Билет за три проклети дни

Като букет премръзнали цветя-остава да си спомняш,колко са били красиви.Като обърната на пода кана с вода-остава да си спомняш,колко си бил жаден.Като камина пълна с пепел от изгорелите дърва-остава да си спомняш колко си се стоплил...

От всичко става спомен,нищо не остава,от всичко става минало,от нищо не боли,за всичко има време после отминава,от всичко става чудо,но за три проклети дни.

Продай ми билет за душата си,ако имаш такава-там ме пусни,нека вляза и видя тъгата ти,нека пипна за малко ръката ти.Колко струва да чуя сърцето ти?Нека седна и слушам за минута дори,като в кино,в което прожектират съдбата ти,като на глупав концерт с престаряли звезди.

От всичко става рана,после оздравява,от всичко става белег,после не личи,от всичко става песен дето никой да не я припява,от всичко става чудо,но за три проклети дни.

Давам всичко за едничко перо от крилата ти,ако имаш кураж на мен го подари,давам всичко за косъм ,докосвал главата ти,ако имаш кураж за мен го отскубни.Колко струва да стана и аз като теб,да се превърна от части в себе си,колко струва кажи ми,да бъда човек и да ти вярвам,и да остана?

От всичко става минало,което се забравя,от всичко става пътепис,за който знаем само аз и ти,от всичко става приказка,която никой да не я разправя,от всичко става чудо,но за три проклети дни.

Искам само да имам прозорец и през него да виждам където си ти,искам само да имам тефтерче и в него да пише,защо ме боли.Пусни ме да бъда част от живота ти,ако имаш такъв с мен недей го дели,нека просто да виждам как се будиш,запиваш,как се мръщиш,усмихваш,как закусваш дори.

Като безброй разбити стъкълца,които някога били са цяло,остава да си спомняш след това как без да искаш счупи огледало.Като изпуснат влак,повреден автобус,като объркан полет, крива магистрала,като голям велосипед,обаче чужд,от който падаш миг преди да завъртиш педала...Като пристанище от старомоден блус,като безлюдна улица,като самотна гара,като брава,която няма ключ,като намокрена от дъжд цигара...

От всичко става спомен,нищо не остава,от всичко става минало,от нищо не боли,за всичко има време после отминава,от всичко става чудо,но за три проклети дни.

Поздрави...отново ти се възхищавам.

Много благодаря

Уауууу ,браво,разтуптя ми сърцето,невероятно написано и силно въздействащо !!!!

защо не го подредиш в строфи като стих? звучи добре

Защото не пиша стихове

Благодаря за хубавите думи !

добре, но така или иначе звучи като стих, дори и рима има. А и не мисля, че е късно да започнеш да пишеш и стихове

Много неща звучат като стихове,но не са,но да...никога не е късно,а за мен е твърде рано за поезия

Много е добро, Гери.

Галка(Потребител) е много права. Това са всъщност стихове. Така че пиши спокойно.

Поздрави!

Не ме разбирайте погрешно,не смятам,че има причина да не пиша стихове,но тази форма на изразяване и оформяне на текстовете ми допада най-много.Намирам я за по-лека от типичната проза и в същото време по-непретенциозна от едно стихотворение.Използването на рими е чисто и просто похват,чрез който намирам евентуално начин да натоварвам и разтоварвам емоционално един текст,така мисля аз

Благодаря ви за вниманието и за добрите отзиви.

Пияна нощ

Морето танцува в мастилена роба,

над него танцува пияна нощта,

на пясъка някой сандали събува,

дали ще танцува, нима ще пасува...

Танцувайте двама, събули сандали,

прави се, че знаеш, че тук е сега,

солта от водата косите да шари,

в ръцете ви огън, звездите да палят.

Преструвай се с устни - целувай дори,

морето ти вярва и гледа с очи,

прощавай му с мисли - сега го води,

танцувайте още - след миг ще вали.

На пясъка някой сандали събува,

танцува и вярва, че друг съществува,

морето се смее без злоба, без гняв,

нощта бе пияна и стана на прах...

Много ми хареса, първата творба и смело мога да заявя, че на мен не ми звучи, като стих. Когато някой, пише нещо, което идва вътре от душата му, той не се замисля над формата, която създава. Всъщтнос, дадено произведение ни харесва или не, точно заради начина, по който ни е поднесено. Това, че на месат думите се римуват, далеч не ги прави да изглеждат, като стих. Аз лично, определям това произведение, като едно излято чувство, а не като поезия или проза. Поздрави !

Билет за три проклети дни

Като букет премръзнали цветя-остава да си спомняш,колко са били красиви.Като обърната на пода кана с вода-остава да си спомняш,колко си бил жаден.Като камина пълна с пепел от изгорелите дърва-остава да си спомняш колко си се стоплил...

От всичко става спомен,нищо не остава,от всичко става минало,от нищо не боли,за всичко има време после отминава,от всичко става чудо,но за три проклети дни.

Продай ми билет за душата си,ако имаш такава-там ме пусни,нека вляза и видя тъгата ти,нека пипна за малко ръката ти.Колко струва да чуя сърцето ти?Нека седна и слушам за минута дори,като в кино,в което прожектират съдбата ти,като на глупав концерт с престаряли звезди.

От всичко става рана,после оздравява,от всичко става белег,после не личи,от всичко става песен дето никой да не я припява,от всичко става чудо,но за три проклети дни.

Давам всичко за едничко перо от крилата ти,ако имаш кураж на мен го подари,давам всичко за косъм ,докосвал главата ти,ако имаш кураж за мен го отскубни.Колко струва да стана и аз като теб,да се превърна от части в себе си,колко струва кажи ми,да бъда човек и да ти вярвам,и да остана?

От всичко става минало,което се забравя,от всичко става пътепис,за който знаем само аз и ти,от всичко става приказка,която никой да не я разправя,от всичко става чудо,но за три проклети дни.

Искам само да имам прозорец и през него да виждам където си ти,искам само да имам тефтерче и в него да пише,защо ме боли.Пусни ме да бъда част от живота ти,ако имаш такъв с мен недей го дели,нека просто да виждам как се будиш,запиваш,как се мръщиш,усмихваш,как закусваш дори.

Като безброй разбити стъкълца,които някога били са цяло,остава да си спомняш след това как без да искаш счупи огледало.Като изпуснат влак,повреден автобус,като объркан полет, крива магистрала,като голям велосипед,обаче чужд,от който падаш миг преди да завъртиш педала...Като пристанище от старомоден блус,като безлюдна улица,като самотна гара,като брава,която няма ключ,като намокрена от дъжд цигара...

От всичко става спомен,нищо не остава,от всичко става минало,от нищо не боли,за всичко има време после отминава,от всичко става чудо,но за три проклети дни.

Прекрасно е! Особено ми хареса тази част "Продай ми билет за душата си,ако имаш такава-там ме пусни,нека вляза и видя тъгата ти,нека пипна за малко ръката ти.Колко струва да чуя сърцето ти?Нека седна и слушам за минута дори,като в кино,в което прожектират съдбата ти,като на глупав концерт с престаряли звезди."

Редактирано 20 ноември 200916 г. от cat_of_prey (преглед на промените)