здравей , как преценяваш ,че твоето е истината?на базата на какво я определяш ,като такава?

ЗдравейНа базата на усещанията, опита и интуицията. Разбира се съзнавам, че моята истина не е светата истина от последна инстанция. Лесно ми е, тъй като не вярвам, че такава истина съществува. При обективистите е по трудно да са осъзнати, но не е невъзможно. Просто трябва да вярват, че са винаги в грешка и тяхната истина никога не е истинската истина и не може да бъде. Да си мислят, че са грешни, но не в смисъла на недостойни, а в смисъла, че пътищата божии са неведоми.ППИстината се определя по ирационален път. По пътя на логиката не може. Може по пътя на свободната логика, но това изисква специални познания по логика. За това е по добре, когато хората знаят, че не следва да търсят истината по умозрителен път, а по пътя на усещанията, опита и интуицията свързана с опита, тъй като болшинството от хората нямат тези познания по логика.ППП"Обаче самите първи начала могат да бъдат познати единствено чрез интуиция и, напротив, далечните следствия могат да бъдат познати само чрез дедукция.Ето двата пътя, които най сигурно водят към знанието, и що се отнася до разума, той не трябва да допуска повече, а всички други трябва да бъдат отхвърлени като съмнителни и изложени на заблуди. Това обаче не ни пречи да вярваме в божиите откровения като в едно още по сигурно познание, защото вярата, която винаги се насочва към смътни неща, е дейност не на разума, а на волята, и ако има основи в разсъдъка, те могат и трябва да бъдат намерени чрез единия или другия от посочените пътища..."Правила за ръководство на умаИз правило IIIРене Декарт

Редактирано 15 декември 201312 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Не, не се съгласявам. Просто ако съвпадат с моята истина ми харесват. Ако не съвпадат, не ги харесвам, само констатирам, че има и такива истини. Не е лошо да се констатират чуждите истини и да се поставят на склад. Когато променям своята истина, мога да избирам както между нови мои истини, така и между чуждите от склада.

Като всеки един човек.

Всеки харесва нещата които му допадат, и не харесва нещата които не му допадат.

Всеки счита за истина нещата близки до неговите идеи, и за неистина нещата далечни от неговите идеи.

Като всеки един човек.

Всеки харесва нещата които му допадат, и не харесва нещата които не му допадат.

Всеки счита за истина нещата близки до неговите идеи, и за неистина нещата далечни от неговите идеи.

Когато някой прави обобщение, така той показва как, доколко и чрез кои критерии извежда обобщението си. По този начин посочва периметъра с който работи и чрез който се дефинира.

 

И така - като всеки един човек... ? ... Всеки "ХАРЕСВА"... и "НЕ ХАРЕСВА"... Понеже става въпрос за проекции, собствените такива, през интерпретационния психичен механизъм се привиждат през образите на "другите" и се отразяват оттам обратно към СУБЕКТА. Поради последната фаза на всички тия скрити процеси, чак накрая перцепцията "завежда" доловеното до дяловете на мозъка, които отговарят за "външния свят". По този начин част от мозъка работи с проекции, а съвсем друг дял - за възприемането "отвън". Така се затваря схемата, по която мозъка добива възможността сам да конструира образи, чрез собствени проективни механизми, и после - през отраженията им да ги интерпретира като "ОБЕКТИВНИ", като реални, като "ИСТИНА".

 

Така се ражда феноменалното понятие "ИСТИНА" което е толкова необходимо за социалния и за личностния живот на всеки СУБЕКТ на това ниво на (не)съзнание. Така илюзията придобива своето битие на "съществуваща" отделно и независимо от субекта си, който всъщност е нейния автор, конструктор и творец. 

 

Колкото до "харесването" и допадането - това са най-нисшите форми на възникване на идентичност.

Първите прояви на обособяването на психичното понятие 'ИДЕНТИЧНОСТ" е именно според първосигналните основни "положения", основани на "дуално възприятие". След като това среща "резонанс" и нещо като "потвърждение" при възпитанието, ученето и подражанието, то става първооснова на неврални мозъчни схеми и придобива ролята на фундамент.

Това става в напълно несъзнателна за всеки СУБЕКТ възраст и съответно процеси. Той никога не разбира за случващото се. Методът и принципите на които това се случва са по-скоро сугестивни и са основани на подпрагови възприятия, чрез натрупване, с допълнение към силната вътрешна потребност от дефиниране и обособяване - някъде (средно и най-общо) около 2-та година от раждането.

