Нещо лесно от мен, от исторически роман: "Подлудяваше го мисълта, че тя обичаше именно този мъж. С иронично изкривени устни той я запита: - Добре ли спахте, мадам? ?????? не знаеше какво да отговори, обърна лице и срещна спокойния поглед на +++++. - След като сте се позабавлявали малко, бих желал да изчезнете от тук мистър +++++! - изкрещя //////. - Достатъчно щети ми нанесохте! Отсега нататък за мен всеки ден ще бъде ад, докато се убедя дали отвратителното ви поведение няма да има някакви последици. Бузите на ?????? пламнаха и тя тихо промълви: - Мога да ти го кажа веднага //////. Още тази зима ще родя дете от +++++. - Не! - ////// се хвърли напред, за да я издърпа от леглото, но внезапно очите му се разшириха, като забеляза насоченото право към него дуло на голям пистолет. Не знаеше къде бе стояло оръжието, но сега беше пред него. По челото на ////// изби пот, когато пръстът на +++++ бавно запъна спусъка. - Веднъж вече ви казах, че ще ви убия, ако се докоснете до ??????! - +++++ изчака заплахата да стигне до съзнанието на противника му, после размаха пистолета. - А сега изчезвайте! - Превърнахте ме в рогоносец! - ругаеше //////, препъвайки се назад. +++++ се усмихна, поклати глава и отпусна пистолета. - През цялото време сте блудствали в това безпътно легло и сте се подигравали с мен! - Аз го считах за свой мъж! - ?????? се изправи възмутено, като прикри гърдите си със завивката. - А тя е моя жена - заяви +++++." +++++ - името на главния ?????? - името на главната ////// - злодея

Редактирано 13 март 201016 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

Хихихи това е Любимия непознат! Страхотна книжка просто!!!!

Хихихи това е Любимия непознат!

Страхотна книжка просто!!!!

Мдамм позна, ти си на ход!

Ето го новото историческо цитатче от мен: — Лека нощ — каза той с глас, лишен от всякакви чувства, и се плъзна под украсената с ръчна бродерия завивка. Двамата лежаха смълчани, възможно най-далече един от друг, доколкото им го позволяваше огромното пухено легло, но усещаха взаимното си присъствие съвсем осезателно. Тишината беше неспокойна, сякаш невидими пръсти барабаняха нервно. ####### бе кръстосал ръцете си зад тила и наблюдаваше покрития с хартия тавани но пулсиращата веничка на врата му доказваше, че той усеща близостта на %%%%%. Как, по дяволите, щеше да заспи тази вечер. %%%%% бе нападната от неизмерима безнадеждност, подобна на промъкваща се мъгла, която задушаваше и последните остатъци от надеждата й, и тя вече не беше в състояние да попречи на бликналите от очите й сълзи. Те тихичко се стичаха по бузите и носа й и капваха върху възглавницата, само на няколко сантиметра от единствения мъж, когото някога бе обичала. Тя никога не се бе чувствала така ужасно сама и тези сълзи бяха нейното признание за това, че вече нищо не би могло да й върне #######. Той наистина не я обичаше. „Лека нощ“, просто бе казал той. „Лека нощ“. И нищо повече. Сякаш бяха просто двама познати, събрани случайно от съдбата. Вече й беше невъзможно да бъде силна. Бе поддържала тази илюзия срещу невероятните сътресения, но сега запасите й бяха пресъхнали. Седмици наред се бе борила с Милисент и Янси за наследството, за детето си, за своя живот. Изведнъж се бе почувствала твърде уморена, за да се съпротивлява, за да продължава да бъде емоционално разкъсвана, неспособна бе да срещне света с предишната си решителност. Нямаше на кого да се опре. Дори на ######## вече му беше все едно. И така сълзите се лееха, но тя задържаше риданията си. Може и да не й бе останала сила, но имаше поне късче достойнство. Той продължи да лежи, след като я чу, чудейки се от колко ли време плаче. Тя се бе свила на кълбо в далечния край на леглото и той не бе разбрал това, докато от нея не се изплъзна един едва доловим звук. Прозорците бяха отворени и лекият ветрец раздвижваше простите муселинови завеси. Може би нощните шумове му бяха попречили да чуе тихия й плач, но доколкото познаваше %%%%%%, бе по-вероятно тя да го е приглушила. Тя не беше от жените, които обичаха да ги съжаляват. Той се поколеба за миг, след това се пресегна към нея и я притегли в ръцете си, като се поизправи, облягайки се на таблата на леглото, и я задържа, увита в метрите плат на нощницата като малко дете. Той почувства топлите й сълзи върху голите си гърди, близостта, която извикваше нежната влажна буза, притисната към кожата му, и сърцето му се понесе към %%%%%%. Тя беше нещастна и това неочаквано се бе оказало от огромно значение за него. Прегръдката на #######, неговите силни ръце, които я полюшваха близо до тялото му, само накара сълзите й да потекат още по-силно. Откритието се просмука в ума и в тялото й, в нейните сетива със стряскащата си яснота и докато лежеше в прегръдката му, неочакваната истина се появи пред нея така изумителна, безспорна и плашеща, че за един кратък миг тя почувства страх. Защото разбра колко много се нуждае от него, до каква степен неговите чувства имат значение за нея и колко малко струваше всичко останало в света, когато него го нямаше. %%%%%% осъзна колко самотна е без него.

