Ооооо, мила, това е една от адски обичаните книги от моя милост - Годежът, Арнет Лем http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Е не се и самнявах че бързо ще я познаете даваи кукло ти си

Главния не поглеждаше настрани. Бавно, сякаш теглен от въжета, той падна на колене. В очите му святкаше едва сдържан гняв. Позата му беше смирена, но всички на борда усещаха, че привидността лъже.

- Моля ви. Пуснете я да си иде.

- Обичате ли я?

Главния стисна устни. Не искаше да отговори.

Главната беше готова да изпищи. Очите му изразяваха див гняв.

Гадняра я бутна напред.

- Попитах нещо. Обичате ли я?

- Да - изкрещя Главния и скочи на крака. - Обичам я с цялото си сърце и до последен дъх. Пуснете я да си иде!

Гадняра избухна в луд смях. Напълно бе изгубил ума си.

- Изобщо не знаете какво значи да обичаш. Знаете ли какво е някой да ти е толкова скъп, че да тъгуваш цял живот, когато му се случи нещо?

Притисна пистолета в бузата на Главната и тя нададе тих вик. Главния стоеше като закован. Само стисна ръце в юмруци.

- Ако я нараните, ще умрете, преди да сте направили и една крачка.

Гадняра не го слушаше.

-Щом сте толкова влюбен в нея, Главния, помолете я да стане ваша жена.

Главния не каза нищо. Само един мускул на лицето му потръпна.

- Е? - извика Гадняра. - Защо не чувам предложение за женитба? Това значи ли, че сте имали намерение да я направите своя държанка? Тя e дама. Ако не желаете да я направите почтена жена, ще я задържа при мен.

- Моля ви, престанете! - изплака Главната. Вече не издържаше.

- Главната - изрече спокойно Главния, - искаш ли да се омъжиш за мен?

По бузите й потекоха сълзи.

- Не - отговори тя и решително поклати глава.

Главния загуби ума и дума. Правилно ли бе чул?

Ехее Боби, страхотен цитат! Много съм впечатлена, за това ще помоля за едно съобщение на лични със заглавието

Безрасъдното ангелче - Джейн Фийдър????

Безрасъдното ангелче - Джейн Фийдър????

Нееее, друга е книжката

Боби, това да не е "Моят съсед пиратът" на Дженифър Ашли? На 99% съм сигурна, не съм я чела, но я бях разглеждала и точно този момент го уцелих в прелистването.

Редактирано 9 май 201016 г. от Lindsey (преглед на промените)

Боби, това да не е "Моят съсед пиратът" на Дженифър Ашли?

На 99% съм сигурна, не съм я чела, но я бях разглеждала и точно този момент го оцелих в прелистването.

Мдааа, страшно свежарска книжка http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Топката е у теб, Тихчо

Ау супер, аз тъкмо се чудех става ли за четене, с тоя цитат изтрепа рибата, със сигурност скоро ще я чета.

И такааа, едно цитатче от исторически роман:

- Разреши ми да ти помогна, &&&& - прошепна тя срещу устните му, останала без дъх, но той поклати глава. - По дяволите! Не знаеш ли какво голямо значение имаш за мене? - извика тя и впи пръсти в мускулите на ръцете му. - Не си ли разбрал досега, че съм готова да направя всичко за тебе?

Пръстите му се вплетоха в косата й и отметнаха главата й назад.

- Всичко ли, +++?

- Да - отвърна тя и очите й се напълниха със сълзи.

- Омъжи се за мене тогава.

+++ се вгледа в очите, зелени като морска пяна. Тя знаеше, че трябва да вземе решение сега - или да загуби всичко.

- Да - прошепна тя с въздишка.

&&&& покри устните й с неговите, отне й дъха, целуваше я, докато коленете й се подгънаха, после бързо я завъртя и тя видя, че се намират в църковен двор и към тях върви човек в кафява роба.

Тя го погледна над рамо с широко разтворени очи.

- С-сега ли? — заекна тя.

&&&& не й даде възможност да мисли дълго — с ръка на гърба й той я подтикна нежно към свещеника.

Упс, забравих да напиша, че:

&&&& - името на главния

+++ - името на главната

Редактирано 9 май 201016 г. от Lindsey (преглед на промените)

Ъм май не е ама само за "Преди да те срещна" се сещам.

