Нещо много лесно от мен, ако сте чели книгата няма начин да не се сетите:

"Тогава те се заклеха във вечна вярност, порязаха пръстите си и смесиха кръвта си.

— Ще бъда твой приятел завинаги — каза той. — Ще бъда твоето сърце и твоят най-смел воин срещу всички злини. На… — той се намръщи, изчерпал въображението си.

++++ ослепително му се усмихна с безкрайно обожание и пълно доверие.

— На север от нощта — каза тържествено тя, притискайки кървящите им пръсти. — На юг от слънцето и… на изток от… от вечността.

На изток от вечността.

Боже, как би могъл да забрави онези дни, вярата и обожанието й?

Да, ще я накара отново да се смее така. Закле се, макар целият да трепереше замаяно и всичко наоколо да тънеше в мъгла.

Все едно какво щеше да му струва и колко сълзи трябваше да пролее за този смях. Бе готов на всичко."

Перлата на любовта????

ех, как ме изпревари страхотна книга

Перлата на любовта????

Същата, ти си на ход

Ураа и аз познах Ето го и моя цитат от исторически роман : ........Докато се преобличаше,беше застанала до леглото и ????? с лекота я положи на него.Коляното му се оказа между бедрата й,камизолката й беше вдигната нагоре.Той зарови лице между гърдите й и вдиша дълбоко. - Божичко,бях се затъжил за твоя мирис,за вуса на ... - Нали няма да ме притесняваш ? - побърза да го прекъсне !!!!!!. Той се повдигна нагоре и лениво й се усмихна. - Значи ще те притесня? Не можеше да му отговори отрицателно,когато й се усмихваше така момчешки. - Вероятно няма. - Така си и мислех.Но ще направя компромис. - Езикът му проправи пътека до ухото й. - Започна ли бракоразводните процедури? ???? - Главния !!!! - Главната

Ураа и аз познах Ето го и моя цитат от исторически роман :

........Докато се преобличаше,беше застанала до леглото и ????? с лекота я положи на него.Коляното му се оказа между бедрата й,камизолката й беше вдигната нагоре.Той зарови лице между гърдите й и вдиша дълбоко.

- Божичко,бях се затъжил за твоя мирис,за вуса на ...

- Нали няма да ме притесняваш ? - побърза да го прекъсне !!!!!!.

Той се повдигна нагоре и лениво й се усмихна.

- Значи ще те притесня?

Не можеше да му отговори отрицателно,когато й се усмихваше така момчешки.

- Вероятно няма.

- Така си и мислех.Но ще направя компромис. - Езикът му проправи пътека до ухото й. - Започна ли бракоразводните процедури?

???? - Главния

!!!! - Главната

Това е Скандал и още нещо

Така си е,не ви затрудних явно.Ти си мила!

Редактирано 20 март 201016 г. от plqsak (преглед на промените)

И една съвремена за разнообразие: — Планове? За какво по дяволите говориш? — Винаги ли си така напрегнат сутрин? — Тя снизходително му се усмихна. — Говоря за плановете за нашата женитба, разбира се. — Нашата какво? Червената чаша с чая се изплъзна от ръката на **** съдържанието й с тихо ромолене се разля по белите чаршафи. Изтърколи се от ръба на леглото и с тъп удар се приземи на белия килим. — О, Боже. По-добре веднага да го изчистя. Чаят оставя петна, нали знаеш. **** скочи на крака, избърза към облицованата с бели плочки баня и отвори шкафа. — ****, чакай. Върни се тук. Какво по дяволите искаше да кажеш преди минута? Кой е казвал нещо за женитба? Тя се обърна с гъба и препарат за почистване на килими в ръка и се възхити на гледката, която представляваше ****, изправен гол-голеничък на вратата. За няколко мига забрави за петната от чай в другата стая. — Кого го е грижа, че леко клониш към нисък? — попита тя тихо. — Ти просто си съвършен. — Нисък? — той я погледна навъсено. — Аз не съм нисък. Ти си твърде висока, това е проблемът. — Не е проблем. Ще се справим. Повечето време ще нося обувки без токове или с ниски токове — обеща тя. Очите й замечтано обходиха дължината му. — А някои части от теб изобщо не са къси. — ****, за Бога! **** грабна бял пешкир от най-близката закачалка и го уви около стройните си бедра. — Изчервяваш се. Не знаех, че мъжете са способни на подобно нещо. — ****, хвърли гъбата и престани да говориш глупости. Какво искаш да кажеш с това да се оженим? Тя веднага се сети за килима. — Почакай за секунда, трябва да изтрия този чай. Това е неприятното с белите килими. Не можеш дълго време да оставиш нещо да се задържи на тях, защото петното остава. Тя премина покрай него и се забърза към кафявото петно, което бавно потъваше в красивите бели влакна. — Би трябвало да е устойчив на петна, но за нещастие, това не означава, че би удържал на всякакви злоупотреби. Може би не биваше да постилам бяло, но тук изглеждаше толкова прекрасно, че не устоях на изкушението. **** бавно премина през стаята и застана над нея, а тя, коленичила, започна усърдно да търка. — По дяволите, ****. Опитвам се да говоря с теб. — О, добре. За нашата женитба. Е, добре, мислила съм за нея и реших, че няма причина да чакаме, нали така? Искам да кажа, не сме деца. — Не, не сме — отвърна й ****. — Ние сме възрастни. И това означава, че няма защо да започнеш да говориш за женитба само защото сме прекарали заедно една нощ. — Вече ме познаваш достатъчно добре, за да знаеш, че обичам незабавно да се залавям за проблема — припомни му тя самодоволно. — След като веднъж съм решила нещо, нищо не може да ме спре. Питай, когото искаш.

