Уф, това ми напомня на Изкушение на Катрин Харт?.. Тя беше спечелила от брата на главния половината от семейното ранчо...

Браво - тя е

Йе, йе, йе... Такааааааааааам, ето го и следващото цитатче, този път от съвременна книжка:

— Можеш ли всъщност да направиш поне едно нещо както трябва? — запита той, взе ножа в дясната си ръка и един рак в другата. С бързо движение отряза главата и почисти черупката. — Видя ли колко е просто?

... го гледаше с разширени от ужас очи.

— Вие пипнахте животното с пръст!

— Ракът? Естествено.

— Не бива да се пипа с ръка онова, което после ще ядеш…

... я гледаше с недоумяващи очи.

— А варена царевица как ядеш? Не пипаш ли кочана? Ами хот-дог? Ами хамбургер?

— Такова нещо не ми е сервирано досега. Но ако трябва да го пипам с ръка, изобщо няма да го хапна след това.

— А ябълки как ядеш?

— С нож и вилица, естествено.

Той я гледа известно време, като че ли беше същество, от друга планета. След това вдигна ръката й и плесна на дланта й един тлъст рак. Тя се опита да се съпротивлява, но хватката му беше желязна. Държа ръката й като в менгеме, докато тя разкъса рака, за да извади месото.

Редактирано 3 февруари 201016 г. от ganinka (преглед на промените)

Да пукна, ако не е от "Принцесата" на Джуд Деверо. Страхотен, незабравим момент http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Редактирано 3 февруари 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Йе, йе, йе... Такааааааааааам, ето го и следващото цитатче, този път от съвременна книжка:

— Можеш ли всъщност да направиш поне едно нещо както трябва? — запита той, взе ножа в дясната си ръка и един рак в другата. С бързо движение отряза главата и почисти черупката. — Видя ли колко е просто?

... го гледаше с разширени от ужас очи.

— Вие пипнахте животното с пръст!

— Ракът? Естествено.

— Не бива да се пипа с ръка онова, което после ще ядеш…

... я гледаше с недоумяващи очи.

— А варена царевица как ядеш? Не пипаш ли кочана? Ами хот-дог? Ами хамбургер?

— Такова нещо не ми е сервирано досега. Но ако трябва да го пипам с ръка, изобщо няма да го хапна след това.

— А ябълки как ядеш?

— С нож и вилица, естествено.

Той я гледа известно време, като че ли беше същество, от друга планета. След това вдигна ръката й и плесна на дланта й един тлъст рак. Тя се опита да се съпротивлява, но хватката му беше желязна. Държа ръката й като в менгеме, докато тя разкъса рака, за да извади месото.

А съвременна?! Това не е ли "Принцесата" на Джуд Деверо?

П.С. Ееееее Боби, как ме изпревари

Редактирано 3 февруари 201016 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

Йе, йе, йе... Такааааааааааам, ето го и следващото цитатче, този път от съвременна книжка:

— Можеш ли всъщност да направиш поне едно нещо както трябва? — запита той, взе ножа в дясната си ръка и един рак в другата. С бързо движение отряза главата и почисти черупката. — Видя ли колко е просто?

... го гледаше с разширени от ужас очи.

— Вие пипнахте животното с пръст!

— Ракът? Естествено.

— Не бива да се пипа с ръка онова, което после ще ядеш…

... я гледаше с недоумяващи очи.

— А варена царевица как ядеш? Не пипаш ли кочана? Ами хот-дог? Ами хамбургер?

— Такова нещо не ми е сервирано досега. Но ако трябва да го пипам с ръка, изобщо няма да го хапна след това.

— А ябълки как ядеш?

— С нож и вилица, естествено.

Той я гледа известно време, като че ли беше същество, от друга планета. След това вдигна ръката й и плесна на дланта й един тлъст рак. Тя се опита да се съпротивлява, но хватката му беше желязна. Държа ръката й като в менгеме, докато тя разкъса рака, за да извади месото.

Да позная и аз една, тя Принцеса Арая си е просто незабравима Упс изперавариха меее

Редактирано 3 февруари 201016 г. от sanian (преглед на промените)

Да пукна, ако не е от "Принцесата" на Джуд Деверо. Страхотен, незабравим момент http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Eeeeeeeeeeeee, аз само лесни цитати давам, май... Ама другия път ще се постарая повече. Тя е, Боби, ти си

А съвременна?! Това не е ли "Принцесата" на Джуд Деверо?

П.С. Ееееее Боби, как ме изпревари

Ами сле като действието се развива през 1942г., мисля че е съвременна...

Милички, веднага пускам следващ цитат за разгадаване (исторически), че през деня здраво спринтирам служебно между различните т.н. "държавни инквизиции" - визирам НАП и НОИ,а напоследък и т.н. "Комисия за защита на личните данни" и почти не мога да се весна тук

- Мили боже! - възкликна учудено той. - Не говориш сериозно!

Тя затвори уста и го изгледа, сякаш си беше изгубил ума.

