Аааа това ми звучи каубойска работа че ще да е

Редактирано 9 март 201016 г. от DeadSmurf (преглед на промените)

Аааа това ми звучи каубойска работа че ще да е

Айде пак да не се объркате, не е и каубойска.

Е сега вече ще се пръсна от яд, защото съм сигурна, че съм я чела, а не мога да се сетя! Момичета, моля ви, някой да я познае, че да мирясам и аз.

Ще ви оставя да ви отлежи акъла тая нощ, и утре сутринта ако никой не се сети, ще пусна предходния цитат Който в също толкова сладък и забавен като този

Гадна мъчителка!!!

Гадна мъчителка!!!

Много, много гадна

- Какво? - попита Д..... - Да неискаш да кажеш, че е пияна, Р....? &&&&&&, пияна ли си?

Тя вдигна поглед от бутилката и каточели се замисли малко.

- Я мълчи - каза най-после, като вдигна вежда към Д..... - Аз не разговарям с голи мъже. Особено ако са мършави.

- Тогава си сбъркала мястото, където е трябвало да поседнеш. - Обади се Р......

&&&&&& стана бавно и застана достойно изправена.

- Ти също млъквай. Ти си още по-мършав от него.

Р...... като че ли се обиди.

- Какъвто и да съм - запояна той, но &&&&&& му махна надменно с ръка и насочи вниманието си към %%%%%%.

Излез от водата. Трябва да говоря с теб.

%%%%%% се усмихна и размени кратък поглед с Д...., който стоеше до него.

- Сигурна ли си? - попита той. Тоест искам да кажа, щом не разговаряш с голи мъже...

- Я не ставай смешен! Излизай от водата и ела да говорим.

Тя отново надигна бутилката, после я отдалечи от себе си, с намерението да я хвърли, но шишето падна почти върху крака й.

- Тя май пак започна да става лоша. - Промърмори С.....

- Винаги си е била - съгласи се Д......

%%%%%% се гмурна под водата и се появи близо до брега. Вгледа се в &&&&&&, като се чудеше на странното й държание, пламналите страни и решителния поглед.

- Добре ли си? - попита той.

-Великолепно! Божествено! Чудесно! Величествено! Ела да говорим.

Като се чувстваше малко глупаво, малко изплашен и доста притеснен от погледите на братята си %%%%%% се измъкна от водата, грабна брича си и бързо го обу. Доги му се радваше и се въртеше в кръг около него.

&&&&&& като че ли изобщо не обърна внимание на притиснението му. Тя уви около пръста си една черна къдрица и му се усмихна.

- Случило ли се е нещо? - попита %%%%%% смутено, докато се мъчеше да нахлузи бутушите на мокрите си крака.

- Не. Ела с мен. Искам да ти говоря насаме. - Тя направи няколко несигурни стъпки и протегна ръка към него. - Да се отдалечим ли от езерото? Мисля, че пречим на братята ти.

- Естествено. Какво, по дяволите, ти става? Освен, че си се натряскала.

Тя му се усмихна, докато се изкачваха по пътеката, далеч от любопитните очи и уши на братята му. "Колко хубав е той - помисли си тя. - Даже с тази мокра коса и изплашен поглед."

%%%%%% - главният

&&&&&& - главната

Май ще ни обесят

и аз така го виждам

Инче, дали случайно цитата не е от "Сладка лятна буря", мила Само да тръшна "Завръщане в рая" и моменталически ще сграбча тази сладка буря, че направо ръцете ме сърбят да я ожуля барабар с коричките http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Ако цитата не е от нея, със сигурност е от друга книга дето още не съм изгризала, но пък изглежда здраво апетитна

Редактирано 10 март 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Инче, дали случайно цитата не е от "Сладка лятна буря", мила Само да тръшна "Завръщане в рая" и моменталически ще сграбча тази сладка буря, че направо ръцете ме сърбят да я ожуля барабар с коричките http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Ако цитата не е от нея, със сигурност е от друга книга дето още не съм изгризала, но пък изглежда здраво апетитна

Хихи познам мило, тя е. Ти си на ред

А от кого е тази "Сладка лятна буря", че цитата ме заинтригува, а пък съм сигурна, че не съм я чела.