Изборът - Джейн Ан Кренц

Изборът - Джейн Ан Кренц

Ах, какви сте бързиии, ти си на ход

отново историческа книжка :

— Какво искаш от мен? — уточни той. — Какво?

В този момент бе по-лесно да гледа огъня, отколкото да погледне ????? в очите. Всичко, което искаше !!!!! е любов. От всичко на света най-много искаше ????? да я обича. Но не можеше да му каже това. Беше твърде рано. Но все пак трябваше да бъде откровена с него.

— Предполагам, че искам да се нуждаеш от мен.

— Защо?

Съвсем естествено !!!!! обви с ръка единия му крак и го прегърна. Какво друго би могла да каже?

Че да се нуждае от нея бе най-близо до това да я обича? Че ако се нуждаеше от нея, тогава нямаше да я изоставя с месеци, да не й обръща внимание през деня, а и през нощта? Пръстите, които си играеха с косата й, стиснаха по-силно. ????? я принуди да го погледне.

— Защо? — настоя той.

— Защото, както изглежда, ти нямаш нужда от нищо друго.

Това съм го чела със сигурност,но определено ще ми е нужен жокер...

"Големият лош вълк" на Линда Джоунс! Сладурско книжле.

Редактирано 21 март 201016 г. от Lindsey (преглед на промените)

"Големият лош вълк" на Линда Джоунс!

Сладурско книжле.

Аа,не е честно,тя ти е съвсем прясна...Знаех си,че съм я чела,адски ми беше познато това...ей как ме е яд

браво, Тихи - ти си

Едва ли ще ви затрудня. Ето я и следващата /историческа/ загадка:

— Значи сега чакате ----- да дойде с войската си и да поиска жена си? — замисли се Едуард.

— Да, сир.

— А вие, милейди ******? Готова ли сте да се върнете при съпруга си?

— Простете, сир, но аз не смятам ----- за мой съпруг. Макар че имаше церемония, бракът изобщо не беше консумиран. Оставям се на вашата милост, сир. Моля ви, не ме изпращайте обратно при -----.

— Каква игра играеш, милейди? — запита сурово +++++. — Мислех, че искаш да ме напуснеш?

— Беше само преструвка. Знаех, че ----- ще дойде в Уиндхърст, а не исках да се пролива още кръв заради мене. Ти страда достатъчно, +++++, а аз искам да си жив и здрав. Страхувах се, че ще стана бреме за тебе, исках да ти улесня живота.

— Аз ти навредих — отсече +++++ — и се заклех да те защитавам с живота си.

— Исках твоята любов — прошепна ******. И като разбра какво е казала току-що, сведе очи. — Простете ми, сир. Забравих се.

— Погледни ме, ****** — каза +++++, забравяйки краля, забравяйки всичко освен силното туптене на сърцето си. Когато тя повдигна подпухналото си от сълзи лице, той хвана ръката й и коленичи пред нея. — Кажи ми какво искаш от мене.

— Трябва ли да повторя всичко, което вече знаеш? — проплака тя.

— Нищо не знам. Никога не сме говорили за чувствата си.

— Как можем да говорим за чувства, когато аз не съм свободна? А сега и ти не си свободен. Ще се ожениш за милейди Уила и ако имам късмет, ще получа разрешение да ида в Шотландия и там да доживея спокойно дните си.