До този момент, бебето се ражда с работещи силно изразени първосигнални дялове и все още психичните подкортексни зони все още се разгръщат и зареждат с "програми". Все още там се образуват връзки, които след втората година пък започват постепенно да доминират и до 7-8 година се обособява горния процес на затварянето на цикъла на проектиране и чрез несъзнателна обратна рефлексия. И която след това "поглъща в себе си" битието на субекта, като постепенно конструира "реал" и притегля идентичността като магнит към себе си.

 

Всичкото това описание е само условно, то е само насочващо, само примерно. Има огромен брой нюанси и разновидности, заради които никога не е възможно да се нарисува описателна подробна и точна еднозначна схема. И няма как, защото в природата и живота, няма еднозначни процеси. Такива ги правим само ние, хората, когато ги отразяваме през нашето собствено "малко ниво". Ниво, което условно се нарекох "малко", именно защото в него процесите са доста първични, прости и отраженията следват същото това ниво.

 

Това ниво е масово в социума. И като нарастваща маса, все повече започва да определя общото ниво на целия социум (въз основа на системологични принципи, напълно валидни за колективното човешко битие)... но това е вече за друга тема...

Редактирано 16 декември 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Здравей Реджеп,

ППП"Обаче самите първи начала могат да бъдат познати единствено чрез интуиция и, напротив, далечните следствия могат да бъдат познати само чрез дедукция....Правила за ръководство на умаИз правило IIIРене Декарт

Налага се да те разочаровам. Интуицията в контекста на картезианската философия си е точно интелектуално размишление, което е лишено от всякакви мистични или квазимистични конотации. Инак, самата дума идва от лат. intueri, т.е. "вглеждане, изследване, обмисляне".  В контекста на Хусерловата феноменология напр. може да има значение по-близко до това, което и даваш ти, т.е. "пряко, непосредствено виждане на същността на феномена".

––––––––––––––––––––––––––

Не знам какво има това общо с Ошо. Заглавието е зададено неправилно, защото няма такова животно като "философия на Ошо". Едно, че Ошо едва ли мооже да бъде наречен философ в номиналното значение на думата. Второ, че той не е създал нищо ново или оригинално, а просто преповтаря чужди учения.

......

Не знам какво има това общо с Ошо. Заглавието е зададено неправилно, защото няма такова животно като "философия на Ошо". Едно, че Ошо едва ли мооже да бъде наречен философ в номиналното значение на думата. Второ, че той не е създал нищо ново или оригинално, а просто преповтаря чужди учения.

Не, просто начина по който мисли Ошо е индивидуален, а не само се повтаря. Това е хубавото, именно индивидуалността. Защото всеки човек мисли доста различно, макар в случая двама да искат да кажат едно и също нещо. Но понякога се получава така, че едната дума е доста изкривена и няма нищо общо с конкретната дискусия. Затова и харесах Ошо, затова и надхвърлях куп материал над себе си. Мисленето на Ошо е специфично и определено се различава с различните мнения на Религия и така нататък. Не "Философия на Ошо", а може би просто "Мнението на Ошо и какви отговори има". Мисля, че това е целта на самата тема. Както Bel Ami споменава в началото, Ошо може да бъде нещо ново за хората. Напълно я подкрепям!Май пак обърках раздела. Извинявам се!  

Редактирано 17 декември 201312 г. от Неприкрито небрежен (преглед на промените)

Не, просто начина по който мисли Ошо е индивидуален, а не само се повтаря. Това е хубавото, именно индивидуалността. Защото всеки човек мисли доста различно, макар в случая двама да искат да кажат едно и също нещо. Но понякога се получава така, че едната дума е доста изкривена и няма нищо общо с конкретната дискусия. Затова и харесах Ошо, затова и надхвърлях куп материал над себе си. Мисленето на Ошо е специфично и определено се различава с различните мнения на Религия и така нататък. Не "Философия на Ошо", а може би просто "Мнението на Ошо и какви отговори има". Мисля, че това е целта на самата тема. Както Bel Ami споменава в началото, Ошо може да бъде нещо ново за хората. Напълно я подкрепям!Май пак обърках раздела. Извинявам се!  

Ами, не съм мотивиран да споря за Ошо. На мен не ми е оригинален с нищо, т.е. не мисля, че казва нещо ново, което да не може да се прочете и в Адвайта Веданта, и в Дзен, и на други места. И не мисля, че го казва по най-добрия начин като изключим реторичните му похвати. Но това е само мнени на някого, някъде, както обича да вика Рамус.

