ооо това е страхотната книжка на Елизабет Лоуел - Тъмни страсти

ееее много бързо го познахте,страхотна книга наистина,много чувствена,давай мила ти си наред

нещо историческо:

— Както виждам, вече са те предупредили…

Този път смаяната беше !!!!!! .

— За какво да ме предупредят? — попита глухо тя, обмисляйки напрегнато защо чичо й се бе възстановил толкова бързо от първата уплаха. — Кой да ме е предупредил?

Джош, който все повече се въодушевяваше от идеята си и вече започваше да се наслаждава на ситуацията, отговори спокойно:

— Ами, от ????? .

!!!!!! изгледа внимателно чичо си. Не й изглеждаше пиян, но пък и тя нямаше кой знае какъв опит с развеселени от алкохола джентълмени. Усети, че става нещо нередно, и тъй като не знаеше как да се държи, попита намръщено:

— Кой е пък този ?????? ?

Джош се направи на учуден.

— Нищо ли не си чула? А аз си помислих, че вече знаеш за него и си се преоблякла, за да скриеш красотата си.

!!!!! , която все повече се объркваше, напразно търсейки някакъв смисъл в думите му, се постара да запази самообладание.

Аха, онзи ли ????? — промърмори небрежно тя. Беше й противно да се държи като идиотка, но продължи да измисля: — Някой спомена, че се е появил по тези места, затова реших, че е най-добре да… — Тя не довърши изречението си, защото не искаше да признае, че няма понятие за какво става дума. Усмивката й издаваше несигурност. — Нали нямаш нищо против?

— Разбира се, че не, мила! Нямам думи да ти опиша колко се радвам, че си проявила достатъчно здрав разум и си предприела мерки да се предпазиш от нахалството на онзи млад негодник. Постъпила си много умно, като си прикрила по този чудесен начин моминските си прелести. — Джош едва се удържа да не избухне в смях и продължи: — Много малко мъже биха се осмелили да се доближат до жената, в която си се превърнала! А ?????? незабавно ще хукне да бяга. Той не се задоволява с какви да е жени, ухажва само най-най-красивите.

Звучи интересно.Казвай коя е!

Редактирано 16 март 201016 г. от peppinka (преглед на промените)

Ох, това ми е доста познато, но не мога да се сетя от коя книга е този цитат.

Среднощен маскарад?

Много култов момент от една много зaбавна и незабравима книга http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Редактирано 16 март 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Среднощен маскарад?

Браво много бързо се сетихте

браво!много любима моя поредица ( разбираемо-мацката беше голям серсем) на шърли радвам се че намери място в питанките. Не можах я трясна щот блях ама радвайте се че кой знае какво щях ви замисля...

Познах........ чак не си вярвам,много се радвам.Ето и цитатче от любимата ми книжка: Той се изправи и погледна родителите си. После се обърна, изкачи стълбата и се запъти е твърда крачка към стаята си. Спря за миг, после решително отвори вратата. Тя не спеше. Очите й все още бяха пълни със сълзи. Той я вдигна на ръце и я отнесе пред огъня. Притисна я силно до себе си и дълго стоя неподвижен. ....... обви с ръце врата му и тихо изхълца. После облегна глава на гърдите му и замря. Той вдигна брадичката й и целуна мокрото лице. Отмахна нежно косата, нападала по челото, и зашепна в ухото й: — Позволи ми да те подържа в прегръдката си, мила моя. Позволи ми просто да те държа здраво. Ръцете й го притиснаха, тялото й се разтрепери. Попита я от какво се страхува и тя го погледна със сребърните си очи. — Страх ме е, че ще ме напуснеш — прошепна едва чуто тя. ....... я погледна в очите и отговори сериозно: — Никога. Никога, любима. Тя се отпусна в прегръдката му и тихо въздъхна. Много скоро очите й се затвориха

Редактирано 16 март 201016 г. от djinjir (преглед на промените)

"Преди да те срещна"?

"Преди да те срещна"?

Не мила.

еее,страшно мие познато,но не се сещам,да не е нещо от "Вълшебства"

еее,страшно мие познато,но не се сещам,да не е нещо от "Вълшебства"

не мила

Ще подскажа мъничко-книжката е историческа и е трилогия

Мисля, че е от "Робинята на викинга" - Хедър Греъм.

Великолепна трилогия - едни от първите романи от жанра, които прочетох и ме направиха железарски фен на историческите любовни истории

Редактирано 17 март 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Мисля, че е от "Робинята на викинга" - Хедър Греъм.

