Понеже в раздела напоследък се водят едни дебати окоро Христос и троицата, ей така от любопитство реших да потърся, какво е казал Ошо по въпроса. Та (неслучайно, а защото смирено си го поисках) попаднах на това :

For theosophy, God is at the center: Krishna playing on his flute, and man is dancing the dance around him - the girlfriends, the gopis. Man is on the periphery, God is at the center. He turned the whole thing upside-down: he put man in the center. Man becomes the central thing. In the west man has remained the central thing. In the east man is peripheral.

Now, both the efforts have failed, because both are partial. Man is both male and female together.

It has to be so; you are born of a mother and a father - how can you be just man or just woman?

Within your soul your mother continues to live, and your father too. And you have to be a deep harmony of the two.

I call that man religious who has come to a great harmony within his own self, the harmony between his mother and father. They are still quarreling within you, they are still fighting. It is not only that when you were a child your mother and father were fighting; they are still fighting in each of your cells.

So there are two possibilities: a man who is still in conflict and has not come to a deep understanding of his polarities; then he has to choose. If he chooses the man he becomes an egoist, the yang; if he chooses the woman, if he chooses yin, the woman, then he becomes surrendered. But in both cases one part will suffer. The unchosen part will suffer, and you will never be whole. And how can you be holy if you are not whole? The part that is neglected, rejected, will take its revenge. The part that you have rejected will become your unconscious. The unconscious is nothing but the rejected part of your being.

There is a possibility in future of a humanity where the unconscious will not exist. If we stop rejecting, the unconscious will disappear. Man can become absolutely conscious; and that's what we mean by a Buddha: the awakened soul. It means that now there is no rejected part; you have absorbed your totality, you have accepted all your facets, you have become multi-dimensional. Now the polarity is no more in contradiction; it has become complementary. Your woman inside helps your man, your man inside helps the woman.They have fallen in love with each other, conflict has disappeared.

They have become one, they are wedded together. This is the spiritual marriage, and only out of this marriage will you be born. Only out of this inner meeting of the contradictions will you be born.

This is the whole philosophy of the concept of the Trinity. The concept of the Trinity is beautiful and has many meanings: God the Father, the Son, and the Holy Ghost. Of course, the 'Holy Ghost' is not a right name - people who coined that must have been male chauvinists. Otherwise, 'Holy Ghost' is not right, but 'the mother'; the father, the mother, and the son. Then it is perfectly true, factual.

The father and the mother are in you: the son is still missing. Your father and mother have not met inside you. They have met outside you, so your body is created. When they met inside you your soul will be created, the son will be born - and that is the birth of Christ

Целият текст тук

преди 8 часа, Theros написа:

реших да потърся, какво е казал Ошо по въпроса

Ошо говори алегорично. Като има предвид Троицата, той има предвид съвсем друго, има предвид баланса на мъжката и женската енергия в човека, а не това което искаш да кажеш ти за Триединност на Бога.

Можеше да се постараеш да преведеш какво точно е казал.

..............

Мъжът е едновременно мъж и жена.

Трябва да е така; роден си от майка и баща - как можеш да бъдеш просто мъж или просто жена?

В душата ти продължава да живее майка ти, както и баща ти. И ти трябва да бъдеш в дълбока хармония между двете.

Наричам религиозен онзи човек, който е постигнал голяма хармония в себе си, хармонията между майка си и баща си. Те все още се карат вътре в теб, те все още се карат. Не само че когато си бил дете, майка ти и баща ти са се карали; те все още се карат във всяка твоя клетка.

Така че има две възможности: мъж, който все още е в конфликт и не е стигнал до дълбоко разбиране на своите противоположности; тогава той трябва да избира. Ако избере мъжа, той става егоист, ян; ако избере жената, ако избере ин, жената, тогава той се отдава. Но и в двата случая едната част ще страда. Неизбраната част ще страда и ти никога няма да бъдеш цялостен. И как можеш да бъдеш свят, ако не си цялостен? Частта, която е пренебрегната, отхвърлена, ще си отмъсти. Частта, която си отхвърлил, ще стане твоето несъзнавано. Несъзнаваното не е нищо друго освен отхвърлената част от твоето същество.