Редактирано 17 декември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Ами, не съм мотивиран да споря за Ошо. На мен не ми е оригинален с нищо, т.е. не мисля, че казва нещо ново, което да не може да се прочете и в Адвайта Веданта, и в Дзен, и на други места. И не мисля, че го казва по най-добрия начин като изключим реторичните му похвати. Но това е само мнени на някого, някъде, както обича да вика Рамус.

В поста виждам едно и също, повтаря се, но по меко казано различен начин. В този случай бе малко по-безобидно и без закачките. Иначе, да. Ошо може и да повтаря много, но за мен го правя заинстригуващо добре. Накара да се замисля," че и аз като него съм на същото мнение". Понеже съм минала през подобна ситуация и знам начина му на мислене. Така съчетавам аз нещата. Както в една друга тема ще кажа, всеки е различен. Това моето мнение, просто ми се видя некомпетенто изказването. Но и аз не ща да споря. Все обърквам разделите. Бай..."Умирай във всеки момент, за да можеш да бъдеш нов във всеки момент." 

Първите прояви на обособяването на психичното понятие 'ИДЕНТИЧНОСТ" е именно според първосигналните основни "положения", основани на "дуално възприятие".

Това словосъчетание "дуално възприятие" не го разбирам. Особено свързано с първосигналните основни "положения". Ошо ли го употребява някъде или е термин, който ти въвеждаш. Ако го е употребил Ошо някъде, би ли цитирал. Ако ти въвеждаш термина, би ли дал определение или общо обяснение.

Това словосъчетание "дуално възприятие" не го разбирам. Особено свързано с първосигналните основни "положения". Ошо ли го употребява някъде или е термин, който ти въвеждаш. Ако го е употребил Ошо някъде, би ли цитирал. Ако ти въвеждаш термина, би ли дал определение или общо обяснение.

Принципно е термин от източната, но и не само, философия и епистемология. В будизма е синоним на сансара и означава да възприемаш, както себе си, така и външните по отношение на теб феномени като реални в абсолютен смисъл, т.е. притежаващи някаква неизменна природа/същност, каквато те нямат. В този смисъл дуалното възприятие е прогрешно, превратно, измамно, илюзорно. Разбира се, в други системи и учения, то може да се оценява различно.

Това накратко.

–––––––––––––––––––––––––

Инак, какво има предвид Рамус, ще каже той, ако желае.

Редактирано 17 декември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

В Будистката литература, дуално възприятие ли е или дуално мислене. На мен ми се струва, че има грешка. Дуално мислене разбирам какво е. Това е мислене в рамка. Мислене имащо за задача да не се излиза от рамката на първоначалното възприятие. Декарт го нарича дедукция. Ако е употребено в този смисъл го разбирам.

В Будистката литература, дуално възприятие ли е или дуално мислене.

Не само мисленето. Това е нещо по-първично, ако мога така да се изразя. Има отношение към възприемането на света посредством т.нар. 5 скандхи - форма, усещане, разграничаващо възприятие, концепти (мислите са в тази категория) и съзнание. Всяка от тези 5 се дели на много допълнителни аспекти... Не знам дали има смисъл да влизам в детайли. Доста сложно е. Но напр. една негативна емоция се поражда от дуалното възприятие за реално съществуващ, неизменен субект (Аз) и също така реалното съществуване на друг, когото определяме като враг. И най-просто, тук е да си припомним, колко често в живота се случва приятелите да се превръщат във врагове, а враговете - в приятели. Следователно, тези категории не са нещо неизменно и в този смисъл реално, а са условни явления... Опитвам се да го опиша по-сбито и с пример, за да стане разбираемо.

Редактирано 17 декември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Всъщност, както бе казано, няма никаква философия на Ошо.Самият той е бил един тарикат залъгващ заблудените овчици с простовати чалъми.

Наблягането на индивидуалността е такъв прийом.Чрез него се прави опит да бъде  заместен  личностния дефицит посредством анихилиране на  съборността(общността)

Ошо или не е осъзнавал този момент или премълчавал за да се възползва от балъците. 

Разбрах май. Имаш предвид "замърсеност" на възприятията породена от предварителни нагласи.Това към последния пост на Скепсис

Редактирано 17 декември 201312 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Разбрах май. Имаш предвид "замърсеност" на възприятията породена от предварителни нагласи.Това към последния пост на Скепсис

Да, това ми се вижда добра дефиниция.

Всъщност, както бе казано, няма никаква философия на Ошо.Самият той е бил един тарикат залъгващ заблудените овчици с простовати чалъми.Наблягането на индивидуалността е такъв прийом.Чрез него се прави опит да бъде  заместен  личностния дефицит посредством анихилиране на  съборността(общността)Ошо или не е осъзнавал този момент или премълчавал за да се възползва от балъците.

