туй трябва да е от В плен на любовта- Велда Шерууд

туй трябва да е от В плен на любовта- Велда Шерууд

Абсолютно точ Давай напред

Редактирано 22 април 201016 г. от bobych (преглед на промените)

с доста закъснение , исторически роман : Черните очи проблеснаха опасно, после просветнаха объркано и ръката на непознатия бавно се отпусна. — Никой ли не ви е казвал, че е опасно да се промъквате неусетно? Резкият глас предизвика тутакси чувството й за противоречие. — А на вас никога ли не са ви казвали, че човек не бива да нахълтва безнаказано в чужда собственост? Той пак я стрелна, но сега тъмните му очи вече не напомняха така силно очите на хищна птица. — Какво казахте? — Навлязъл сте без разрешение в частна собственост — повтори рязко ГЛАВНАТА. — Ако бях горски пазач, трябваше да ви застрелям без предупреждение. — Значи трябва да съм безкрайно щастлив, че не сте. — Черните очи се присвиха в тесни цепнатинки. — Да се осмеля ли да попитам какво търси една млада дама сам-самичка в гората? — Не, да не сте посмял! На ваше място бих се пръждосала час по-скоро, защото тези земи са на сър !!!! !!!! и мога да ви уверя, че той се разправя много бързо с бракониери и прочее нехранимайковци. Чужденецът я измери внимателно от глава до пети. — Аз пък имам навика да се разправям бързо с хора, които ме наричат бракониер — ухили се той.

с доста закъснение , исторически роман :

Черните очи проблеснаха опасно, после просветнаха объркано и ръката на непознатия бавно се отпусна.

— Никой ли не ви е казвал, че е опасно да се промъквате неусетно?

Резкият глас предизвика тутакси чувството й за противоречие.

— А на вас никога ли не са ви казвали, че човек не бива да нахълтва безнаказано в чужда собственост?

Той пак я стрелна, но сега тъмните му очи вече не напомняха така силно очите на хищна птица.

— Какво казахте?

— Навлязъл сте без разрешение в частна собственост — повтори рязко ГЛАВНАТА. — Ако бях горски пазач, трябваше да ви застрелям без предупреждение.

— Значи трябва да съм безкрайно щастлив, че не сте. — Черните очи се присвиха в тесни цепнатинки. — Да се осмеля ли да попитам какво търси една млада дама сам-самичка в гората?

— Не, да не сте посмял! На ваше място бих се пръждосала час по-скоро, защото тези земи са на сър !!!! !!!! и мога да ви уверя, че той се разправя много бързо с бракониери и прочее нехранимайковци.

Чужденецът я измери внимателно от глава до пети.

— Аз пък имам навика да се разправям бързо с хора, които ме наричат бракониер — ухили се той.

Не съм чела тази книга и се надявам бързо да я познаете, за да я започна

Много ми е позната частта с бракониерството, даже мисля че бракониера се оказваше господаря...не без жокер едва ли ще се сетя.

Това трябва да бъде Ангелът мошеник на Мери Джо Пътни

Това трябва да бъде Ангелът мошеник на Мери Джо Пътни

не, мила, не е тя.Един малък жокер- въпросният роман е част от двулогия, а относно авторката не съм чела други нейни преведени на бг книги, ще гледам по-късно да пусна още един цитат...

О, това не е ли "Сърце в опасност" на Марша Кенъм? Ако не ме лъже паметта цитата е от самото й начало, където главните се запознават. Аз лично "Сърце в опасност" и "Кръв от рози" много ги харесвам. А колко съм ревала когато най-добрия приятел на главния умираше на бойното поле и накара любимата си да го убие, а после тя се самоуби.

