Това съм го чела, ама да се сетя къде абсурд Много мразя така....

не милички друга е книжката. С авторката обаче сте познали-Хедар Греам

Редактирано 1 април 201016 г. от djinjir (преглед на промените)

Не предавай любовта?

Не предавай любовта?

Да слънчице ти си.

Добре.....ето го новия исторически цитат: Тя изпухтя презрително, а той й се усмихна в отговор. В този миг забеляза, че тя носеше револвера си. - И къде си мислиш, че отиваш с това? - ядосано я попита той. - Никъде. - Тогава защо си го сложила? - Защото те предизвиквам да си премерим силите кой от двама ни ще извади по-бързо револвера си. - Какво означава това? - Нали искаш развод? Той се намръщи. - И какво общо има, по дяволите, едното с другото? - Ако ти спечелиш, ще отида право при адвоката и ще му кажа да започне делото за развод. - А ако загубя? - Няма да има никакъв развод. Той притихна, приковал поглед в лицето й. - И защо поемаш този риск? - Защото изглежда, че това е единственият шанс, който имам, за да те задържа. - Искаш да останеш омъжена за мен? Смайването му я накара да преглътне истинския отговор. - Свикнах да бъда омъжена. - Добре, ще си премерим силите - рече той и пристъпи бавно нагоре по стълбите, - но те предупреждавам, скъпа, че няма начин да спечелиш. - Може би ще те изненадам - усмихна му се тя. И пет секунди по-късно той наистина бе изненадан. Тя беше дяволски бърза, почти колкото него. Но тя бе по-изненадана, тъй като за първи път той беше бавен, толкова бавен, че и едно дете щеше да извади оръжието си по-бързо от него. Той я остави да победи. Когато я осени защо, тя се спусна към него и обви ръце около врата му. - Ти загуби! - щастливо извика младата жена. - Ти така си мислиш - промълви той, преди устните му да завладеят нейните и да я оставят без дъх.

Оооооооо, сладури... Хайде познавайте я че да я почна...

Знам я , знам я Ангел на греха- Джоана Линдзи - много сладка книжка

Знам я , знам я Ангел на греха- Джоана Линдзи - много сладка книжка

Ааааа изпревари ме, и аз мисля, че е тя, много е хубава

Дам така е - Ангел на греха! n0na ти си наред!!!

ето новото цитатче (историческо) : !!!! !!!! - двете имана на главната $$$$ - името на чичото на главната Отново се загледа в споразумението. - Колкото до последната точка - не се съмнявам, че си напълно съгласна. - А не би ли трябвало? Той рязко вдигна очи, отново смаян от отговора й. - Напротив. - Сви широките си рамене, но все пак се почувства леко неудобно от факта, че се налага да обсъждат и този въпрос. Дяволите да го вземат $$$$ ! - Предполагах, че се подразбира от само себе си и не е нужно да се споменава в споразумение. Особено ме изненада използваният термин. - А, терминът... Той се загледа как тя си играе с конете и изпита силно раздразнение, че не е привлякъл цялото й внимание. - Защо само за една година? Не се ли подразбира при повечето уговорени женитби, че условията са валидни за цял живот? Защо се набляга на необходимостта да спим в различни легла само в продължение на година? Тя направо замръзна, а после широко отворените й очи се насочиха към него. Би приел смайването й за искрено, ако не бе убеден, че е взела дейно участие в съставянето на документа. Без съмнение нейното постоянно щастие и неговото закрепостяване към един от корабите на $$$$ зависеха от спазването именно на тази точка. Не че искаше нещо друго. Всъщност тази точка от споразумението напълно го устройваше. Нямаше абсолютно никакво намерение да споделя занапред общо легло с госпожица !!!! !!!!. Нямаше да позволи на никоя жена да го постави на колене за втори път в живота му, възползвайки се от нечуваната и невиждана страст, която успяваше да предизвика у него. Щом се бе забъркал в такива обстоятелства, то една уговорена женитба е точно онова, от което се нуждаеше. - Всъщност подтекстът сигурно гласи, че по някое време след тази година един от двама ни би могъл да промени решението си. Тя премигна насреща му с прямота, която го накара да занемее. Все пак вдигна вежди и подхвана: - Което, разбира се, е... - ...глупаво. - Точно така. И двамата се извърнаха към конете.

Пленница на вятъра?

не, мила, не е това книжката!

и май е време за жокер, тъй че ето още едно цитатче:

Бях сигурна, че ще ме обесиш или ще ми направиш нещо по-лошо.

- Един мъж не беси жената, която обича. Дори да е най-безразсъдната и коварната на земята.

Сърцето на !!!! заби радостно.

- С риск отново да изложа главата си на опасност, ???? , моля те, повтори го отново.

