Направо съм разбита как почти цял ден няма предположение за цитата ми - или от зор да ви затрудня максимално със супер лесна книга пуснах прекалено общ цитат, от който нищо не се разбира...затова жокер - първа книга от голяма поредица, а издателството е "Ирис".

Абе тва е "Обичай само веднъж" на Джоана? Веднага се познава все пак е Малори

Ех, как ме изпревари Инче!!!! Дано успея да позная твоя цитат,че отдавна все не успявам да се доредя :-)))

Абе тва е "Обичай само веднъж" на Джоана? Веднага се познава все пак е Малори

Браво Ине (Йори същото важи и за тебе), ето така се познават истинските фенове! Инче ти си на ход

Така, следващия цитат е от съвременен роман и е толкова лесен, че ще е въпрос на бързина отклокото на умуване, за да дадете верният отговор.

Точно в пет без пет Приятеля влезе в кабинета на ---- облечен в сивия пуловер, придържайки две чинии с четири парчета торта. Той остави чиниите върху празното бюро на ----.

— Къде е ----? — попита.

— Излезе преди около час — отвърна Главната. — Каза ми да ти предам, че най-близкият пожарогасител се намира до асансьорите, макар и да не знам какво точно имаше предвид. Ей сега ще се върна. Трябва да занеса тези писма на Главния.

Когато тръгна, тя се загледа в писмата, които държеше, и беше съвсем неподготвена за онова, което се случи.

— Липсваш ми, мила моя — каза Приятеля и бързо я дръпна в прегръдките си.

Миг по-късно така внезапно я пусна, че младата жена почти залитна.

— Главния! — извика той. — Виж какъв пуловер ми подари Главната за рождения ми ден. Сама го е изплела. А пък аз ти донесох парче от моята торта — и тя е направена от нея — Преструвайки се, че не забелязва изражението на Главния, Той се усмихна и добави: — Трябва веднага да се връщам

После се обърна към Главната:

— Ще се видим по-късно, любов моя.

След което излезе.

Вцепенена от ужас и изумление, тя го гледаше втренчено как се измъква. Все още стоеше с широко отворени очи, когато Главния рязко я сграбчи и я обърна към себе си.

— Ти, малка, отмъстителна кучко, ти си му дала моя пуловер! Какво друго е получил той от онова, което принадлежи на мен?

— Какво друго? За какво говориш?

— За твоето прелестно телце, миличка. Ето за какво говоря.

— Как смееш да ме обиждаш, лицемер такъв! — избухна тя, толкова вбесена, че напълно забрави за страха си. — Откакто те познавам, все ми повтаряш, че нямало нищо лошо в това една жена да задоволява сексуалните си потребности с всеки, с когото й е приятно. А сега… — тя буквално се задави от ярост — … сега, когато си решил, че съм направила същото, ти ме обиждаш. Ти, който… тъкмо ти, американският претендент за олимпийския медал по развратничество!

Главния моментално я пусна. С нисък, застрашително сдържан глас той заяви:

— Махай се веднага оттук, Главната.

Когато тя излезе, той отиде до барчето и си наля чаша чист бърбън, а вътре в себе си гореше от отровата на люта болка и дива ярост.

Значи Главната си имаше любовник. А може би си имаше дори няколко.

Изпита дълбоко съжаление. Тя вече не беше онази ентусиазирана, наивна душица, която смяташе, че преди да правят любов, хората трябва да бъдат влюбени. Нейното красиво тяло сега беше принадлежало и на други. Представи си голата Главната в прегръдките на Приятеля.

Пресуши чашата си и си наля още.

Алкохолът бавно започна да разлива своя вълшебен унес и гневът на Главния поутихна. На негово място обаче се настани болезнена пустота.

Хехе вчера Петето така подробно ми я разказа, че няма как да сбъркам...Гордост на Джудит Макнот!

Хехе вчера Петето така подробно ми я разказа, че няма как да сбъркам...Гордост на Джудит Макнот!

Това е ракета, това е самолет..... не това е супер Йори, колко си бърза само. Ти си на ход