Редактирано 13 март 201016 г. от Yoringel (преглед на промените)

Блейззз - сугурна съм, защото този момент ми е любим

Бравоооо! И на мен ми е любим....много е трогателен.... Сега ти си наред... Изненадай ни приятно!

Не знам дали ще ви изненадам , но не вярвам да ви затрудня! ТЯ - &&&& ТОЙ - #### — Какво правиш? — попита той, като се опитваше да разбере какво става. — Нищо… просто пробвах една стара рокля и нищо повече — излъга &&&&, но не можа да прикрие нервността си. — Върнал си се рано. — Очевидно — изръмжа той, когато забеляза чантичката й върху леглото. Той се озова там с две крачки, сграбчи я и изсипа съдържанието й — всичките пари, които тя бе събрала за тази вечер. — Смяташ да излизаш, така ли? #### вдигна очи към нея, видя тревогата в погледа й и бе изпълнен с гняв. Бе мислил, че тя е различна от останалите жени. Бе смятал, че я обича. Ама че глупак! — Отговори ми! — изръмжа той и хвърли чантичката й встрани с гневно движение, при което парите се разпиляха из цялата стая. &&&& забеляза гневния му поглед и осъзна, че нямаше смисъл да се опитва да го лъже. Тя дори не си беше помислила, че той може да се върне по-рано, но точно това се бе случило и #### я бе изненадал. Нямаше друг избор, освен да му каже истината. Тя повдигна предизвикателно брадичката си. — Да, щях да излизам! — отвърна троснато тя; гневът й беше също толкова силен колкото и неговия, но по различни причини. Тя бе искала да спаси бебето си, а сега вече нямаше никаква надежда за успех. — Трябваше да бъда домакиня на една игра на покер в дома на Сам Фостър. — Сам Фостър? — Той ми е стар приятел. Често е играл с мен на кораба и на приема ми каза, че ако някога пожелая отново да играя, трябва само да му се обадя. Госпожица &&&& щеше да се завърне тази вечер. Залозите щяха да бъдат големи и аз се молех да спечеля, и то много, за да мога да се измъкна от този лъжлив брак! Думите й го вбесиха още повече. Той се беше влюбил в нея, а тя искаше само да се отърве от него! — Е, госпожо — каза #### с тих и заплашителен глас, — щом сте толкова твърдо решена да се отървете от този брак, защо да не се постараем да ускорим това? Той хвърли сакото си и започна да разкопчава ризата си, докато вървеше бавно към нея като хищник към плячката си. — Не… ####… — тя отстъпи назад. — О, да. Ти сама го каза. Искаш да се измъкнеш, а ние прекрасно знаем какви са условията на сделката ни, нали? Знам много добре как да те измъкна от този „лъжлив брак“… Той стисна китката й в желязна хватка и я дръпна върху леглото. Тази вечер нямаше да позволи да му бъде отказано. &&&& усети, че й прилошава. И преди беше виждала #### ядосан, но никога чак толкова. Сега той бе обзет от студен бяс, който я плашеше. — ####… — Няма нужда от приказки — прекъсна я той. — И без това нямаме какво повече да си кажем. #### легна до нея и започна да опипва тялото й през роклята. Той бе имал намерението да я унижи, да я накара да разбере какво бе направила с него с предателството си, но когато притисна тялото й към своето, гневът му се изпари и бе заменен от изгаряща страст. &&&& беше негова…