- Уверявам те, че е така. Какво значение има това? Чувал ли си за мен?

Вместо да й отговори, мъжът отметна глава назад и избухна в гръмогласен смях, който отекна в малката стая. Тя го изчака да свърши.

- Бихте ли ми казали какво толкова забавно намирате в това, господин... ?

- О, съвсем нищо. Просто си мислех колко капризна може да бъде понякога съдбата.

- Точно така. И понеже тя ни принуди да делим една стая до сутринта, трябва да настоя да си свалиш палтото и да го оставиш навън.

- А? - Смехът му секна и той се втренчи гневно в нея.

- Тези кожи, или каквото там са - обясни тя, сякаш говореше на дете със забавено умствено развитие, - вонят.

- Това е палто от меча кожа - изръмжа той. - Лично убих мечката.

- Явно никой не ти е казал, че трябва първо да я ощавиш, преди да си направиш палто от нея.

За миг той изглеждаше, сякаш беше готов да си направи палто от нейната кожа. След това обаче съблече палтото си, отвори вратата и го хвърли върху снега. След това затръшна вратата и се обърна към нея, сложил ръце върху тесните си хълбоци.

- Доволна ли си?

Редактирано 3 февруари 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Милички, веднага пускам следващ цитат за разгадаване (исторически), че през деня здраво спринтирам служебно между различните т.н. "държавни инквизиции" - визирам НАП и НОИ,а напоследък и т.н. "Комисия за защита на личните данни" и почти не мога да се весна тук

- Мили боже! - възкликна учудено той. - Не говориш сериозно!

Тя затвори уста и го изгледа, сякаш си беше изгубил ума.

- Уверявам те, че е така. Какво значение има това? Чувал ли си за мен?

Вместо да й отговори, мъжът отметна глава назад и избухна в гръмогласен смях, който отекна в малката стая. Тя го изчака да свърши.

- Бихте ли ми казали какво толкова забавно намирате в това, господин... ?

- О, съвсем нищо. Просто си мислех колко капризна може да бъде понякога съдбата.

- Точно така. И понеже тя ни принуди да делим една стая до сутринта, трябва да настоя да си свалиш палтото и да го оставиш навън.

- А? - Смехът му секна и той се втренчи гневно в нея.

- Тези кожи, или каквото там са - обясни тя, сякаш говореше на дете със забавено умствено развитие, - вонят.

- Това е палто от меча кожа - изръмжа той. - Лично убих мечката.

- Явно никой не ти е казал, че трябва първо да я ощавиш, преди да си направиш палто от нея.

За миг той изглеждаше, сякаш беше готов да си направи палто от нейната кожа. След това обаче съблече палтото си, отвори вратата и го хвърли върху снега. След това затръшна вратата и се обърна към нея, сложил ръце върху тесните си хълбоци.

- Доволна ли си?

Aaaa знам я "Целувката на принца" Елен Танер Маря? Тя е нали? Мноооого хубава книга и страшно забавна. Главния беше един такъв дето когато и да го млатнеш с мотиката, все му е късно А и помня, че особено се гордееше с вонята си, кефеше се, че спал с дрехите, не се къпел и т.н. за да може да си изиграе "ролята"

Редактирано 3 февруари 201016 г. от Ralna (преглед на промените)

Aaaa знам я "Целувката на принца" Елен Танер Маря? Тя е нали? Мноооого хубава книга и страшно забавна. Главния беше един такъв дето когато и да го млатнеш с мотиката, все му е късно А и помня, че особено се гордееше с вонята си, кефеше се, че спал с дрехите, не се къпел и т.н. за да може да си изиграе "ролята"

Даааа, мила, тя е http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif. Давай напред

Ех,момичета с тези цитати човек да се чуди коя книга да почне първо!

Ето следващия цитат от мен:

Бузите на Л... почиваха върху голите гърди на съпруга й. Тя долови как сърцето му се успокои и заби равномерно.

С въздишка той обви ръце около нея и я целуна по косата.

— Толкова се радвам, че зет ти не ме застреля. Щях да пропусна това тук с голямо неудоволствие.

— Има много причини да се живее, нали?

Все още наслаждавайки се на последиците от това най-висше удоволствие, Л... протегна ръка, зави и двамата с одеялото и се сгуши в топлите ръце на Х..... Изведнъж чу леко драскане по вратата.

— Чу ли? — прошепна тя и вдигна глава.

— Може би е мишка. — Лицето на Х.... остана сериозно, но гърдите му се затресоха от потискан смях. — Една наистина голяма мишка със святкащи червени очи и страшно остри зъби, от които тече кръвта на последната жертва.

Л... грабна най-близката възглавница и го замери с нея

— Опитах се да ти спася живота. Аз пък намирам, че се получи впечатляващо.

— Така беше наистина — призна той със силен смях, — но би било още по-впечатляващо, ако връзките на корсета ти не висяха

И това ако не е "Скандална нощ" на Тереза Медейрос пък на.

