Инче, току що видях книжката в списъка, който си дала в темата "Кой любовен роман четете в момента" с романите, които не си чела. Тази е лека, неангажираща и разтоварваща (поне за мен) и на доста места здраво се забавлявах

Боби, така си и мислех, че книгата е от поредицата на "Каприз", прекалено малко хора са ги чели книжките, даже да си призная изобщо не подозирах за съществуването им, преди ти да ни светнеш.

Възнамерявам да се възползвам от огромния ти жокер, и казвам "Дамата на играча" - Барбара Шепърд

Много се извинявам, че забатачих така играта http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Още един цитат от книжката:

Тя го попита с ирония:

— Да отида да ви донеса писалка и лист хартия?

Хареса му предизвикателността й. Тя бе много по-интересна, отколкото нагаждащите се, предвзето усмихващи се госпожици, с които бе свикнал. Никоя от тях не би го скрила в спалнята си.

Той се приближи.

— Не ми носете писалка и хартия, моля ви. Тъкмо сега възнамерявам да ви науча да играете карти.

Това не бе предложение, а по-скоро заповед. Тя поклати глава. Не можеше лесно да бъде отклонена от целта си.

— По-добре си запълнете времето с търсене на друга спалня, където да нахлуете.

— Ще се хвана с вас на бас, госпожице Трой.

— Нямам навика да се хващам на бас. Той пренебрегна казаното.

— Залозите ще бъдат следните: ако аз успея да ви науча на една игра на карти в рамките на един час, вие ще ми позволите да остана още една нощ под вашата благородна закрила. Ако се проваля, ще си тръгна и няма да ви досаждам повече.

Миранда се бе вторачила в него, след това бързо отмести поглед. Наглостта на този мъж бе непоносима. В добавка към това бе силата, която излъчваха очите му. Те блещукаха с непреклонност под контузеното му чело. Но това, което я озадачи най-много, бе фактът, че той току-що й бе направил огромен комплимент. Той й бе дал власт да го измами, ако решеше да направи това. Тя би могла да прекара следващия час съпротивлявайки се на уроците му, преструвайки се, че не може да се научи и да се отърве от него. Като опитен картоиграч той знаеше цялото значение на това, което предлагаше, и все пак го беше предложил. Това можеше да означава само едно — той се обзалагаше, че тя няма да го измами.

Тя бе поласкана неимоверно. Той би могъл да сипе комплименти в продължение на цял месец по въпроса за нейната красота и чар, но нямаше да я поласкае така, както с това доказателство за нейната честност. Тя не бе сигурна дали заслужава такъв комплимент. Той прекъсна размишленията й.

Инче, току що видях книжката в списъка, който си дала в темата "Кой любовен роман четете в момента" с романите, които не си чела. Тази е лека, неангажираща и разтоварваща (поне за мен) и на доста места здраво се забавлявах

Мило, щом е в оня списък, значи няма начин да я позная. Затова, айде шушни на едно ЛС коя е, за да почна да я чета

Мило, щом е в оня списък, значи няма начин да я позная. Затова, айде шушни на едно ЛС коя е, за да почна да я чета

Мила, "Дамата на играча" е, както позна Петето http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Пете, ти си на ход

Редактирано 21 февруари 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Мила, "Дамата на играча" е, както позна Петето http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Пете, ти си на ход

Ето нещо много лесно от мен, доста обсъждана и популярна книга:

"- Тогава да скрепим сделката с целувка.

- Сега?

- Защо не?

- Защото когато свършим - заобяснява припряно тя, защото не знаеше колко време й остава, - ще бъде вече твърде късно, главата ми ще бъде замаяна, а пръстите ми ще са станали вдървени и несръчни. Ти целуваш по много смущаващ начин.

Когато смисълът на тези набързо избърборени думи достигнаха до съзнанието му, *** се усмихна лекичко и прокара палец по треперащата й долна устна.

- А ###? - измърмори той.

- ###? - +++ премигна объркано. - Какво общо има той, за бога, с целувките? Никога и с нищо не е успявал да ми замае главата.