Може ли същото да се каже и за пророците в християнството и исляма, и ако не може, защо не може. Какви са разликите ?

Редактирано 17 декември 201312 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Може ли същото да се каже и за пророците в християнството и исляма, и ако не може, защо не може. Какви са разликите ?

Не може, защото при тях акцента е върху личността и съборността.Докато при Ошо е индивидуалността.

В смисъл, че личността е натоварена с ограниченията на морала, за разлика от индивидуалността, която не е ли ?Ако е така, то не е ли в такъв случай индивидуалността по свободна и по близо до осъзнаването, поради факта, че е натоварена с по малко ограничения ?А ако разсъждаваме върху разликите между индивидуалността и съборността, то не е ли индивидуалното мислене по задълбочено от колективното мислене. Ако правилно разбирам термина съборност.

Не.Индивидуалността набляга единствено на различността и отхвърля всякаква съборност като външна за субекта.

При индивидуализма обществото се разглежда като изградено от индивиди, обединени от някаква чужда, външна, несвойствена сила или идея.Съответно липсва вътрешната спойка м/у тези индивиди, а те стремят с цената на всичко да я преодолеят или издигнат за сметка на останалите, ако това ще да коства дори съдбата на цялото общество.

Така не се държи сметка, че човека никога не може да се реализира сам, без други хора.

Докато при съборността общността е мястото където  естествено се реализира личността, тя е априори необходима.

Разбрах. Така както ги формулираш, тезата за индивидуализма изглежда несъстоятелна, тъй като човека е стадно животно, но Ошо не говори за това, поне в тези книги, които аз съм чел. Аз го разбирам, че говори за самостоятелност в мисленето, а не за непременно разделяне на индивидите. Бунтарството го разбирам, като бунт срещу богопомазаността, а не като отрицание на обществото.

ако, безбройните му кадилаци, и любовници,брутални оргии  са начина да протестираш срещу обществото и порядките му,опит за събуждане провокация  ..то тогава ошо е най жалкия пример в това отношение...и пълен булшит.

Не е важно какво е "имал" Ошо или който и да е друг, дори най-жалкият човек на света според всички, а какво виждаш например ти и всички разсъждаващи по този начин. По какво им лепнат очите. Казаното от теб не говори нищо за Ошо, а за теб, какво забелязваш, какво те интересува. Ако беше станал гол аскет като другите джайни, повече ли щеше да ти хареса? Предполагам не - той е боклук, просто защото е Ошо. Точка. Духовно нечистоплътен. Къде да се тика при чистофайниците.

 

 "аз"-а в някакъв контейнер  и да го осъзнава ,пробужда и променя с мисленето си.всеки е тук ,за да изпита и преживее уникално разнородни ситуации,истории,драми,любови и пр...и да изпита всичките емоции които ги съпровождат..в това е очарованието на съществуването ни...

Сигурна ли си, че искаш да изпиташ ВСИЧКИ ситуации и съпровождащите ги емоции? Уверявам те, че не е препоръчително. Слава Богу, че всъщност няма кой да ги изпита, макар че често се налага - милиони хора по света едва оцеляват физически, изпитват ужаса на страданията си ежечасно. Искаш ли да живееш като тях без драми и любови, без кола, отопление, дрехи, храна, пътешествия, почивки, часовници, въпреки че ги искат, но за сметка на това с физически и психически недъзи, и ако им кажеш, че имат още такъв очарователен живот напред... Очарованието обикновено тепърва предстои. Зависи кой ще го посрещне и дали може да го понесе.

 

А, и щях да забравя. Последното цитирано, ще го повторя

 

"всеки е тук ,за да изпита и преживее уникално разнородни ситуации,истории,драми,любови и пр...и да изпита всичките емоции които ги съпровождат..в това е очарованието на съществуването ни..."

 

може да се срещне почти на всяка втора страница в беседите на Ошо. От което личи, че си дълбоко запозната с тях, както винаги, и искаш да го обориш със собствените му твърдения. Похвално.

Ошо не е моят човек, макар че съм чела преди време доста от него - в "Дао. Трите съкровища" и някои други имаше уникални неща, но той е гуру точно като за разглезени дечица на цивилизацията. Сега разбрах колко много наистина е почерпил от Гурджиев и не случайно, но "езотеричното християнство" на Гурджиев е страховито в сравнение с психотерапиите на Ошо.

