В егоистичните игри, когато някой изрази "чувство на задоволство", друг му вменява чувство на "недостатъчност". Така се създава илюзията за движение и развитие. Изобщо, изразяването на чувства е "темпорална слабост". Затова егоизма си надява маската на пустота и безразличие ,,но вменяването на недостатъчност" остава. Липсата и запълването създава илюзиията за път и движение, широчина и дълбочина, която не е "като пързаляне по повърхността".

И така, игрите на егоизма са "бил съм там и съм минал... и сега съм много по-напред...", или пък "вижда се какъв си... не си достатъчно Христов...Буда... Философ...." Така че, да си "натежал от екстаз" е цинизъм, емоциите се "кастрират" в едно умиритворено състояние на дълбока упойка с цел запазване на личния резерв от "емоционално похабяване". Това си е и необходимо ,подчертано в народна мъдрост "като видиш лошо не страдай много, като видиш хубаво не се радвай прекалено". Изобщо, "пустотата" е панацея. А крайностите са наистина от депресия до маниакален екстаз, довеждайки до едно и също, вече споменатото.

  Сега ,дали има разумни граници заложени от самата природа, Бог ,на приципа на съхранение на енергията, за да не се правят разхищения? Най-малкото усилие за постигане на резултат? Баланс на интересите? И различаване на последните от мързел...

Но ако Природата не търпи разхищения, това е закон. А към законите е необходимо да бъдем внимателни.

Редактирано 16 юли 201312 г. от mecholari (преглед на промените)

Ми, когато си като препълнена чаша не можеш да научиш нищо. Обясних съвсем ясно защо емоционалните отрови или смущаващите чувства са следствие от нещо друго, но ти упорито настояваш, че те са причината.

Искаш ли да направим един прост експеримент?

Да. Нека видим експеримента.

В егоистичните игри, когато някой изрази "чувство на задоволство", друг му вменява чувство на "недостатъчност". Така се създава илюзията за движение и развитие. Изобщо, изразяването на чувства е "темпорална слабост". Затова егоизма си надява маската на пустота и безразличие ,,но вменяването на недостатъчност" остава. Липсата и запълването създава илюзиията за път и движение, широчина и дълбочина, която не е "като пързаляне по повърхността".

И така, игрите на егоизма са "бил съм там и съм минал... и сега съм много по-напред...", или пък "вижда се какъв си... не си достатъчно Христов...Буда... Философ...." Така че, да си "натежал от екстаз" е цинизъм, емоциите се "кастрират" в едно умиритворено състояние на дълбока упойка с цел запазване на личния резерв от "емоционално похабяване". Това си е и необходимо ,подчертано в народна мъдрост "като видиш лошо не страдай много, като видиш хубаво не се радвай прекалено". Изобщо, "пустотата" е панацея. А крайностите са наистина от депресия до маниакален екстаз, довеждайки до едно и също, вече споменатото.

  Сега ,дали има разумни граници заложени от самата природа, Бог ,на приципа на съхранение на енергията, за да не се правят разхищения? Най-малкото усилие за постигане на резултат? Баланс на интересите? И различаване на последните от мързел...

Но ако Природата не търпи разхищения, това е закон. А към законите е необходимо да бъдем внимателни.

Да, това идва от егото, което иска винаги да е над другия, да каже: ти си незнаещия, а аз зъм знаещия...

Да. Нека видим експеримента.

 

За да разбереш как функционират емоциите не бива да ги подтискаш, нито да ги избягваш, а да приемеш, че те и тяхната причина е естествения, обичаен начин, по който функционира ума. Това означава да се опиташ да видиш как и защо възникват, какво ги подържа, как възбуждат или смущават ума. Не става дума за концептуален анализ, защото тези емоции не са продукт на интелекта или пък на външни условия. Те са симптом на нещо друго.

 

Днес, може да опиташ следното. От време на време, когато ситуацията не е прекалено напрегната или смущаваща, се вглеждай в себе си. Търси причината и условията, при които дадена емоция възниква. Но не избирай момент, в който емоцията те е обхванала изцяло. Стреми се да си осъзната, но без да се напрягаш. Когато някой ти каже нещо приятно или неприятно, виж каква емоционална реакция поражда това, а после надникни зад нея и виж какъв е нейният източник. Пробвай и вечерта, ако искаш, можеш да разкажеш какво си открила.

За да разбереш как функционират емоциите не бива да ги подтискаш, нито да ги избягваш, а да приемеш, че те и тяхната причина е естествения, обичаен начин, по който функционира ума. Това означава да се опиташ да видиш как и защо възникват, какво ги подържа, как възбуждат или смущават ума. Не става дума за концептуален анализ, защото тези емоции не са продукт на интелекта или пък на външни условия. Те са симптом на нещо друго.