И това ако не е "Скандална нощ" на Тереза Медейрос пък на.

Позна. Много яка сцена. Тис и на ред

Позна. Много яка сцена. Тис и на ред

И книгата е изключително приятна, така съм се смяла на места.

Я да видим, избрах един къс цитат от съвременен роман. Сигурно няма да ви затрудня много:

Л... спеше неспокойно. В редките моменти, когато идваше на себе си, викаше името на Н... . Бавно се отърсваше от упойката. Трудно й беше да отвори очи, но усещаше, че той държи ръката й, и отново заспиваше, успокоена от гласа му.

— Н...?

— Тук съм.

— Струва ми се, че щях да повърна върху доктор Бенчли.

— И хубаво щеше да направиш.

Измина още един час.

— Н...?

— Все още съм тук, Л... .

Тя усети как той стиска ръката й.

— Каза ли на Т... , че спахме заедно?

Настана тишина, но след това Н... отговори:

— Не, но ти току-що го направи. Той е тук.

Тя заспа, но този път нямаше сънища, нито кошмари.

Чакам предложения.

И книгата е изключително приятна, така съм се смяла на места.

Я да видим, избрах един къс цитат от съвременен роман. Сигурно няма да ви затрудня много:

Л... спеше неспокойно. В редките моменти, когато идваше на себе си, викаше името на Н... . Бавно се отърсваше от упойката. Трудно й беше да отвори очи, но усещаше, че той държи ръката й, и отново заспиваше, успокоена от гласа му.

— Н...?

— Тук съм.

— Струва ми се, че щях да повърна върху доктор Бенчли.

— И хубаво щеше да направиш.

Измина още един час.

— Н...?

— Все още съм тук, Л... .

Тя усети как той стиска ръката й.

— Каза ли на Т... , че спахме заедно?

Настана тишина, но след това Н... отговори:

— Не, но ти току-що го направи. Той е тук.

Тя заспа, но този път нямаше сънища, нито кошмари.

Чакам предложения.

"Разбивач на сърца" - Джули Гарууд?

"Разбивач на сърца" - Джули Гарууд?

Хахаха, с теб се надпреварваме днес май. Правилен отговор. Пак си ти.

Защото ме примързя да напиша цитата дето бях харесала и с който щях да ви помъча бая време. Ето нещо лесно.

Когато М.... се върна в общата им стая, тя го помоли да й разреши да се върне в Англия с Г....... Беше решила да му каже, че иска да спаси и двете семейства от гнева на краля, но М..... изобщо не й даде възможност да се доизкаже. Гневните изблици на С....... и Г....... бяха детска игра в сравнение с неговия гняв. Той я прокле на три езика, хвърли по нея няколко тежки предмета, счупи с голи ръце един грамаден дървен стол и разцепи масата с брадвата си. Т..... и сър Г.... трябваше да обединят силите си, за да го укротят.

Ох Ине, докарах си главоболие от мислене, но все пак си заслужаваше, това е "Фиона" на Джуд Деверо!

Ох Ине, докарах си главоболие от мислене, но все пак си заслужаваше, това е "Фиона" на Джуд Деверо!

Тооочно, ти си на ред :D

Хайде нещо лесничко и от мен:

"Пръстите на *** стиснаха чашата и тя се вторачи в нея. Чувстваше погледа му и усети как той се приближи към нея.

— Нима искаш отново да се биеш, скъпа?

— Винаги съм се надявала да живеем в мир — измъкна се умело тя от клопката.

— И защо тогава толкова се стараеш да си добър воин? — попита ####

Тя мило му се усмихна. Виното й помогна да се преструва.

— Надявам се да те промуша в съня ти, милорд — пошегува се тя с любезна усмивка."

*** - името на главната

#### - името на главния

Момичета да давам ли жокер?

Плиййййз, подскажи малко.

Плиййййз, подскажи малко.

Само една дума, мисля че е предостатъчна - викинги

Хайде още едно жокерче:

"Спеше сладко в топлите му обятия, когато се стресна от плясване по крака си. Той извика в ухото й:

— Бързо ставай, скъпа! Тръгваме след час!

Какво правеше той? Тя беше уморена. И то заради него. Можеше поне да я остави да се наспи.

Промърмори нещо неразбрано и се обърна на другата страна.

— Остави ме на мира!

Но той я потупа по гърба и тя отново запротестира.

— Ако ме плеснеш още веднъж, ще дойде ден, когато ще те разкъсам на парчета.

— Прави каквото искаш, любима, но сега ставай! Отплаваме. Заминаваме за Франция и няма да изпусна отлива.

Той скоро излезе вече облечен. Тя чу как се мие. Бързо се разсъни и стана. Най-накрая се прибираше у дома. Тя гореше от нетърпение. Продала се беше на дявола само и само да се върне в къщи."

Редактирано 5 февруари 201016 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

Направо ужас, със сигурност съм я чела.....на езика ми е....дано се сетя скоро!!!