Редактирано 17 декември 201312 г. от witness (преглед на промените)

Това словосъчетание "дуално възприятие" не го разбирам. Особено свързано с първосигналните основни "положения". Ошо ли го употребява някъде или е термин, който ти въвеждаш. Ако го е употребил Ошо някъде, би ли цитирал. Ако ти въвеждаш термина, би ли дал определение или общо обяснение.

Словосъчетание... проблема е, че с него обобщавам доста широк кръг от психични явления, "причини" и процеси и е трудно да се изведе с малко думи. Не ми е нужен будизма или философията, за да намеря в него потвърждение или готово извеждане...

 

Най-общо - въпроса за дуалността започва в начина по който невралните връзки в първичните дялове, са програмирани за да управляват поведението. Принципа е универсален и е валиден за всички живи същества на това ниво на битие (първосигналното - основано на директни и прости рефлекси). На това ниво са заложени готови генетични програми, които работят чрез съответни заложени неврални вериги. В човека цялата физиология се управлява чрез сложни неврохимични процеси, но когато въпроса опира до управляване на поведението на субекта, най-общо се ползва схемата - химичен сигнал, поражда потребност от нещо, заради набавянето му. Следва сигнал за глад, след него следва отключване за импулс действие. Действието вече се основава на натрупани през опита на субекта, поет през опитомяването му в подходяща за оцеляването среда. В нея, чрез имитации, подражание, учене и повтаряне се затвърждава, автоматизира и става второсигнална верига (известна чрез ПАВЛОВ).

 

Обаче въпроса тук е особен. . . За да се осъществява динамичен баланс, мозъка е нужно да осигурява непрекъснатата обратна връзка, ползвайки хиляди сензори, нервната система, чрез сложни биохимични системи за задействане и поддрържане на този баланс. Когато той бива нарушен от нещо, пристига съответния "сигнал", после - съответната "реакция" която е според готова генетична програма. 

В природата поведенческите сигнали не се основават на полюсни взаимни изключвания, като + и -. ПО-скоро е докато има баланс, няма импулс, това се асоциира с "доволство", приятно. Когато има "дефицит" или сигнал за излизане от баланса - се появява импулс за компенсационно въздействие, с цел за възвръщане към баланс ("добре ми е"), което включва и "действие" на СУБЕКТА. Сбора от действията се нарича "поведение". А основното зад всяко поведение е именно "МОТИВ". Именно изучаването на мотивите е ключът към разбирането на действията, процесите, поведението на СУБЕКТА. Мотивите са организирани както и поведението - на условни "етажи" и имат йерархична структура - това също е изключително характерно при всички живи същества.

Пак повтарям - въпроса е - баланс (ДОБРЕ МИ Е), излизане от баланс - поява на импулс за възвръщане към баланс. Липсата на баланса, се проявява нато НЕ МИ Е ДОБРЕ. Както и съответните сигнали за интерпретирани като неприятни или "опасни" - изживяни и подадени от мозъка като "НЕ МИ Е ДОБРЕ".

 

Заради всичко това, макар, общо, непълно и условно изведено, изведох обобщението от по-горе - че ДУАЛНОСТТА е основна линия за регулирането на СТАЗИС, наречено условно БАЛАНС. Това идва чрез самата природа, това е най-елементарния начин за поддържане на динамичен баланс в която и да е система. Защото такава система би оцеляла и се развивала, само при адекватност между нея и средата й. Колкото повече се изменя средата, толкова по-динамично е нужно да "отговаря" системата.

 

По-късно, при човека е налице психични процеси, които го извеждат в абстрактните положения и понятия - ДОБРЕ МИ Е - се превръща в "ЩАСТЛИВ", после се появява "ЩАСТИЕ". липсата на ДОБРЕ МИ Е, както и сигнал за опасност, се превръщат в НЕ МИ Е ДОБРЕ, следователно - ИСКАМ ДА МИ Е ДОБРЕ. Последната словесна фраза всъщност е основния атавистичен мотив при всяко човешко същество, отключващ компенсационно поведение, в посока към възвръщане към баланса (Добре МИ Е). Ето това е в основата на всеки мотив към поведение - ИСКАМ ДА МИ Е ДОБРЕ.

