Премини към съдържанието

Текила сънрайз

Потребител
  • Публикации

    81
  • Регистрация

Харесвания

118 Отлична репутация

Всичко за Текила сънрайз

  • Титла
    Редовен потребител

Последни посетители

1327 прегледа на профила
  1. И по-надолу: „Кой би повярвал, че природата на буда е несътворена и безспирна! Кой би повярвал, че природата на буда може да създаде всички феномени! “
  2. Ако имаш въпроси или си намерил противоречия, сподели ги. Самият превод може да не е съвсем точен или просто нещо да не може да се разбере от пръв поглед.
  3. Кой твърди, че дзен разчита на интуицията? Налага се и да мислим от време на време, няма начин. Ето олтарната сутра на английски - не гарантирам за превода, но изглежда прилично - http://ftp.budaedu.org/ebooks/pdf/EN224.pdf
  4. В будизма има два вида невежество: невежество относно произхода на всяка мисъл и невежество относно принципа без начало. Първото се отнася към изначалния произход на нашите мисли, а второто означава, че не разбираме какво е истинското аз, което е принципът без начало. Буда природата (ако я използваш като синоним на истинското аз, което не е точно, но няма значение) изобщо не е в самсара и никога не е била. Нищо не й липсва и никъде не пребивава "съзнателно", тъй като не се самоосъзнава. Тя не се превъплъщава и винаги е в нирвана. Наясно съм, че всичко това звучи съвършено непонятно, но нищо не мога да направя - всеки сам трябва да се постарае, за да разбере - невъзможно е да се получи наготово. Ако идеята на това е, че е необходима определена практика, за да видим природата на буда, ще се съглася с теб. Какво е определението ти за правилна мисъл? Честна дума, не се заяждам, но защо смяташ, че знаеш какво е дзен и какво е да си буда? Не се ли притесняваш, че тези изследователи на будизма, на които се позоваваш, може нещо малко да са се пообъркали?
  5. Ако мога да си позволя да се намеся, колегата теоретично е прав. Има се предвид поне в будизма (да не каже колегата, че тълкувам неговите разбирания), че всичко, което възприемаме, се филтрира в зависимост от кармата ни и съответно виждаме само една част от реалността и то изкривена. С напредването в будистката практика, т.е. с пречистването на нашата карма, се променя и нашето възприятие за реалността, което става по-пълно и по-малко изкривено. Само и единствено Буда, разбира се, възприема всичко точно, каквото е, като "възприема" е условно казано. С цел да илюстрирам горното - един пример: ако се родим като определено животно или насекомо, ще виждаме света черно-бял или пък двуизмерен, а като хора виждаме триизмерно и цветно, поне обикновено. Шиниасу например е прав за това - благодарение на способността ни за анализ можем да си дадем сметка за тези неща и да се развиваме и да променяме кармата си. Анализът сам по себе си обаче не е достатъчен, поради проблемът, който посочих някъде по-горе - това, че сме наясно какво е правилно (ако изобщо сме наясно) съвсем не означава, че ще го кажем или направим, т.е. само с едни голи мисли не става, макар че все от някъде трябва да се почне. Необходими са правилни мисли, думи и действия. Не, Шиниасу, това, че просветлението се постига единствено и само с мисъл, абсолютно не е вярно поне що касае будизма. Може в агни йога, ако там има просветление, да се счита така, не знам. Природата на буда се проявява сама по себе си и определено няма нужда някой друг да я проявява, иначе би била обусловена нали така? Между другото, ако просветлението се постигаше единствено с мисълта, всички философи, гении и тям подобни трябваше да са просветлени, а това не е точно така, нали? Да, аз лично съм напълно съгласен с това.
  6. Не, не става дума да се дават произволни обяснения, а да се обясни защо съществата изчезват на края на дадена епоха и как и защо се появяват отново след това. Защо т. нар. "ментално тяло", което съществува според Шиниасу, изчезва точно тогава и защо се появява отново. Дали има някаква връзка с ментално тяло от предишната епоха и т.н., т.е. дали съществата продължават да зависят от своята карма и т.н., и т.н. Всъщност няма никаква нужда да се обяснява на всички и пред всички. Просто споделям мнението си, че всеки би трябвало да се опитва да си обяснява и свързва нещата по някакъв начин. Това, разбира се, не би означавало задължително, че е на прав път, но поне ще означава, че търси истината, а не се е блокирал в някакви свои вярвания и повече отказва да се развива.
  7. Да, разбира се, но ако твърдиш, че всички същества изчезват и всичко се прекратява с края на някаква епоха, е логично да имаш някакво обяснение защо и как се случва това и как се появяват отново. Ако това не те интересува и просто искаш да твърдиш разни неща, без да ги свързваш едно с друго, това, разбира се, си е твой избор. Пак да те попитам какво те кара да си мислиш, че знаеш на какво е учил Буда, при условие че дори не си будист? Смяташ ли, че е разумно да имаш подобни претенции? Това не е будистка трактовка. Кое учение цитираш или това са твои лични идеи? Няма да е лошо да се изясни за кой ум се говори. Със сигурност не и за ума, с който анализираш и се самоосъзнаваш, защото в мига, който се появи той, означава, че вече имаш мисли. Точка 5 е много хубава!