Великолепна трилогия - едни от първите романи от жанра, които прочетох и ме направиха железарски фен на историческите любовни истории

Браво тя е.Това е първата книжка която не захвърлих а прочетох и ме запали.ОБОЖАВАМ Я

Новата загадка

-Казвал ли си й някога, че никога няма да обичаш друга жена така, както си обичал нея?

- Да, казвал съм й го, защото по онова време вярвах, че я обичам. Това беше, преди да разбера към какво се стреми тя. Ти говореше за хора,които се крият зад множество фалшиви маски. Е, тя е майстор в маскирането. Едва когато се изсмя в лицето ми, след като паднах на колене пред нея и поисках ръката й, маската й стана прозрачна. - Той взе ръката на ……... - Казах на Д….., че я обичам, защото мислех, че това, което изпитвам към нея, е любов. Това беше много преди да разбера какво всъщност представлява любовта. Това беше, преди да те открия.

………го гледаше мълчаливо.

- Чуваш ли какво ти казвам, …….? Казвам ти, че те обичам. Съвсем не ми беше лесно да го призная. След Д…… се заклех никога да не позволя на някоя жена да добие отново власт над мен. Заклех се да запазя мисълта си ясна и да предпазя сърцето си, така че никоя да не може да го нарани отново. Но от мига, в който те видях на стълбата в библиотеката на баща ти, аз бях загубен. Това, което изпитвам към теб, е много повече от всичко, което някога съм усещал към Д….. Опитвах се да го отричам, дори когато след всеки ден, прекаран с теб, те обиквах все по-силно. Дори когато, след като разбрах отношението ти към мъжете и женитбата, си мислех, че никога не би могла да отговориш на чувствата ми.

Когато …….. заговори, гласът й бе толкова тих, че той едва я чуваше.

"Измама" на Аманда Куик? Почти 100% съм сигурна, че е тя

Редактирано 18 март 201016 г. от Ralna (преглед на промените)

Дворцови интриги - Жаклин Рединг

Еее,човек не може да се вреди.

Дворцови интриги - Жаклин Рединг

Точно тя е Давай напред, мила

историческо романче, което няма как да не познаете веднага :

???? я целуваше жадно, милваше гърба й, караше я да трепери сладостно… докато тя не осъзна, че не би могла да избере по-неподходящ момент да се отдават на интимности. Вратата беше широко отворена. От гостите ги делеше един коридор. Всеки можеше да стане свидетел на разгорещените им прегръдки.

При тази тревожна мисъл !!!!! моментално се отдръпна. Сърцето й обаче щеше да изхвръкне от гърдите. Страните й пламтяха. Устните й вероятно бяха подути. Боеше се, че има вид на целувана. Както и ????? . !!!!!! бе разрошила косата му и сега побърза да приглади кичурите. Но не можеше да заличи знойния плам в очите му. Той си пое дъх:

— Това беше неочаквано.

Тя също имаше проблеми с овладяването на дишането си.

— Научих го от теб — каза, имайки предвид, че ???? се беше върнал да я целуне в каретата.

— Скара ли се с баща си?

— Как позна? — сухо отвърна тя.

Той нежно прокара пръст по бузата й.

— Искаш ли да оставиш задния вход отключен за мен?

Мисълта почти я накара да се вцепени от предвкусване на чувствени удоволствия.

— Ще си помисля — глухо прошепна тя.

Но докато тичаше нагоре по стълбището, за да се овладее и да си избие от главата мисълта за ?????, знаеше, че ще остави вратата отключена.

"Чаровникът, който я укроти" - Джоана Линдзи

Пете, как ме изпревари http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif Тъкмо и аз една книга да позная и докато пиша, тииииии - хайде първа

"Чаровникът, който я укроти" - Джоана Линдзи

знаех си аз, че веднага ще я познаете

Нещо много лесно от мен, ако сте чели книгата няма начин да не се сетите:

"Тогава те се заклеха във вечна вярност, порязаха пръстите си и смесиха кръвта си.

— Ще бъда твой приятел завинаги — каза той. — Ще бъда твоето сърце и твоят най-смел воин срещу всички злини. На… — той се намръщи, изчерпал въображението си.

++++ ослепително му се усмихна с безкрайно обожание и пълно доверие.

— На север от нощта — каза тържествено тя, притискайки кървящите им пръсти. — На юг от слънцето и… на изток от… от вечността.

На изток от вечността.

Боже, как би могъл да забрави онези дни, вярата и обожанието й?

Да, ще я накара отново да се смее така. Закле се, макар целият да трепереше замаяно и всичко наоколо да тънеше в мъгла.

Все едно какво щеше да му струва и колко сълзи трябваше да пролее за този смях. Бе готов на всичко."