 

Днес, може да опиташ следното. От време на време, когато ситуацията не е прекалено напрегната или смущаваща, се вглеждай в себе си. Търси причината и условията, при които дадена емоция възниква. Но не избирай момент, в който емоцията те е обхванала изцяло. Стреми се да си осъзната, но без да се напрягаш. Когато някой ти каже нещо приятно или неприятно, виж каква емоционална реакция поражда това, а после надникни зад нея и виж какъв е нейният източник. Пробвай и вечерта, ако искаш, можеш да разкажеш какво си открила.

 ОК

 

когато ирен ,беше предложена за нобелова награда за мир през 2008 година

 

Приятелко,

Не се съмнявах, че знаеш за нея. Най-абсурдното е, че тогава, когато тази изключителна жена беше предложена за Нобелова награда, наградата, ко не греша беше дадена на Ал Гор за неговото слайд-шоу за глобалното затопляне.

 ОК

Успех!

писах ти,драги приятелю...ирена сендлер :wors:   ,получи най- голямата награда..остава завинаги безсмъртна в сърцето на цял един народ.

Истинска светица!

да. праведница на света:

 

"Every child saved with my help is the justification of my existence on this Earth, and not a title to glory." (Irena Sendler)

 Това е пример за поведение на бодхисатва - безстрашие, алтруизъм и съвършена доброта. Тя трябва да се помни не само от вас, но и от всички. Поклон и безкраен респект!

да. праведница на света:

 

"Every child saved with my help is the justification of my existence on this Earth, and not a title to glory." (Irena Sendler)

Поклон пред живота и паметта ѝ !

 

Приятелко,

Не се съмнявах, че знаеш за нея. Най-абсурдното е, че тогава, когато тази изключителна жена беше предложена за Нобелова награда, наградата, ко не греша беше дадена на Ал Гор за неговото слайд-шоу за глобалното затопляне.

Успех!

За тази откровенна тъпанарщина е получил нобелова награда?

АУУУУУУУУУУУУУУУ

За тази откровенна тъпанарщина е получил нобелова награда?

АУУУУУУУУУУУУУУУ

Няма майтап - УИКИ На 12 октомври 2007  е присъдена Нобелова награда за мир на Ал Гор и на отдела на ООН по въпросите на климата за усилията им за повишаване на информацията за климатичните проблеми (IPCC).

Редактирано 17 юли 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Няма майтап - УИКИ На 12 октомври 2007  е присъдена Нобелова награда за мир на Ал Гор и на отдела на ООН по въпросите на климата за усилията им за повишаване на информацията за климатичните проблеми (IPCC).

Глобалното затопляне е нова религия.С утвърдена митология.

Усилено натрапвана за политически цели.

Този ти пост е убийствено точен. Просто някой хора бъркат духовния и светския път. Харесвам им да им казват красиви, но всъщност напълно безполезни неща. Но те са захаросани, розови и ги карат да се чувстват cool ! Един от големите будистки учители през 20-ти век, Чогям Трунгпа Ринпоче, казва така:

 

"Важно е да схванем, че основния път на всяка духовна практика се свежда до това, да се освободим от авторитарния, бюрократичен надзор на егото. Това означава да се освободим от постоянния стремеж на аза да постигне някакви по-висша, по-духовна версия на самия себе си, трансцендентна разновидност на познанието, религиозност, добродетелност, успокояване или каквото и да е друго подобно. Необходимо е да излезем от сферата на този тип духовност, която всъщност е просто духовен материализъм. Ако не направим това, ако практикуваме духовен материализъм, то накрая ще установим, че сме се сдобили с разнообразна колекция от духовни пътища. Възможно е да чувстваме, че цялата тази колекция е много ценна за нас. Изучили сме толкова много, източната и западната философия, практикували сме йога, кабала и какво ли още не. Може би сме срещнали десетина велики учители. Уверени сме, че сме натрупали огромно познание. И въпреки, че сме минали през всичко това, оказва се, че има нещо, от което трябва да се откажем. Много странно нещо! Как изобщо е възможно? Направо невероятно!"

 

Мхм. Който е чел само Ошо, ще разбере горното погрешно. Ключът към правилното разбиране е в първите две изречения.

 

Кой тогава е този, който се стреми към добродетел, състрадание и целомъдрие, ако не е егото?

Напълно погрешно, Бел Ами. Пак обяснявам - желанието и привързаността, както и другите смущаващи емоции са резултат или следствие от нещо друго. Докато не разбереш от какво, нямаш дори и минимален шанс да се освободиш от страданието.