В бъдеще има възможност за човечество, където несъзнаваното няма да съществува. Ако спрем да отхвърляме, несъзнаваното ще изчезне. Човекът може да стане абсолютно съзнателен; и това е, което имаме предвид под Буда: пробудената душа. Това означава, че сега няма отхвърлена част; вие сте погълнали своята цялост, приели сте всичките си аспекти, станали сте многоизмерни. Сега полярността вече не е в противоречие; тя е станала допълваща се. Вашата жена вътре помага на вашия мъж, вашият мъж вътре помага на жената. Те са се влюбили един в друг, конфликтът е изчезнал.

Те са станали едно, те са съчетани. Това е духовният брак и само от този брак ще се родиш ти. Само от тази вътрешна среща на противоречията ще се родиш ти.

Това е цялата философия на концепцията за Троицата. Концепцията за Троицата е красива и има много значения: Бог Отец, Син и Свети Дух. Разбира се, „Свети Дух“ не е правилно име - хората, които са го измислили, сигурно са били мъже шовинисти. В противен случай „Свети Дух“ не е правилно, а „майката“; бащата, майката и синът. Тогава е напълно вярно, фактическо.

Бащата и майката са в теб: синът все още липсва. Баща ти и майка ти не са се срещнали вътре в теб. Те са се срещнали извън теб, така че тялото ти е създадено. Когато се срещнат вътре в теб, ще се създаде душата ти, ще се роди синът - и това е раждането на Христос.

Ето още едно по-добро обяснение за Троицата от ОШО:

 

Всички религии по света са основани от мъже; нито една религия не е основана от жена. И разбира се, мъжкото его, мъжкият шовинизъм, е коренната причина за всички доктрини, създадени, за да обяснят съществуването.

Много е трудно за мъжкото его да мисли за жената като за създател. Дори да се даде малка част от Троицата на жената изглежда трудно. Всичко е било управлявано от мъжа. Мъжът е бил управител в този свят и, разбира се, той е създал концепцията за другия свят. Там той също продължава да управлява.

Бог е мъж, Светият Дух е мъж, Синът е мъж... Не че е така. Ако има някакъв Бог, той е длъжен да бъде едновременно мъж и жена. Той не може да бъде само мъж – това е невъзможно, това би било непълно. Той трябва да бъде завършен кръг – мъж-жена, ин-ян.

На Изток сме по-наясно. На санскрит, брахма, върховният Бог, не е нито мъж, нито жена. Това е по-вярно - защото той е и двете. Той не принадлежи към никакъв пол. Той е отвъд пола. Това изглежда по-вярно, по-добра концепция. Защото животът съществува в полярности. Животът не може да съществува с един полюс. Електричеството не може да съществува само като положително или само като отрицателно. Необходими са отрицателно и положително - и двата полюса. Между тези полюси съществува феноменът електричество.

Човечеството не може да съществува само като мъж или като жена. И двете са необходими, за да го направят завършено цяло, грациозно, елегантно цяло. Само мъжът е непълен. Само жената също е непълна.

Вижте живота. Всички полярности са съединени там -- живот и смърт, любов и омраза, ден и нощ, лято и зима. Всички полярности са съединени -- земята и небето. Бог е цялостта, цялото. Цялото не може да бъде само мъжко. Това е мъжко отношение, ако хората казват, че цялото е само мъжко. Това е мъжко шовинистично отношение.

на 7.05.2025 г. в 10:09, Solly написа:

Затова нека продължим ... пък който си вземе поука - вземе.

ооо, ти се фантазираш как водиш лекция... по осъзнавания на хората...  чрез папагалене на подборки от цитати.

Та ти самата не разбираш нищичко от тия работи, които папагалиш. Съвсем нищичко... и с нищичкото в глупостите и празнотата си, играеш на някакви игри че 'спомагаш на някого да се осъзнаел"...  

Малкият човек... жадуващ вечно да е нещо повече... докато само си жадува.

на 10.05.2025 г. в 22:17, Theros написа:

Та (неслучайно, а защото смирено си го поисках)  попаднах на това

 

Ама, разбира се - няма по-смирен от теб и владиката направо ти го изпрати през търсачките. 

Трите основни популярни типа ИИ ще подадат какъвто и "отговор" да е - щото някъде, някой от тях, попаднал на нещо си... И просто го подава, дори и да греши.

https://www.ixbt.com/news/2025/05/12/rost-galljucinacij-do-48-stavit-pod-somnenie-budushee-llm.html

=============================================================================

Колкото до Ошо - можел е да си измисли и съчинява каквото му дойде на ум... За каквото и да е - целите са твърде далеч от твърдения или адекватност, защото важното е било да е точно към "точната публика".

И тая цел няма нищо общо нито с троицата, нито с каквото и да е било, а само с един древен текст, със 112 основни практически техники за трансформация на съзнанието, за всички възможни човешки психични типологии, за всички времена, култури, нрави или географии. СИСТЕМАТИЗАЦИИ за практики... на всеки възможен човек... където и когато и да е, да е бил или ще бъде...

И понеже това не е популярно, нито е разбираемо да бебчовците по клюкарниците, те си играят на популизми чрез подхвърленото от Ошо... но без да е нищо съществено. Те това си могат, защото им стига просто да си фантазират по идеите и преживяванията си. И... толкова!

Философите винаги са вярвали, че същността предхожда съществуването, че човек се ражда с вече определеното какво ще бъде. Точно като семе, той съдържа цялата програма, сега въпросът е само в разгръщането й. Няма свобода.

Това е било отношението на всички философи от миналото че човек има определена съдба, предопределение. Човек ще се превърне в определено същество; това е фиксирано, сценарият вече е написан. Вие не го осъзнавате това е друг въпрос но каквото и да правите, вие не го правите, то се прави чрез вас от естествени, несъзнателни сили или от Бог.

Това е отношението на детерминиста, фаталиста. Цялото човечество е страдало изключително много от това, защото този подход означава, че няма възможност за каквато и да е радикална промяна. Нищо не може да се направи по отношение на трансформацията на човека, всичко ще се случи по начина, по който ще се случи.

Именно заради това отношение Изтокът е пострадал най-много. Когато нищо не може да се направи, тогава човек започва да приема всичко: робство, бедност, грозота; човек трябва да приеме това не е разбиране, това не е осъзнаване, това не е това, което Гаутама Буда нарича „таковост, „татхата". Това е просто отчаяние, безнадеждност, скрита в красиви думи. Но последствията ще бъдат катастрофални.
Можете да го видите в Индия в най-развитата му форма: бедността, просяците, болестите, осакатените, слепите. Никой не му обръща внимание, защото такъв е животът, такъв е бил винаги, такъв ще бъде винаги. Един вид летаргия се просмуква в самата душа.

Но целият подход е по същество погрешен. Той е утеха, а не откритие. Той е някак си начин да се скрият раните това е рационализация. И когато рационализациите започнат да скриват реалността ви, вие неминуемо ще попаднете във все по-тъмни сфери.

Бих искал да ви кажа, че същността не предшества съществуването; напротив, съществуването предшества същността. Човекът е единственото същество на земята, което има свобода. Кучето се ражда куче, ще живее като куче, ще умре като куче; няма свобода. Розата ще си остане роза; няма възможност за каквато и да е трансформация тя не може да се превърне в лотос. Няма въпрос за избор, няма никаква свобода. Ето къде човекът е напълно различен. Това е достойнството на човека, неговата специалност в съществуването, неговата уникалност.

- ОШО

преди 1 час, Solly написа:

Философите винаги са вярвали, че същността предхожда съществуването, че човек се ражда с вече определеното какво ще бъде. Точно като семе, той съдържа цялата програма, сега въпросът е само в разгръщането й. Няма свобода.

Това е било отношението на всички философи от миналото че човек има определена съдба, предопределение. Човек ще се превърне в определено същество; това е фиксирано, сценарият вече е написан. Вие не го осъзнавате това е друг въпрос но каквото и да правите, вие не го правите, то се прави чрез вас от естествени, несъзнателни сили или от Бог.

Това е отношението на детерминиста, фаталиста. Цялото човечество е страдало изключително много от това, защото този подход означава, че няма възможност за каквато и да е радикална промяна. Нищо не може да се направи по отношение на трансформацията на човека, всичко ще се случи по начина, по който ще се случи.

Именно заради това отношение Изтокът е пострадал най-много. Когато нищо не може да се направи, тогава човек започва да приема всичко: робство, бедност, грозота; човек трябва да приеме това не е разбиране, това не е осъзнаване, това не е това, което Гаутама Буда нарича „таковост, „татхата". Това е просто отчаяние, безнадеждност, скрита в красиви думи. Но последствията ще бъдат катастрофални.
Можете да го видите в Индия в най-развитата му форма: бедността, просяците, болестите, осакатените, слепите. Никой не му обръща внимание, защото такъв е животът, такъв е бил винаги, такъв ще бъде винаги. Един вид летаргия се просмуква в самата душа.

Но целият подход е по същество погрешен. Той е утеха, а не откритие. Той е някак си начин да се скрият раните това е рационализация. И когато рационализациите започнат да скриват реалността ви, вие неминуемо ще попаднете във все по-тъмни сфери.

Бих искал да ви кажа, че същността не предшества съществуването; напротив, съществуването предшества същността. Човекът е единственото същество на земята, което има свобода. Кучето се ражда куче, ще живее като куче, ще умре като куче; няма свобода. Розата ще си остане роза; няма възможност за каквато и да е трансформация тя не може да се превърне в лотос. Няма въпрос за избор, няма никаква свобода. Ето къде човекът е напълно различен. Това е достойнството на човека, неговата специалност в съществуването, неговата уникалност.

- ОШО

Намирам това за тотално погрешно. Ако същността, "семето" на човека е духът, който е безкраен, съдържащ всички възможности в себе си, то къде е ограничението и предопределеността? Единствено от човека зависи дали, кога и как ще разгърне този потенциал, но той е в него и няма къде другаде да бъде. Да се представя духът като несъдържащ нещо, което може да се прояви от човека с мисли, чувства и действия, е всъщност принизяване. 

преди 7 минути, Theros написа:

Намирам това за тотално погрешно. Ако същността, "семето" на човека е духът, който е безкраен, съдържащ всички възможности в себе си, то къде е ограничението и предопределеността? Единствено от човека зависи дали, кога и как ще разгърне този потенциал, но той е в него и няма къде другаде да бъде. Да се представя духът като несъдържащ нещо, което може да се прояви от човека с мисли, чувства и действия, е всъщност принизяване. 

Забележи, че той отрича Предопределеността. Той казва, че единствено човекът е свободен и има потенциал да разгърне възможностите, които са заложени в него. Но ако чака те да се разгърнат от само себе си, няма как да стане.

Цитат

 

Това е отношението на детерминиста, фаталиста. Цялото човечество е страдало изключително много от това, защото този подход означава, че няма възможност за каквато и да е радикална промяна. Нищо не може да се направи по отношение на трансформацията на човека, всичко ще се случи по начина, по който ще се случи.

Именно заради това отношение Изтокът е пострадал най-много. Когато нищо не може да се направи, тогава човек започва да приема всичко: робство, бедност, грозота; човек трябва да приеме това не е разбиране, това не е осъзнаване, това не е това, което Гаутама Буда нарича „таковост, „татхата". Това е просто отчаяние, безнадеждност, скрита в красиви думи. Но последствията ще бъдат катастрофални.
Можете да го видите в Индия в най-развитата му форма: бедността, просяците, болестите, осакатените, слепите. Никой не му обръща внимание, защото такъв е животът, такъв е бил винаги, такъв ще бъде винаги. Един вид летаргия се просмуква в самата душа.

Но целият подход е по същество погрешен