Габриела Мистрал
СОНЕТИ ЗА СМЪРТТА
1.
Ще те простра в земята, в прегръдките й неми,
подобно нежна майка детето си заспало,
и като люлка сладка земята ще приеме
изстрадалото твое и потъмняло тяло.
Земя и прах от рози ще сипя мълчалива
и в синкавата мека мъглица на луната
останките ти леки ще се топят пленени.
Ще си отида с песен за мойта мъст красива,
че в този ров потаен на никоя ръката
за твойта шепа кости не ще спори със мене!
2.
Умората ми дълга ще натежи обаче
и ще рече душата на свойта клета плът,
че повече не иска товара й да влачи
по пътя розов, дето доволните вървят.
До себе си ще чуеш как упорито рият
и друг покойник идва в града студен и ням.
Ще чакам търпеливо съвсем да ме покрият...
и после цяла вечност ще си говорим там!
Тогава ще узнаеш защо и неузряла
за гробовете тъмни плътта ти без насита,
бе нужно да заспиш ти отрано сън зловещ.
Ще блесне светлината, съдбите ни огряла:
ще разбереш, че двама събраха ни звездите
и ти, съюза скъсал, бе длъжен да умреш.
Превод от испански Атанас Далчев и Александър Муратов
*********************
Пол Елюар
ДОБЪР ДЕН, ТЪГА!
Добър ден, тъга!
Сбогом тъга!
Ти си вписана в линиите на тавана.
Ти си вписана в очите, които обичам.
Ти не си най-страшното бедствие, защото и у най-жалките устни оставяш усмивка.
Добър ден, тъга!
Любов на отзивчиви тела.
Всесилие на любовта,
чиято ласка възниква внезапно, като чудовище без плът...
Глава разочарована,
тъга с прекрасен лик.
*********************
Димчо Дебелянов
Любовта ми се болно усмихна
и подире подсмръкна и кихна...
Аз й рекох: послушай ме ти,
няма веч да те бъде - прости!
Тъй напразно ще пръскам пари,
само гробът сакати цери.
Вместо топли компреси, хинин,
да ти дам ли аз хапче стрихнин?
Хайде, миличка, то не боли...
Ще го глътнеш без мъка, нали?
Любовта ми се кротко усмихна,
а подире подсмръкна и кихна...
Шарл Бодлер
КОТКИТЕ
Душите влюбени и учените бледи
обичат котките - могъщи същества,
които много им приличат по това,
че търсят топлина и че са домоседи.
Жадуват знание и пламенна наслада,
покоя търсят те и в бездните дори;
да може гордостта у тях да усмири,
за свой вестител би ги взел навярно ада.
Замислени стоят във поза благородна -
големи сфинксове в пустиня неизбродна,
унесени във сън от тайнствени мечти:
трепти игрив рояк от искрици магични
по техните тела и златен прах блести
със звездна красота в очите им мистични.