- А аз?

- Ти - да -каза раздразнено тя. - Току що ти го казах. И ако не престанеш да си играеш с устната ми, ще те ухапя!"

Ох, това наскоро съм го чела, ама убий ме не се сещам!

Ето нещо много лесно от мен, доста обсъждана и популярна книга:

"- Тогава да скрепим сделката с целувка.

- Сега?

- Защо не?

- Защото когато свършим - заобяснява припряно тя, защото не знаеше колко време й остава, - ще бъде вече твърде късно, главата ми ще бъде замаяна, а пръстите ми ще са станали вдървени и несръчни. Ти целуваш по много смущаващ начин.

Когато смисълът на тези набързо избърборени думи достигнаха до съзнанието му, *** се усмихна лекичко и прокара палец по треперащата й долна устна.

- А ###? - измърмори той.

- ###? - +++ премигна объркано. - Какво общо има той, за бога, с целувките? Никога и с нищо не е успявал да ми замае главата.

- А аз?

- Ти - да -каза раздразнено тя. - Току що ти го казах. И ако не престанеш да си играеш с устната ми, ще те ухапя!"

Идея си нямам коя е, ама е много сладко цитатчето. Искам да я чета. Може да не съм я чела. Айде познавайте по-бързо, за да я гепя

Ако може едно жокерче коя беше сделката... аааа дали не е Рицарят?!? Не, не е Рицарят. Уф, дай едно жокерче каква е сделката

Редактирано 21 февруари 201016 г. от DeadSmurf (преглед на промените)

Не е "Рицарят", а жокерът ми е, че е за рицари П.С. Инче със сигурност си я чела!

Еееее това е Най - силната магия на Елизабет Лоуел!

Aко е "Най-силната магия" преди сто години съм я чела, дори не помня за какво се разказва

Еееее това е Най - силната магия на Елизабет Лоуел!

Същата! Ти си на ход

Ето го новото цитатче: Той сам я събуди, прокарвайки лекичко пръст по веждите й. Колко странно й подейства това — невероятно успокояващо. Но в същото време жестът бе страшно непристоен, сигурна беше! Усещането обаче бе толкова интересно, че тя не каза нищо, а само леко въздъхна. Пръстът се закова на място и след това се отдели от веждите й. — Знам, че сте будна, мис Смит. Хайде, отворете очи, почти дванайсет по обяд е. Успях да измоля Клоринда да ви приготви нещо за ядене, вместо да изскубва хубавите ви коси. Не беше лесно, особено като се има предвид, че вие сте в леглото ми. Тя знае за това и несъмнено си е направила съответните заключения, базирани на факта, че снощи седяхте в скута на Маки, след като първо изпихте бирата му. Искаше й се той да си поиграе още малко с веждите й. Отвори очи и го погледна. Беше се надвесил над нея, лицето му беше само на десетина сантиметра от нейното. — Вие сте много, много тъмен — рече тя. — Не черен, но със сигурност не и кестеняв. Родителите ви маври ли са? — Не, но съм чувал, че майка ми била полуирландка. Твърдят, че очите ми били по-тъмни дори от нейните. Във всяко друго отношение съм син на баща си. За всичко останало всяка сутрин се моля с цялото си сърце да… Мъжът млъкна н се намръщи. — Нямах намерение да казвам това. Колко странно от моя страна наистина. Тя вдигна ръка и бавно прокара пръст по черните му вежди, първо по едната и носле по другата. Той не помръдна, само я гледаше с непроницаемо изражение.

Ха, това го четох днес Това е въпросния Лорд Найтингейл, дет го пооплюх

Е много си бърза....аз лично много харесвам книжката... Така де, ти си наред!!!

Веднъж и аз да позная

Когато чу първото изскърцване на стълбите ..... се вцепени.

Дъхът заседна в гърлото й и тя с мъка успя да прошепне:

— Трябва да си вървиш.

Започна да го тупа по гърдите, но ....... само поклати глава и сложи пръст на устните й. Погледът му се насочи към вратата и в този миг заприлича на вълк, който е надушил опасността.

