Приятел...или...

Ти искаше да бъда силна,

но аз не можах.

Искаше да бъда трърда,

но аз не успях.

Твойто сърце за мен туптеше,

а моето друго име шептеше

"Обичам те,не разбираш ли"-ми повтаряше ти

и в твойте очи напираха сълзи.

Приятел вечен за мен ще бъдеш ти,

но друго искаше ти

защо съдбата така ни измами

и приятелството с любовта замени

защо тъгата ни нарами и щастието заличи

защо болката остана,а слънцето се скри

защо не можах да те обикна както искаше ти.

Дългогодишното приятелство само ни нарани,

заличи ме ти от твойте мечти.

Гледаш ме по коридора

и се обръщаш в страни,

а аз замислена се питам

Къде сбърках,прости!!!

Редактирано 4 януари 200917 г. от desi_d18 (преглед на промените)

Хубав стих...

Редактирано 4 януари 200917 г. от infinity1305 (преглед на промените)

Ей така

Защо се радваш ти на мойте сълзи,

не ти ли стигна болката,която ми причини

сърцето ми на куп пърченца ти разби,

без капка жал го стори ти

Малкото надежда,която имах се изпари,

защото ти така реши

безцелно скитаща е моята душа

търси тя спасение в смъртта

Но ето слънцето изгря

и сърцето ми изплува от дълбоката тъма,

прегърна то деня и полетя,

и ето на,от другата страна

изникна една весела дуща,

усмихна ми се тя...и ей така

любовта пак при мене долетя.

Скръбна нощт

Погледна ме нежно в очи

тъгата изгони без много борби,

обви ръцете си около мен

и душата ми освети в сладостен плен..

да се боря нямах вече сили,

молейки се ти да си отидеш,

потънала в свойта скръб

и на всичко обърнала гръб,

стоя сама сред тишината,

и боря се със самотата,

питайки се ден след ден дали вината е у мен,

дали любовта ни нежна и незабравима,

като крехка свещт угасна в тишината непобедима,

дали сърцето ми вратите си затвори,

биейки бавно и смирено,от много болка наранено...

дано има на света

радост и за моята душа..

любовта ме прикова в окови тежки,

следа оставиха безкрайните ми грешки

но спасението идва,блести в далечината,

носи ми покой и светъл лъч в тъмата..........

Поздравления!Много са хубави...

Мерси...радвам се,че са ви харесали

Душа

Далеч в морето от съдби,

далеч от хорските лъжи,

далеч дори накрай света,

далеч в пустиня от тъга.

Там сред много души

се бори и моята,уви,

обвита от страха,

обзета от скръбта,

скована в ледена тъма

очаква своята съдба....

Копнее тя в нощта

да бъде чута от света.....

Редактирано 5 януари 200917 г. от desi_d18 (преглед на промените)

Сън

Вървя по пътека,

блъскат ме клони

и камъни остри стъпалата ми ронят,

сенки прокрадват се в далечината,

на километри от мен е уви светлината.

Пустота,тишина,вик,стон без утеха

сама със страха от неуспеха.

Още крачка,стъпка дори…

от болка свистят ушите-Спри!

Поглеждам назад-облива ме светлина

и стотици усмихнати лица засияват в нощта.

Мнима радост внасят в моето сърце,

погледа ми замъгляват,

но душата не.

Лишена от всички сетива

само вярата остана,тя ми дава свобода.

Миг след миг,ден подир ден,

сънят се повтаря,отново съм в плен.