Боби Смит- Дамски пасианс

хе-хе позна, сега е твой ред

и така ето нещо съвременно : !!!!!!! - ТЯ ??????? - ТОЙ — Лека нощ — прошепна !!!!! Той не отвърна. Дали вече е заспал? Или се преструва, за да я накара да млъкне и да го остави на мира? Тя изобщо нямаше да може да мигне. Мислеше само за ?????. Искаше да спи с него и за минута-две наистина успя да се престори, че само просто желае да се гушне в прегръдката му, но после си каза, че се заблуждава. Искаше всичко. Искаше да го усеща как се движи вътре в нея, да докосва всеки сантиметър от тялото му. Замисли се за устните му, горещите му секси устни и какво правеха те… — !!!!! ? — Тя едва не падна от леглото. — Да? — Какво не е наред? — Всичко е наред. — Стори ми се, че те чух да стенеш. — О, може и да съм изстенала. Не мога да заспя. — Току-що изгаси лампата. Не мислиш ли, че трябва да си дадеш малко време, преди да решиш, че не можеш да заспиш? Мога ли да ти помогна с нещо? Само ако знаеше. — Какво? — Ти трябва да ми кажеш какво. Беше сигурна, че долавя развеселения му тон. Досещаше ли се ????? какво й причинява близостта му? Чакай малко. Ами той? Дали тя му въздейства по същия начин? Той беше сексманиакът, не тя… поне доскоро. Или по-конкретно, преди да прекара една нощ с него. Играеше ли си с нея? — Не. Не се сещам как можеш да ми помогнеш. Тя изчака реакцията му и се разочарова, когато той не каза нищо. Няколко минути минаха в пълно мълчание. Дори не го чуваше да диша. Последва дълга въздишка. — !!!!! ? — Да, ????? ? — Аз ли да дойда при теб, или ти ще дойдеш при мен?

и така ето нещо съвременно :

!!!!!!! - ТЯ

??????? - ТОЙ

— Лека нощ — прошепна !!!!!

Той не отвърна. Дали вече е заспал? Или се преструва, за да я накара да млъкне и да го остави на мира?

Тя изобщо нямаше да може да мигне. Мислеше само за ?????. Искаше да спи с него и за минута-две наистина успя да се престори, че само просто желае да се гушне в прегръдката му, но после си каза, че се заблуждава. Искаше всичко. Искаше да го усеща как се движи вътре в нея, да докосва всеки сантиметър от тялото му.

Замисли се за устните му, горещите му секси устни и какво правеха те…

— !!!!! ? — Тя едва не падна от леглото.

— Да?

— Какво не е наред?

— Всичко е наред.

— Стори ми се, че те чух да стенеш.

— О, може и да съм изстенала. Не мога да заспя.

— Току-що изгаси лампата. Не мислиш ли, че трябва да си дадеш малко време, преди да решиш, че не можеш да заспиш? Мога ли да ти помогна с нещо?