— .....! Будна ли си още? — прозвуча гласът на граф Ф. от най-горното стъпало.

Тя застина. Мисълта, че само една врата я делеше от баща й изпълни душата й с ужас.

— Хей ....! — извика Д...... — Утре отново ще изкараме Минто на пистата.

— .....! — графът започна да тропа по вратата. — Събуди се момичето ми, и ела да празнуваш с нас. Днес спечелихме осем хиляди гвинеи.

— Отговори! — прошепна в ухото й ........

— Вече съм си легнала, папа — с треперещ глас се обади ......

........ се ухили и се отдръпна от нея.

— Какво каза, детето ми? Не те чух!

..... се изкашля смутено и с прегракнал глас се провикна през вратата.

— Казах, че вече съм си легнала, папа.

— Гласът ти звучи някак странно!

....... се размърда в нея и тя едва успя да потисне вика си. Пое дълбоко дъх и извика:

— Ти си пиян, папа. Върви да спиш — отвърна, като се опитваше гласът й да прозвучи решително, но без успех. Господи, той продължаваше да се движи в нея, да я изпълва…

Младият мъж се ухили, наведе глава и притисна устни към ухото й.

— Ако не се отървеш от тях няма да мога да прониквам в теб както… трябва.

Думите му би трябвало да я накарат да се почувства обидена и възмутена, но в този миг нищо не можеше да я засегне. Твърдият му голям член я изпълваше докрай и възпламеняваше сетивата й с бавни чувствени тласъци. Странно, но близостта на баща й, и братята й я възбуждаше повече. Не можеше да разсъждава… можеше, само можеше да чувства.

— Какво да съм…

В този миг той проникна още по-дълбоко в нея и думите й секнаха щом пламенната искра подлуди сетивата й. Неволен стон се изтръгна от гърдите й, заглушен веднага от устните му.

— .....! Добре ли си? — извика графът и ожесточено заудря по вратата.

Дали ще достигне кулминация, преди да са счупили вратата?

Мисълта проблесна в съзнанието й, а миг след това тялото й потръпна в екстаз.

— Ще се видим утре сутринта — измърмори .........

— Не! — изохка тя и безсрамно се притисна към него.

— Имах предвид — прошепна той и се усмихна — да кажеш това на баща си.

Той е съвсем невъзмутим, помисли си ...... Вероятно е преситен от удоволствията, които е свикнал да получава в домовете на измамените мъже. И ако не искаше, толкова отчаяно това, което той й даваше, което даваше и на другите жени… ако не беше загубила разсъдъка си заради този мъж, едва ли би му простила безгрижното държание.

Ала страстта бе сломила волята й. ..... послуша съвета му и извика:

— Вече е много късно. Ще се видим утре сутринта!

Чуха се скърцащи стъпки и приглушено мърморене, сетне всичко утихна.

— Мразя те!

Лицето му бе близко до нейното, но в полумрака на стаята не видя игривия пламък в очите му.

Това е лесно "Грешница" на Сюзън Джонсън. Страхотна книга и много як цитат

Редактирано 22 февруари 201016 г. от Ralna (преглед на промените)

Много любим момент, Инче Ти си на ход!

Днес съм в добро насторение и ще ви дам един много много лесен цитат.

....... вече усещаше присъствието на .........., преди да го види. Той стоеше в коридора и почти запълваше с масивното си тяло цялата рамка на вратата. Тя съвсем се вдърви, когато погледите им се кръстосаха.

Никой от двамата не помръдна, стояха неподвижни и само се гледаха. На вълни на вълни чувствата връхлитаха ........., докато в ушите й силно бучеше. Така се нижеха миути, които й изглеждаха часове, преди да се обърне кръгом и да избяга обратно с развети фусти в канцеларията си.

&&&&&&&&& не беше сигурен какво става между ....... и този мъж, но изглежда това не обещаваше нищо добро. Позна че е така по реакцията на ..... спрямо този мъж. Не се поколеба да я последва и беше само на педя разсто¬яние от нея.

