И преди съм се чудила какво променя вярването или невярването в Бог. Мисля, че хората, които по начало сме слаби, си намираме някой друг да се грижи за нас, да ни пази, направлява, оправдава и взима решенията вместо нас, както и да бъде отговорен за постъпките ни, за съдбите ни, за щастието и нещастието ни. Много лесно става живеенето с един такъв Господ отгоре. За съжаление нещо не мога да повярвам на това, че го има този Бог, така добър, всеопрощаващ, милостив... и жесток, равнодушен и надут едновременно с това. За жалост сама съм си виновна за доброто и лошото в живота си, или просто е било случайност, без да има виновни. Измислицата за боговете е чудесна фантастична приказка, завиждам на тези, които й вярват.