...и следващото цитатче: Подаде му чашата и чинията, благодарна, че поне ръката й не трепери. Той дори не ги и погледна. Спокойно и внимателно **** ги върна върху подноса и застана пред него. Скри уж небрежно ръце в гънките на наметалото, но чувстваше, че цялата трепери. - Коя, по дяволите, си ти? .- попита най-сетне той с дрезгав глас. Беше си представяла много пъти началото на техния разговор, но това съвсем я обърка. - Моля? - обади се тя несигурно. - Попитах коя, по дяволите, си ти. И какво правиш в къщата ми? - **** ****. Срещнахме се... - Ти не си **** **** . - Видях госпожица **** по-рано и... - Смръщи вежди, а лицето му пребледня. Погледна сконфузено към вазата и бавно и дълбоко пое дъх. Моментното гадене премина и сега се владееше по-добре. Впи отново тъмните си очи в нея. По лицето му премина умора. - Днес следобед изглеждаше много по-хубава - прецени той суховато. **** се стегна, вирна брадичка и като се стараеше да не показва вълнението си, отвърна делово: - А ти беше трезвен. №№№№ се облегна назад и протегна дългите си крака. Прекрасният, със сложни орнаменти, източен килим бе потънал в кал. Продължаваше да я изучава и това я караше да се чувства неловко. - От очилата е - заключи накрая. - Много те загрозяват, госпожице ****. Никак не ти отиват. Посегна да ги свали незабавно, но стисна ръце и се въздържа. Той продължаваше да я изучава. Дали съзнателно не целеше да я разгневи както днес следобед? - Ако си дошла тук, за да настояваш... Тя го зяпна смаяно, докато осъзнаваше какво всъщност казва. - ... не искам да изглеждам коравосърдечен, но няма да се оженя за теб. А сега най-добре върви при баща си и му предай...

Мисля, че ни е време за голяяям жокер

определено е време за гоолям жокер. Дамиен притегли стол и се отпусна на него. - Нали не възразяваш? - Той надигна бутилката уиски и отпи. - Май си прав, Кембъл. Да ти призная, не си ви представях двамата заедно. - Така ли? Дамиен поклати глава. - Ами не. Та кой иска жена, която е танцувала гола с цигани? - Не е била гола! - озъби се Майлс. - Но... - Била е с шалове и воали! - Е, тогава остава малката подробност с татуировката... - Тя не се вижда, така че какво значение има, по дяволите? Дамиен се облегна назад и сви с безразличие рамене. - Не е особено хубава... - Напротив. Има моменти, когато е привлекателна. - Така ли? И кога по-точно? - Когато си свали очилата, когато косите й са разпуснати, когато от гняв или срам - или алкохол - страните й поруменеят и когато... бъбри в градината с розите. - Хубава става, така ли? - Точно толкова хубава, колкото глупавата й сестра. Дамиен видя как Майлс обърна уискито и си налива ново, преди да продължи: - Е, и репутацията й... - Какво имаш предвид? - Ами момчето... - Казва се Брайън. - Кой е баща на момчето? - Брайън! Името му е Брайън. - Ще поемеш отговорността да отгледаш сина на друг. Подобна перспектива е като камък на шията... - Какво, по дяволите, намекваш? - Ами той все пак... е копеле. Майлс бавно се надигна от стола. - Да не си посмял да го наричаш така! - Добре - незаконно роден.Майлс сграбчи Дамиен за реверите на палтото, повдигна го от стола и почти го стовари върху масата, а бутилката, чашите и часовникът издрънчаха на пода. - Да не би да намекваш, че заради небрежността на майката и бащата, Брайън не заслужава нежност и обич, каквито се полагат на другите деца? Знам едно - освен че е изключително красиво дете, Брайън е и толкова добър и храбър, че всеки мъж ще е горд да го нарече свой син. Дамиен дори не мигна. Стоеше загледан в зачервените очи на Майлс. - Явно си доста чувствителен на тема госпожица Девъншир и син. Чудя се защо, Кембъл, особено като се има предвид, че не се появи пред брачния олтар?

"Моя единствена обич" Катрин Сътклиф?

"Моя единствена обич" Катрин Сътклиф?

Ти си на ход

Не бях много сигурна дали е тя Ето и моя цитат:

...... се поколеба, но пусна ръцете й.

— Да, но първо… .....!

— Да, милорд?

— Жена ми не бива да се движи из къщата в този вид.

— Не се тревожете, веднага ще заповядам на момчетата да донесат гореща вода в стаичката за преобличане. Няма да безпокоим обаче камериерката на милейди.

...... кимна замислено.

— Аз ще отнеса ...... по стълбата, като се преструвам на щастлив съпруг, който гори от нетърпение да се усамоти с жена си. Постарай се никой да не ни безпокои до края на деня. Няма да слезем дори за вечеря.