 

От това следва прост извод - всяко поведение всъщност се основава на сигнал, който е следствие на ДЕФИЦИТ. В психичното поле, в което индивида развива и се идентифицира, появата на понятийното отражение и мислене, става основна и в нея настъпват огромни изменения на основните програми, заради усложнените системи и невралните процеси, които ги съпровождат. Но така или иначе, на определен етап на развитие на психичния си свят, се появява постепенно нов "ВИРТУАЛЕН" център, ядро, което заради идентификацията с него, става АЗ-образа на индивида. Ако в началото всичко тръгва от дуалните физиологични програми за реакции, то психичното ги наследява в основните си принципи, но многобройните усложнения и награждания става причина за поява на вътрешни взаимоизключващи импулси в реакциите, следователно - и в поведението. Появата на "ИСКАМ" (ЖЕЛАНИЕ) постепенно се превръща в МЕЧТАЯ, ЖЕЛАЯ, СТРЕМЯ - появяват се многобройни образни проекции, които заместват директното и просто поведение. Така се появява понятието "ЦЕЛ". Тук се появяват типичните екзистенциални противоречия, изразени най-общо чрез понятията "ИСКАМ - НЕ МОГА. както и ИСКАМ - НЕ ТРЯБВА. Отделно - ТРЯБВА - НЕ ИСКАМ, ТРЯБВА - НЕ МОГА... и т.н. Това е само най-общо - в битието на всеки един индивид това е извор на непрекъснати сложни взаимодействия. Генетичните програми не могат да се справят с това, защото това е от съвсем различно ниво. Тук идва огромната роля на ИДЕОЛОГИЯТА, която е толкова определяща за човешките същества - защото тя е израз именно за решение на тия противоречия. (Компенсаторните механизми за решения или избягване на конфликтност са изключително широки, многообразни, но се свеждат до сравнително принципни положения... но не е възможно да ги изброявам и извеждам тук).

 

Чак в ПСИХИЧНОТО НИВО НА ОТРАЖЕНИЕ , поради наследството от първосигналното, се пренася ДУАЛНОСТТА, като форма на проста ориентация и позициониране. Тя се пренася и в мисленето.

 

Всъщност в природата няма нищо дуално. Дуалността се появява при нашето отражение на средата в която се намираме и го правим защото това е простия и директен начин валиден и вграден в самите нас. И оттам - стига и до ОБЯСНЕНИЕТО НИ ЗА СВЕТА. Най-простия начин за всички обяснения е дефинирането чрез дуални двойки от рода "ТЪМНО-СВЕТЛО'' "добро-лошо" "напред-назад", горе-долу... и т.н. Но това е най-ниското ниво в отражението на света и съответно - МИСЛЕНЕТО. Колкото до МИСЛЕНЕТО - основните проблеми в него са били два - въпроса за ОГРАНИЧЕНИЕТО на СУБЕКТА, автор на мисленето, и преминаването на неговото собствено ограничение в неговите отражения (мислене). И другото -  макар и въз основа на първото - това е задължителната пристрастност на субекта към мисленето. Това са два основни проблема пораждани от едни и същи "причини" и те се коренят в особеностите на психичния свят.

 

Малко ми е смешно че се опитвам да го извеждам толкова елементарно и става твърде наивно заради опростяването, в опита ми да предам основното. Импровизирам и може би не се получи това, заради което го почнах това "упражнение". Но задачата ми е сложна - разбирането ми е от комплексен характер. Всяко извеждане като горното всъщност е излизане от комплексността в многомерността си, и свеждане до линейна последователност, която прави всичко това изключително "плоско" и с това и неточно, непълно, невярно... Но проблема е и в самия език и... някои други условия и дадености. Както и да е.

 

-------------------

За нивото на отражение в което съществува колективното БАДР има изключително точен и аргументиран изказ. Проблема за ограничеността на валидност на всяко извеждане не е на БАДР или на който и да е друг.  Това е основен проблем на мисленето въобще. Именно заради това е толкова важно всеки СУБЕКТ да осъзнава кое, как и доколко е в неговото ниво, доколко нивото сред което живее, доминира и неговото мислене. Обикновено отражението на всеки човек е съответствено на на начина по който интерпретира битието си. Когато това влезе в резонанс - нивото на отражение, преминава в обяснение за реалността. Колективните процеси налагат обясненията да са валидни до личностите в групата и да ги ползват общо. И да са едни за всички или поне за повечето от тях. Иначе не би имало възможност за колективно битие.

 

Иначе въпроса за ИНДИВИДУАЛИЗМА е като всичко друго - въпроса за неговото разбиране е до ниво. На нивото, което го определя БАДР в горните си думи, е изключително точно. Но само до периметъра на груповото разбиране спрямо ИНДИВИДУАЛИЗМА. Тя самата дефиниция на едните спрямо "другите" започва чрез дуално, следователно - чрез форма на отричане.

Въпроса не е в дефинирането чрез взаимно изключване, защото и от гледна точка на индивидуалиста, на ниско ниво, колективния живот е с много неприемливи моменти, преминаващи и в концептуалности и логика. Въпроса е - дали някой може да си позволи възглед надхвърлящ... или минаващ "отвъд" това ниво.