- Сама си знаеш колко си коварна. А и напълно безразсъдна. Излагаш главата си на опасност поне веднъж на ден.

- Цяло чудо е, че някой мъж ще ме иска такава.

- Напълно съм съгласен с теб. Само глупак може да те обича. - Леко ухапа устните й, брадичката, а после поднесе едната й гърда към устата си. Прокара език по зърното. - Или да те желае... Или да има такава потребност от теб, както от въздуха, който диша.

Впи нокти в раменете му.

- Кажи го отново, съпруже мой.

- Обичам те - прошепна той, все така заровил глава в гърдите й. - Отвъд всякакъв разум. Отвъд границите на земята, морето, въздуха и звездите. - Вдигна глава и тя за пръв път видя в погледа му всичко: и болката, и копнежа, и потребностите, от които се бе лишавал и бе отричал толкова дълго. - !!!!, ти върна в живота ми напълно изчезналата за мен надежда, радостта, на чието място доскоро имаше само болка, тъга и вина

Нищо не ми говори тази книга, но както виждам явно доста интересна и чакам с нетърпение някой да познае цитата та да я прочета.

Коварната Марго на Мери Джо Пътни

и тази не е , още един жокер - издателството е Бард

"Див и влюбен" на Джоана?

Еееее, докато стопля, че е "Ястреба и гълъбицата" на Кит Гарланд . Толкоз до болка познат особено първия цитат, че чак кратуната ми омекна от зор.

Редактирано 6 април 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Еееее, докато стопля, че е "Ястреба и гълъбицата" на Кит Гарланд . Толкоз до болка познат особено първия цитат, че чак кратуната ми омекна от зор.

важното е, че загря , ти си...

Редактирано 7 април 201016 г. от n0na (преглед на промените)

Следваща бойна загадка от исторически роман

Тогава я видя.

Несравнима.

Инстинктът му подсказа, че именно тя е била красавицата, която леля му нарече „ангел". Май сбръчканата стара дама имаше право - за първи път през седемдесетгодишния си живот. Непознатата наистина бе като вълшебно същество, слязло от небето право в залата на неговия замък.

Тя беше съвсем различна от жените, които беше срещал досега.

Висока и стройна, облечена в искрящобяла рокля, тя се движеше сред множеството с невероятна грация. Роклята беше избродирана със сребърни и златни конци, златнорусата коса също беше сплетена със сребърни и златни панделки. Очите й сияеха под светлината на многото свещи, скулите образуваха елегантни дъги над розовите страни с безупречна кожа.

……….. усети как сърцето му заблъска лудо в гърдите и ядно се нарече глупак. Отпи глътка вино и отново се загледа в непознатата.

Коя беше тя, по дяволите?

- Не си ми казал, че си поканил богиня - ухили се брат му и го потупа одобрително по рамото.

- И аз не знаех. - ………….. не откъсваше поглед от закръглената буза и крехката, твърда брадичка.

Исусе Христе! Той преглътна мъчително.

- Смятам да я поканя на танц. – Брат му бутна стола си и изгледа ………… с високо вдигнати вежди, сякаш искаше да го предизвика. В последно време това се случваше често. Очевидно момъкът скучаеше и се опитваше да се развлича с караници.

………….. изпита прилив на ревност, но реагира само с вдигане на раменете, сякаш жената изобщо не го интересуваше.

Правеше се на равнодушен, но не бе в състояние да откъсне поглед от прекрасното видение. Когато …………… отиде при нея и след няколко разменени думи я поведе към мястото за танци, лордът усети как мускулите на тила му се напрегнаха.

Тя се усмихна сияещо. Явно се чувстваше удобно в обятията на брат му.

В гърдите на ……………… забушува ярост. Преструваше се, че се интересува от разговорите около него, продължаваше да пие, но в действителност виждаше само тайнствената жена в бяло. Когато танцът свърши, галантния му брат се поклони, а дамата сведе грациозно глава и премина към следващия си кавалер - един грамаден, тромав рицар, който я прегърна собственически. За миг на ………. му се стори, че непознатата бе хвърлила бегъл поглед в неговата посока. Дори да беше истина, очите й го докоснаха само за секунда. Тя се засмя весело и грамадната мечка, с която танцуваше, я притисна още по-силно.

Братчето му се върна на масата, пресуши чашата си и въздъхна дълбоко.

- Истински ангел. За съжаление няма представа от греха.

- Откъде знаеш?

- Вярвай ми, братко, аз познавам жените. Тази красива дама - той я посочи с пръст - има темперамент, но някой трябва да я събуди от небесните й сънища.

………… изпразни поредната чаша и докато един смешник се опитваше да забавлява гостите с груби шеги, отново съсредоточи вниманието си върху тайнствената непозната. Събрал вежди, той се питаше отново и отново коя бе тя, защо никога досега не я беше виждал и как ли бе получила покана за празника му.