А от кого е тази "Сладка лятна буря", че цитата ме заинтригува, а пък съм сигурна, че не съм я чела.

Eми Елизабет Сандърс

Редактирано 24 януари 201214 г. от Тор (преглед на промените)

Мерси Пете, стори ми се интересна.

Много се извинявам, милички, че чак сега пускам следващата (историческа) загадка, но сега успях да се хакна за малко в калдата

Ръката на ….. трепереше, докато той си наливаше третата чаша коняк. Болката в главата му постепенно намаляваше, но от това болката в сърцето му ставаше по-силна.

- Слабак такъв - каза на себе си. Седеше тук сам, целта на живота му бе изпълнена наполовина, а пред него стоеше само съжаление. Ако бе осъществил плановете си, поне щеше да изпита задоволството да види ……. опозорен, треперещ на студа, гладен. Такъв, какъвто беше той преди толкова години.

В съзнанието му се появи един образ, едно лице, което беше прекалено одухотворено, за да бъде ангелско. И въпреки това в тези зелени очи гореше доброта, разтопяваше нещо студено и твърдо в сърцето му. Твърдата буца на омразата, заседнала в гърдите му, бе омеквала с всяка нейна усмивка. Сега се бе стопила напълно.

Но това само го тормозеше.

В миналото поне бе имал някаква цел, която да го води; сега седеше тук сам. Да, знаеше, че е направил каквото трябва, но не се чувстваше по-щастлив.

Тя никога нямаше да дойде при него. Може и да му беше благодарна, но как би могла да обича мъжа, който причини толкова беди на семейството й? Може би някой ден щеше да му даде трохите от уважението си, когато възстановят богатството си.

Трохите не бяха достатъчни. Стисна венецианската чаша толкова силно, че тя изпука. Остави я на масата и хвана главата си с ръце.

- …… - изстена. Името й прозвуча наполовина като молитва, наполовина като проклятие.

Ехеее, Боби, сууупер ударен цитат! И разбира се, не съм чела книгата http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Още един цитат от книгата

- Калиста не смята, че възнамерявате да убиете момчето ми, нито пък аз. Моля ви... Не, умолявам ви... да ми позволите да стана ваш секундант.

Устата на Дрейк увисна.

- Срещу собствения ви син?

- Не мога да измисля по-добър начин да стана жив пример за безсмислието на отмъщението. Омразата и ревността за малко не ме унищожиха. Не мога да позволя същото да се случи и на Саймън. Ако ме види там, до вас, може би шокът ще му помогне да осъзнае колко го е подвел Куотърмейн

- О, ще се почувства предаден и ще ви намрази до края на живота си

Само преди месец, дори само преди две седмици, Дрейк щеше да се възползва от това предложение, доволен да види как между бащата и сина зейва пропаст. Но сега не беше необходимо дори да затваря очи, за да види пред себе си лицето на Калиста. Щеше да посвети целия си живот на това, върху лицето й да грее щастлива усмивка.

Този мъж беше направил от Калиста жената, която той обичаше. И само поради тази причина Дрейк почти бе готов да му прости.

- Не, Хенри. Вашето предложение е чест за мен, но това ще разбие сърцето на Калиста.

Хенри бавно се усмихна.

- Знам, че не възнамерявате да го убиете.

- Оставете мен и намеренията ми. Може да смятате проблема си за решен, Стантън. Може би никога няма да доживея да ви тормозя като ваш зет. Дочух, че синът ви е добър стрелец.

Хенри стана и отиде при Дрейк. Дракона бавно се изправи срещу врага, който сега се бе превърнал в съюзник. Когато Хенри протегна ръка, Дрейк я пое без никакво колебание.

Боже чела съм я.Те главните бяха сгодени от деца,но неговото семейството удобно я беше забравило.Тя отгледана от леко "чалнатата" си леля.ОТ приказните романи беще,ама а де.

