Сериозно? Ето още малко от цитата:

Облиза устните му и навлезе с език в устата му, започна да гали зъбите му и да си играе с езика му, но когато той се опита да я вкуси, да овладее целувката, тя рязко стисна устни, сякаш за да му каже, че той не може да й направи нищо, ако тя не иска.

Още едно предизвикателство.

Но той беше добре трениран и знаеше, че за всяка игра са необходими двама. Притисна се към нея и я долепи до стола, без да изпуска устата й.

- За Т.....! - възнесе се бойният вик откъм хората му, които вдигаха чаши за наздравица към него, и изведнъж двамата с еозоваха в центъра на весели смехове и задявки.

Хората затропаха с юмруци по масите и той чуваше как краля се смее най-силно от всикчи.

Тя ахна и той пъхна езика си в устата й.

Това което той изобщо не очакваше, беше, че тя ще го сграбчи между краката и ще го стисне толкова ужасно силно, че той ще се принуди да се дръпне от целувката й. Но я видя как го гледа изпитателно с дълбоките си виолетови очи, с победоносно изражение изписано на красивото й лице.

Господи! Тя едва не бе изстискала синовете му от неговото бъдеще. От тяхното бъдеще.

Т.... посегна под масата и стисна ръката й, после я отдели от себе си. Впери в нея мрачен поглед и я привлече към себе си, наведе се към ухото й и изрече:

- Тъй като гориш от нетърпение, може би трябва да консумираме нещата помежду ни още тази нощ. Ще се сгодим само след минута.

Кръвта каточели се оттече от лицето й.

- Не виждам защо да чакаме сватбената церемония. Няма защо повече да чакаш. Тогава това, което така свободно сграбчи, що го има и на други места освен в ръката си.

направо ме тръшна в земята

Не само теб....:-))))

Това ми звучи толкова познато - ще се сетя ако не ми изпреварят

да ти кажа направо вече ми се реве от яд почнах да отварям всеки роман да вида поне от имената(и тях не знаем ама С и Т)ама не помага много

Инче дай още нещо или ни кажи коя е, че ще откачиме тука!!! :-)))

кажи им имената да се сетим кат малки деца дай нещо по-лесно поне за мен

Проклетникът???

на кого е тоя проклетник или само се шегуваш

На Джил Барнет от Ирис

ми да ама там са софия и некав сър робин...ох надявам се да си познала че почнах да се нервя на себе си Лейди София Хауьрд има много имена и още повече поклонници. Но тя ги отхвърля, без да се замисли, с което предизвиква гнева на покровителя си - крал Едуард I. Вече никаква зестра не е в състояние да привлечен нов кандидат за ръката на непокорната София, чието сърце е разбито от един безскрупулен рицар. Освен самия него... Сър Робин де Клер е виновникът за страданията й. Не съжалява за стореното някога, но сега му е удобно да се ожени за София. И нищо не е в състояние да го спре, дори наранената й гордост. В разгорещената битка на воля и остроумие, пред която всяка война бледнее, един решен на всичко рицар и неговата духовита дама откриват, че любовта от пръв поглед никога не е лесна.…

Редактирано 25 януари 201016 г. от Jamey (преглед на промените)

Еми Инка ще каже!!! П.П Ако не ме лъже паметта името в резюмето беше сгрешено...не Робин, а Тобин...

Редактирано 25 януари 201016 г. от Yoringel (преглед на промените)

Проклетникът???

Да да да, браво ти си на ред Толкова хубава книга

И наистина в резюмето вместо Тобин пише Робин, но той си е Тобин. А цитата е от вечерта в която ги сгодиха. Бая си мислех дали да не пусна сцената, в която главния беше пиян като мотика, искаше да спи с главната и се покатери до кулата в която й беше стаята, ама тя го осети и затръшна прозореца пред лицето му, като затисна дрехата му и той изкара на прозореца цялата нощ Просто тази книга е невероятна, който не я е чел да я почва

Редактирано 25 януари 201016 г. от Ralna (преглед на промените)

Такам ето ново цитатче: Болката стваше все по - силна с всеки удар на сърцето му. Тя сякаш го разяждаше и разкъсваше на хиляди парченца. Обгръщаше цялото му тяло, изгаряше мускулите му и изпълваше вените му като лава. Години наред той не се бе притеснявал за нищо. За известно време се бяха сближили с Питър, но той умря и той остана сам отново. За един кратък, сладък миг той бе обичал А....позна чувства, които не вярваше, че може да изпита. Сега обаче тя неволно го бе изоставила.Той взе бутилката коняк, и се върна при стола зад бюрото. Отпусна се на меката кожена седалка и отново напълни чашата. Той бе страдал, когато Питър умря, но сега беше много по - страшно. Това бе сърцераздирателна и умопомрачителна агония, която ликьорът не можеше да притъпи. Сякаш бяха разкъсали гърдите му и изтръгнали сърцето му. Сякаш беше умрял и сега гореше в преизподнята. Той отново напълни чашата си и я пресуши. Пръстите му стискаха празната чаша до болка. Той се пресегна за бутилката и за миг мерна изражението си в малкия сребърен медальон на врата си. За първи път забеляза, че лицето му бе мокро от сълзи. Прекрасен цитат, от прекрасна книга!Вие сте....

Редактирано 25 януари 201016 г. от Yoringel (преглед на промените)

ох много ми е интересно да разбера книгата почвам да я чета веднага,да не е Чисто удоволствие на Конито

Много се ядосвам когато се опитвам да се сетя нещо и не успявам... сега ще ми се върти в главата цял ден....

Давайте още предложения ....не е Чисто удоволствие...

Не е Скандал и още нещо но Джоана Линдзи? Дай жокер

Редактирано 26 януари 201016 г. от Gael (преглед на промените)

Да не е Скандал и още нещо....Давам ви още един цитат от същата книга: - Боже мой – той погледна към вратата, после към приятеля си. – Все още не можем да сме сигурни, че става дума за нея. – Но съмнениятавече нямаха значение. Той знаеше, че ще отиде. Дори и цял полк гвардейци не би го спрял. - Мястото е добре охранявано. Ако това е съпругата ти, ще трябва да вземеш някакви документи или поне полковника с десетина негови хора. Д....... поклати отрицателно глава. - Наддаването сигурно е започнало. Нямаме много време. - Какво ще правиш? Без да продума, той се обърна и прекоси кабинета. От едно чекмедже на писалището извади пистолет, провери дали е зареден и го пъхна в джоба на палтото си. След това отмести една картина на стената, избра комбинацията на сейфа си и извади една тежка торба с монети. Крайчецът на устата му трепна в безмилостна усмивка. - Ако е тя, то цената ще е доста висока.Нямам намерение да губя. Сега да ви видя ще се сетите ли.....

Все по-интересно става, направо умирам от любопитство, само да видя заглавието и я захващам

И аз,страшно познато ми се струва но може да бъркам,момичета предлагайте че да отгатнем

Все по-объркано става, нямам представа чела ли съм я тази книга. Хем е познато, хем си нямам и понятие коя е. Може ли още едно мъничко жокерче

Деймиън и Алекса - По-голям жокер от имената на главните, здраве му кажи...

Деймиън и Алекса - По-голям жокер от имената на главните, здраве му кажи...

И преди жокера се сетих, учудващо, защото не съм чела книгата, но съм запозната със сюжета. Става дума за "Откупът" на Кат Мартин. Мисля, че не греша.

Е, предавам се. Изглежда не съм я чела. Но нямам търпение да разбера коя е