Редактирано 18 декември 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Всъщност в природата няма нищо дуално. 

Ха...я да видим, дали наистина в природата, няма нищо дуално ?

Има ли ден ?- има. Има ли нощ ? -има.

Ако те хвърлим в ледено студено море през зимата, дали ще е все едно с това да те хвърлим в горещо джакузи ?  

важно е ,уит,важно е.....не съм чела никъде досега някой дето  си пада по материалните неща ,да е духовен..примерите са много ..исус не е трупал блага и облаги,нито е ръсел пари от учениците и последователите си.

 

буда , и той зарязал всички земни благини,богатството си ,наедно със хубавата си жена.

 

много са примерите за обратното на това което ти твърдиш.

 

иначе излиза по твоята логика,че и цар мидас,трябва да обявим за светец.

 

 

джайнистите са другата отврат.за разлика от теб,аз съм ги виждала на живо.привидното им миролюбие е скрило дълбоко отвращение  към жените.

 

 

 

моя живот си е мой.след като ,ти или друг  не можете  да го живеете,вместо мен , е смешно да ми се дават съвети.

 

не живея живота си  насън  ,за да има кой да ме събужда.

 

 

какви психотерапии..на налягали по земята  голи мъже и жени????

 

това което съм прочела писано от него,ми дава ясна представа,че този човек няма и представа за нещата които пише. мога да бъда конкретна:

 

"Всяка религия,се страхува от  жената,защото преди всичко се страхува от секса.ако върху секса лежи проклятие,ти си длъжен да приемеш,че и жената е прокълната"

 

мога директно ,да ти кажа,че ошо  е нямал и понятие от иудаизма като религия ..цитата е доказателството. обясних го веднъж..ако искаш го намери и прочети.

Ошо има понятие от всички религии, всички фолософи, и всички учения.

Прочел е много повече книги, отколкото можеш да си предсатвиш, а ти четеш цял живот само Стария завет и нищо друго !  

Както ти критикуваш на свобода, това в което вярват другите, така и ти приеми спокойно и позволи и на другите да критикуват това, в което вярваш ти !

 

 

"Всяка религия,се страхува от  жената,защото преди всичко се страхува от секса.ако върху секса лежи проклятие,ти си длъжен да приемеш,че и жената е прокълната"

 

 

Ха сега ми посочи, къде , в коя религия, жената е над мъжа !

 

И ми кажи защо богатият Соломон, е наречен мъдрец, а не някой окъсан бедняк?  

Ако Ошо беше се появил пред хората с окъсани парцаливи дрехи, мръсен и миризлив, като останалите индийци, кой щеше да го слуша, кой западняк с милиони щеше да чете неговите книги и да дари пари за построяване на неговите ашрами ?

 

В този свят, скъпа , Вал, като ти знаеш много добре, се живее с пари ! Колкото повече, толкова по-добре...както казват банкерите от Уолстрийт.

Милиони хора са получили утеха и са променили живота си от това което говори Ошо.

Те с радост и удоволствие, биха дарили част от парите си и биха му подарили и къщи и автомобили...

Защото Мъдростта е безценна !

И малцина я притежават !

А най-мъдрите знаят, че парите са само средство, с което можеш да си направиш живота по-добър !

Затова и твоите пророци от библията, от Стария завет, никъде не говорят против парите и богатството !

Редактирано 18 декември 201312 г. от Nickita (преглед на промените)

Ха...я да видим, дали наистина в природата, няма нищо дуално ?

Има ли ден ?- има. Има ли нощ ? -има.Ако те хвърлим в ледено студено море през зимата, дали ще е все едно с това да те хвърлим в горещо джакузи ?  

Това казах - най-ниското ниво в мисленето е в подвеждането, че Щом възприемаме "нещо" за такова, значи е "такова". Това е и силата на ВЯРАТА, УБЕЖДЕНИЯТА - еднозначното възприятие и невъзможността да се "отдели" възприятието от явлението... е проблема.

 

В природата няма "ден" и "нощ" - ние хората делим определено явление като едно и друго. ДЕН и НОЩ са само фази от едно явление. И това ЯВЛЕНИЕ е също само "конкретика" на друго - по-общо явление...

 

Ние "делим" явленията - заради собствена яснота, заради простотата, заради това че така ни е полезно, потребно, удобно... всичко идва от нас, хората и е насочено заради нас хората. Нито има "СВЕТЛИНА" и "ТЪМНИНА" - това е пак заради нас, хората, защото самия СУБЕКТ, "вижда" (възприема) събитие като "светло" и "тъмно".