Едуард се беше отпуснал на стола, слушайки с изострено внимание.

— Кажи ми едно нещо, ****** — каза +++++ приковавайки я с напрегнатия си поглед.

— Стига да мога.

— Ти носиш ли дете от мене?

— Господи! Дори и аз искам да знам отговора на този въпрос, милейди ******— каза Едуард, като се наведе напред, за да не пропусне и дума от отговора й.

Лицето на ****** пребледня.

****** - главната героиня

+++++ - главния герой

----- - злодея

Едва ли ще ви затрудня. Ето я и следващата /историческа/ загадка:

— Значи сега чакате ----- да дойде с войската си и да поиска жена си? — замисли се Едуард.

— Да, сир.

— А вие, милейди ******? Готова ли сте да се върнете при съпруга си?

— Простете, сир, но аз не смятам ----- за мой съпруг. Макар че имаше церемония, бракът изобщо не беше консумиран. Оставям се на вашата милост, сир. Моля ви, не ме изпращайте обратно при -----.

— Каква игра играеш, милейди? — запита сурово +++++. — Мислех, че искаш да ме напуснеш?

— Беше само преструвка. Знаех, че ----- ще дойде в Уиндхърст, а не исках да се пролива още кръв заради мене. Ти страда достатъчно, +++++, а аз искам да си жив и здрав. Страхувах се, че ще стана бреме за тебе, исках да ти улесня живота.

— Аз ти навредих — отсече +++++ — и се заклех да те защитавам с живота си.

— Исках твоята любов — прошепна ******. И като разбра какво е казала току-що, сведе очи. — Простете ми, сир. Забравих се.

— Погледни ме, ****** — каза +++++, забравяйки краля, забравяйки всичко освен силното туптене на сърцето си. Когато тя повдигна подпухналото си от сълзи лице, той хвана ръката й и коленичи пред нея. — Кажи ми какво искаш от мене.

— Трябва ли да повторя всичко, което вече знаеш? — проплака тя.

— Нищо не знам. Никога не сме говорили за чувствата си.

— Как можем да говорим за чувства, когато аз не съм свободна? А сега и ти не си свободен. Ще се ожениш за милейди Уила и ако имам късмет, ще получа разрешение да ида в Шотландия и там да доживея спокойно дните си.

Едуард се беше отпуснал на стола, слушайки с изострено внимание.

— Кажи ми едно нещо, ****** — каза +++++ приковавайки я с напрегнатия си поглед.

— Стига да мога.

— Ти носиш ли дете от мене?

— Господи! Дори и аз искам да знам отговора на този въпрос, милейди ******— каза Едуард, като се наведе напред, за да не пропусне и дума от отговора й.

Лицето на ****** пребледня.

****** - главната героиня

+++++ - главния герой

----- - злодея

"Черният рицар" -Кони Мейсън и съм абсолютно сигурна!

"Черният рицар" -Кони Мейсън и съм абсолютно сигурна!

Точно така, твой ред е!

Придаде на лицето си любезно изражение и си проправи път през салона. Малцина от посетителите се осмелиха да го заговорят, но не един поглед проследи стъпките му. — Лейди ********? — &&& се спря пред масата в ъгъла. Тя не вдигна очи веднага. Твърде заета бе да сгъва и разгъва дантелената кърпичка в скута си. — Да? — гласът й изневери и тя припряно се изкашля. Стана й още по-трудно да се преструва на смела, щом погледна мъжа, който се бе обърнал към нея. Висок и внушителен, макар и строен, той изглеждаше по-едър от всички останали. Поне на нея й се стори така. — Да, аз съм ******** ****** — успя да изрече най-сетне. Стисна дантелата между пръстите си, за да не ги прекърши. Без съмнение този човек я смущаваше. Не защото не приличаше на джентълмен. За разлика от останалите мъже в кръчмата той бе изрядно облечен в добре скроен костюм от сива коприна и снежнобяла риза. Но дрехите изобщо не успяваха да скрият нито грубата му сила, нито онези черти, които внушаваха диви, тъмни страсти. Тя премигна и побърза да прогони странните си мисли. Беше чула само фамилията му и че е дошъл да я заведе вкъщи. — &&&&&&& — ахна тя, но се постара думите да не издадат смайването й. — Вие сте %%%%%% &&&&&&&? — Въпреки че нямаше никаква представа как изглежда годеникът й, не бе очаквала такъв… такъв съкрушителен мъж. — Не — усмивката на &&& бе кратка, но искрена. — Аз съм &&& &&&&&&&, синът му. — О! — ******** едва не се поддаде на изкушението да притисне длани към горещите си бузи. Мисълта, че този мъж ще й бъде заварен син, я обърка напълно. Знаеше, че %%%%%% има синове, и то двама, но си ги представяше като брат си Едуард — малък, уязвим и зависим от нея. А този човек тук явно не зависеше от никого, освен от себе си. ******** ****** - името на главната + фамилията й &&& &&&&&&& - името на главния + фамилията му (фамилията и на бащата е същата ) %%%%%% &&&&&&& - името на бащата на главния + фамилията му не знам дали ще ви затрудня; книжката е историческа

