CaMuTo

Не за парви пат дочаквам будна утрото с надеждата че ще те видя, не за парви пат разбирам че не си до мен, не за парви пат усещам болката в сарцето ми и вече взех да се замислям дали изобщо ще се варнеш някои ден. ЛИПСВАШ МИ Животат ми без теб е празен, надеждата угасва, разпалва се искрата на смъртта, душата бавно си утива и светлината скрива се зад мрака на нощта. Но погледа не спира втренчено да гледа твоита снимка, дори сарцето вече спира ала погледа ми още не умира. Дали ще се заварнеш преди да доиде края? Дали ще ме прегарнеш преди да ида в рая? ------------------------------------------------------------- Какво да чувствам щом не си до мен, в какво да вярвам щом несъм вав твоя плен, какво да правя щом не те целувам, защо да мисля как да съществувам, защо да ставам сутрин от леглото и заради кои да сменям облеклото, къде да ходя щом не си със мене, защо да виждам щом не виждам тебе, защо на сила пак да се усмихвам и да мисля и да си повтарям "свиквам", къде изчезна вярата в живота, къде отидоха любовните искри, защо със теб си тръгна всичко, защо без теб съм жива ми кажи? Кажете един коментар по тези споменчета харесват ли ви?

* Хортувам - говоря, * Уть - извинявай, * Не мой ма бара, оть ма е скокуть. - Не ме закачай, че имам гъдел., * Нимой бара ляба с тее мундарь ръки, зать са даде. - Не пипай хляба с тия мръсни ръце, ще ти се даде * За та отрипъ! - Предизвестена смърт * Тръзни са, оти даам гъзнем! - Дръпни се, че ще давам на заден и много други никои не ги използва и ако кажеш че колегите ти ги използват им кажи че са селяни а не хасковлий