Хихи Инче, да знаеш дебнех те и се надявах че този път няма да изпусна момента..... Ето моето историческо цитатче: Той се събуди и протегна ръка към съпругата си, но леглото беше празно. Надигна се на лакът и огледа стаята. В западната й част беше тъмно, огънят бе угаснал, свещите бяха угасени много преди това. Столовете и сандъците изглеждаха като огромни тъмни сенки, но никъде не зърна силуета на съпругата си. Погледна на изток. Тя стоеше до прозореца, висока и стройна, застанала в профил към него, едната й ръка беше опряна на каменния перваз, а другата на рамката на прозореца. Бе подпряла глава на прозореца и гледаше навън. Сякаш бе навлякла набързо пеньоара си, защото беше вързан хлабаво и зееше отворена отпред. Той се извърна настрана и я загледа. Колкото повече дни и седмици минаваха, толкова повече такива моменти имаше, когато той просто я гледаше, без тя да знае, че я наблюдава. Всеки път го връхлиташе някаква почуда, но толкова силна, че нямаше думи да я опише. Тя беше неговата съпруга и колкото пъти се случеше да я погледне, както сега, си спомняше, че им предстои цял един съвместен живот. Странно, колко бързо бе забелязал неща като ритъма на дишането й, бенката до дясното й ухо, начина, по който бавно потъркваше едно в друго стъпалата си, докато най-накрая заспиваше. Всеки ден с нея беше като ден в чужда страна, изпълнена с неща за откриване. И нещо наистина странно се случи с него. Бе замаян от мисълта, че иска да я опознае по такъв начин, както никога не бе пожелавал да опознае никое друго човешко същество. Искаше да я вдишва. Искаше да я прегърне и никога да не я пусне. Искаше да я изпълни със своите деца и да ги гледа как растат, а тя да е до него всеки ден, всяка нощ, завинаги. И всяка нощ, господи… всяка нощ беше нещо много повече от това, да е вътре в една жена. Начинът, по който се съединяваше с нея, не бе само акт на любовта. Не беше само нещо, с което да отпъди напрежението от деня или което да го накара да се почувства по-добре и да заспи спокойно. Беше нещо повече. Толкова повече, че ако му се случеше да мисли по-дълго върху това, започваше да се ужасява. Той остана неподвижен за миг, няколко пъти си пое дъх бавно и дълбоко, миговете отминаваха като шепот, а той лежеше, впил поглед в чаршафа под себе си, защото не можеше да я погледне, без да изпита чувството, че е загубен.

Редактирано 22 май 201016 г. от Yoringel (преглед на промените)

Цитатът много ме разчуства,но незнам коя.Дано скоро да я познаят за да мога да я прочета

Дали да пусна още едно цитатче или да подскажа малко? Защото съм добричка и двете.....Книжката и друг път е участвала в тази темичка..... Той я пусна да стъпи на земята, после я хвана за ръка. Погледна към ръката й, сгушена в неговата — бялата й нежна кожа до неговата, твърда и загоряла от слънцето. Вплете пръсти в нейните и осъзна, че се вглежда в очите й. Тя вдигна глава и отвърна на погледа му с непроницаем израз. Той бързо й намигна. Не би могъл да обясни защо, но го направи. Стори му се, че тя има нужда от това намигване, има нужда той да й даде нещо. Радваше се, че го направи, защото тя се усмихна с истинска, бляскава усмивка, от която коленете му едва не се подкосиха. Без да помисли или да каже каквото и да било, той пусна ръката й и отиде до мястото, където стояха придворните дами, държейки кошниците с цветя, които щяха да хвърлят, когато той и тя излезеха от черквата. Огледа букетите, не видя това, което търсеше, после вдигна очи и извади една сребристобяла роза с дълга дръжка от гирляндата над входа на черквата. Обърна се към нея, към жената, която щеше да стане негова съпруга. Тя изглеждаше смутена, леко бе вдигнала вежди. А той си мислеше, че само той е тук смутеният… В следващия миг той се отпусна на едното си коляно и й поднесе цветето, без да отмества очи от нейните. Смаяният й поглед прелитна от него към розата, която й подаваше. Тя изглеждаше като птичка, която изведнъж е паднала от гнездото, но в действителност разбира, че може да лети. Погледът й омекна. Протегна ръка и взе цветето. Това, което Той прочете по лицето й, го накара да пожелае сватбената церемония и пиршеството вече да са свършили. Искаше да е сам с нея, да са само двамата. Надигнаха се приветствени викове. Всички, дори и той самият, бяха изумени от жеста му да коленичи пред тази жена на стъпалата на черквата пред всички и пред бога. Тя вдигна розата към лицето си, за да вдъхне уханието й, и го дари с най-нежната си усмивка. Истинска усмивка, заради която би направил всичко. Той стана, взе ръката й и двамата влязоха в черквата.

Йори ще пробвам да научкам, и залагам на нещо, което чете наскоро - "Проклетникът" на Джил Барнет?

Браво Пете!!! Тебе много те бива да познаваш книги, които не си чела :-)))) Давай, с нетърпение чакам твоя цитат!!!

Браво Пете!!!

Тебе много те бива да познаваш книги, които не си чела :-))))

Давай, с нетърпение чакам твоя цитат!!!

Явно интоицията ми работи перфектно днес! Следваща историческа загадка:

"Все още в нея, той се наклони на една страна, за да я освободи от тежестта на тялото си, отърка буза в нейната и притисна устни в целувка върху челото й, като продължаваше да я държи. Главната положи глава върху гърдите му и той си пое дълбоко дъх. Отнемането на девствеността на Главната и изгарящата страст на единението, което последва, засегна дълбоко съвестта на Главния.

- Защо не ми каза?