сетих се - Сандра Браун - Диво сърце

сетих се - Сандра Браун - Диво сърце

тя е, да ти си

историческо книжле — Ако продължаваме така — прошепна той, — със сигурност ще забременееш. Затворила очи, !!!! поклати глава, наслаждавайки се на прекрасния сън. — Не мога — промълви тя. — Защо не? — Защото вече съм. — Какво? Очите й се отвориха. — О, Господи! Това наистина не е сън, нали? Той се взираше в нея. — Сигурна ли си? — Почти. Непрекъснато ми се спи, точно както на майка ми, когато беше бременна. Силното тяло на ???? се разтресе. Той бавно наведе лицето си към гърдите й. Сърцето й се преобърна, когато усети горещите му сълзи и заедно с тях тихия му смях. — Караш ме да се чувствам завършен — каза той дрезгаво. Тя се вцепени. Внезапно прокара пръсти през косата му и вдигна главата му, за да го погледне в очите. — Какво каза? — прошепна тя. Той се усмихна. Изведнъж и нейните очи се напълниха със сълзи. — Мислех си, че земята ме привлича — каза той. — Но това си била ти. Само ти. Един зимен огън, който гори само за мен. — ???? — прошепна тя. Той се наведе и я целуна по устните. — Обичам те, !!!! . И единственото място, където ще отидеш утре, е при най-близкия свещеник. Тя също го целуна. — Няма ли да спориш? — попита я той. — Защо да споря с мъжа, когото обичам? Особено когато той за първи път проявява здрав разум. ???? се усмихна, придърпа !!!! към себе си и почувства любовта й в устните й до гърдите си. Така и заспа. Усмихнат.

Ох, ох, ох! Звучи чудно! И естествено не съм го чела

Редактирано 22 март 201016 г. от DeadSmurf (преглед на промените)

Отврат.Всичко ми звучи познато и все не се сещам за книгата!Мозъкът ми блуждае.

историческо книжле

— Ако продължаваме така — прошепна той, — със сигурност ще забременееш.

Затворила очи, !!!! поклати глава, наслаждавайки се на прекрасния сън.

— Не мога — промълви тя.

— Защо не?

— Защото вече съм.

— Какво?

Очите й се отвориха.

— О, Господи! Това наистина не е сън, нали?

Той се взираше в нея.

— Сигурна ли си?

— Почти. Непрекъснато ми се спи, точно както на майка ми, когато беше бременна.

Силното тяло на ???? се разтресе. Той бавно наведе лицето си към гърдите й.

Сърцето й се преобърна, когато усети горещите му сълзи и заедно с тях тихия му смях.

— Караш ме да се чувствам завършен — каза той дрезгаво.

Тя се вцепени. Внезапно прокара пръсти през косата му и вдигна главата му, за да го погледне в очите.

— Какво каза? — прошепна тя.

Той се усмихна.

Изведнъж и нейните очи се напълниха със сълзи.

— Мислех си, че земята ме привлича — каза той. — Но това си била ти. Само ти. Един зимен огън, който гори само за мен.

— ???? — прошепна тя.

Той се наведе и я целуна по устните.

— Обичам те, !!!! . И единственото място, където ще отидеш утре, е при най-близкия свещеник.

Тя също го целуна.

— Няма ли да спориш? — попита я той.

— Защо да споря с мъжа, когото обичам? Особено когато той за първи път проявява здрав разум.

???? се усмихна, придърпа !!!! към себе си и почувства любовта й в устните й до гърдите си. Така и заспа. Усмихнат.

Аааааа мале чела съм я, то такъв цитат не се забравя, ама пуста глава пълна с книги и не намира вяната, ама няма да мирясам докато не я измисля.

Абе, случайно главния да имаше деца от предишен брак нещо такова ми се върти