- ........, скъпа - каза той нежно и сложи ръце върху раменете й. Тя трепереше така силно, че едва стоеше на краката си.

Ала ........ едва ли съзнаваше близостта на &&&&&&&. Чуваше само как тупти сърцето й и бавните, тежки стъпки, които целеустремено се приближаваха към вратата на канцеларията. Трепереща, с останала без кръв глава, тя се вкопчи в ръба на писалището, докато &&&&&&& я подкрепяше с две ръце.

Вратата на канцеларията се отвори с брутална сила и се блъсна о стената.

- Защо ме остави? - попита ........ с нисък, шептящ глас и я погледна с пронизващ поглед.

Бавно се приближаваше все по-близо. Гласовите й връзки сякаш бяха парализирани. Можеше само да втренчи очи в него.

- Попитах те нещо - каза .......

В този миг &&&&&&&& застана между двамата.

- Чуйте ме! Не знам кой сте, но нямате никакво право да предявявате претенции към тази дама!

Той не довърши речта си, ........ го хвана за рамото и отпрати към отсрещната стена на канцеларията.

........ не забеляза това. Усещаше само как ......... се приближава все повече и повече към нея.

Когато беше само на няколко педи разстояние той я докосна с върха на пръстите си съвсем нежно по слепоочията и ...... усети, че колената й се подгъват. Преди да рухне на пода той я хвана, взе я в прегръдките си и зарови лицето си в шията й. Не размениха нито дума, когато я понесе към вратата, обърна се надясно и се насочи към апартамента в края на коридора. Травис беше беседвал цели два дни със съгледвача на &&&&&&& и познаваше хотела „&&&&&&&&&" като петте си пръста.

На ......... така й бучеше в главата, че въобще не мислеше какво става с нея или какво й предстои. Знаеше само, че ........ я носеше на ръце и не искаше нищо по-силно от това да лежи до него.

Толкова внимателно, сякаш беше чуплив предмет, той я сложи на леглото, после седна до нея, хвана с две ръце лицето й и помилва с върха на пръстите си бузите и слепо¬очията й.

- Почти бях забравил колко си хубава - прошепна той - колко си нежна и мила!

Дланите й се плъзнаха нагоре по ръцете му. Какво вели¬ко чувство беше отново да усеща силата му, да го чувства до себе си! Треперенето започна отново, когато я заля желани¬ето да бъде с него и кръвта в жилите й започна да пее.

- ........ - промълви тя, преди устата му да закрие уст¬ните й. Отчаяно, като полудели, те започнаха взаимно да се събличат. Това не беше желанието нежно да общуват помежду си, а един свръхмогъщ копнеж, който трябваше да се засити. Късаше се плат, копчета хвърчаха из помещението, нежна тъкан се превръщаше в парцали. Когато тръгнаха един към друг като буреносен гръм, който следва ослепителна светкавица, те се притиснаха, вкопчиха се един в друг и като две изгладнели същества искаха да утолят колкото може по-бързо своето желание.

Ух, звучи чудничко, айде да я познавате, че да си я туря на опашката!

Да не би да е "Рийгън" на Джуд Деверо. Чела съм я много отдавна и не съм сигурна.

Да не би да е "Рийгън" на Джуд Деверо. Чела съм я много отдавна и не съм сигурна.

Точно в десятката. Казах ви, че е лесна. Тя също е една от любимките ми, особено с частта дето Трейс ухажваше Рийгън за да се омъжи за него

Признавам си Инче, че ако не беше пропуснала да изтриеш едно Травис, щях да се чудя поне още един час. Ето и моят откъс. Книгата е съвременна. „Боли толкова много на раздяла, защото душите ни са свързани. Може би винаги са били и винаги ще бъдат. Може би сме живели хиляда живота преди този и във всеки от тях сме се намирали отново и отново. И може би всеки път сме били принудени да се разделим по същите причини. Ето защо вчерашното „довиждане" е било сбогуване за последните десет хиляди години и прелюдия към онова, което ще дойде. Когато те гледам, аз виждам твоята красота и изящество и знам, че те са разцъфтявали с всеки твой следващ живот. И аз знам, че във всеки мой живот аз съм те търсил. Не някоя като теб, а теб, защото твоята душа и моята трябва да бъдат винаги заедно. И сега, по някаква непонятна причина, ние сме принудени да си кажем „довиждане". Бих искал да ти кажа, че всичко при нас ще бъде наред и ти се кълна, че ще направя всичко възможно това да се сбъдне. Но ако не се срещнем никога повече и нашето „довиждане" се окаже за винаги, аз знам, че ние ще се видим отново в един друг живот. Ще се намерим отново, звездите тогава може би ще бъдат други, и ще се обичаме не само в това невъобразимо бъдеще време, но и за всички онези времена, когато нещо ни е разделяло в миналото."

Редактирано 22 февруари 201016 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Признавам си Инче, че ако не беше пропуснала да изтриеш едно Травис, щях да се чудя поне още един час.

Ето и моят откъс. Книгата е съвременна.

„Боли толкова много на раздяла, защото душите ни са свързани. Може би винаги са били и винаги ще бъдат. Може би сме живели хиляда живота преди този и във всеки от тях сме се намирали отново и отново. И може би всеки път сме били принудени да се разделим по същите причини. Ето защо вчерашното „довиждане" е било сбогуване за последните десет хиляди години и прелюдия към онова, което ще дойде.

Когато те гледам, аз виждам твоята красота и изящество и знам, че те са разцъфтявали с всеки твой следващ живот. И аз знам, че във всеки мой живот аз съм те търсил. Не някоя като теб, а теб, защото твоята душа и моята трябва да бъдат винаги заедно. И сега, по някаква непонятна причина, ние сме принудени да си кажем „довиждане".

Бих искал да ти кажа, че всичко при нас ще бъде наред и ти се кълна, че ще направя всичко възможно това да се сбъдне. Но ако не се срещнем никога повече и нашето „довиждане" се окаже за винаги, аз знам, че ние ще се видим отново в един друг живот. Ще се намерим отново, звездите тогава може би ще бъдат други, и ще се обичаме не само в това невъобразимо бъдеще време, но и за всички онези времена, когато нещо ни е разделяло в миналото."

Вярно, че съм го забравила Е нишо здраве да е

„Боли толкова много на раздяла, защото душите ни са свързани. Може би винаги са били и винаги ще бъдат. Може би сме живели хиляда живота преди този и във всеки от тях сме се намирали отново и отново. И може би всеки път сме били принудени да се разделим по същите причини. Ето защо вчерашното „довиждане" е било сбогуване за последните десет хиляди години и прелюдия към онова, което ще дойде.

Когато те гледам, аз виждам твоята красота и изящество и знам, че те са разцъфтявали с всеки твой следващ живот. И аз знам, че във всеки мой живот аз съм те търсил. Не някоя като теб, а теб, защото твоята душа и моята трябва да бъдат винаги заедно. И сега, по някаква непонятна причина, ние сме принудени да си кажем „довиждане".

Бих искал да ти кажа, че всичко при нас ще бъде наред и ти се кълна, че ще направя всичко възможно това да се сбъдне. Но ако не се срещнем никога повече и нашето „довиждане" се окаже за винаги, аз знам, че ние ще се видим отново в един друг живот. Ще се намерим отново, звездите тогава може би ще бъдат други, и ще се обичаме не само в това невъобразимо бъдеще време, но и за всички онези времена, когато нещо ни е разделяло в миналото."

Кристи, рядко чета съвременни романи, но този цитат е направо умопомрачително разтърсващ! Толкова красота, нежност и неподправено романтични чувства лъхат от него, че чак да те заболи сърцето от силата им! Наситен е с толкова поезия, че звучи по-скоро като цитат от поема, а не от любовен роман. Изключително възхитена и впечатлена съм, дръпна една нежна струна у мен!

Благодаря ти, че го сподели с нас http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Идеят на цитата много ми напомня на смисъла на Сара (Аманда Ашли). Но съм почти сигурна, че не е тя.