Боже чела съм я.Те главните бяха сгодени от деца,но неговото семейството удобно я беше забравило.Тя отгледана от леко "чалнатата" си леля.ОТ приказните романи беще,ама а де.

Оооо,не,мила, не е от приказните романи http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif Друга е книжката

Редактирано 12 март 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Оооо,не,мила, не е от приказните романи http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif Друга е книжката

Моля,другите да не четат ако искат сами да си открият отговора.

Bobych,я кажи накрая не ставаше ли ясно,че някога в друг живот ......сестра му,която сега е саката и прави мизерии,била предателя,леля и...и т.н.Ако стояха кориците,щях да се оправя.Освен ако в главата ми не е тотална каша.

Нежният звяр на Колийн Шанън. Книжката още не съм я чела, но й се каня в най-скоро време.

Любовен порив-Катрин Кингсли?

Любовен порив-Катрин Кингсли?

Ох, не, мила, книгата е "Нежният звяр" от Колийн Шанън.

Нежният звяр на Колийн Шанън. Книжката още не съм я чела, но й се каня в най-скоро време.

Яна, ти си на ход, мила http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Давай следващата загадка

Редактирано 12 март 201016 г. от bobych (преглед на промените)

За разнообразие цитата който съм избрала е от съвремена книжка: — Чудесно — едната му ръка остана на рамото й, а с другата я прегърна и я притегли още по-близо. Нервите й се бяха изострили, когато се сети да постави предпазно ръка на гърдите му. — *****… — Искам само да те целуна — прошепна той. Очите му останаха отворени, живи, внимателни, докато устните му се приближаваха към нейните. Бяха последното, което видя, преди да я заслепят чувствата. Отначало той едва докосна устните й. Държеше я сякаш всеки момент ще започнат да танцуват. Идеше и да се залюлее — толкова нежен и сладък бе първият досег на устните им. Той се откъсна от нея, с което изтръгна дълбоката й въздишка, а устните му поеха на разузнавателно пътешествие но лицето й: по бузите, слепоочията, клепачите. Коленете й се подкосиха. Започна леко да трепери и бе останала напълно без дъх, когато устните му за втори път се върнаха върху нейните. Сега я целуна по-дълбоко и по-бавно. Тя разтвори леко уста. Ръката й се плъзна към рамото му, усещаше дъха на коне, трева и нещо като светкавица в небето. Той се върна, мина й през ума, преди в съзнанието й да нахлуят рояк образи. Тя бе всичко, което той искаше. Да я държи така, да усеща как потреперва от копнеж като него, бе възхитително. Устата и сякаш бе създадена да се слива с неговата, а вкусовете, които откри там, бяха тайнствени и зрели. Нежно се отдръпна, но с неизреченото обещание, че ще има още. Ръцете му трепереха. За да ги успокои, погали лицето и косите й. Страните й бяха пламнали и в неговите очи тя стана още по-красива. Нима бе забравил, че е стройна като върба, а от погледа й струят красота и откритост? Ръката му остана заровена в косите й, а веждите му се свъсиха, докато образ след образ изплуваше в съзнанието му. — Тогава косите ти бяха по-дълги, а страните ти — мокри от дъжда. Главата й буквално се въртеше. — Какво? — Говоря ти за един друг път, когато сме се срещнали тук — усмихна й се. — Отдавна искам да те целуна. — Ние не се познаваме толкова отдавна. — Напротив. Да го направя ли пак и да те подсетя? — По-добре не сега.

"Родена в грях" на Нора Робъртс, не съм чела книгата, но този цитат си ми го пускала на класация и съм го запомнила, страхотен е!

"Родена в грях" на Нора Робъртс, не съм чела книгата, но този цитат си ми го пускала на класация и съм го запомнила, страхотен е!

Ах колко си бърза, да пускала съм го и си помислих че бързичко някой ще се сети, но това ми е любим момент, а и трилогията я обичам много, може би защото са първите които прочетох на Нора преди години и са ми се запечатали в паметта.

Ти си на ход, мила.

Редактирано 13 март 201016 г. от sanian (преглед на промените)