...... излезе бързо от стаята и графът вдигна жена си на ръце. ...... го погледна слисано.

— Ти май полудя напълно?

— Засмей се.

— Какво?

— Засмей се! Прегърни ме, притисни се силно до мен, погледни ме страстно в очите.

— Не!

— Да! Веднага! — Той я изнесе навън, отметна глава назад и се засмя много убедително. ....... се подчини на заповедта.

Обви с ръце шията му, погледна го в очите и изкриви лице в усмивка. Тъй като го обичаше, това не се оказа трудно. Вече беше разбрала защо трябва да се преструват на безгрижна влюбена двойка.

— О, ........… — хихикаше весело тя, докато той я носеше нагоре по стълбата. Минаха покрай ......, който тъкмо обясняваше на ....., че графът и графинята не желаят да ги безпокоят през останалата част на деня. После срещнаха ......, който се ухили с разбиране и извика на брат си, че най-хубавото в съпружеската караница е помирението. Най-после влязоха в частните си покои.

Със сигурност не съм я чела, но пък изглежда мнооого интересна! Хайде момичета познавайте

ондин - хедър греъм

ондин - хедър греъм

Точно в десятката. Ти си на ред. Пете, ако не си я чела, давай смело, много е хубава.

Надявам се скоро да получим нова загадка...

Надявам се скоро да получим нова загадка...

Еми минаха два дни, така че... призовавам следващия който погледне темата да ни зарадва с нов цитат

Еми, аз ще ви пусна едно цитатче: — Много си мълчалива! — *** наля кафе на *** и на себе си и седна до нея пред огъня. — Нямам какво да кажа. — Тя отпи глътка, вперила мрачно очи в огъня. До ушите й достигаха обичайните весели разговори край огъня, чуваше приятелските гласове, но й се струваха толкова далечни! — Трябва ли непрекъснато да говоря? — Не непрекъснато. Само когато нещо те притеснява. Няма нищо по-неприятно от това — да зная, че нещо те безпокои, без да мога да ти помогна. Свързано ли е с мене? — Не зная какво имаш предвид? — Нищо. Той сложи ръка върху нейната. Топлото силно докосване я накара да вдигне очи към него. — Ето, така вече е по-добре! — каза той кратко. — Погледай ме. Сега остава и да поговориш с мене. Заради мене се съсипа от работа, а през последните три дни дори не намери една усмивка. — Не знаех, че в изискванията се предвиждат и усмивки. — Кой ти говори за изисквания! Просто ми липсва усмивката ти. — Той обърна ръката й и прокара пръст по дланта й, като че нарисува нещо. — Стопля ме. *** го погледна, изплашена не на шега. — ***…

Здравеите момичета аз съм нова тук но с интерес чета вашите теми.Ако ми позволите с радост ще се включа в играта.Ето и моят цитат той е от моятя любима книга заради нея се запалих по книгите от този жанр: Той се изправи и погледна родителите си. После се обърна, изкачи стълбата и се запъти е твърда крачка към стаята си. Спря за миг, после решително отвори вратата. Тя не спеше. Очите й все още бяха пълни със сълзи. Той я вдигна на ръце и я отнесе пред огъня. Притисна я силно до себе си и дълго стоя неподвижен. ....... обви с ръце врата му и тихо изхълца. После облегна глава на гърдите му и замря. Той вдигна брадичката й и целуна мокрото лице. Отмахна нежно косата, нападала по челото, и зашепна в ухото й: — Позволи ми да те подържа в прегръдката си, мила моя. Позволи ми просто да те държа здраво. Ръцете й го притиснаха, тялото й се разтрепери. Попита я от какво се страхува и тя го погледна със сребърните си очи. — Страх ме е, че ще ме напуснеш — прошепна едва чуто тя. ....... я погледна в очите и отговори сериозно: — Никога. Никога, любима. Тя се отпусна в прегръдката му и тихо въздъхна. Много скоро очите й се затвориха

— Боли ли? — попита тя състрадателно. — Ужасно — ухили й се Дрю, за да опровергае собственото си твърдение. — Но можеш да го целунеш, за да оздравее. Ейми му отвърна с палава усмивка: — Мога да ти цапна един за симетрия. — Хм, къде ли съм чувал вече това? Погледът, който хвърли към Уорън, казваше точни къде го е чувал, но на Уорън въобще не му беше забавно. Преди обаче да се сбият отново, Ейми отбеля за: — Надявам се, че сте измислили подходящо обяснение за пред сестра си. Сега не е най-подходящото време за нея да се тревожи за братята си. — Няма страшно, сладурче. Джорджи е свикнала нашите драскотини и синини. Вероятно дори няма да забележи. Но за всеки случай — обърна се той към Уорън, който още не беше последвал братята си в сало на — какво ще кажеш да сме паднали по едни и същи стълби? — Обвини този, когото трябва, Дрю. Джорджи не очаква нещо добро от мен.

