aneliq-dimitrova

Принципи на Когнитивната Терапия Принцип №1 Когнитивната терапия е базирана на постоянно променяща се формулировка за пациента и неговия проблем в когнитивен план. Терапевтът оформя своята хипотеза относно проблема на пациента в три времеви рамки. Още в самото начало се идентифицират мислите в момента, които помагат на пациента да поддържа чувството си на тъга („Аз съм провален/а“, „Нищо не правя както трябва“, „Никога няма да бъда щастлив/а“), както и проблемното поведение (изолация, прекарване на дни в леглото, нежелание за получаване на помощ). Важно е да се знае, че тези поведения едновременно произлизат и предизвикват дисфункционалното мислене на пациента. Следващата стъпка е да се идентифицират факторите, които изострят възприятията на пациента и стават причина за началото на депресията ( например за първи път е далеч от дома и семейството, проблеми в работата, ученето) и усилват убеждението за неадекватност. Терапевтът прави хипотеза, относно ключови събития в живота на пациента и типичните за него интерпретации на тези събитя, които могат да бъдат предпоставки за разгръщане на депресия ( например някои пациенти имат склонност през целия си живот да свързват личните си постижения с късмет, но разглеждат слабостите си като следствие на своята „истинска“ същност. Терапевтичната формулировка се основава на информацията споделяна от пациента на първата среща и продължава да се допълва през цялата терапия, като се събират нови данни. Много важна стъпка е споделянето на формулировката с пациента за да се провери дали тя е звучи реалистично за него. По време на терапията той вижда собствените си преживявания през т. нар. „когнитивен модел“. Пациентът се научава да идентифицира мислите свързани със стресовия афект, като оценява и формира по- адаптивни отговори на мисленето си. Това помага да се почувства по- добре и често води до промяна на поведението и цялостното му функциониране. Принцип №2 Когнитивната терапия изисква здрава терапевтична връзка. Повечето пациенти с неусложнена депресия и/или тревожност не изпитват трудности да се доверят и да работят със своя терапевт, който демонстрира всички основни умения необходими в ситуация на консултиране: топлота, емпатия, загриженост, искрено уважение и компетентност. Терапевтът демонстрира уважение посредством емпатийни изказвания, внимателно и задълбочено изслушване, точни обобщения на мислите и чувствата на пациента, оставайки реалистично оптимистичен и обнадежден. Терапевтът държи да получи обратната връзка, като пациента споделя в края на всяка сесия дали се чувства разбран и дали е положително настроен, спрямо терапията. С други пациенти, особено тези с личностови разстройства трябва да се наблегне повече на затвърждаване на терапевтичната връзка с цел да се постигне добра работна съгласуваност. Укрепването на терапевтичната връзка включва, това пациента периодично да идентифицира и оценява своите мисли за терапевта. Принцип №3 Когнитивната терапия акцентира върху колаборацията и активното участие на пациента. Терапевта насърчава пациента да гледа на терапията, като на екипна работа. Заедно те решават и изработват план върху какво да се работи всяка сесия, колко често да са срещите, какви да са задачите за изпълнение между сесиите, домашни терапевтични задания и т. н. В началото терапевта е по- активен при предлагането на насоки в терапевтичните сесии и в обобщаването на това, което са дискутирали по време на сесия. С течение на времето и подобряването на пациента, той става все по- социализиран към терапията. Терапевтът го окуражава да бъде по- активен в сесиите, да решава сам по кои теми да говори, да намира изкривяванията в мисленето си, да обобщава важните въпроси и да предлага домашни задачи. Принцип №4 Когнитивната терапия е ориентирана към определени цели, тя е проблем- фокусирана терапия. По време на първата сесия терапевтът, задавайки въпроси, определя проблемите и специфичните цели на клиента. Например, ако за пациента първоначалният проблем е че се чувства изолиран, с помощта на терапевта, той си поставя цели по отношение на своето поведение; да инициира нови познанства и приятелства и да се сближи повече с настоящите си приятели. Терапевта помага да се оценят и да се отговори на мислите, които биха попречили на пациента да осъществи целите си, като например: „Нямам нищо, което да предложа на някого. Може би те не желаят да бъдат с мен.“ Първо се проверява валидността на тези мисли, като се изследват доказателствата. След това пациента тества мислите директно, чрез експеримент, в който се планира запознанство. Веднъж осъзнато и коригирано изкривяването на мислите, пациентът има възможност да пристъпи към решаване на проблема, да подобри връзките и приятелствата си. Терапевтът обръща особено внимание на обстоятелствата, които пречат на пациента да реши проблемите си и сам да реализира своите цели. Принцип №5 Когнитивната терапия акцентира основно върху настоящето. Лечението на повечето пациенти включва силен фокус върху настоящите проблеми и специфичните ситуации, които са дистресиращи за пациента. Терапията започва с решаване на проблемите тук и сега, независимо от диагнозата. Вниманието се насочва към миналото при три обстоятелства: 1) Ако пациента пациента изразява силно желание да се говори за това и ако това не се направи, терапевтичната връзка може да пострада; 2) Когато работата насочена към настоящите проблеми дава много малка или никаква когнитивна, поведенческа или емоционална промяна; 3) Когато терапевта прецени, че е важно да се разбере как и кога важни дисфункционални идеи са се формирали и как тези идеи влияят на пациента в настоящето Терапевтът преценява валидността на убежденията, както в миналото, така и в настоящето. Целта е пациента да развие по- реалистични и обективни вярвания. Принцип №6 Когнитивната терапия е обучителна терапия, целта и е да научи пациента да бъде терапевт на самия себе си, което възпрепятства повторната поява на проблема. В първите сесии терапевта обяснява произхода и развитието на проблема на своя пациент, въвежда го в процеса на когнитивната терапия и когнитивния модел (т.