Не те упреквам в нищо. И аз имам право да не харесвам Айн Ранд.

Не те упреквам в нищо. И аз имам право да не харесвам Айн Ранд.

Разбира се .

  Интересно,  когато  изучавах  Библията  намерих  тъмната  стаичка,  максимата  за  достатъчност,  какъв  не  е  Бог  и че  истинското  учение  на  Христос  и  изопачено  до  неузнаваемост. 

  Интересно,  когато  изучавах  корана разбрах  какъв  мъж  никога  не  трябво  да  бъда,  не  можеш  да  достигнеш  никаква  духовност  щом  смяташ  майката   на  децата  си  за  второ качество.

  Четейки  книгите  на  Ошо  намерих  медитации

  Винаги  когато  чета  търся  рационалното  зърце  което  може  да  ми  помогне  в  реалният живот,  а  не  заради  самото  знание. 

  А  да  чета  за  да  се  превърна  в  цитатник,  не  виждам  смисъл.

  И  пак  да  попитам  -  Какво  ви  дава  знанието?

  Интересно,  когато  изучавах  Библията  намерих  тъмната  стаичка,  максимата  за  достатъчност,  какъв  не  е  Бог  и че  истинското  учение  на  Христос  и  изопачено  до  неузнаваемост. 

  Интересно,  когато  изучавах  корана разбрах  какъв  мъж  никога  не  трябво  да  бъда,  не  можеш  да  достигнеш  никаква  духовност  щом  смяташ  майката   на  децата  си  за  второ качество.

  Четейки  книгите  на  Ошо  намерих  медитации

  Винаги  когато  чета  търся  рационалното  зърце  което  може  да  ми  помогне  в  реалният живот,  а  не  заради  самото  знание. 

  А  да  чета  за  да  се  превърна  в  цитатник,  не  виждам  смисъл.

  И  пак  да  попитам  -  Какво  ви  дава  знанието?

Знанието, ни води до познание.Но тук разбира се говорим, за знанието от духовните книги, а не от математиката и химията.

  Интересно,  когато  изучавах  Библията  намерих  тъмната  стаичка,  максимата  за  достатъчност,  какъв  не  е  Бог  и че  истинското  учение  на  Христос  и  изопачено  до  неузнаваемост. 

  Интересно,  когато  изучавах  корана разбрах  какъв  мъж  никога  не  трябво  да  бъда,  не  можеш  да  достигнеш  никаква  духовност  щом  смяташ  майката   на  децата  си  за  второ качество.

  Четейки  книгите  на  Ошо  намерих  медитации

  Винаги  когато  чета  търся  рационалното  зърце  което  може  да  ми  помогне  в  реалният живот,  а  не  заради  самото  знание. 

  А  да  чета  за  да  се  превърна  в  цитатник,  не  виждам  смисъл.

  И  пак  да  попитам  -  Какво  ви  дава  знанието?

Ами ти сам си си отговорил на въпроса. 

 

Аз не съм съгласен с този отговор. Или по точно с този подход. Ако можеше човек да знае, кое точно знание ще му помогне в живия живот...

 

Моят подход е следния. Колкото повече знание, толкова повече знание, а в живота, каквото сабя покаже.

Ами ти сам си си отговорил на въпроса. 

 

Аз не съм съгласен с този отговор. Или по точно с този подход. Ако можеше човек да знае, кое точно знание ще му помогне в живия живот...

 

Моят подход е следния. Колкото повече знание, толкова повече знание, а в живота, каквото сабя покаже.

Знанието безспорно е полезно. Но не всяко знание е истина.

Полезното знание, води до осъзнатост.

Но въпросът е, от купищата информация, как да открием кое знание е полезно и кое води до познание и осъзнатост.

Нито едно знание не е истина, тъй като не съществува истина. Какво е истината, ако не съществува неистина от която да я различим. Истина и неистина е едно и също.

До осъзнатост води вярата, че вярата е по важна от знанието.

Кое знание води до осъзнатост е ясно. До осъзнатост води това знание, според което вярата определя знанието, а обратното е фанатизъм (порочен кръг).