— Боли ли? — попита тя състрадателно.

— Ужасно — ухили й се Дрю, за да опровергае собственото си твърдение. — Но можеш да го целунеш, за да оздравее.

Ейми му отвърна с палава усмивка:

— Мога да ти цапна един за симетрия.

— Хм, къде ли съм чувал вече това?

Погледът, който хвърли към Уорън, казваше точни къде го е чувал, но на Уорън въобще не му беше забавно. Преди обаче да се сбият отново, Ейми отбеля за:

— Надявам се, че сте измислили подходящо обяснение за пред сестра си. Сега не е най-подходящото време за нея да се тревожи за братята си.

— Няма страшно, сладурче. Джорджи е свикнала нашите драскотини и синини. Вероятно дори няма да забележи. Но за всеки случай — обърна се той към Уорън, който още не беше последвал братята си в сало на — какво ще кажеш да сме паднали по едни и същи стълби?

— Обвини този, когото трябва, Дрю. Джорджи не очаква нещо добро от мен.

"Твоята магия"?

— Боли ли? — попита тя състрадателно.

— Ужасно — ухили й се Дрю, за да опровергае собственото си твърдение. — Но можеш да го целунеш, за да оздравее.

Ейми му отвърна с палава усмивка:

— Мога да ти цапна един за симетрия.

— Хм, къде ли съм чувал вече това?

Погледът, който хвърли към Уорън, казваше точни къде го е чувал, но на Уорън въобще не му беше забавно. Преди обаче да се сбият отново, Ейми отбеля за:

— Надявам се, че сте измислили подходящо обяснение за пред сестра си. Сега не е най-подходящото време за нея да се тревожи за братята си.

— Няма страшно, сладурче. Джорджи е свикнала нашите драскотини и синини. Вероятно дори няма да забележи. Но за всеки случай — обърна се той към Уорън, който още не беше последвал братята си в сало на — какво ще кажеш да сме паднали по едни и същи стълби?

— Обвини този, когото трябва, Дрю. Джорджи не очаква нещо добро от мен.

Хахаха, мила ти направо ме отрепа, трябваше да скриеш имената, че Ейми, Уорън и Дрю, просто няма как да не се сети човек, че е "Твоята магия". Като гледам малко омотано стана, че има три цитата....

Момичета снощи стана голяма обърквация в играта - извинявам се на Яна, че ще снощи пренебрегнах цитата й - просто не го видях, а djinjir - теб ще те помоля да прочетеш правилата на играта - за да пуснеш нов цитат - трябва да си познала предходния.

Така играта продължава с цитата на Яна от снощи:

— Много си мълчалива! — "*** наля кафе на *** и на себе си и седна до нея пред огъня.

— Нямам какво да кажа. — Тя отпи глътка, вперила мрачно очи в огъня.

До ушите й достигаха обичайните весели разговори край огъня, чуваше приятелските гласове, но й се струваха толкова далечни!

— Трябва ли непрекъснато да говоря?

— Не непрекъснато. Само когато нещо те притеснява. Няма нищо по-неприятно от това — да зная, че нещо те безпокои, без да мога да ти помогна. Свързано ли е с мене?

— Не зная какво имаш предвид?

— Нищо.

Той сложи ръка върху нейната. Топлото силно докосване я накара да вдигне очи към него.

— Ето, така вече е по-добре! — каза той кратко. — Погледай ме. Сега остава и да поговориш с мене. Заради мене се съсипа от работа, а през последните три дни дори не намери една усмивка.

— Не знаех, че в изискванията се предвиждат и усмивки.

— Кой ти говори за изисквания! Просто ми липсва усмивката ти. — Той обърна ръката й и прокара пръст по дланта й, като че нарисува нещо. — Стопля ме.