Очевидно брат му бе разгадал мислите на …………, защото каза:

- Не разбрах името й. Може би следващия път ще ми го каже. - Щом свърши музиката, той понечи да стане, но …………. сложи ръка на рамото му.

- Сега е мой ред - изрече бързо той и сам остана изненадан от думите си.

- Я виж ти... значи скъпият ми брат не е от камък.

Прилича ми на Богинята на любовта....дали я познах?

Прилича ми на Богинята на любовта....дали я познах?

Егати,ако наистина е Богинята на любовта.Четох я преди няма и месец,обаче в главата ми -нищо.Не че съм учудена,в общи линии

аз чета за удоволствието в момента,ама чак пък толкоз.Май ще почна да си водя бележки.Странното е,че имам по-ярки спомени от книги,които съм чела преди 10 години,от колкото от последните.

Прилича ми на Богинята на любовта....дали я познах?

Ако е тя аз пък не съм я чела хич внимателно, защото имам доста противоречиви спомени от нея и хич не ми беше харесала, а този цитат, застреляй ме не съм го срещала досега.

Ахам, точно "Богинята на любовта" е Йори, у теб е топката, мила http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Добре....ето какво избрах този път (исторически): За пръв път се яви във виденията му напълно гола. Може би затова страстта лумна като пламък в гърдите му, макар през своя двадесетгодишен живот да бе виждал много жени — и облечени, и разголени. Ала никога не бе зървал по-красива девойка от нея. Кожата й беше млечнобяла, а гъстите мигли се извиваха като тъмни сърпове и сякаш чертаеха магически знаци върху високите й скули. Златистата й коса грееше като току-що насечена монета, спускаше се върху коленете й и я обгръщаше като златист ореол. Нямаше представа коя е тя, никога не бе я среща преди, но в едно беше сигурен — желаеше я така силно, както не бе пожелавал никоя жена досега. Не преставаше да бленува за „своята дама”. Видението понякога го спохождаше в най-неподходящ момент. Той напрегна цялата си воля, за да пропъди образа й от съзнанието си, и здраво стисна копието. След миг сърцето му отново затуптя в такт със стъпките на жребеца му, силната му десница сякаш се сля с копието, а пламналият му взор се впи в противника. Той с плавно движение насочи копието, спусна наличника на шлема си, притисна колене към хълбоците на коня и вдигна щита пред гърдите си. Маршалът на турнира спусна жезъла си и сред облака от прах той видя как върхът на копието му се насочи към щита на противника с такава сила, че рицарят изхвръкна от седлото. Всичко стана точно така, както го бе виждал в представите си. Противникът му бързо се изправи и извади меча си. Светкавичното издигане на тежкия меч бе истински подвиг. Именно заради този меч и останалите бойни оръжия бе предизвикал французина на двубой — искаше да спечели бляскавите трофеи и сивия му петнист жребец.

Редактирано 7 април 201016 г. от Yoringel (преглед на промените)

Добре....ето какво избрах този път (исторически):

За пръв път се яви във виденията му напълно гола. Може би затова страстта лумна като пламък в гърдите му, макар през своя двадесетгодишен живот да бе виждал много жени — и облечени, и разголени. Ала никога не бе зървал по-красива девойка от нея. Кожата й беше млечнобяла, а гъстите мигли се извиваха като тъмни сърпове и сякаш чертаеха магически знаци върху високите й скули. Златистата й коса грееше като току-що насечена монета, спускаше се върху коленете й и я обгръщаше като златист ореол.

Нямаше представа коя е тя, никога не бе я среща преди, но в едно беше сигурен — желаеше я така силно, както не бе пожелавал никоя жена досега.

Не преставаше да бленува за „своята дама". Видението понякога го спохождаше в най-неподходящ момент. Той напрегна цялата си воля, за да пропъди образа й от съзнанието си, и здраво стисна копието. След миг сърцето му отново затуптя в такт със стъпките на жребеца му, силната му десница сякаш се сля с копието, а пламналият му взор се впи в противника. Той с плавно движение насочи копието, спусна наличника на шлема си, притисна колене към хълбоците на коня и вдигна щита пред гърдите си.

Маршалът на турнира спусна жезъла си и сред облака от прах той видя как върхът на копието му се насочи към щита на противника с такава сила, че рицарят изхвръкна от седлото. Всичко стана точно така, както го бе виждал в представите си.

Противникът му бързо се изправи и извади меча си. Светкавичното издигане на тежкия меч бе истински подвиг. Именно заради този меч и останалите бойни оръжия бе предизвикал французина на двубой — искаше да спечели бляскавите трофеи и сивия му петнист жребец.

Арабския принц на Виржиния Хенли