Ъм май не е ама само за "Преди да те срещна" се сещам.

Не е, далечко си.

Тва някоя от тия с вълшебствата. Тихиииии!

Тва някоя от тия с вълшебствата. Тихиииии!

Не, не се размахват вълшебни пръчици и няма феи.

Да не се затруднихте? Да пускам ли друг цитат или жокер да дам... ?

Това защо ли си мисля, че беше на Конито или на Кристина Дод?

Това защо ли си мисля, че беше на Конито или на Кристина Дод?

Не, на нито една от двете.

Да не се затруднихте? Да пускам ли друг цитат или жокер да дам... ?

Пиленце,нещо на бавен огън ни печещ.Я дай един тлъст жокер или дъъъъълъг цитат с имена!!!

Пиленце,нещо на бавен огън ни печещ.Я дай един тлъст жокер или дъъъъълъг цитат с имена!!!

Хихи, доживях да давам жокери. Ето направо два: книжката е с пътуване във времето и не е нито на Ирис, нито на Бард. Ако и сега не е сетите, ще пусна цитат, че сега нямам подготвен.

Редактирано 11 май 201016 г. от Lindsey (преглед на промените)

Тес, Ейми Фитцър

Редактирано 11 май 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Тес, Ейми Фитцър

Същата, Боби. Давай, ти си.

Извинявам се за закъснението1 Ето и следващия цитат

Главния отблъсна ръцете, които му предлагаха помощ, същите ръце, които преди малко искаха да го убият. Бавно с мъка той успя да стане сам.

— Няма да остана повече тук. Прибирам се у дома.-Тя го погледна и кимна. Чувстваше се много зле, тъй като се бе държала лошо с него през последните няколко седмици, но го разбираше, че не желае да вижда нито един от техния род повече.

Главната тръгна към него и погледна брат си предизвикателно.

— Идвам с теб.

Още преди брат й да се намеси, Главния я погледна и каза:

— Не!

— Искам да дойда с теб. Където и да отидеш!- Погледна я студено.

— Не! Не те искам.- Студени тръпки полазиха Главната.

— Но аз ти вярвах. Знаех, че не си отвлякъл детето. Знаех, че не си враг.

Лицето му остана все така студено.

— Ти не ми вярваше! Видях омразата в очите ти. Ти също като братята ти мислеше, че съм виновен. — Отвърна поглед от нея, за да покаже, че всичко е решено и се обърна към снаха й: — Мога ли да си взема коня? Ще тръгна още сега.

Очите й се разшириха.

— Не можеш да тръгнеш в такова състояние. Ранен си, нямаш охрана.

— Ще напусна това място веднага.

Никой не го спря. Никой не се опита да го убеди да остане в замъка. Дори Главната стоеше и гледаше отстрани, докато той излизаше от стаята и живота й. Гледаше го как си отива, искаше да тръгне след него, но гордостта й не й позволяваше.

— Тръгвай — бутна я снаха й.

Но Главната поклати глава и тръгна към спалните.

Вървеше u се стараеше да не мисли. Ако си го позволеше, знаеше, че ще си спомни хилядите неща, които Главния бе направил за нея, че от първата им среща той бе добър с нея. Бе я спасил от коня и тя не се съмняваше, че е спасил и племенника й.

Но въпреки това тя се бе съмнявала в него. Снаха й бе казала да следва инстинкта си, но Главната не я послуша и позволи на омразата да й повлияе. Бе сигурна в едно — че както тя не е до такава степен обладана от омраза като братята си, както тя е различна от тях, така и Главния не беше като брат си.

"Завоевание"-Джуд Деверо

Редактирано 12 май 201016 г. от margc (преглед на промените)

"Завоевание"-Джуд Деверо

Абсолютно вярно Ти си на ход

Добре.Ето и следващия цитат

— Не можеш да заспиш ли? — най-накрая попита той.

— Не се и опитвах.

Тя пристъпи в светлината на стаята и едва сега той забеляза, че е само по долна риза и гащи. Очите му притъмняха като буреносно небе.

— Не трябваше да идваш тук — промълви й с дрезгав глас.

