plamen.spam

Поляците, например, са вкарали ограничение за забрана на ферми с площ по-малка от 8 хектара, плюс допълнителни отстъпки при финансиране на тези с площ над 20 хектара.

Беше постнато, но не беше коментирано. А това е от същия пленум: Виждаш ли каква отговорна работа са възлагали народните съвети на българските учители? Със сигурност - по различен начин.

Пак е в стенограма. Лично др. В. Червенков чете писмото: Протокол от пленума на ЦК на БКП, състоял се на 23 април 1951 г. за обсъждане мероприятията за подобряване работата на партията в селата Източник: Информационна система на държавните архиви

Такива са били "кадърните" хора по министерствата: Иначе консилиум трябвало да се свиква 🤦‍♂️

Ясно... Нямаш отговор... Колко предвидимо.

Не го коментираме. Искам да разбера ценностната ти система. И продължаваме...

Успя да ги договори, защото имаше най-добрите изходни позиции в селското стопанство. Колективизацията и национализацията по справедлив начин ли са били извършени в България?

Дечко, цупиш ли се? Колко пъти да ти кажа, че не си ми приоритет. Възрастните си имаме и други неща за вършене. Тояга v.s. Морков Държавата създава условия за доброволно коопериране и комасиране. Тук първо се изземва техниката (под формата на принудително "изкупуване" на безценица) на по-едрите земевладелци и после им се налагат непосилни наряди, след това ги "колективизират, а накрая ги изключват от ТКЗС, без да имат право на земята си. През 1956 г. в Полша тръгват по обратния път - създават "машинни обединения" за обслужване на кооперативите, ограничават задължителните квоти, вдигат изкупните цени и създават възможности за кредитиране. Имаш и държавни стопанства, но като бройка са значително по-малко. В крайна сметка, Полша беше тази, която не изгони, а запази голяма част селското си население. Съхрани частното обработване на земята и затова след промените ядеш полски ябълки и други плодове и зеленчуци.

Тъпичкото ми, какво прочете и какво разбра?

Как си с английския? Надявам се да се справиш с превода. Комунето също да чете. Нали питаше как се прави? Текст:

Редактирал си поста си след като съм направил моя. Затова не съм видял цитата... Знаеш ли какво се случва с тези 10 000 колхоза от съветски тип? През 1956, в периода на "размразяване", намаляват до 1500.

Точно както другите страни, в които няма насилствена колективизация и национализация.

Дечко, ще цитирам Николов. "струва ми се че ме бъркаш с Гугъл. " Посочил съм две страни. Позаинтересувай се как са управлявали селското си стопанство без насилствена колективизация и национализация.

К'во стана с Полша след войната? Май може да се управлява селско стопанство и без колективизация/национализация? Или Сърбия? Все пак и тя беше тръгнала по пътя на социализма. Знаеш ли я тази история с Тито: Някъде около 1948 г. събрал политбюро на съвещание за бъдещето на селското стопанство: да върви по пътя на - изцяло кооперирано, или както в други страни - смесено частно и държавно земеделие. Най-напред се изказали съветските клакьори: "В колхозите на СССР най-бързо растат добивите, площите, благосъстоянието на колхозниците и т. н.", "В СССР расте броят на колхозите-милионери", "Расте това, расте онова..." Тито не издържал и ги прекъснал: "Стойте сада я да ви кажем! Само курец расне у чужде руке!"

Изразяваш някакви съмнения. Чувал ли си колко "успешна" е колективизацията в Полша?

Колко е национализираната след 1945 г. земя в Полша?

Как Полша управляваше земеделието си без колективизация?

Насилствена ли е? Нали и аз това казвам. Обаче има ръст, нали? Как е управлявано успешно преди това?

Сам каза, че вината за спада (1949-1950) е точно ударната колективизация: в тези години протича ударна колективизация, което води и до определени проблеми. Усилената колективизация започва през 1948 г., с подготовка на законовата база в края февруари, началото на март и после през май с постановлението за нарядите (прогресивно натурално облагане), нали така? Или греша? т.е. горе-долу до средата на 1948 г. имаме един период, с процес на възстановяване след войната и след окупацията от РККА, а от средата на годината имаме нов период - ударна колективизация и нови реформи, които обаче водят до две последователни години на упадък (1949-1950). Стремежът ти да вкараш двата периода под една обща тенденция, е меко казано подвеждане и опит за заблуда. btw, за някои подотрасли упадъкът продължава по-дълго. Например, за възстановяне производството на мляко, са необходими още няколко допълнителни години. Заради изкланите крави, едва през 1956 г. е надхвърлено нивото от 1948 г.

Гълъбе, спри се с тия лупинги...

Таванът беше само за 30 основни продукта. От февруари тази година е разширен до 70. За да се избегне спекулативно повишение. Бъркаш ги малко спекулативно и инфлационно... За останалите няма таван. Сега бъди така добър и отговори на въпроса: какво ще спечелим ако НЕ влезем в еврозоната?

Спиш ли? От август 2022 до август 2025 ръстът на средната заплата е 40% От януари 2023 до август 2025 ръстът на средната заплата е 33% От август 2022 до август 2025 инфлацията с натрупване за периода е 14.2% От януари 2023 до август 2025 инфлацията с натрупване е 10,5%

Три годишна беше графиката. Ок, нека да е за целия период, откакто са в Еврозоната От януари 2023 до август 2025 ръстът на средната заплата е 33% От януари 2023 до август 2025 инфлацията с натрупване е 10,5% Тъп ли си? За ТРИ години.

Я пак за Хърватия, че не ми е много ясно, как за три години - от август 2022 до август 2025 г. ръстът на средната заплата е 40%, а инфлацията с натрупване за периода е 14.2%... и положението е много тежко...

До там ли я докара? Да ме ползваш като извинение, за да бягаш по тъча 🤦‍♂️ Стегни се и отговори на въпроса, който ти задават: какво ще спечелим ако НЕ влезем в еврозоната? И не се опитвай да минаваш с отговора досега. Това не е Математика... ако не е едното, то е другото и т.н. Умееш да пишеш дълго и подробно. Така че... давай по същество.