди да ги употребя ги обяснявам. Може да съм пропуснал да дам определение, но това не е фатално, когато има Гугъл.

 

1. Компатибилист - човек, който вярва, че в света съществуват както свободна воля, така и обективна истина.

2. Инкомпатибилист - човек който не вярва, че едновременно могат да съществуват и обективна истина и свободна воля.

3. Детерминист - инкомпатибилист, който вярва в обективната истина и отрича свободната воля

4. Индетерминист - инкомпатибилист, който вярва в свободната воля и отрича обективната истина.

 

Вземайки предвид горните определения ти си компатибилистка, а аз съм инкомпатибилист и индетерминист. Това не са заклеймявания, а философски термини, които служат за по лесно изясняване на философски становища при разговор или при писане на текст.

 

А за Ошо, ако го разбираше, щеше да ти е ясно, че той не изключва и собственото си учение от думата "всички", следователно дори и да си мислиш, че двамата с Ранд пишат едно и също, следва пак да подложиш на критика на вярата нейното учение. Проблема с учения, като това на Ранд е, че те не признават вярата като водеща и веднъж повярвал в тях, човек става безкритичен към тях и неприемащ формалнопротиворечащите им учения.

За мен е без значение като каква ще ме определиш. Тези определиния са само едни етикети, които поставят хората в една или друга категория. Свободномислещият човек, не поставя хората в рамки.В света има два вида хора - осъзнати и неосъзнати. Всичко останало са само идентификации.Айн Ранд е толкова свободна в мисленото си, колкото и Ошо.. с малки изключения.Тя, също като него, издига на пиедестал личната свобода на индивида.  Само свободният от предразсъдъци човек, може да бъде свободен и неограничен в съзнанието си.

Това че ми допада Ошо, Айн Ранд, Лао Дзъ, Платон, или който и да е друг, не означава, че  съм техен сляп последовател.Казах, че всеки един човек харесва нещата, близки до неговата същност. Подобното привлича подобното.Така че, това е израз на свободна воля, а не на ограничение.

Редактирано 8 декември 201312 г. от Aumi (преглед на промените)

За мен е без значение като каква ще ме определиш. Тези определиния са само едни етикети, които поставят хората в една или друга категория. Свободномислещият човек, не поставя хората в рамки.В света има два вида хора - осъзнати и неосъзнати. Всичко останало са само идентификации.Айн Ранд е толкова свободна в мисленото си, колкото и Ошо.. с малки изключения.Тя, също като него, издига на пиедестал личната свобода на индивида.  Само свободният от предразсъдъци човек, може да бъде свободен и неограничен в съзнанието си.

Това че ми допада Ошо, Айн Ранд, Лао Дзъ, Платон, или който и да е друг, не означава, че  съм техен сляп последовател.Казах, че всеки един човек харесва нещата, близки до неговата същност. Подобното привлича подобното.Така че, това е израз на свободна воля, а не на ограничение.

Аз те разбирам какво казваш, а ти мен не ме разбираш. За да почнеш да разбираш хора, които имат различна от твоята гледна точка, трябва да тренираш. Най лесната тренировка е, като умишлено допускаш логически грешки, съжалявам ако се повтарям. Така постепенно от наковалня ставаш чук. От манипулирана се превръщаш в манипулаторка. Трето положение няма. За да станеш устойчива на манипулации, трябва сама да се манипулираш. Всичко се учи с тренировким, манипулациите също.

 

Давам пример с Дзен, учение за осъзнаване на ограниченията. Много често учителите казват следните фрази

 

"лопатата не е лопата"

"тоягата не е тояга"

"Какъв е звукът от пляскане с една ръка ?"

 

Фрази и въпроси, които нямат логичен отговор. Това е с цел съзнанието постепенно да привиква да греши умишлено, да се освобождава лесно от оковите на текущата логическа верига. Без да се извърши грешка, не може да се излезе от системата, а от точка вътрешна за системата, тя задължително се доказва като вярна и няма начин да се осъзнае ограничението.

Аз те разбирам какво казваш, а ти мен не ме разбираш. За да почнеш да разбираш хора, които имат различна от твоята гледна точка, трябва да тренираш. Най лесната тренировка е, като умишлено допускаш логически грешки, съжалявам ако се повтарям. Така постепенно от наковалня ставаш чук. От манипулирана се превръщаш в манипулаторка. Трето положение няма. За да станеш устойчива на манипулации, трябва сама да се манипулираш. Всичко се учи с тренировким, манипулациите също.

 

Давам пример с Дзен, учение за осъзнаване на ограниченията. Много често учителите казват следните фрази

 

"лопатата не е лопата"

"тоягата не е тояга"

"Какъв е звукът от пляскане с една ръка ?"

 

Фрази и въпроси, които нямат логичен отговор. Това е с цел съзнанието постепенно да привиква да греши умишлено, да се освобождава лесно от оковите на текущата логическа верига. Без да се извърши грешка, не може да се излезе от системата, а от точка вътрешна за системата, тя задължително се доказва като вярна и няма начин да се осъзнае ограничението.

Мисля, че преди да почне някой да раздава съвети, трябва сам да ги прилага в живота си.Първо ти се научи да приемаш другата гледна точка. Както ти имаш субективна истина, така и аз и другите имат субективни истини !

Аз разбирам чуждите гледни точки. Останалата част от мнението ти ми харесва, дори ми се струва, че скоро ще разбереш какво каза току що.

Аз разбирам чуждите гледни точки. Останалата част от мнението ти ми харесва, дори ми се струва, че скоро ще разбереш какво каза току що.

Няма как да го кажа, ако не разбирам какво казвам.Иначе аз нямам нищо против твоето или което и да е чуждо мнение, дори и да не съвпада с моето.Всеки е свободен да има лично мнение.