  8. Нали видя какви са четирите вида нирвана? Не случайно само нирваната на Буда се нарича безкрайна. Иначе щом вярваш, че всичко се прекратява в края на някакъв период от време и после възниква отново, би било интересно да кажеш откъде се появява отново и защо, по каква причина? Ако нямаш обяснение, значи и самото твърдение започва да изглежда недостоверно. Това имах предвид с навлизането в детайли. Прощавай, но това е крайно неудачен превод - sukham изобщо не означава пустота. Просто човекът си пробутва неговите идеи, като изопачава думите на Буда. Пропусна да ми кажеш какво имаш предвид с това, че "фокусираш вниманието върху ума си"?
  9. Да, мисловното съзнание се мени непрекъснато, но какво от това? Това по никакъв начин не доказва, че всички нива на "реалност", както твърдиш се случват в него. По-скоро доказва обратното. Ти си решаваш какво за теб е жизнено важно за теб, но след като не си будист защо толкова обичаш да обясняваш какво е искал да каже Нагарджуна или Буда и какво според теб са открили? А ако си в грешка? Защо не се ограничиш да обясняваш как стоят нещата според теб, след като не си последовател на някакво учение? Иначе това е само версия на четирите печата, които реално се свеждат до следните три: 1. Всички феномени са нетрайни 2. В никоя дхарма, която се проявява, няма истинско аз 3. Вечността е нирваната, която е спокойствие и абсолютна тишина. Мисля, че ти не си избрал най-удачния превод и колегите с право ти зададоха доста въпроси, на които не отговори. Варианти на превод, включително предпочетения от теб, има например тук на английски език: https://en.wikipedia.org/wiki/Four_Dharma_Seals
  10. Добре, съгласен съм, че не можеш да кажеш какво е просветление, и затова ме учуди, че твърдиш, че осъзнаването на непостоянството в дзен будизма се нарича "внезапно просветление". Оттам и репликата ми към теб. Какво разбираш под "фокусираш вниманието върху ума си"? Не, растенията не са чувстващи същества и не се прераждат според будизма. Никой нищо не е измислял - всяко същество е отговорно за собственото си прераждане. Естествено, че има еволюиране и развитие, но ако само еволюираме чрез добри дела и медитация, е неизбежно в един момент да се завъртим в кръг. Затова е и необходима практиката на будизма, чрез която да се освободим от цикъла на преражданията. Да си даваш сметка за такива неща е похвално, тъй като това не е толкова лесно. Не разбрах обаче второто изречение. Ако под ум разбираш мисловното съзнание, което е способно да мисли и да се самоосъзнава, не мисля, че реакциите идват от него. Случва се прекалено често да реагираме, без изобщо да си дадем сметка, че го правим, което означава, че мисловното съзнание не е успяло да се включи в процеса. Отделно, че можем да "решим" да направим нещо и после изведнъж да направим точно обратното. Ти освен висш интелект вече разви и ясновидски способности и знаеш кой какво ще стане или какво "никога" няма да стане. Спокойно може да стане будист, за тази цел е достатъчно да приеме убежище в Буда, Дхарма и Сангха. После ако иска да се развива, вече ще трябва да приеме петте основни предписания, а след това и предписанията на бодхисатвите. Само от него зависи. Не, реалността не се случва в ума, ако под ум отново разбираш мисловното съзнание, което може да анализира и да се самоосъзнава - предполагам, че за него говориш. Естествено, че има значение какво си мислиш, но е също толкова очевидно, че на реалността не й пука особено ти какво си мислиш и както вече бях писал, могат да ти се случат най-различни неща, докато си в безсъзнание. То и наяве могат да се случат впрочем.
  11. С други думи, ако човек си даде сметка за непостоянството, което го заобикаля и че не е възможно трайно щастие, вече е просветлен. Доста евтино го даваш това просветление.
  12. Да, но това предполага наличието на Бог, който прощава. Нека се концентрираме на еднаквото в случая, което е по-важно за мен - а именно, че нещата се записват, т.е. няма измъкване от плащането на дълговете, но че искреното разкаяние винаги помага и ни приближава към целта. Не ме учудва, като се има предвид, че ти наблягаш изключително на мислите (не, че не си прав, но има нюанси), а нашето мисловно съзнание може да се намира във всякакви състояния, които вероятно наистина са безброй. Въпросът е, че за будизма всички тези състояния са нетрайни - влизаме в тях, а после излизаме - и затова тези различни състояние не представляват интерес, а по-скоро не бива да се привързваме към тях. Това е свързано с цикличността - дори да отидеш в онези висши светове, към които се стремиш, рано или късно ще се върнеш обратно или по-точно - ще се завъртиш кръг. От ада, при гладните духове, после при животните, при хората, при боговете (с всичките им нива) и накрая пак в ада и пак отначало (е, човек може да върти и по-малки кръгчета: от човек - животно и от животно - човек - има всякакви варианти). Целта на будизма е да се освободим от този цикъл. Иначе съм наясно, че в някои учения се вярва, че няма пропадане надолу, а се върви само нагоре. Будизмът обаче не споделя тази идея. Ако говориш за нирвана в будизма (в други учения също се използва този термин), наистина има четири вида: Теравада (Хинаяна): - нирвана с остатък: практикуващият все още има физическо тяло и манас не е унищожен. Практикуващият е способен да влезе в това състояние още приживе. Фактът, че е способен да направи това, означава, че след смъртта на физическото си тяло би могъл да влезе в нирвана без остатък; - нирвана без остатък: практикуващият вече няма физическо тяло. Той няма и манас*, което означава, че повече не се преражда, тъй като прераждането е необходимо заради манас. В Махаяна се добавят още два вида нирвана: - нирвана с чиста и спокойна природа: тази нирвана се постига при просветлението; - безкрайната нирвана: това е нирваната, в която се намира Буда.
  13. Ако говорим за будизма и за състоянието, в което вече не се прераждаш - не, не е необходимо, човек да е просветлен и всъщност, ако е просветлен, той не би влязъл в тази нирвана. Нирваната на Буда е по-различна, но мисля, че няма смисъл да навлизам в подробности. В твоето учение (агни йога?) има ли нирвана и как се описва тя? Не виждам как ще осъзнаваш без ум, особено след като говориш за ума, който умее да мисли и анализира. Без него няма как да осъзнаваш или да си дадеш сметка за собственото си съществуване. Не виждам и как мислиш да го почистваш, след като той ту се появява, ту изчезва. По-скоро трябва да почистиш онова, което го обуславя. Защо смяташ така? На какво се основаваш? Иначе те нещата са свързани, за да не изпитваш омраза, очевидно разбираш механизмите (поради което е толкова важно да ги изучаваш и познаваш), което естествено води и до изпитване на състрадание. Разбира се, съвсем не е лесно, тъй като трябва да се преодоляват навиците и привързванията.
  14. Нямах това предвид - идеята е да се разбере донякъде и да се види дали това, което правим е грешно или не. Давам веднага един пример - както казах в будизма нирвана е абсолютна тишина и спокойствие. Ако след това някой заяви, че можем да влезем с мисловното си съзнание в нирвана, например чрез медитация, е очевидно, че нещо не е наред, защото мисловното съзнание може и да няма мисли в даден момент, но нищо не му пречи да има мисли в следващ и тогава край с тишината. Това е всъщност подходът при научните експерименти - налага се да се направи теоретична постановка, за да се види дали нещата ще станат поне на хартия, като, разбира се, с напредъка на експериментите се правят корекции в тази постановка. Няма как обаче, ако изобщо не сме наясно какво правим и защо го правим, да стигнем донякъде. Това ми беше идеята в случая.
  15. Да, в будизма така се прекъсва веригата, т.е. важно е да не изпитваш омраза, към този, който те удря, т.е. да му простиш. Шамарът обаче продължава да се дължи и ще трябва да се изплати по друг начин. В будизма мотивацията е много важна и се счита, че една и съща постъпка, направена с различна мотивация, може да доведе до различни кармични последици за правещия. "Базовият баланс" обаче не се нарушава - ако вземем нещо от някого, ще трябва да го върнем, ако го убием, му дължим един живот. И един пример с евтаназията - ако пациентът иска да умре и помоли лекарят да му помогне, няма да има отрицателни последици за лекаря или да кажем положителните последици ще надхвърлят отрицателните. Ако обаче лекарят реши на своя глава да "помогне" на някой, който например много се мъчи, но не е изразил желание да му се "помага", там отрицателните последици ще бъдат много тежки за лекаря. Естествено, че всеки разчита на собствената си преценка и избор, но въпросът е какъв е критерият? Въпросът не е към теб, а всъщност всеки трябва да си го зададе сам на себе си. Ако вземем екстремния случай на един туземец, който искрено счита, че няма лошо да изядеш пленените врагове, това не означава, че понеже той така си мисли, няма да има отрицателни последствия. Мога да ти кажа каква е гледната точка на будизма в случая. Няма значение колко са жертвите - ако си ги убил, без да искаш, има причина за това - например те са те убили, без да искат, в минал живот и вероятно са го направили заедно - затова ги убиваш накуп. Може да са направили и нещо по-различно, нещата не винаги си съответстват на 100 %, но за будизма вие вече имате сериозни кармични взаимоотношения. По-интересен е въпросът как да се прекъсне тази верига и отговорът е, че бардото на убития (т.е. това, което се образува след смъртта) трябва да успее да преодолее омразата си. Иначе разбирам идеята за това как някой/нещо се "грижи" за нашето развитие, но не я споделям. Впрочем затова и в будизма ако някой е убит, убиецът му дължи един живот, без някой (кой???) да го компенсира с по-лек живот. Тук сякаш за теб законът на карма го прилага някакво божество, което раздава компенсации.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване