bobcho_1

Че съм оспамил темата, си е твое мнение, а аз просто ти задавам на въпроси, на които очевидно нямаш отговор, а и въпросите са точно по темата. Това, дали имаш отговори, както правилно си отбелязал, си е твоя работа, но както бях писал и на Шиниасу, съществува сериозен риск човек само да си въобразява, че нещата са му ясни, и един от начините да провери дали не се самозаблуждава е да си задава въпроси и да намери отговорите. Другият вариант е човек да си въобрази, че всичко му е ясно и здраво да се вкопчи в тази идея. След това всякакво развитие става доста трудно. Да, видях в текста "тук и сега", но контекстът е изключително специфичен. Така както го беше написал ти, излизаше, че следва да се прилага към всеки един момент, което според мен е глупаво.

Не знам дали разбираш правилно това твърдение и всъщност не знам дали аз разбирам какво твърдиш самия ти. Да не би да поддържаш същата идея като Шиниасу с тази разлика, че това, което за него е постоянна същност, за теб е пустота, която май също е постоянна? "Дух на истината" - какво е това??? Не мисля, че един архат е просветлен и всъщност ти знаеш ли каква е разликата между един архат и Буда? Има ли такава? Ти как я разбираш тази фраза, която си я цитирал накрая? Това твърдение винаги ми е звучало съмнително. Искам да кажа, че човек може да си въобразява както си иска, ако смята, че това му помага, но очевидно, ако не извърши онова, което трябва в миналото, ще го закъса в бъдещето - това мисля ни е ясно на всички. В този смисъл не виждам особена полза от горното твърдение и дори ми изглежда вредно.

Е, това си е лично решение докъде ще се търси и къде ще се спре и всеки сам си избира. Аз просто казвах, че има риск, ако всичко не е ясно, да се окаже, че се заблуждаваме. А какво е сънят и защо имаме "действията", които имаме, по време на сън? Въпрос за размисъл. Не, не до безкрайност, а докато се намери отговорът. Задоволяването с отговор "така е, защото е така" не е за мен. Не говорим за детското "защо". Добре, това звучи по-различно от предишното ти твърдение, че ти си си човек и толкова.

С други думи, ти си убеден привърженик на еволюцията и то общо-взето нагоре, като не те интересува дали и каква би била причината за подобно нещо. ("космическият ред", което е еквивалент на "така е, защото е така" за мен не е отговор) Мисля, че това, което си казал "Кармата освен това е закон за равновесието" е добре казано, макар че може и да бъркам. Не съм съгласен обаче, че карма се трупа само от "обективните действия" - ти пак разделяш нещата. И след това става ясно защо - всъщност ти вярваш, че има определен ред извън кармата т.е. "така е, защото е така" и отново не те интересува защо е така. А защо въпросът "защо" е важен? За да се провери дали наистина е така или някои хора си измислят като говорят за възможна еволюция на минералите например. Буда и негови просветлени последователи пък казват друго - че изобщо не е лесно да се родиш като човек и, ако не спазваш определени правила, лесно можеш пропаднеш надолу. Между другото, това, което описваш, няма нищо общо с нирвана - давам ти го само за размисъл. Да, ти наистина вярваш, че има някакъв предопределен път и едва ли не личните усилия не са чак толкова важни, тъй като в крайна сметка всички ще еволюират по-нагоре.

"по-точно съществуват - но иначе от представата ти за тях" - да, очевидно е така. "взаимната му обусловеност с цялото" - а това пък според мен не е така т.е. никакво цяло няма. Или по-точно ако има - къде е и какво е? Все пак има такива неща като усещания т.е. идващи от сетивата, които в крайна сметка наистина са само сигнали в мозъка, а има и абстрактни размишления, които не са свързани пряко с усещания и също са сигнали с мозъка. А мен ме изненадва, че смяташ, че с размишления можеш да промениш усещанията. Може и да можеш временно, а после? И не ми отговори на въпроса, след като всичко свършва със смъртта защо човек трябва да се стреми да стане архат или буда?