Инче, ще пуснеш ли новия цитат, че играта явно е спряла от доста време

Ами никой не ми каза тази ли е книгата. Аз съм сигурна де, ама като нямам потвърждение нямаше как да пусна нов цитат. - Беше вълнуващо, нали? - главия се усмихна, вкусвайки насладата на спомена за събитията от предходния ден - Саблените боеве винаги са карали кръвта ми да кипи. - Тревожа се за теб, Главния. Наистина. Главния къмна ктм мълчаливата им водачка. - Тя също кара кръвта ми да кипи. - Всичко, що носи пола, има такъв ефект върху теб. - "Без пола" е още по-точно казано - Главния я заизучаваше. За лишеното от проницателност око тя отговаряше на името си - малка сива птичка. Но той знаеше, че не е само това. Знаеше, че под суровата й външност имаше нежност, че в гърдите й биеше сърцето на жена, че в нея бе затворен мечтателен дух, който само чакаше да бъде освободен. - Тази жена е нещо по-особено. Приятелят килна шапката си назад и се почеса по челото. - Тя? Ти си луд. Само я погледни. - Гледам я и знам какво си мислиш. Тя е дребна, мрачна и безлична. Тя е най-чуждата на светския живот жена, която някога сме срещали. Има нрав на бурсук. Гризе си ноктите и цитира светото писание. - И тя разпалва кръвта ти? - попита недоверчиво Приятеля. - Предизвикателството у нея, приятеля. Не е голям подвиг да желаеш жена, която е красива и чаровна. Но тази - той кимна напред с изненадващо въодушевение - ако мога да обичам нея, аз съм способен на всичко.

Ами никой не ми каза тази ли е книгата. Аз съм сигурна де, ама като нямам потвърждение нямаше как да пусна нов цитат.

- Беше вълнуващо, нали? - главия се усмихна, вкусвайки насладата на спомена за събитията от предходния ден - Саблените боеве винаги са карали кръвта ми да кипи.

- Тревожа се за теб, Главния. Наистина.

Главния къмна ктм мълчаливата им водачка.

- Тя също кара кръвта ми да кипи.

- Всичко, що носи пола, има такъв ефект върху теб.

- "Без пола" е още по-точно казано - Главния я заизучаваше. За лишеното от проницателност око тя отговаряше на името си - малка сива птичка. Но той знаеше, че не е само това. Знаеше, че под суровата й външност имаше нежност, че в гърдите й биеше сърцето на жена, че в нея бе затворен мечтателен дух, който само чакаше да бъде освободен. - Тази жена е нещо по-особено.

Приятелят килна шапката си назад и се почеса по челото.

- Тя? Ти си луд. Само я погледни.

- Гледам я и знам какво си мислиш. Тя е дребна, мрачна и безлична. Тя е най-чуждата на светския живот жена, която някога сме срещали. Има нрав на бурсук. Гризе си ноктите и цитира светото писание.

- И тя разпалва кръвта ти? - попита недоверчиво Приятеля.

- Предизвикателството у нея, приятеля. Не е голям подвиг да желаеш жена, която е красива и чаровна. Но тази - той кимна напред с изненадващо въодушевение - ако мога да обичам нея, аз съм способен на всичко.

Уби ме!Моля,нипиши на ЛС коя е книгата,не мога да чакам.Такова прозрение у главния....,трябва да се уважи немедленно.

Ъм жокерче искате ли? Може би още едно цитатче? Или не ви се играе?

Ине, давай жокерче, защото книжката ми се струва доста интересна.(:

Тъй като не се сещам какъв жокер мога да дам, ето още един цитат, много го обичам. Корсетът й беше стегнат нависоко. Кадифената пола над него очертаваше корема й, наедрял от плода, който носеше в себе си. Неговото дете. Тяхното. Докато Главния гледаше в няма почуда, нещо се случи. Може би беше произнесъл някакъв звук или пък изражението на лицето му го бе издало, защото Главната улови ръката му и от нежността на нейното докосване той рабра, че гневът й се бе изпарил.Тя постави дланта му с разперени пръсти на корема си. Беше твърд и стегнат. - Ръцете ми са мръсни - прошепна Главният. - Мислиш ли, че това има значение сега? Това "сега" разруши бариерата. Малката думичка съдържаше в простите си срички цялата отчаяна безвъзвратност на онова, което го очакваше. - О, Господи - промълви той. Главната покри с длан ръката му. Тя също бе усетила, че стената на неговото самообладание се бе срутила. И, бог да я благослови, се държеше. - За пръв път в живота си - каза Главния - не мога да намеря думи. - Няма нужда да казваш нищо. Той я погледна. - Нали? Не и на теб. Главната се усмихна. Устните й трепнаха съвсем леко. - Не мърдай- прошепна тя. - Какво? - Ръката. Не я мърдай. Главния застина неподвижен. От огъня се разнесе тих, съскащ звук. Някъде върху каменния под капеше вода. Тогава бебето помръдна под дланта му.Омаята от това движение се изкачи по ръката му и се разля по цялото му тяло. Той усещаше живот. Живот, който бе създаден с неговата помощ; живот, който беше поникнал от необикновенната му любов към тази жена. Когато се осмели да погледне лицето на Главната, видя, че тя се усмихва през сълзи. - Това е чудо - каза той. - Да. - Дали ще е момче или момиче? - Никога не съм се замисляла. А ти? - Аз също. Само се моля раждането да мине нормално. - Всичко ще бъде наред, Гралвният. Обещавам ти. - Не го кръщавай на мен. - внезапно каза Главният. Без да иска, в съзнанието му се появи красиво детско личице с вълниста тъмна коса и очи, сини като неговите собствени. Той дръпна ръката си. - Защо не? - попита Главната. Главния се насили да се усмихне. - Момиче на име Главният ще отнесе твърде ного подигравки. Тя се усмихна и това го направи щастлив, накара го да си повтори колко я обича заради тази нейна сила, заради това, че не утежняваше последните им мигове заедно с ридания и сълзи. Времето им свършваше. И двамата го усещаха, но странно разговорът им замря. Главния искаше да й каже, че я обича, че е красива, че бе придала смисъл и дълбочина на живота му. Но Главната знаеше това. Виждаше го в очите му. Тя нервно докосна коляното му през една дупка на панталона му и измърмори. - Трябваше да донеса игла и конец. - Съкровище - Главния докосна брадичката й, - няма нужда. - Видя, че тя всеки миг ще рухне, затова я взе в обятията си и каза: - Знаеш ли какво искам? - Какво? - Да танцувам с моята съпруга. Дъхът й секна и Главният се уплаши, че ще откаже. Вместо това Главната се изправи и му помогна да стане на крака. Нямаше нищо унизително в това да се облегне на нея, само една безкрайна нежност, която сграбчи сърцето му. - Трябваше да танцувам с теб в нашата първа брачна нощ - прошепна тя. - Нали сега танцуваш с мен. - Каза Главния. Едната му ръка я бе прегърнала през кръста, а пръстите на другата се сплетоха с нейните. С дрезгавия си глас той запя любовна песен. За един вълшебен миг, влажните, плесенясали стени изчезнаха. Главния престана да усеща болка, а само огромна, чиста любов, която изпълваше гърдите му и разпалваше кръвта му. Песента свърши, гласът му пресекна и двамата с Главната спряха и застанаха един срещу друг. Той хвана в ръце лицето й й го погали с треперещи пръсти. Искаше да запомни всяка частица от нея. Мекотата на кожата й под нежния му допир. Очертанието на устата, на носа, на скулите й. Цветът на очите й и нюансите в тях; които винаги му напомняха за дъжда. Ръцете му я опипваха като ръце на слепец и събираха в сърцето му усещания, заучваха я наизуст, завинаги. - Няма да те забравя - каза Главната, очевидно почувствала съвсем точно какво правеше той - Главния, никога, никога няма да те забравя. Ох текста стана доста дълъг, но просто нямаше как да го съкратя. Не се и съмнявам, че който веднъж го е прочел никога няма да го забрави. Вие сте на ход

Уааууу много трогателно.....за жалост със сигурност не съм я чела.... Ще се допитам до сестра ми......