Кое знание ще ни бъде от полза в бъдещ житейски момент няма как да знаем, тъй като бъдещето е непредсказуемо.

Нито едно знание не е истина, тъй като не съществува истина.

Какво е истината, ако не съществува неистина от която да я различим.

Истина и неистина е едно и също.

(От което следва че и Не-истина, също "не съществува". Отделно от това конструкти като "ИСТИНА" и "НЕ-ИСТИНА" никога не са "съществували', не съществуват и няма как. Те си остават само и единствено човешки интелектуален инструмент за реализиране на човешки психични потребности .

В допълнение - че позиционирането и дефиницията на КОНСТРУКТ, като представяне чрез неговота отрицание, е просто неизбежна понятийна абстрактна игра.

Отгоре на всичко - "дуални понятийни двойки" е най-ниското ниво в "мисленето")

 

До осъзнатост води вярата, че вярата е по важна от знанието.

Кое знание води до осъзнатост е ясно. До осъзнатост води това знание, според което вярата определя знанието, а обратното е фанатизъм (порочен кръг).

( Бъркотията с думичките винаги показва, че използващите ги дори не могат да си "говорят", защото липсва взаимно "чуване" и осмисляне на разликите в пълнежа. В случая - конструктите - знание, познание, съзнание, осъзнаване, вяра...)

 

 

Кое знание ще ни бъде от полза в бъдещ житейски момент няма как да знаем, тъй като бъдещето е непредсказуемо.

(Всичкио философски понятийни системи, всъщност са доста далеч от тесния или житейски практицизъм. От този критерий, дали философията въобще би трябвало да се нарича "знание"?)

Колега, мисля, че философията има много лица, но ти си избрал интересна версия, която да ти подхожда на пред-убежденията.

А реторичната игра на въпроси и отговори, която използваш е със същата цел. Със същата цел са и всичките ти писания.

 

Разбира се, по подразбиране всички участници пишат тук, за да затвърдят свои вътрешни предварително оформени системи от предубеждения. Мисля, че обречеността на "диалога" с АУМИ е толкова очевиден и точен пример.

Ползването на логични, семантични, идеологични или интелигентни подходи и трикове са само инструменти в предварително нагласен театър. Психични процеси, които са напълно несъзнателни, водят до всичко това. А повторения на някои словесни мантри, касаещи "вярата" и "знанието" са лишени от всякаква задълбочена стойност.

 

Хитрия номер, който сам си спретваш е именно в неразбирането на това, че имаш предварителна нагласа и от нея чак след това тръгват всичките ти конструкции. Разбира се, каквото и да правиш, ще доказваш и затвърждаваш своята "правота". Това има своята крайна цел...

 

Вярата и вярването, както и убеждението и предубежденията са психични процеси, израз на психични особености и проекции и породените от тях психични конструкции, а не интелектуални обективни занимания. Работата е в проникването в тайните, принципите и динамиката на психичното поле, както и процеса на идентификация, който е ядрото в тях. И всичко това - за да се стигне до самия център... който иначе е прикрит и реализира само и единствено самозатвърждаването си.

 

Собствения си съвет за подход - за виртуално самосъздаване на антитези, грешки или противоречия, е чудесен и той има своите корени, смисъл и стойности именно като един от вариантите за излизане от предварително нагласената игра, която всички на това ниво играем.

 

И все пак - всички тия са само инструменти. Въпроса е - на какво... на кого, защото именно от това зависи "с каква цел". Инструмента е само това - средство. Нищо повече. Въпроса е - на какво. А лесно можеш да проследиш дори собствените си писания къде водят, както и на всеки друг пишещ.

 

Разбира се, това е само "мое мнение", поредното... нечие си.

-------

П.с.

И да ти кажа за опита - нямаш никакъв шанс в диалозите с АУМИ, особено пък относно ОШО. Но пък за упражнения върши чудесна работа.

Редактирано 9 декември 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Нито едно знание не е истина, тъй като не съществува истина. Какво е истината, ако не съществува неистина от която да я различим. Истина и неистина е едно и също.