 

Както и да е. Установих това, което и така беше ясно. То е, че от ученията на Ошо няма истинска полза, ако приемем, че ти си типична негова фенка. Просто много красиви, захаросани и шарени неща, които изобщо не работят.

 

За самскарите ли става дума, като казваш, че желанието и привързаността са следствие от нещо друго?

За самскарите ли става дума, като казваш, че желанието и привързаността са следствие от нещо друго?

Не. Става дума за всичките пет скандхи. Защо?

Кой тогава е този, който се стреми към добродетел, състрадание и целомъдрие, ако не е егото?

Чел си Трунгпа Ринпоче? Ако е така, защо питаш? Сега и Бел Ами има възможността да прочете Cutthing Through Spiritual Materialism и да си  отговори на въпроса, който поставяш.

Не. Става дума за всичките пет скандхи. Защо?

Чел си Трунгпа Ринпоче? Ако е така, защо питаш? Сега и Бел Ами има възможността да прочете Cutthing Through Spiritual Materialism и да си  отговори на въпроса, който поставяш.

 

Стана ми интересна будистката гледната точка. Според адвайта веданта в основата на всичко са самскарите и те са тези, които се прераждат, които водят до привързаности и желания. Не, не съм чела нищо от Тибетския будизъм. Чела съм Дхаммапада и Asvaghosa's Buddhacarita

За протокола, а не, че е важно - момиченце съм.

Какви други книжки би препоръчал? Може и на английски.

Стана ми интересна будистката гледната точка. Според адвайта веданта в основата на всичко са самскарите и те са тези, които се прераждат, които водят до привързаности и желания.

Да, помислих си го преди малко, че познаваш Адвайта по начина, по който попита за санскарите. Инак, другият ти въпрос (кой се стреми...) беше много уместен. Това е една от основните теми в книгата на Трунгпа Ринпоче.

 

За протокола, а не, че е важно - момиченце съм.

Ами, под аватара ти, т.е. там където, би могла да го сложиш, си написала пол "мъжки".

 

Какви други книжки би препоръчал? Може и на английски.

С удоволствие, но ако може по-късно вечерта. Сега съм зает, а след малко излизам от нета.

Редактирано 24 юли 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Да, помислих си го преди малко, че познаваш Адвайта по начина, по който попита.

 

Ами, под аватара ти, т.е. там където, би могла да го сложиш, си написала пол "мъжки".

 

С удоволствие, но ако може по-късно вечерта. Сега съм зает, а след малко излизам от нета.

 

Смъкнах си от нета книжлето, за което спомена и го започнах дори. Благодарско!

Ще чакам да се включиш, когато можеш. Бърза работа нямам. 

А и ако коментираш кой се стреми към добродетел и състрадание, ще бъде интересно, поне за мен, да беседваме по въпроса.

Смъкнах си от нета книжлето, за което спомена и го започнах дори. Благодарско!

На български ТОВА . На английски ли четеш Трунгпа?

На английски класически текст, който описва постепенния път (лам рим) е напр. Jewel Ornament of Liberation oт Гампопа. В нета го има за свободно теглене в pdf версия. Това е най-вече Махаяна. Не е Ваджраяна, но е хубав традиционен увод.

 

А и ако коментираш кой се стреми към добродетел и състрадание, ще бъде интересно, поне за мен, да беседваме по въпроса.

Така поставен въпроса, предполага само един отговор - Егото.

Редактирано 24 юли 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

На български ТОВА . На английски ли четеш Трунгпа?

На английски класически текст, който описва постепенния път (лам рим) е напр. Jewel Ornament of Liberation oт Гампопа. В нета го има за свободно теглене в pdf версия. Това е най-вече Махаяна. Не е Ваджраяна, но е хубав традиционен увод.

 

Така поставен въпроса, предполага само един отговор - Егото.

Значи ти, си ЕГО?

А ако изчезне Егото...какво остава от теб? И възможно ли е въобще да останеш без Его?

Редактирано 24 юли 201312 г. от Bel Ami (преглед на промените)

На български ТОВА . На английски ли четеш Трунгпа?

На английски класически текст, който описва постепенния път (лам рим) е напр. Jewel Ornament of Liberation oт Гампопа. В нета го има за свободно теглене в pdf версия. Това е най-вече Махаяна. Не е Ваджраяна, но е хубав традиционен увод.

 

Така поставен въпроса, предполага само един отговор - Егото.

 

Да, Трунгпа го дръпнах на английски. Ще погледна и Jewel Ornament of Liberation oт Гампопа, благодаря.