— Напротив, мисля, че отдавна трябваше да дойда — тя се приближи до него и постави ръка на гърдите му. — Съществуват някои неща помежду ни, които трябва да си кажем.

— Някои думи никога не бива да се изговарят — той не се отдръпна и, изглежда, се бореше със себе си да не я целуне. — Съвестта не ми позволява да ги слушам.

— В такъв случай съвестта ти ще бъде смутена, защото аз ще ги кажа. Обичам те, +++++ . Не мога да си спомня някога да не съм те обичала. Не зная как започна и как ще свърши тази любов, но не мога нищо да направя срещу нея.

— ! — името й прозвуча като ласка. — Не говори неща, за които утре ще съжаляваш. Сега си иди. Върни се обратно в стаята си.

— Само ако потвърдиш, че обичаш , а не мен — тя почака малко, но отговор не последва. — Виждаш ли? Ние си принадлежим един на друг — допълни тя, прокара пръсти по гърдите му и косъмчетата погъделичкаха дланта й.

Той хвана ръката й и я притисна в своята.

— Нямаш представа какво правиш. Върви си. Прекалено силно ме изкушаваш.

— Точно това искам. Всъщност, имам намерение достигна по-далеч от изкушението — тя се повдигна на пръсти и го целуна по устните, след което се отдръпна.

Знаеше, че очите му са приковани в нея, затова движенията й бяха бавни и съблазняващи. Без да откъсва поглед от него, тя обиколи стаята и духна свещите през една, за да намали светлината. Не загаси всичките, защото искаше да се виждат в приглушената светлина.

Приближи се до леглото му и издърпа столчето, за да се изкачи върху пухените дюшеци. не помръдваше; горещият му поглед я следваше. Тръпка на възбуда из пълни тялото на , тя се усмихна, качи се на леглото и седна в него, подвивайки крака настрана. Протегна ръце и ги прокара през косите си, наблюдавайки реакцията му.

— Защо ме изкушаваш така? — прошепна той и думите му сякаш се изляха направо от душата му. — Не знаеш какво правиш с мен.

Тя не отговори. Вместо това дръпна панделката около врата си, бавно я развърза и смъкна ризата върху гърдите си. Тих стон се изтръгна от гърдите на ++++++ и той бавно, но решително се доближи до нея.

— Не ме отпращай — прошепна тя, когато той застана до леглото. — Подари ми тази нощ.

В очите му видя борбата, която се разгаряше в душата му. Той я желаеше, но знаеше, че не бива да прави това. Тя повдигна ръце, за да сложи край на колебанието му обви ги около шията му и го притегни към себе си.

В началото целувката им беше нежна, търсеща и изпитваща. Скоро обаче желанието им нарасна и страстта забушува в тях. Когато ++++++ я обгърна с две ръце и я притегли към себе си, почувства целия свят да се завърта около нея. Беше толкова силен, че я повдигна с лекота и я притисна до тялото си. продължаваше да го целува с цялата страст на своите блянове.

Когато я отдели от себе си, очите му бяха тъмни и горещи, а дъхът му тежък и неравномерен. докосна познатите черти на лицето му и прокара пръсти в косите му.

— Обичам те — повтори тихо тя. — Дори и ти да не ме обичаш, това не променя любовта ми.

— Аз също те обичам — прошепна той. — Бог да ми е на помощ, но те обичам повече, отколкото съм допускал, че мога да обичам. Мисля за теб във всеки момент, когато съм буден. Ти си в сънищата ми. Чувам гласа ти и забравям за какво говоря. Когато се смееш, се чувствам най-щастливият човек на земята и искам да слушам смеха ти отново и отново. Ти си обладала цялото ми същество — и тялото, и душата ми.

— Люби ме — прошепна тя. — Позволи ми да остана с теб през цялата нощ. Позволи ми да заспя в ръцете ти. Толкова го искам.

+++++ прокара дългите си пръсти през косите й и те се разпиляха като тъмна коприна.

— , знаеш ли за какво говориш?

Тя кимна.

— Искам да се любя с теб. Искам да ти се отдам и аз също да те любя

++++++ -главния

-главната

-другата жена

"Черният отмъстител" - Деверо?