Но той вече знаеше отговора. Тя му бе казвала. Много пъти. Обаче той не желаеше да я чуе. Бе я обвинил във всички възможни престъпления, предателство, измяна и блудство. Нямаше значение, че не бе използвал точно тези думи; намерението беше такова. Макар да знаеше, че я е обвинявал несправедливо именно Главната бе тази, която направи първата стъпка към него. Тя бе дошла при него с ясното съзнание, че той ще отнеме девствеността й. И тя му се бе отдала. Главния потръпна при мисълта за нещата, който й бе казал докато я любеше, като се опитваше дори тогава да я нарани.

- Съжалявам, Главна - каза нежно той и притегли лицето й към своето.

Тя го целуна по гърдите, преди да погледне нагоре към него.

- Това беше нещо, което исках да ти дам, и го направих с желание. По-добре така, отколкото да бъде отнето от някой друг.

Главния понечи да я поправи. Да й каже, че съжалява за предположението, че е заговорничила с Гадняра, но думите заседнаха в гърлото неизказани. Тя се раздвижи и се сгуши в прегръдките му. Главния усети как студения нощен въздух го притиска като стена. Когато равномерното й дишане показа, че е заспала, той се измъкна леко, покри я със свободния край на одеялото и тръгна към края на водата. Дълго след като луната се бе издигнала високо в небето, той седя там и си казваше, че честите посещения на Главната при Гадняра и явното й предпочитание към него нямаха никакво значение.

Но те имаха значение."

Грешница на любовта - Барбара Смит

Грешница на любовта - Барбара Смит

Не, друга книга и друга авторка.

Уф,това съм го чела...100% съм сигурна,но просто нямам представа за заглавие и автор.

Уф,това съм го чела...100% съм сигурна,но просто нямам представа за заглавие и автор.

Мила да ти кажа, почти 99,99% съм сигурна че не си я чела

Мила да ти кажа, почти 99,99% съм сигурна че не си я чела

Аз като ти казвам,че не отиват на добре нешата,ти не вярваш...ще видим,може пък и да съм я чела,макар че аз може и това да не си спомня

Ариел е това, чела съм я отдавна и наскоро я редактирах, хубава е книжката.

Ариел е това, чела съм я отдавна и наскоро я редактирах, хубава е книжката.

Точно тя, Яне ти си на ход

Тази книжка за мен е класика и една от тези запалили ме по четенето въобще. Две други неща у нея веднага го поразиха. Първо, в очите и имаше златисти точици. Странно, че никога по-рано не ги бе забелязал. Може би осветлението в кантората не беше достатъчно или пък се явяваха само понякога. Не, всъщност това бяха цветни точици — нещо като разлята златиста светлина. Не бяха точно златни, но от всичките му познати цветове се приближаваха най-много до златисто. Съвсем не можеше да се каже, че са оттенък на жълтото. Мислите на влюбения са винаги оцветени и твърде съмнително е дали някой друг в целия свят би нарекъл „златисти“ очите на *****. Но +++++++ беше изпаднал в нежно сърдечно настроение и предпочиташе да мисли за тях като за златисти очи — затова те бяха златисти. Второто беше, че е съвсем естествена. Той очакваше, че ще бъде много трудно да се сближи с младата жена. А всъщност това се оказа толкова лесно. Нищо надуто няма в маниерите й — каза си той и така отдели сегашната *****, възседнала коня, от другата *****, която бе свикнал да вижда в кантората. Но въпреки че беше възхитен от гладкия развой на нещата и се радваше, че имаха неизчерпаем източник за разговори, все нещо го караше да бъде неспокоен. Всъщност целият им разговор беше празен и повърхностен. Той беше човек на действията и я желаеше, желаеше ***** ***** — жената; искаше тя да го обича и да бъде по собствената й воля, той и сега изпитваше желание да й се наложи. Искаше да й каже, че я обича и че на нея не й остава нищо друго, освен да се ожени за него. Но въпреки всичко не се подчини на подтика си. Жените лесно се тревожеха и опитът му да й наложи волята си можеше да обърка всичко. Той си спомни ловджийските си хитрости, дългото търпение по онова време, когато да улучи или да пропусне парче месо, беше въпрос на живот и смърт. Макар че това момиче нямаше същото значение, но все пак значеше много за него. И особено в този миг, докато яздеше до нея и се страхуваше да я поглежда твърде често, а тя — в дрехи на ездач, прилична на мъж и в същото време дълбоко женствена, усмихната, смееща се, говореща, с блеснали очи и с бузи, зачервени от деня, прекаран на слънце и вятър.

Редактирано 23 май 201016 г. от sanian (преглед на промените)

Точно тя, Яне ти си на ход

Леле милички тая книжка я търся от месеци.Бях я чела одавна но я дадох на една позната и така и не ми я върна.Много искам пак да я прочета

Леле милички тая книжка я търся от месеци.Бях я чела одавна но я дадох на една позната и така и не ми я върна.Много искам пак да я прочета

Хубавото в случая е, че я имаме сканирана

Редактирано 24 януари 201214 г. от Тор (преглед на промените)

Хубавото в случая е, че я имаме сканирана

Редактирано 24 януари 201214 г. от Тор (преглед на промените)

Благодаря за книжката. Яна, ще помоля за някакъв жокер, че играта нещо остана на заден план