*** го погледна, изплашена не на шега.

— ***…"

Яна, съвременна или историческа е книгата? Айде, мила, бутни едно рамо, дай малко инфо, че чисто се одрямахме http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Исторически е книжката и ето още малко от нея — Думи, само хубави думи. — Верни думи. — Той отклони поглед. — Искам да ти кажа нещо друго. — Последва твърде продължителна пауза, преди дой да изстреля: — Аз… съжалявам! — Какво? — попита тя объркана. — Чу какво казах. Не искай от мене да го повтарям. — Той крачеше до нея, без да я поглежда. — Няма да те залъгвам с обещания, че никога няма да го повторя. Исках те, исках и Цинидар… — Но за какво се извиняваш? Каква е тази промяна? — И ти ли? Какво са се захванали всички да настояват, че съм се променил. Просто исках само да… — Но защо? — повтори тя. Той се позамисли, преди да отговори: — Предполагам, че защото съм щастлив… Не мога да си спомня да съм бил някога щастлив. Бивал съм удовлетворен, бивал съм доволен, но щастлив — никога. Странно чувство. — Щастлив си, защото получи своя Цинидар? — Нещо повече от Цинидар. То е като да… — Като какво? — впери очи в него Джейн. — Един нов живот, един шанс… — Той се засмя. — Като че слизаш на последната гара от влака и знаеш, че си пристигнал. Сега по-ясно ли го казах? — Да… — Точно така се бе чувствала тя преди години, когато напусна Френчи. Внезапно почувства Рюъл като сродна душа. — Да, ето това исках непременно да ти кажа… — И той продължи да крачи мълчаливо до нея през целия останал път.

"Целувката на тигъра" На Ирис Йохансен? Само това се сещам. Не съм я чела ама иметоооо

"Целувката на тигъра" На Ирис Йохансен? Само това се сещам. Не съм я чела ама иметоооо

Тя е и е много интересна.Давай следвщата загадка.

Ох, малко ме беше шубе, да почна "Целувката на тигъра" ама щом казваш, и като гледам цитата, май скоро ще я опаткам. Ето го моето цитатче.

&&&&&& въздъхна тежко, погледна зелените листа над главата си и синьото блестящо небе между тях. После погледна %%%%%% в лицето. Очите му щастливо шареха по фигурата й.

- Мисля, че трябва да се оженим! - каза тя на един дъх. После сведе поглед към краката си и кафявата горска почва, а сърцето й подскачаше в гърдите. Страхуваше се да го погледне, боеше се от онова, което щеше да й каже.

- &&&&&& - започна той.

- Ако ми се подиграеш, ще умра. - предупреди го тя с треперещ глас. - Ще умра. Ще легна тук на земята и ще умра! Не ми е останала нито капчица гордост и ако ми се присмееш, това ще ме убие.

- Нямам намеренеи да ти се присмивам, малка пияницо. - отвърна той успокоително, макар, че всъщност много му се изкаше да се засмее - Само искам да знам защо.

- Защо ли? - попита &&&&&& с пламнали страни. - Какво защо? В края на краищата ти... ти ме обезчести.

- Ами ти си го поиска - Отговори той сериозно.

&&&&&& хлъцна силно и се замисли.

- Прав си. Добре де, аз мразя да плавам, а пък до......... има много път, нали? Пък и не искам да оставя градината... Пък и Доги. Аз много обичам Доги. И климатът тук ми харесва.

- Искаш да се омъжиш за мен, защото ти харесва климатът ли?

- Ама ти никак не ми помагаш! - изплака &&&&&& - Какво още да ти кажа, за бога?

%%%%%% обхвана лицето й с работните си длани и нежно го обърна към себе си. Очите му блестяха светлозелени на фона на златистото от тена лице.

- Истината. Това е всичко което искам. Истината. Не вярвам, че ти ще с еомъжиш за мен заради градината, климата или дебелото куче. Искам да чуя истината и искам да ми казваш истината и да ми вярваш. Не искам да има тайни помежду ни.

&&&&&& усети леко замайване, но не знаеше дали от изпитото вино, или от близостта му. Пръстите му леко, и само веднъж погалиха бузата й, а после легнаха спокойно върху косата й.

- Добре тогава. - каза тя. - Аз те обичам. Толкова много те обичам, че ако се наложи да замина, ще умра. Когато си помисля, че бих могла да се омъжа за друг, ми прилошава. Ти си най-милият, най-нежният, най-прекрасният мъж в целия свят, и ако ми се наложи да живея без теб, аз ще те оплаквам всеки ден, до края на живота си. Това е истината и ако не ми вярваш - завърши тя със сподавен глас и сълзи в очите, - тогава, майната ти.

- &&&&&&?

Тя тихо изхълца и сълзите потекоха от очите й.

- И аз те обичам. Ах ти глупаво, малко пиянде!

Неясно поради каква причина - от виното, от чувствата или от облекчение, тя избухна в плач.

Ох, колко са милички!Не съм го чела книжлето, защото щях да го помня....хайде познавайте, че ми допадна!

Ох, това съм го чела със сигурност, но естествено пак не мога да се сетя коя е. Но си мисля, че главния беше пират.

Редактирано 9 март 201016 г. от mariet13 (преглед на промените)

Ох, това съм го чела със сигурност, но естествено пак не мога да се сетя коя е. Но си мисля, че главния беше пират.

Айде жокер, не е пират