Пифче

Като отворят тема "Да пробваме кой какво сготви" - тогава xD

1 месец никой няма :X Я да възобновим малко темата. Курабийки "Забързаната домакиня" от мен

Днес я започвам и страшно много се вълнувам! ^-^

Бърз шоколадов сладкиш с шоколадова глазура "Калорична бомба" xD

Току що я привърших. Допадна ми, въпреки че не съм почитателка на трилъра като цяло :/

Привет и от мен. От години търся един филм. Разказваше се за едно семейство някъде ХІХ век в Америка. Момчето трябваше по някаква причина да заживее сам в нещо като къща насред гората, построена заедно с баща му и надалеч от домът им. Момчето остана сам с едно куче и трябваше да се справя със зимата. Някакъв survival ще да е било.Гледала съм го преди около 10 години сигурно, та и повече..

Пък в Перник алчната "червена" кметица вече започна да се търкаля, вместо да ходи и направи куп промени като изкопаване на големия ни гранитен площад, за да се положат плочки ,които догодина трябва да се сменяват наново. Ама то нали трябва да яде жената, че току виж заслабнала. Иначе боевете затихнаха, но покрай световното може пак да се възобновят..

Не бях силно впечатлена от сюжета, но пак е друго като го гледаш на 3D..

В една хралупа край Старата Гора живееше семейство шапипити. Това, обаче, не беше някаква мръсна и запрашена от стара дъбова кора и потрошени желъди хралупа, с под, осеян с опадала козина от белки и катерички и с миризма на стари гъби; не беше и някоя с тънки и напукани стени, в която, където и да седнеш зиме, вятърът навява ледени иглички зад яката ти. Не - това беше хралупа на шапипити, а хралупа на семейство шапипити, това означава удобен и уютен дом. Тези шапипити не бяха заможни, но в рамките на скромните си възможности се бяха устроили доста добре. Наричаха се семейство Коутингс и бяха майка и дъщеря. Коутингсови живееха в тази горичка май от как свят светува и всички ги уважаваха, при това, не защото бяха богати, а заради това, че все се спускаха в забавни приключения или правеха нещо неочаквано и весело, което бързо се превръщаше в предмет на разговор между съседите и в разгорещени спорове по време на ежевечерните събирания под Големия Ясен, докато се обсъждаше "какво още ще хрумне на ония най-луди от всички шапипити - Коутингсови". Тук му е мястото да споменем, откъде идва названието на тези необикновени същества. Някои са на мнение, че "шапипит" идва просто от "шапка", и е свързано с навика на тези обитатели на Старата Гора, да носят почти постоянно червени шапчици, с най-различна форма, размери и оттенъци на червеното. Те, обаче, дълбоко се заблуждават. "Шапипит" е древна дума, произлязла от руните "ша-наул-ра", което в превод от езика на кудук-кан ще рече "тих", "спокоен"; и "к'тупи-то-ваг", което пък е заето от диалекта на горските джуджета - търговци на накити и следва да означава "горен свят" и въобще се отнася до всичко, живеещо над земната повърхност. Повторена два пъти в името им, сричката "пи" ("там горе") добре описва факта, че шапипитите правят своите домове най-често в хралупи или гнезда по високите и яки дървета... Тоест, става дума за едни тихи обитатели на гъстия клонак над главите ни. Шапипитите се спогаждаха добре с всичките си съседи - и горските елфи от Гловинейл и с джуджетата от близката мина - Болиункайл и с рядко преминаващите с понитата си на път към или от съботния пазар в близкото село Вемивел, хобити... Единствените горски жители, с които те бяха стари врагове и от които наистина се бояха бяха Черните Вълци...

“One day, whether you are 14, 28 or 65 you will stumble upon someone who will start a fire in you that cannot die. However, the saddest, most awful truth you will ever come to find–– is they are not always with whom we spend our lives.” — Beau Taplin

ти не си за мен, че си сляп, и си глух и си нелеп и не можеш да обичаш, и не искаш да се вричаш, и никоя да го направиш не ще те убеди. аз не съм за теб, че съм бурна, и съм луда и слаба в твоите ръце. и не мога да обичам и да се вричам в друг,освен в теб, и никой да го направя не ще ме убеди. но в очите твои слепи, себе си пак виждам и в ушите глухи моя стон ехти. и този стих, и всеки друг, прости ми, но на тебе посветих.. навсякъде те търсих, но само там открих. и те създавам, и те трия и после пак те пиша но в съзнанието теб кой ще заличи?

Много полезни неща за хора,които обичат да ходят по лагери и да прекарват времето си сред природата!

Хайде и аз да се разпиша...Снощи гледах "Elysium" и страшно много ми хареса,като за човек,който не е фен на научна фантастика.Някаква смесица между съвремие и хипотетичното бъдеще на земята.Останах очарована и от главния актьор <3