Да, но от всичко, което публикуваш, включително цитатите, излиза точно това. Ето какво казваш: "Няма смисъл да твърдя каквото и да е, защото за мен, за да си будист е достатъчно да приемаш, осъзнаваш, медитираш и разсъждаваш задълбочено и ежедневно по малко, но системно върху основите. " А ето и един цитат, който си дал: "Поняв, что истинный корень сансары - ум, следует решиться вырвать этот корень. ... Все наши понятия и представления, подобны силкам, удерживающим нас в ловушке двойственности. " Оттук следва, че по някаква причина смяташ, че всичко опира до мисленето. Затова и беше въпросът ми за психологията, може би и философията? Какво наричаш взаимна обусловеност и не е ли това само концепция? За мен едното поражда другото т.е. не се обуславят взаимно. Логическите парадокси в стил "кое е първо - яйцето или кокошката?" са забавни, но ако се отнесем до реалността то техният отговорът е елементарен. И накрая, идеята ти, че всичко свършва със смъртта е интересна, но тогава какъв е смисълът да практикуваш? И да практикуваш, и да не практикуваш, излиза, че смъртта е краят и не става ясно защо човек трябва да се стреми да стане архат или буда?

О, да, без съмнение е необходима основа. В случая обаче отново според мен няма основа. По-скоро се въвежда контекст - безименно, мъжко и женско начало и изведнъж божества и йерархии и ние, разбира се, трябва да си имаме работа именно с тези божества и йерархии. Основата би била едно цялостно обяснение на всичко, а не просто на някой аспект. Но да, разбира се, си прав, че допълването на познанието идва с времето, стига, разбира се, да сме стъпили на здрава основа. Честно казано, с това за жертвите не съм съгласен - всеки сам си решава какви са му приоритетите, а те могат да бъдат всякакви. И дори самата дума "жертви" е опасна, означава, че човек се насилва да прави нещо, но един вид съжалява и си мисли, че е пропуснал нещо друго. Не мисля, че подобен подход може да доведе до някъде. Друго ме изненадва обаче, няколко пъти пишеш "аз знам", а може би искаш да кажеш "аз вярвам"? Аз междувпрочем вярвам, че бъркаш - нямаш никаква гаранция кога отново ще се преродиш като човек, нямаш гаранция, че няма да пропаднеш в някоя от по-ниските сфери и най-вече за мен твърдението "аз съм си човек" е напълно лишено от смисъл. Кой е този аз, който си е човек? И последно по този цитат, отново според личното ми мнение, разбирането ти за карма по някаква причина е частично. Напомня ми за множеството езотерични книги в България и не само, където активно се твърди, че едно било карма, пък друго не било. Прави се някаква непонятна за мен разлика, а всъщност защо и кому е необходимо това? Смяташ ли сериозно, че след като съществуваш, в която и да е сфера, не трупаш нова карма и не изразходваш старата? И въобще какво освен кармата е причината да си там? Да, всъщност, ако не се стремиш към нирвана, то безкрайно ще се въртиш в самсара. В този смисъл ще имаш безкрайно развитие, но според мен вярата ти, че развитието ти ще бъде само нагоре, е неоснователна. Всъщност ще се въртиш нагоре надолу и евентуално ще блаженстваш от време на време, но най-вероятно през повечето време ще страдаш. Нагоре-надолу - безкраен кръговрат. Да, но вечното и неизменното, ако има такова, трябва да се намери - искам да кажа, че концепцията за него или думата, която го обозначава, не е намиране. Всъщност, за да следваш желания от теб път, нямаш нужда от каквото и да било учение, ти и без друго ще го следваш. Да, няма нужда да се чудиш, очевидно скандхите няма как да се организират около нещо, което не съществува.

Мисля, че единственият начин да разбереш какво е знаел Буда е да постъпиш като него т.е. да следваш неговия път - наистина не виждам друг начин. Правилата на живота не са мръднали и то не от 600 години преди Христа, а от доста по-отдавна. Хората все така искат щастие и не искат нещастие. И все едни и същи неща разбират под щастие и съответно под нещастие. В момента няма да се появи буда, както не се е появявал от напускането на Буда Шакямуни, това, мисля, е важно уточнение, за да не стават грешки. Само ще споделя едно мое усещане, което си е лично мое. Намирам за странно как в различни учения се говори за безименно, ин и ян, мъжко и женско начало и после изведнъж се минава към нещо конкретно - някое божество или богиня, различни ритуали и никой не се притеснява защо се случва това и докъде може да доведе. Това е малко като във висшето образование в България (поне в някои области) - първо се учи теория до откат, включително чрез наизустяване, а после като трябва да се направи нещо - се учи отново как да се направи, като се губи всякаква връзка между теорията и практиката. Това ми се струва непродуктивно и дори опасно - ако не внимаваме за теоретичния аспект т.е. по-голямата картина, как можем да сме сигурни, че с някое конкретно действие не (си) причиняваме вреда?

Всъщност ако разбирам правилно, ти си привърженик на съвременните научни възгледи и следователно отричаш кармата. С други думи, дали някой се ражда здрав или болен, богат или беден, дали се прочува или напротив става жертва на някакво произшествие е съвършено случайно и не се дължи на някаква специална причина. Оттук следва, че за теб будизмът се свежда до вид психология и в този смисъл дали човек ще се занимава с будизъм или ще ходи на психоаналитик е горе-долу едно и също. Искам да кажа, че съвременната психология предлага доста техники за преодоляване и овладяване на различни стресови ситуации - независимо дали преживяно бедствие или нападение или нещо съвсем прозаично, като да се говори пред много хора например. Правилно ли те разбирам и наистина ли будизмът е това за теб?

Е, там е големият въпрос - променят ли се правилата? Нима казаното от Буда се променя? Нима някой е посмял да каже, дотук така правихме, сега ще сменяме, защото се промениха правилата? Ако говориш за правила как да получиш нещо "материално" или "духовно" и тези правила са известни и не се променят. Друг е въпросът, че всеки от нас може да се заблуди и да приеме, че са валидни определени правила, а после да се окаже, че се е объркал.

Е, то първо трябва да се изясни дали изобщо има такова безименно нещо, за което говори за даоизма. Ти (или по-точно последователите на Агни-йога, предполагам) казваш, че не може да се знае нещо, а за Буда се казва, че знае всичко и освен това е дал начина, по който да се стигне до истината. Какво ни остава да правим - да си кажем "е, то това не се знае" или да пробваме метода на Буда?

Тук вече съвсем се обърках - отначало едно беше непроменливо и абсолют, а сега са вече три. И какво ги задвижва? Какво всъщност е породило неравновесието, за което говореше? Днес гледах едно предаване по БНТ1 от 13:00 - случайно го пуснах. Там говореха за тамплиери, розенкройцери и прочие. Много ми хареса какво каза един научен работник може би професор: че в 20 век всички тайни общества се комерсиализирали и за да могат да правят пари се наложило хем да се правят тайни, хем да се популяризират, за да ги знаят хората.

Но, Шиниасу, волята също е карма, откъде идва волята според теб? От въздуха? Твърдението, че Буда е свободен от карма има дълбок смисъл, искрено се надявам, че на някой няма да му хрумне, че е просветлен и затова правилата не важат за него. Не това е смисълът определено. А да се говори за това къде и каква карма създава Буда, мисля, че не е от компетенцията на който и да било, и във форума и извън него. Все едно някой първолак да обяснява какво мисли или прави някой професор. Меко казано е нелепо, нали? Ами, скъпи Шиниасу, всички дхарми са илюзорни, но какво от това? Те, все едно, са различни и точно това ти казвам - ако има различни прояви, значи има различни причини и така и не става ясно как едно цяло би било отговорно за всички тези различни прояви и най-вече защо. Всъщност това, което виждаме също е илюзорно, но ти не се притесняваш да вярваш на разни ясновидци, че са видели някакви сфери на емоциите или мислите. Тоест те не са илюзорни според теб? Принципите, за които казваш, че управляват Вселената, са чиста абстракция, те просто изразяват определени зависимости. Но за се случи нещо, трябва да има причина. Следователно обяснението, че това е "автоматично", нищо не обяснява. Нали разбираш, нещо го е накарало да се появи този малък мозък, както и да дава командите, които дава. Какво е то?

Ето, а ти си отговори какво означава неволеви механически действия и възможно ли е това? Какво ги кара се проявяват тези действия?

Извинявай, ваша теория - предполагам, че има достатъчно хора, които вярват в нея. Кое е различното ли? Формата, това, което виждаме и чуваме, мислите, желанията, май всъщност петте скандхи при всеки са различни.

Напълно съм съгласен с първото изречение, но въпросът е: а откъде идват тези мисли, желания и дела? Какво ги поражда, кой е техният корен? Сега, ти вярваш, че живеем едновременно в три свята, аз пък не вярвам. Не съм чувал някой да говори такова нещо в будизма. И за сфера на мислите не съм чувал, това ще да е от някое друго учение. Що касае ясновидците, кой може да каже какво са видели и дали това, което са видели, е онова, което си мислят, че са видели? Някъде писах, че всеки си интерпретира дори всекидневните случки, които всички можем да видим, както си иска. Как да се доверим на някой, който уж бил видял нещо? Всъщност за кармата говорех от гледна точка на това, че според мен всяко действие поражда последици, а пък за всяко действие носим отговорност - то така или иначе няма кой да я носи вместо нас.

Добре, разбрах ти мисълта, но след като различни будисти и не само будисти си спомнят минали животи значи все пак има значение. Искам да кажа има значение къде ще се преродим, най-малкото, защото както коментирахме с Шиниасу, човек няма как да се просветли, ако се е преродил в ада, в сферата на гладните духове или като животно. Най-малкото заради това не е без значение какви ще ги свършим и съответно къде ще се озовем, колкото и да няма субстанционален носител. Значи все някои от тези секти са в грешка, а ако пък се трепят значи съвсем са се объркали. Да ти кажа не ти вярвам за това как кармата е свързана само с волята - не мисля така. Напълно е възможно да направим нещо "автоматично", "неволево" и то ще си донесе своите последици, а ще го направим автоматично, защото сме го правили много пъти. И значи зависи, на какво сме се приучили - примерно ако лъжем или крадем по навик сигурно не е хубаво? А ако примерно имаме навици да действаме в опасна обстановка, ти май нали гасеше пожари, това значи сигурно е хубаво, щом спасяваш хора? И т.н.

А ако няма цяло какво правим? В смисъл това си е твоя теория, че има нещо общо нали? А може и да няма. Всъщност най-вероятно няма понеже нещата не се връзват дори теоретично - хем неизменно, но се проявява, че и се проявява навсякъде различно.

Мерси! Да, затова казах, че би трябвало, но пък има ли значение кой каква титла има, за какъв се смята и за какъв го смятат? Просто казах, че след като това, което разправя, противоречи на думите на Буда вероятно е еретик т.е. не е будист. Това, разбира се, е личното ми мнение, всеки може да си го смята за какъвто си иска.

"Присъщо съществуване. Съществуване на обекта вън и независимо от съзнанието на субекта. Обекта сам по себе си." Копирах си поста ти от другата тема, за да не забравя какво разбираш под присъщо съшествуване, съответно липса на присъщо съществуване. Както ти писах там, твърдението е интересно и си струва да се обмисли, за да се изясни какво наричаме съзнанието на субекта. Вярно, че един възприема едно събитие по един начин, а друг - по-друг и затова не могат да намерят двама свидетели на една случка да я опишат еднакво, но пък както ти бях писал, ние и да сме в безсъзнание нещо се случва и без нас, което установяваме, като се съвземем. Та не знам за кое съзнание говориш. И кой е този Другпа Ринпоче не знам, вероятно би трябвало да е будист, но едва ли, след като Буда изрично е посочил, че има карма и че съществата се прераждат и това го е посочил не на едно и две места. От друга страна, вярно, че никой не е длъжен да вярва, но пък, който не иска да вярва, да си провери, ако му е толкова важно точно това. Благодаря, песента ми харесва!

Мерси! Чувал съм за кама-сутра, но не направих връзката.

Не съм убеден доколко последствията се влияят от мотивацията и степента на осъзнаване. Не съм и особено сигурен какво разбираш под умствен свят, но предполагам, че е свързан с мисли, което означава, че едва ли е особено реален. Мислите непрекъснато се блъскат в главите ни, сега си мислим едно, след малко друго - какво точно му е реалното? Нека вземем един пример - ако причиниш вреда някому несъзнателно, това съвсем не означава, че той няма да си отмъсти жестоко. Е, ако успееш да се извиниш и да го убедиш, че не си му враг - добре, но това вече са допълнителни условия. По същия начин, ако например метнеш една запалена цигара на бензиностанция без никакви лоши намерения, а от чиста глупост, дали на потърпевшите, а и на теб самия, ще им бъде по-леко? В този смисъл, мисля, че наистина трябва да се внимава какво правим и че не сме си дали сметка за нещо, не е никакво оправдание. Може отделността да е илюзия, а може и целостта да е илюзия. Ти откъде знаеш какво е преодолял един бодхисатва? Мислиш ли сериозно, че някой друг, дори и Буда, би могъл да извърви твоя път вместо теб? На мен това ми изглежда съвършено невъзможно. Не знам какво е "кама", но ако имаш предвид "карма", произнесена на пали, не виждам защо състраданието и сърадостта да не са карма. Нали са си чувства все пак?

Леле, луда работа. Наскоро чух за това и веднага ми се стори подозрително - явно съм имал право.

Интересно е това деление, което и ти и други правят между "волевите" и "неволевите" действия. Много правилно питаш, откъде пък идва този "вътрешен" импулс. Няма как, а и е безмислено да се прави разлика и да се разделят "съзнателни" и "несъзнателни" действия - и едните и другите влекат своите последствия, а и всяко нещо, което правим "автоматично", е навик, за който сме си напълно отговорни. Да кажем, че когато сме правили нещо много пъти, то вече го правим без да мислим и е "автоматично", но това определено не ни извинява, ако нещото не е особено хубаво. Това е странно твърдение - за да изпитваш каквото и да е тежест и нещо да те засяга, трябва да си се привързал. Да си се привързал към определен резултат или състояние. О, да, точно това се разбира. Да се живее е страдание, но, разбира се, не говорим за изпадане в депресивни състояния или други такива, които според мен са резултат именно от прекалено вкопчване в нещо, което е преходно. Бум и скок не решава абсолютно нищо, а само влошава хилядократно ситуацията. Мислиш ли, че е толкова лесно да се сложи край на раждането? Не се притеснявай причинно-следствените връзки си работят чудесно, друг е въпросът доколко успяваме да ги проследим, но това си е наш проблем. Това за несъществуването извън съзнанието звучи интересно, но не знам за кое съзнание става дума. Нали се сещаш, че дори да изпаднеш в безсъзнание или в кома, нещата около теб ще продължат да си вървят, от което следва, че няма особено значение какво си въобразява или не човек. Може да има нещо друго обаче - не знам.

Да, както коментираха колегите в темата Будизъм за любопитните, простото интелектуално разбиране не стига за това. Освен това сигурни ли сме какво е Средния път? Наистина ли сме разбрали? Че защо и в Европа си има страдание, колкото си искаш. Един го бият, друг го отвличат, трети няма какво да яде, четвърти се чувства самотен и изоставен и т.н., и т.н. На един страданието на друг може да му изглежда смешно, но за страдащия не е точно така. Не е толкова безмислено - идеята според мен е, че ако се привържеш към нещо и после вече го нямаш това нещо, понеже нещата се появяват и изчезват непрекъснато, страдаш. В този смисъл ако спреш да се раждаш, то няма да страдаш повече. На мен поне ми изглежда логично. Много са хубави тези въпроси ("кой съм аз, от къде съм дошъл, защо съм тук и накъде отивам?"), остава да потърсим отговорите. Хубаво звучи това, че истината стои в основата на причинно-следствената верига. Остава да открием истината. Мисля, че всички действия пораждат последствия - по-малки или по-големи.