До осъзнатост води вярата, че вярата е по важна от знанието.

Кое знание води до осъзнатост е ясно. До осъзнатост води това знание, според което вярата определя знанието, а обратното е фанатизъм (порочен кръг).

Кое знание ще ни бъде от полза в бъдещ житейски момент няма как да знаем, тъй като бъдещето е непредсказуемо.

Реджи, истина и неистина никога не могат да бъдат едно и също нещо. Както студ и пек, тъмнина и светлина, не са едно и също нещо, по същия начин истината и лъжата не могат да бъдат едно и също нещо.

 

До осъзнатост води само това знание, което е полезно за нашето осъзнаване, до нашето самопознание, до мъдростта скрита дъблоко в нашето подсъзнание или несъзнавано. Това е да стигнеш до диаманта-истината, покрита под пластовете кал като постепенно изчистваш калта от себе си, за да засияе диаманта на истината, скрит вътре в теб.

Редактирано 9 декември 201312 г. от Aumi (преглед на промените)

Реджи, истина и неистина никога не могат да бъдат едно и също нещо. Както студ и пек, тъмнина и светлина, не са едно и също нещо, по същия начин истината и лъжата не могат да бъдат едно и също нещо.

 

До осъзнатост води само това знание, което е полезно за нашето осъзнаване, до нашето самопознание, до мъдростта скрита дъблоко в нашето подсъзнание или несъзнавано. Това е да стигнеш до диаманта-истината, покрита под пластовете кал като постепенно изчистваш калта от себе си, за да засияе диаманта на истината, скрит вътре в теб.

Това не е самоцелна игра на думи. Ти не ме разбираш. Това е логика. Когато Ошо говори за дуална логика, той има предвид логиката на подчинението, нарича се също и логика на ограничението, може и ограничена логика. Характерно за тази логика е, че противоположностите са си противоположности. Истината е противоположна на лъжата, доброто е противоположно на злото, дългото на късото, голямото на малкото, полезното на вредното, едно е различно от много и така нататък. Тази логика е валидна в случая когато вече сме приели конкретна истина и сме решили да се съобразяваме с ограниченията, които тя ни налага. Това също може да се нарече и ограничено мислене. Това не е обида. Просто ако човек реши да спазва дадени ограничения, той е длъжен да разсъждава ограничено, за да може да ги спази, иначе ще излезе извън рамките на ограниченията и няма да може да осъществи намерението си да се подчини.

 

Когато Ошо говори за свободно мислене, той има предвид логика, при която истината не е избрана, не сме ограничени от никакви рамки, с които да сме длъжни да се съобразяваме. Можем да изберем каквото си искаме за истина и ако не ни хареса, да го отхвърлим и да приемем друга истина, може и противоположната на първоначално избраната. При свободното мислене, тъй като още не сме избрали истината, всичко може да бъде истина, а също така и лъжа. В този смисъл свободното мислене не разграничава истина от лъжа, добро от зло, дълго от късо, голямо от малко, едно от много. Свободното мислене е полезно, когато не искаме да се подчиняваме, когато не искаме да сме ограничени, когато искаме сами да избираме, сами да решаваме и сами да си носим отговорността (то не че при ограниченото мислене не си носим сами отговорността, но това е друга тема).

 

Всеки един човек, независимо дали е осъзнат или е неосъзнат, използва и двата вида логика. Много лесно се разбира кога как разсъждава, по това, което казва. Когато спре да различава противоположностите и е готов да избира, той мисли свободно и неограничено, готов е да ръководи. Когато започне да разграничава противоположностите, той е готов да се подчинява и мисли ограничено. Не е трудно. Само трябва да се внимава.

 

Ошо е просветлен, но е човек като всички останали. На моменти мисли свободно, на моменти мисли ограничено. Всички хора мислят така, както просветлените, така и непросветлените. Разликата е в това, че просветлените осъзнават това, докато непросветлените не го осъзнават. 

Това не е самоцелна игра на думи. Ти не ме разбираш. Това е логика. Когато Ошо говори за дуална логика, той има предвид логиката на подчинението, нарича се също и логика на ограничението, може и ограничена логика. Характерно за тази логика е, че противоположностите са си противоположности. Истината е противоположна на лъжата, доброто е противоположно на злото, дългото на късото, голямото на малкото, полезното на вредното, едно е различно от много и така нататък. Тази логика е валидна в случая когато вече сме приели конкретна истина и сме решили да се съобразяваме с ограниченията, които тя ни налага. Това също може да се нарече и ограничено мислене. Това не е обида. Просто ако човек реши да спазва дадени ограничения, той е длъжен да разсъждава ограничено, за да може да ги спази, иначе ще излезе извън рамките на ограниченията и няма да може да осъществи намерението си да се подчини.

 

Когато Ошо говори за свободно мислене, той има предвид логика, при която истината не е избрана, не сме ограничени от никакви рамки, с които да сме длъжни да се съобразяваме. Можем да изберем каквото си искаме за истина и ако не ни хареса, да го отхвърлим и да приемем друга истина, може и противоположната на първоначално избраната. При свободното мислене, тъй като още не сме избрали истината, всичко може да бъде истина, а също така и лъжа. В този смисъл свободното мислене не разграничава истина от лъжа, добро от зло, дълго от късо, голямо от малко, едно от много. Свободното мислене е полезно, когато не искаме да се подчиняваме, когато не искаме да сме ограничени, когато искаме сами да избираме, сами да решаваме и сами да си носим отговорността (то не че при ограниченото мислене не си носим сами отговорността, но това е друга тема).

 

Всеки един човек, независимо дали е осъзнат или е неосъзнат, използва и двата вида логика. Много лесно се разбира кога как разсъждава, по това, което казва. Когато спре да различава противоположностите и е готов да избира, той мисли свободно и неограничено, готов е да ръководи. Когато започне да разграничава противоположностите, той е готов да се подчинява и мисли ограничено. Не е трудно. Само трябва да се внимава.

 

Ошо е просветлен, но е човек като всички останали. На моменти мисли свободно, на моменти мисли ограничено. Всички хора мислят така, както просветлените, така и непросветлените. Разликата е в това, че просветлените осъзнават това, докато непросветлените не го осъзнават. 

Добре, каква е твоята субективна истина за всичко, което говорим ?

Редактирано 9 декември 201312 г. от Aumi (преглед на промените)

Не искам да се намесвам в дискусията, но само ще посоча, че според източното разбиране (Веданта, Йога, будизма, даоизма и други такива) този, който е просветлен има директно, неконцептуално и отвъд-дискурсивно познание за нещата (санскр. йога-пратякша/йогическо възприятие), а не ги познава посреством съдната способност (дискурсивното мислене/логиката). В това е значението на прочутата сутра, в която един от най-близките ученици на Будата на име Махакашяпа се усмихнал при вида на цветето, което Будата взел и показал на събралите се да го слушат... В Дзен считат, че Махакашяпа е първия Дзен-патриарх, т.е. създателя на Дзен-традицията.

 

Пак се извинявам, че се намесвам в разговора ви.

Редактирано 9 декември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Не искам да се намесвам в дискусията, но само ще посоча, че според източното разбиране (Веданта, Йога, будизма, даоизма и други такива) този, който е просветлен има директно, неконцептуално и отвъд-дискурсивно познание за нещата (санскр. йога-пратякша/йогическо възприятие), а не ги познава посреством съдната способност (дискурсивното мислене/логиката). В това е значението на прочутата сутра, в която един от най-близките ученици на Будата на име Махакашяпа се усмихнал при вида на цветето, което Будата взел и показал на събралите се да го слушат... В Дзен считат, че Махакашяпа е първия Дзен-патриарх, т.е. създателя на Дзен-традицията.

 

Пак се извинявам, че се намесвам в разговора ви.

О, нямам нищо против да се намесваш ти или който и да е друг.

Всеки е добре дошъл тук !  