Само ако знаеше.

— Какво?

— Ти трябва да ми кажеш какво.

Беше сигурна, че долавя развеселения му тон. Досещаше ли се ????? какво й причинява близостта му?

Чакай малко. Ами той? Дали тя му въздейства по същия начин? Той беше сексманиакът, не тя… поне доскоро. Или по-конкретно, преди да прекара една нощ с него. Играеше ли си с нея?

— Не. Не се сещам как можеш да ми помогнеш.

Тя изчака реакцията му и се разочарова, когато той не каза нищо. Няколко минути минаха в пълно мълчание. Дори не го чуваше да диша.

Последва дълга въздишка.

— !!!!! ?

— Да, ????? ?

— Аз ли да дойда при теб, или ти ще дойдеш при мен?

"Убийствен чар" на Джули Гарууд

ммммм не

Редактирано 14 март 201016 г. от n0na (преглед на промените)

Бавно изгаряне ?

"Танц в сенките" Джули Гарууд:)))

точно така - ти си

Най-накрая и аз да позная нещичко. Едно съвременно цитатче, дано не Ви затрудни 111111 мълчаливо пристъпи зад нея и застана така, че да я предпазва с тялото си от вятъра и дъжда. Тя стоеше като вцепенена, напрегната до крайност от усилието да се владее, но той пристъпи още по-близо до нея, толкова близо, че се притисна към нея и тя усети силата, твърдостта и топлината на тялото му. Този жест я порази. Освен майка й, никой и никога не бе заставал между нея и света. Действието на 111111 бе толкова неочаквано, интимно и... закрилящо. Точно това усещане за закрила едва не я накара да рухне. 111111-главния

"Златната невеста"-Хедър Греъм?

Не е тя. Книжката е съвременна.

Мисля, че е време за някакъв жокер

Добре, ето и едно жокерче Пак помълчаха известно време. Някак си жегата правеше разговорите излишни. Изведнъж се чу тътенът на гръмотевица, която известяваше, че пак ще завали, и тъмните облаци започваха да се скупчват бързо на небето, скривайки залязващото слънце.1111 внесе подноса вътре, но остави курабиите на масата. Върна се след няколко минути. Отвътре зазвуча музика, някакъв бавен инструментал. Карън отвори очи, всяко друго действие би и коствало усилия. - Още вино? - Ммм, да. - Тогава хапни една курабия. - Само заповядваш.- Но тя се усмихна, взе една курабия и отхапа малко от нея. Устата й се изпълни със силния аромат на подправките. - О, много е хубава-промълви.-Какво представлява? - Бял шоколад, орехи и разни други неща. Тези са любимите ми. - Той изяде една с апетит, после още една... ... - Хайде да потанцуваме-промълви той, изправи се и й протегна ръка. Карън стана и мълчаливо се отпусна в ръцете му, затвори очи и опря глава на рамото му. Не можеше да има нищо по-прекрасно, помисли си тя, от това да танцуват боси на един балкон в Ню Орлийнс, докато дъждът се лее и здрачът постепенно ги обгръща. Той бе толкова прекрасно топъл, че й се искаше да се потопи в него, и усети как инстинктивно се притиска към тялото му. Веднага се отдръпна, но той я спря, поставяйки ръката си в основата на кръста й, и я придърпа още по-силно към себе си. - Няма нищо. Просто се облегни на мен.-Едва прошепна думите сякаш не искаше нищо да попречи на магията на момента.

Линда Хауърд продължението на "Търси се съпруга"не се сещам за заглавието...дааа "Да спиш с врага"оффф нееее "Убий и кажи"верно,че е тя тези корабийки не се забравят

Редактирано 16 март 201016 г. от lunichkata90 (преглед на промените)

Дааа, ти си мила .

Дааа, :clap: ти си мила .