е. как мислите влияят върху емоциите и поведението). Терапевтът не само помага да се поставят цели, да се идентифицират и оценят мисли и убеждения, да се планира поведенческа промяна, но също така учи пациента как да прави това сам. По време на всяка сесия се записват важни идеи и изводи, които помагат на пациента да се възползва от новото разбиране за себе си и проблемите си в бъдеще, когато прекрати терапията. Принцип №7 Когнитивната терапия е ограничена във времето. Повечето пациенти с тревожност и депресия без усложнения са терапевтирани в продължение на 6 до 14 сесии. Целта е да се облекчат симптомите, да се предизвика ремисия, да се помогне пациента да разреши най- пресиращите проблеми и да го научи на умения с помощта на които да избегне рецидив. Последващи сесии се предвиждат веднъж на няколко месеца, докато пациента развие и успешно започне сам да прилага своите умения. Не всички пациенти прогресират достатъчно бързо в рамките на няколко месеца. При някои пациенти лечението отнема до 1 или 2 години, за да се променят прекалено ригидни дисфункционални убеждения и моделите на поведение водещи до хроничен стрес. Други пациенти с тежки ментални проблеми може да се нуждаят от периодична поддържаща терапия за дълго време. Принцип № 8 Сесиите в когнитивно- поведенческата терапия са структурирани. Независимо от диагнозата или етапа на лечение, следването на определена структура във всяка сесия увеличава нейната ефективност. Тази структура включва въвеждаща част ( проверка на емоциите и настроенията, кратък преглед на изминалата седмица и съвместно съставяне на план за сесията, какво ще се обсъжда), основна част ( разглеждане на задачите за домашно, обсъждане на проблеми зададени в плана, даване на нови домашни задачи, обобщаване) и финална част (даване на обратна връзка). Следването на този формат прави терапевтичния процес по- разбираем за пациентите и увеличава вероятността те да се справят сами с проблемите си след приключване на терапията. Принцип №9 Когнитивно- поведенческата терапия учи пациентите да разпознават, оценяват и отговарят на своите дисфункционални мисли и вярвания. Пациентите имат десетки дори стотици автоматични мисли на ден, които влияят на тяхното настроение, поведение и/или психология ( последното е особено уместно когато се касае за тревожност). Терапевтът помага на пациента да идентифицира ключови когниции и да възприеме по- реалистична и адаптивна перспектива, което води до това пациентите да се чувстват по- добре емоционално, поведението им да е по- функционално и/или да намали психологическата превъзбуда. Това се случва чрез т. нар. насочващо изследване, използване на въпроси (често обозначаване като „Сократови въпроси”) за оценяване на тяхното мислене (вместо убеждаване, дебатиране или изнасяне на лекция). Терапевта създава и опит, посредством т. нар. поведенчески експерименти, за да могат пациентите директно да проверяват мислите си (напр. „Само да погледна и снимка на паяк, толкова ще се разтревожа, че дори няма да мога да мисля”). По този начин терапевта ангажира т. нар. Колаборативен емпиризъм. Терапевта обикновено не знае предварително до каква степен автоматичните мисли на пациента са валидни или невалидни, но заедно те подлагат на проверка мислите на му, за да развият по- полезни и точни отговори. Принцип №10 Когнитивно- поведенческата терапия използва разнообразни техники за промяна на мисленето, настроението и поведението. Въпреки, че когнитивни стратегии като Сократови въпроси и насочващо изследване са основни в когнитивно поведенческата терапия, поведенческите и насочените към решаване на проблеми техники са изключително важни. Използват се и техники от други направления, в рамките на когнитивната терапия. Например използването на вдъхновени от Гещалт терапията техники за да се помогне на пациента да разбере как преживяванията със семейството допринасят за формирането на вярвания, които са били несъзнавани преди. Използват се психодинамично повлияни техники с пациенти с афективни разстройства, които прилагат някои изкривени идеи при връзката терапевт- клиент. Основният фокус на терапията зависи още и от спецификата на разстройството на пациента. Когнитивно- поведенческата терапия използвана за паническо разстройство включва тестване на погрешните катастрофични интерпретации (обикновено погрешни предвиждания свързани със заплаха за живота или психическото състояние), телесни или ментални усещания. Анорексията изисква промяна на вярванията за важността на личността и контрола. При лечение на зависимости се фокусира върху негативните вярвания за личността и мислите които улесняват и разрешават употребата на съответната субстанция или вещаство. Всеки уважаващ професията и призванието си когнитивно - поведенчески психолог трябва да ги следва..като кредо!