Колкото повече гледни точки - толкова по-добре  !

Скепсис, прав си. Само че във форум не виждам друг начин, по който можем да се разберем. Единственото, което имаме на разположение са понятията и съответните начини на разсъждение. 

Редактирано 9 декември 201312 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

О, нямам нищо против да се намесваш ти или който и да е друг.Всеки е добре дошъл тук !   Колкото повече гледни точки - толкова по-добре  !

Да, благодаря ти, Ауми, но... Някак има още някакво напрежение между мен и други някои... Ще ми се то да се разтопи, тъй като е съвсем детинско да се държим така. Не искам да провокирам свади и кавги. Тъпо е, според мен.

Има само едно нещо по отношение, на което не мога да правя компромиси и то е Буда-Дхарма. Може да ти се вижда фанатично или догматично, а може и да ми кажеш, че е фиксация или концептуална привързаност. Не е така. Примерно аз нямам нищо против някой да се шегува с будизма, будистите, Будата и прочие. Нямам против и това някой да оспорва това учение - примерно да не вярва в карма или прераждането, както и във възможността за Просветление. Всеки има право на мнение. Това е ОК. Това, което не приемам и няма да приема е някой да пише измишльотини за Дхарма и да тълкува нещата както му текне. Нямам монопол над смисъла, както правилно посочи ти. Но нека, когато се говори за нещо, то да има позоваване на текстовата традиция и логиката.

Може и на личния опит, ако някои го има, но това е доста рисковано. Вчера писах един пост (за прострациите) в темата за будизъм. Изчаках ти, която ме попита и още един човек да го прочетете и после го редактирах, защото споделих лични неща. Проблемът е, че когато споделяш такива неща можеш да създадеш очаквания у другите, а очкванията и страховете са най-голямата пречка в практиката...

Много се отклоних от темата ви, но дано има полза от написаното. 

Редактирано 9 декември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Добре, каква е твоята субективна истина за всичко, което говорим ?

Че говорим на различни езици. Това е лошата истина.

Не сме се изпокарали. Това е добрата истина.

 

Ето виж, в горните два реда, различавам лоша от добра и говоря за истина така, все едно че я различавам от неистина. Следователно разсъждавам ограничено.

Скепсис, прав си. Само че във форум не виждам друг начин, по който можем да се разберем. Единственото, което имаме на разположение са понятията и съответните начини на разсъждение. 

Поне да се уважаваме...

Инак, има как дори и във форумната комуникация. Примерно долния етаж на форума е полезен в това отношение, според мен.

Да, благодаря ти, Ауми, но... Някак има още някакво напрежение между мен и други някои... Ще ми се то да се разтопи, тъй като е съвсем детинско да се държим така. Не искам да провокирам свади и кавги. Тъпо е, според мен.

Има само едно нещо по отношение, на което не мога да правя компромиси и то е Буда-Дхарма. Може да ти се вижда фанатично или догматично, а може и да ми кажеш, че е фиксация или концептуална привързаност. Не е така. Примерно аз нямам нищо против някой да се шегува с будизма, будистите, Будата и прочие. Нямам против и това някой да оспорва това учение - примерно да не вярва в карма или прераждането, както и във възможността за Просветление. Всеки има право на мнение. Това е ОК. Това, което не приемам и няма да приема е някой да пише измишльотини за Дхарма и да тълкува нещата както му текне. Нямам монопол над смисъла, както правилно посочи ти. Но нека, когато се говори за нещо, то да има позоваване на текстовата традиция и логиката.

Може и на личния опит, ако някои го има, но това е доста рисковано. Вчера писах един пост (за прострациите) в темата за будизъм. Изчаках ти, която ме попита и още един човек да го прочетете и после го редактирах, защото споделих лични неща. Проблемът е, че когато споделяш такива неща можеш да създадеш очаквания у другите, а очкванията и страховете са най-голямата пречка в практиката...

Много се отклоних от темата ви, но дано има полза от написаното. 

Скпес, виждаш, че не коментирам неща, които не са ми ясни и не съм поне малко запозната с тях.