Атеист съм и винаги съм имала специални симпатии към учението и философията на Буда, но някак все не стигам до него. Първо започнах с адвайта, после започнах да практикувам йога и да изучавам Йога Даршана на Патанджали, запозната съм горе-долу с философията на самкхя - имам някакви общи, но основни познания. Двутомната "История на индийската философия" на Радхакришнан също е невероятна книга и дава много добри разяснения, въпреки че прозират адвайстичните уклони на автора й. Е, и Ошо не мога да го пропусна за някои неща, но предпочитам или залитам към по-традиционни писания от неговите, като веди и упанишади. 

 

Да, въпросът си е подвеждащ. Има ли стремеж - ясно е кой е онзи, който се стреми. Интересно ми е да разбера какви са средствата за пречистване на буддхи, какво се има точно предвид в будизма под просветление, какво е нирвана, какво е шунята...Много въпроси, които съвсем не са по поставената тема и затова ще се спра. Може да отворя нова тема, след като прочета книжлетата, които бе така добър да споделиш.

 

Това, което ми допада в будизма е тази лекота и естественост, която съм чела или слушала, че има при практиките, а и будизмът е преди всичко йога. Не се занимава със суеверия, а се дават основни принципи...въпреки че в Махаяна има много метафизика, но ми допада идеализмът. Трябва да има идеал.

 

Много искрено се радвам на всичко, което си написала. Прочела си добри неща (Адвайта и Санкхя), които само ще ти са от полза за разбирането на това, което е преподавал Буда. Патанджали е чудесен, както Радхакришнан със забележката, която си направила. Това е един от трите или четирите случая, когато някой започва да пише в този форум и да не се опитва да ми обяснява какво всъщност представлява Буда-Дхарма, като ползва за източник УИКИ или Ошо, напр. Аз, разбира се, не съм някакъв капацитет или нещо подобно. Просто мъничко съм се занимавал с това и мога да посоча подходяща литература по темата. От сайта, където е книгата на Шечен Рабджам Ринпоче, можеш да изтеглиш и тази на Чогям Трунгпа на български.

Специален поздрав, Моhini !

 И възможно ли е въобще да останеш без Его?

Да. Стига да разбереш, какво се има предвид под Его в будизма. За целта е добре да прочетеш това, което поиска. Инак, какъв е смисъла да си разтягаме локуми?

Редактирано 24 юли 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Значи ти, си ЕГО?

А ако изчезне Егото...какво остава от теб? И възможно ли е въобще да останеш без Его?

 

Струва ми се, че егоизмът не изчезва в будизма, а се трансформира естествено в мислене за другите. Като това става бавно, с много практика, като има и много капани, в които можеш да паднеш. Затова подържането на буден ум е от изключителна важност.

Много искрено се радвам на всичко, което си написала. Прочела си добри неща (Адвайта и Санкхя), които само ще ти са от полза за разбирането на това, което е преподавал Буда. Патанджали е чудесен, както Радхакришнан със забележката, която си направила. Това е един от трите или четирите случая, когато някой започва да пише в този форум и да не се опитва да ми обяснява какво всъщност представлява Буда-Дхарма, като ползва за източник УИКИ или Ошо, напр. Аз, разбира се, не съм някакъв капацитет или нещо подобно. Просто мъничко съм се занимавал с това и мога да посоча подходяща литература по темата. От сайта, където е книгата на Шечен Рабджам Ринпоче, можеш да изтеглиш и тази на Чогям Трунгпа на български.

Специален поздрав, Моhini !

Да. Стига да разбереш, какво се има предвид под Его в будизма. За целта е добре да прочетеш това, което поиска. Инак, какъв е смисъла да си разтягаме локуми?

 

Благодаря за топлите думи, скепсис!

С теб се разговаря наистина леко.

Прав си, че адвайта и будизма си приличат. Когато Буда създава учението си, много от старите ведантисти се присъединяват към будистите, а по-късно, когато Шанкара създава адвайта, много от будистите стават негови последователи. Има много случаи, когато хора следват една философия, израстват в нея, но след време установяват, че тя не е най-подходящата система или учение и избират друга. Тук давам абсолютно право на адвайстичната гледна точка, според която всичко това зависи от съответните нагласи във всеки човек. Ако нямаш даден набор от нагласи, първо изобщо няма да ти мине през ума да се занимаваш с философия или да бъдеш търсач. Само хора с много силни нагласи или желание да развият пълния си потенциал имат смелостта да поемат по този път и да не се откажат.

Струва ми се, че егоизмът не изчезва в будизма, а се трансформира естествено в мислене за другите. Като това става бавно, с много практика, като има и много капани, в които можеш да паднеш. Затова подържането на буден ум е от изключителна важност.