не мога да повярвам,че познах,това е първият ми успех

Така...ето го и моето цитатче:

Много внимателно %%%%%% остави малката кутийка, която носеше. Много по-невнимателно разпери пръсти и удари с двете си длани по неравната повърхност на дървеното бюро толкова силно, че парите се разлетяха във всички посоки. Тежко се облегна на ръцете си, като се надяваше, че това ще намали изкушението му да удуши бащата на """""". Но не го намали.

— Старче — каза %%%%%% с тих, груб глас — костваш ми любовта на една добра жена. Ако не й беше баща, щях да те нараня така, както ти ме нарани.

Аз съм мъжът, който може да отведе """""" толкова далеч в облачната гора, че светът да престане да съществува за нас. И точно това ще направя, ако не я оставиш на мира. Ще я отвлека. Кълна се. Дълго и здравата си разиграва златния кон, но вече край.

— Наистина ли мислиш, че тя би тръгнала с теб към облачната гора?

— Доброволно? — Устата на %%%%%%% се сплеска. — Никакъв шанс, старче. Ти развали всичко. Но все пак бих я взел. Тя принадлежи там. Повечето хора мразят мъглата, мразят гъстата гора, мразят дивото. Но не и тя. Затова и ти си помисли сериозно. Остави я на мира или ще я загубиш в облачната гора, където всичките ти пари не струват нищо. Избирай.

Ако я искаш, нищо, освен ако те убият, не може да те спре да я имаш.

— Едно нещо би ме спряло. И то вече ме спря. Тя не ме иска.

— Благодарение на мен?

— И на мен — тихо призна %%%%%%. — Щяхме да преодолеем намесата ти. Аз забърках друга каша. Не вярвах, че принцеса може да обича пеон, преди да се окаже твърде късно.

Давайте мили дами,лесно е ще го познаете

"""""" главната

%%%%%%% главния

Редактирано 16 март 201016 г. от lunichkata90 (преглед на промените)

не мога да повярвам,че познах,това е първият ми успех

Така...ето го и моето цитатче:

Много внимателно %%%%%% остави малката кутийка, която носеше. Много по-невнимателно разпери пръсти и удари с двете си длани по неравната повърхност на дървеното бюро толкова силно, че парите се разлетяха във всички посоки. Тежко се облегна на ръцете си, като се надяваше, че това ще намали изкушението му да удуши бащата на """""". Но не го намали.

— Старче — каза %%%%%% с тих, груб глас — костваш ми любовта на една добра жена. Ако не й беше баща, щях да те нараня така, както ти ме нарани.

Аз съм мъжът, който може да отведе """""" толкова далеч в облачната гора, че светът да престане да съществува за нас. И точно това ще направя, ако не я оставиш на мира. Ще я отвлека. Кълна се. Дълго и здравата си разиграва златния кон, но вече край.

— Наистина ли мислиш, че тя би тръгнала с теб към облачната гора?

— Доброволно? — Устата на %%%%%%% се сплеска. — Никакъв шанс, старче. Ти развали всичко. Но все пак бих я взел. Тя принадлежи там. Повечето хора мразят мъглата, мразят гъстата гора, мразят дивото. Но не и тя. Затова и ти си помисли сериозно. Остави я на мира или ще я загубиш в облачната гора, където всичките ти пари не струват нищо. Избирай.

Ако я искаш, нищо, освен ако те убият, не може да те спре да я имаш.

— Едно нещо би ме спряло. И то вече ме спря. Тя не ме иска.

— Благодарение на мен?

— И на мен — тихо призна %%%%%%. — Щяхме да преодолеем намесата ти. Аз забърках друга каша. Не вярвах, че принцеса може да обича пеон, преди да се окаже твърде късно.

Давайте мили дами,лесно е ще го познаете

"""""" главната

%%%%%%% главния

O, тва май не съм го чела, ама много много ми харесва. За момент си помислих, че може да е "Роза през зимата" Ама май не съм я чела.

ооо това е страхотната книжка на Елизабет Лоуел - Тъмни страсти