Ние хората, избираме монетата да има "ДВЕ СТРАНИ", както и "чашата да е пълна или празна". Та това е толкова елементарно... Но за СУБЕКТ в друго ниво на възприятие и отражение.

 

Повтарям - за всяко ниво - отражението и съответно неговия СУБЕКТ, са адекватни едно на друго. Думите горе - са валидни и точни - но само за определеното ниво на СУБЕКТА за когото те са валидни. И той се изразява с тях.

 

Така, че горните думи са пример колко е лесно самоподвеждането, както и пример за ролята, смисъла и значението на "нивата", които по-горе извеждах.

 

Това кореспондира и със самия въпрос относно ОШО - различните "питащи" задават различен периметър на "отговор". С опита да се събират отговорите в концептуалност, прави подвеждането че ОШО имал философия. А не е нужна. Според един въпрос - един отговор, според друг - друг отговор. Основата цел не е интелектуалните отговори, нито търсенето на такива. Това не е нито философия, нито религия...

 

КОНЦЕПЦИЯ винаги търсят и стремят субекти, които са в ниво, според което те (са длъжни) вярват в някаква форма на ЕДИННА (НЕИЗМЕННА, АБСОЛЮТНА) ИСТИНА, която те вярват че като я учат, говорят или извеждат, това ще ги "закрепи" в този иначе условен, променлив и относителен свят. Заради това ниво на отражение е нуждата от едно, от единност, от йерархичност... и още много други наши човешки явления...

Редактирано 18 декември 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Това казах - най-ниското ниво в мисленето е в подвеждането, че Щом възприемаме "нещо" за такова, значи е "такова". Това е и силата на ВЯРАТА, УБЕЖДЕНИЯТА - еднозначното възприятие и невъзможността да се "отдели" възприятието от явлението... е проблема.

 

В природата няма "ден" и "нощ" - ние хората делим определено явление като едно и друго. ДЕН и НОЩ са само фази от едно явление. И това ЯВЛЕНИЕ е също само "конкретика" на друго - по-общо явление...

 

Ние "делим" явленията - заради собствена яснота, заради простотата, заради това че така ни е полезно, потребно, удобно... всичко идва от нас, хората и е насочено заради нас хората. Нито има "СВЕТЛИНА" и "ТЪМНИНА" - това е пак заради нас, хората, защото самия СУБЕКТ, "вижда" (възприема) събитие като "светло" и "тъмно". Та това е толкова елементарно...

 

Така, че горните думи са пример колко е лесно самоподвеждането, както и пример за ролята, смисъла и значението на "нивата", които по-горе извеждах.

А, я ми кажи как мисли най-високото ниво, как най-високото ниво възприема със сетивата си сетивните неща ?

ееее,защо трябва някой да е над другия?защо трябва да има надмощие?

 

обяснявала съм го,по отношение на иудаизма ..нали не смяташ,че ще се разтягам всеки път на ластик.

 

ама така е..като се прескачате и омесвате  един с друг по профилите неестествено звучите.

 

 

правилно.!!!!!!абсолютно съм съгласна!!!!!даже дават акъли как да се печели!!!!

 

!!!!!!!!!!но и никъде не казват,че за получена  духовна мъдрост и съвет  ,трябва да се заплаща!!!!

 

иначе,.!!!!!!!!!!!евреите винаги искат и получават най-доброто!!!!!!!!!!..това са думи на друг умен човек ,но неговата мъдрост е недостижима за тоя форум и затова  не го споделям .

 

:lol6: викаш ,мъдростта на ошо е безценна,ама трябва да се получи срещу къщи, кадилаци и секс...... :yanim:

 

пп само да попитам..останалите ,дрипави,миризливи  и мръсни индийци/както си ги нарекла/ имат ли шанс за духовно просветление???

Е, някои от вас наричат така индийците, но пък и аз не отричам, че в Индия цари голяма мизерия и мръсотия.

Но Ошо няма никаква вина за това.

А аз пък искам а те питам, къде Ошо е казал, че иска пари и секс, за неговите мъдрости ?

Милиони хора като мен, могат да ги ги четат съвсем безплатно от интернет. Стига да разбират какво се казва в тях...

Всеки човек има шанс да духовно просветление...но трябва да се е изкачил до върха на пирамидата...надявам се да се сещаш по коя.

 

А ако не е тайна, можеш да ни цитираш този мъдър евреин.

Защото за мен лично, няма никакво значение какъв по етнос е мъдреца.

Редактирано 18 декември 201312 г. от Nickita (преглед на промените)