Може да се каже и така, предполагам. Традиционният пример от Адвайта с въжето и змията се използва и в будизма. Азът няма как да изчезне, защото изобщо не съществува по начина, по който го мислим обикновено - като някаква перманентна, трансцендентална същност. Змията не се трансформира във въже, а просто развиваме правилно възприятие и установяваме, че там винаги е имало само въже, а не змия.

 

Благодаря за топлите думи, скепсис!

С теб се разговаря наистина леко.

Удоволствието е мое.

 

Прав си, че адвайта и будизма си приличат.

Никакво съмнение. След разпространението на негативната диалектика на Нагарджуна (школата Мадхямака), ведантистите, както и всички други, се оказват в трудна ситуация по време на дебатите. Особено, ако спориш с някой представител на Мадхямака-Прасангика (Чандракирти) нямаш шанс, защото единственото му занимание е довежда твоите аргументи до там, че да покаже абсурдността на следствията им, като едновремено с това не подържа никаква позиция. При това положение няма какво да атакуваш. Тъй че накрая ученикът на Гаудапада, т.е. Шанкарачаря възприема подобен подход на този на Нагарджуна и създава една от най-съвършенните философски системи не само в Индия, но и изобщо.

Редактирано 25 юли 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Струва ми се, че егоизмът не изчезва в будизма, а се трансформира естествено в мислене за другите. Като това става бавно, с много практика, като има и много капани, в които можеш да паднеш. Затова подържането на буден ум е от изключителна важност.

 

 

Мисля, че най-важното  при будистите е да постигнат необвързаност и крайност в емоциите. Да следват средния Път.Така постепенно се стопява егото.

Може да се каже и така, предполагам. Традиционният пример от Адвайта с въжето и змията се използва и в будизма. Азът няма как да изчезне, защото изобщо не съществува по начина, по който го мислим обикновено - като някаква перманентна, трансцендентална същност. Змията не се трансформира във въже, а просто развиваме правилно възприятие и установяваме, че там винаги е имало само въже, а не змия.

 

Удоволствието е мое.

 

Никакво съмнение. След разпространението на негативната диалектика на Нагарджуна (школата Мадхямака), ведантистите, както и всички други, се оказват в трудна ситуация по време на дебатите. Особено, ако спориш с някой представител на Мадхямака-Прасангика (Чандракирти) нямаш шанс, защото единственото му занимание е довежда твоите аргументи до там, че да покаже абсурдността на следствията им, като едновремено с това не подържа никаква позиция. При това положение няма какво да атакуваш. Тъй че накрая ученикът на Гаудапада, т.е. Шанкарачаря възприема подобен подход на този на Нагарджуна и създава една от най-съвършенните философски системи не само в Индия, но и изобщо.

 

 Интелектуалното разбиране на правилния възглед не е достатъчно. Егото ни е много ловко и може да ни излъже. И в адвайта, и в будизъм става дума за "праха", с който е засипана истинската ни природа - този момент, ако не се лъжа, го има и във ведите, но при Адвайта тя е Брахман или Атман - необусловеният абсолют, докато в будизма няма душа, няма и Бог. Има само един пречистен и буден интелект, но въпреки това преражданията не се отричат. Будистките философи нямат равни на себе си и винаги съм се възхищавала на аргументите им, когато съм имала възможност да прочета някои от тях. За мен няма нищо по-ценно от здравия разум, може би затова толкова много ме привлича учението на Буда, а и нямам нагласи за Бог, може да са били изчистени в някое предишно прераждане.

 

Нагарджуна беше този, който казва, че самсара и нирвана са едно и също? Как разбираш това?

Мисля, че най-важното  при будистите е да постигнат необвързаност и крайност в емоциите. Да следват средния Път.Така постепенно се стопява егото.

 

Не знам, може и да греша, но ми се струва, че по-скоро това са пречистващи средства по пътя към идеала, а не крайната цел - освобождението от самсара.

 Интелектуалното разбиране на правилния възглед не е достатъчно.

Разбира се. Подобно нещо може да си въобразява само някой експерт като проф. П. Г., ако се сещаш.

 

 Нагарджуна беше този, който казва, че самсара и нирвана са едно и също? Как разбираш това?

Същия. Как го разбирам ли? Не го разбирам.

Мога да кажа, че това е така, защото и двете са пусти. Или че и двете имат един корен. Ако приемем, че пробуденото състояние е като небе без облаци, то сансаричното е като небе с облаци. Всъщност нищо не се променя в природата на небето. Мога да опитам да го обясня и по строго философски начин. Но всичко това ще са папагалски фрази.