Наистина страхотен цитат! И аз разбира се не съм го чела, но не знам защо стила ми напомни Хедър Греъм. Дано скоро някой я познае, ако я имам на хартия бих я прочела през почивните дни, тамън съм в ревливо настроение...

Невероятен е!!!Ако бях чела книгата, нямаше как да не се сетя, но за съжаление и аз не съм...

Не е Хедър Греъм. А книгата е на Ирис

Ох, Ине, те малко книги да бяха на "Ирис".:/ Подскажи още малко - автор, поредица ли е, от последните години ли или десетки...

Ох, Ине, те малко книги да бяха на "Ирис".:/ Подскажи още малко - автор, поредица ли е, от последните години ли или десетки...

Амиии на повече от десет години е. Мисля, че има само 5 киги на авторката преведени. А тази е втора от поредица, у нас няма друга преведена от тази поредица, както винаги Ирис лепват втора книга и никаква друга от поредицата.

Ине, веднага да я издаваш, че вече съм склонна на убийство за да я прочета!

Дали не е на Лора Паркър?

Не не е на Лора Паркър. Хайде де, няма как никой да не я е чел. Ето още един цитат но в пълен състав. - Здравей, любов моя. Ларк изглеждаше някак странно ралзична - по лицето й се стелеше изтощение и доволство; очите й бяха замъглени и отчуждени, сякаш се беше преселила някъде далеч, където той не можеше да я стигне. И наистина, Ларк се беше отдалечила от него, бе изпитала чудото на раждането - нещо, което Оливър никога не би могъл да почувства. Ужасно съмнение загложди съзнанието му. Тя бе признала, че го обича, но това беше, когато и двамата бяха убедени, че с него е свършено. Наистина ли изпитваше любов или го бе казала само за да му даде утеха в смъртта? Не знаеше. Измъченият му мозък пламтеше от въпроса, който той не смееше да зададе. Просто не знаеше. Ларк протегна вързопа към него. - Запознай се с дъщеря си, Оливър. С треперещи ръце той разгъна пелените, за да види едно набръчкано, мораво-червено лице, една отворена уста, която издаваше мяукащи звуци. - Това ли е нашето дете? - Не е ли прекрасна? - Не! - Но не можеше да откъсне очи от миниятюрното личице. Безкрайно нежен, напълно ужасен и полагащ неимоверни усилия да скрие страха си, той приседна на леглото и взе и бебето, и Ларк в обятията. Детето престана да плаче. - Повече от прекрасна. Ако не бях стоя буден цяла нощ и ня бях се побъркал от притеснение, щях да измисля по-подходяща дума. Молеше се да не е казал нещо неправилно, но май беше, защото Ларк просто лежеше неподвижно до него и се взираше в лицето на тяхното дете. Оливър започна да се изпотява, вече убеден в най-лошото - убеден, че тя наистина излъга за любовта си към него. Мълчанието се проточи. Ужасът едва не го задави. - Наистина те обичам, Оливър - каза Ларк и вдигна поглед към него. Той й отправи лукава усмивка. - Знаех си. И жокер, ако пак не се сещате, в блога на Гането я има.

Редактирано 5 май 201016 г. от Ralna (преглед на промените)

Ирис Йохансен - "Целувката на тигъра", след последния жокер вече стана фасулско!

Ирис Йохансен - "Целувката на тигъра", след последния жокер вече стана фасулско!

Явно не, не е тя А навпрочем обожавам корицата на тази книга, и преди съм го споменавала, не е най-красивата, но просто като я видя и нещо в мен трепва

Редактирано 5 май 201016 г. от Ralna (преглед на промените)