Така че, надявам се, че в случая не визираш мен.

Че говорим на различни езици. Това е лошата истина.

Не сме се изпокарали. Това е добрата истина.

 

Ето виж, в горните два реда, различавам лоша от добра и говоря за истина така, все едно че я различавам от неистина. Следователно разсъждавам ограничено.

Е, това не е лоша истина, защото според теб няма обективна, а само субективна истина. Така че, не виждам нищо лошо в това да имаме различни мнения по въпросите. А ти, след като приемаш че има само субективни истини, не трябва да приемаш това като нещо лошо, а като израз на свободната ни воля.

В противен случай излиза, че признаваш само твоята субективна истина, като единствената истина...и тогава излиза, че сам си противоречиш.

Редактирано 9 декември 201312 г. от Aumi (преглед на промените)

Скпес, виждаш, че не коментирам неща, които не са ми ясни и не съм поне малко запозната с тях.

Така че, надявам се, че в случая не визираш мен.

Не искам да те хваля, щото ще си навириш носа, както правя и аз като ме похвалят. Но от няколкото дни, когато следя форума ми прави впечатление, че при теб има промяна. Даваш източници, аргументираш се и си по-внимателна отколкото преди в реакциите си. Можеш много повече, според мен, но засега се справяш чудесно. Продължавай в този дух.

Поздрав и помни, че враговете са в нас (образно казано), а не извън нас.

Редактирано 9 декември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

"Хората се страхуват, много се страхуват от онзи, който познава себе си. Той излъчва някаква сила, притежава аура, магнетизъм, харизматичност, която изважда живите млади хора от затвора на традицията… Просветленият човек не може да бъде поробен. В това е проблемът – той не може да бъде затворен… Всеки гений, познал нещо от вътрешния свят, несъмнено ще е малко труден за преглъщане, той внася смут. Масите не искат да бъдат обезпокоявани, дори когато са нещастни. Те са нещастни, но са свикнали с нещастието си. И всеки, който не е нещастен, им изглежда странен. Просветленият човек е най-големият странник на света; той сякаш не принадлежи никъде. Той е извън границите на организации, общности, общества и нации.

 

Без значение дали е богат или беден, Бунтовникът е истински император, защото е счупил оковите на репресивните условности и виждания на обществото. Себе си той е оформил, като е интегрирал всички цветове на дъгата и се е отскубнал от мрачните, безформени корени на своето несъзнателно минало, устремявайки се към небето с новите си криле. Самият негов начин на съществуване е бунтарски – не защото се бори срещу някой или нещо, а защото е открил своята истинска природа и е решен да живее в съгласие с нея. 

 

Бунтовникът ни отправя предизвикателството да бъдем достатъчно смели да поемем отговорност за това, което сме, и да живеем според своята собствена истина."

 

ОШО

 

Ошо е просветлен. Точно така е.Много ми харесва трактовката му на философията на Ницше и идеята за свръхчовека. Разбрал е идеята, защото самият той е като Заратустра.

Ошо е просветлен. Точно така е.Много ми харесва трактовката му на философията на Ницше и идеята за свръхчовека. Разбрал е идеята, защото самият той е като Заратустра.

Това което казва той истина ли е или не ?

Това, което ти цитираш, или това за което аз намеквам ?Шегувам се. И двете са истина. Субективна естествено. И моята истина е такава, по скоро подобна.

Това, което ти цитираш, или това за което аз намеквам ?Шегувам се. И двете са истина. Субективна естествено. И моята истина е такава, по скоро подобна.

Значи ти се съгласяваш със субективните истини на други хора.

И те стават обща истина.

Значи ти се съгласяваш със субективните истини на други хора.И те стават обща истина.

Не, не се съгласявам. Просто ако съвпадат с моята истина ми харесват. Ако не съвпадат, не ги харесвам, само констатирам, че има и такива истини. Не е лошо да се констатират чуждите истини и да се поставят на склад. Когато променям своята истина, мога да избирам както между нови мои истини, така и между чуждите от склада.